header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. - Джонатан Свифт

 

На Гергьовден - с уроците на Георги Раковски Печат Е-мейл

"Гордост на всеки народ е, че може да има в историята си личност като Георги Раковски, чиято диреща мисъл се насочва винаги натам, откъдето може да хвърли лъч светлина върху историческото ни битие, да запали светлината на свободата, да обоснове и отстои величието на националния идеал".

Това е оценката, дадена за Папата на национално-освободителната борба на Народа Български от президента Г. Първанов. В своя кратък живот Раковски наистина успява да хване всичко ново, всичко добро и ведро, всички  ренесансови сили и енергии, които бликат от вековната българска история. Заедно с това той има уникалния шанс да проникне по-далеч от мнозина съвременници-българи - да бъде озарен от Светлината и да се посвети на своята мисия да води народа ни със знаме и меч към неговото бъдеще, черпейки вдъхновение и енергия от Масонството. И на това, без съмнение, се дължи непоколебимостта и способността му да даде тласъка, насоката, вдъхновението и вярата в Светлото Освобождение.

На Михаил Арнаудов дължим  сведения за това как преди да начертае с твърда ръка  пътя на революционната борба, в разговори и писма Раковски изказва открито своята радост, че народът ни се пробужда, че навред се отварят български училища, че омразата към гръцкото духовенство се шири и че трябва да се мисли не само за духовна, но и за политическа свобода. Със заточения в Коня (Мала Азия) свой вуйчо, капитан Георги Мамарчов, той води тогава преписка: и вниманието, което отделя султан Махмуд на пленника, като го оставя да носи военната си униформа и да се движи свободно, му прави силно впечатление.

На учителя си Райно той не се стеснява да изповяда (25 юни 1839) горчивата си мъка, гдето "светогасителите" гръцки владици "доят бедните наши българи като овци", за да си строят дворци в Цариград и да правят "тлъсти разходи като сатрапи". Видните негови съвременници Ив. Добровски, Сава Доброплодни, Ив. Богоров ни представят Раковски от времето на обучението му в Куру-чешме като разпален патриот, който води препирни с гръцките си съученици, проявява незачитане към училищните власти и мисли за въздигане на българщината.

По време на странстванията си из Европа, особено след две годишното си пребиваване във Франция, тогавашната Мека на европейското масонство, Раковски узрява за подвига, на който посвещава  остатъка от живота си. Той се е убедил, че свободата никому  не се дарува. И както Карбонарите, дейците на Филики Етерия,  Омладинци и други угнетени братя са  готови да проливат кръвта си, да дават скъпоценни жертви, така и  нашата свобода е трябвало да стане  жертвен, трагичен градеж на собствения ни народ.

Всички съвременници са оставили спомени за Раковски като за човек с  неумолим характер,  който  успява да въвлече във великото дело стотици видни българи. Днешните изследователи проследяват връзки и евентуално членство на Раковски в сръбски, гръцки и румънски масонски ложи.

Често сочен пример за силата на горещото му перо е фактът, че само за година и половина издаване на в. “Дунавски лебед” той успява да приобщи такива ярки български пера като Петко Славейков в Търново, Сава Филаретов в София, Райко Жинзифов в Москва, Марко Балабанов в Атина. Към това можем да добавим, че без да има непосредствен опит във воденето на масонските дела, той успява да създаде Цариградската енигма "Верните приятели", едно огнище на масонския дух и същевременно Работилница на дела, с които прославят имената си родолюбиви българи като Костаки Славкович от Одрин, пазарджиклията Стефан Илич, Иван Найденов от Казанлък, Йосиф Дейнелов от Русе, Иванчо х. Петрович от Котел, калоферците Стоил Попов и Стоян Буйнов, д-р Стефан Гидиков от  Сливен, д-р Христо Стамболски...

Силата на неговите послания, очаквани от угнетена България с възторг и нетърпение, се корени във вдъхновеновения му дар да носи и възвестява Истината. Вазов пише за неговото дело: " Нямаше нищо, а трябваше всичко. Раковски се нае и достави всичко...”

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 06, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org