Още от своето зараждане в България Движението на Свободните зидари си поставя за цел и в определена степен работи за усъвършенстването на всички сфери на обществения живот. Като част от българското общество, чрез дела и личен пример, масоните се стремят да постигнат не само личното съвършенство, но и да създадат най-добри условия за развитието и просперитета на своята родина. Този им стремеж естествено ги поставя в първите редици на националния интелектуален елит. Усвоили принципите на царското изкуство и имайки за дълг да прилагат тези знания в своята повседневна дейност, Свободните зидари традиционно са радетели на най-авангардните идеи, свързани с различите аспекти на развитието на страната.

В тази връзка, интерес представлява приносът на масонството за зараждането и утвърждаването на морската идея в България. Ето защо настоящият градеж си поставя за цел да изследва ролята на българските морски офицери-масони за популяризирането на морската идея и най-вече техния принос за създаването на Българския народен морски сговор (БНМС), една от най-популярните родолюбиви организации, поставяща си за цел приобщаването на българския народ към идеята за силна и модерна морска държава.

Развитието на морската индустрия и военния флот на съвременната българска държава започва в последните десетилетия на IХ век и естествено съвпада с първите стъпки на Движението на Свободните зидари в нашата страна. Макар да липсват категорични свидетелства, може да се предположи, че сред първите посветени братя от черноморските и крайдунавските градове е имало хора, свързани с корабоплаването. Това е лесно обяснимо, поради факта, че те са могли да посещават чужди държави (особено страните от Средиземноморския басейн, където масонството има многовековни корени) и да се докоснат до нови и напредничави идеи. Това естествено е благоприятствало тяхното приобщаване към Братството.

Изграждането на военния флот на река Дунав и Черно море, прохождането на речното и морското корабоплаване, както и поставянето на началото на морската индустрия е едно от най-сериозните предизвикателства за младата българска държава и се свързва пряко със зараждането на морската идея в страната. С изпълнението на тази амбициозна задача се ангажира част от индустриалния елит и преди всичко българските морски офицери, които възприемат развитието на морското образование и наука, на българското корабоплаване и морската индустрия като своя свещена мисия. В исторически план тази тяхна мисия се утвърждава в условия, когато корабоплаването у нас е в зачатъчен стадий и чувствително изостава от европейските показатели по обем, материална база, кадрови потенциал и научно-техническа осигуреност. Завършили в по-голямата си част Морското училище, българските морски офицери, освен в морския и в речния флот на страната, особено в периода между двете световни войни, са водещи фигури в държавната администрация, както и в много отрасли на националното стопанство, като: авиацията, пощите, железниците, мините и други технически промишлени предприятия. Като правило те са възприемани като отлично подготвени и ерудирани инженери и специалисти и се ползват с подобаващо признание сред българската общественост. Сред достойнствата на морското образование през тези години е системната възпитателна дейност сред обучаемите, подготовката им за работа в условията на подчертано колективистичен труд, формирането у тях на устойчивост пред трудности и лишения. Още от първите дни на обучението целенасочено се работи за формиране на характера на възпитаниците, както и на морската им физическа закалка. Така бъдещите морски офицери се изграждат не само като отлични професионалисти, но и като личности с висок морал. Всеотдайната и обществено полезната служба на морските офицери във военния и в гражданския флот са доказателство, че подготвяни в условията на суров, но богат духовен живот в Морското училище, посветен на мечтата за силна и просперираща България, те са възприели високи идеали и твърдо ги реализират в своята дейност, независимо от попрището, на което работят.

Всичко това обяснява защо приобщаването на част от българските морски офицери към идеите и принципите на Братството на свободните зидари през двадесетте години на миналия век е естествен и закономерен процес и защо те стоят в основата на създаването на ложа “Черноморски приятели”, Ориент Варна.

Направените изследвания на наличните архиви показват, че първият посветен масон от Варна е Яков (Янко) Найденов, виден общественик и стопански деятел.1 Той е приет в ложа “Светлина”, Ориент София, непосредствено след нейното създаване. Третият Велик събор от 25 септември 1921 г. го определя като довереник за Варна. Наред с него в Движението са приети и няколко действащи и запасни флотски офицери, основно завършили академии в чужбина. През 1921 г. това ядро, заедно с представители на търговско-промишления елит във Варна, създава дейно масонско огнище, което по настояване на Съюзния съвет се оглавява от Яков Найденов.

След учредяването на ложи в Пловдив и Русе, Съюзният съвет начело с Петър Мидилиев насочва своето внимание към Варна. В резултат на провежданата просветна дейност, най-вече от страна на отговорника на огнището, броят на масоните в града нараства. След като са изпълнени необходимите изисквания огнището да разполага със седем майстори, посветени в софийските ложи, се решава да се открие редовна, т.е. съвършена масонска работилница. Съюзният съвет определя настанители в състав: Петър Мидилиев, Велик майстор на В. Ложа на България, полковник Стефан Тодоров, съюзен съветник, д-р Христо Иванов, Димитър Ив. Ведър и Ст. Кутинчев. Тържественото занятие се провежда на 18.VI.1922 г. в тържествената зала на хотел “Мусала”, като е запазен учредителният протокол на занятието, който е уникален документ за историята на масонството в гр. Варна. Особен интерес за това изследване представлява фактът, че наред с първомайстора - Яков Найденов, за сановници в ложата са избрани следните морски офицери: I надзирател - Иван Михайлов, II надзирател - Димитър Филчев, експерт - Никола Тодоров, секретар - Васил Игнатов. Ложата получава патентен № 6 и се наименува “Черноморски приятели”.

През първите години от създаването си ложа “Черноморски приятели” работи активно и към ноември 1924 г. наброява 20 братя. През 1926 г. за Първомайстор е избран Димитър Филчев, а за I надзирател - Сава Иванов.

Заповедта на военния министър ген. Никола Бакърджиев, която забранява на военни чинове да членуват във Великата ложа на България, повлиява за свиване на дейността на “Черноморски приятели”, защото Първомайсторът Димитър Филчев, част от сановниците и други членове на ложата, сред които Сава Иванов, Иван Михайлов, Васил Игнатов и др. са приспани. От 1930 г. функциите на Първомайстор поема Николай Тодоров, който вече е приключил своята офицерска кариера. Въпреки неговите усилия, дейността на ложата става все по-ограничена, намалява броят на членовете, засилва се апатията.

Направената ретроспекция показва, че ролята на морските офицери за зараждането и утвърждаването на Движението на свободните зидари в Ориент Варна е безспорна. Изследователят д-р Митко Иванов потвърждава, че “.... в ложа “Черноморски приятели” активна роля играят висши флотски командири...”.2

Днес можем да посочим, че сред най-дейните членове и основатели на ложата са:

Иван Михайлов (1887-1962 г.). Завършва гимназията при Военното училище, Морския кадетски корпус в Санкт Петербург (Русия) и Военноморското авиационно училище в Нордернай (Германия).3 Преминава през почти всички степени на командирската йерархия във флота: младши офицер в Минната част (1909 г.), адютант (1910 г.), младши офицер в Портовата рота (1911 г.), вахтен офицер на миноносеца “Летящи” (1911-1912 г.), вахтен началник на миноносеца “Шумни” (1912-1913 г.), като офицер на крайцера “Надежда” ръководи последователно рулевата и минната школа (1913 г.), портови капитан и началник на Семафорната служба на черноморския бряг (1914 г.), началник на Специалните школи в учебната част (1915 г.), командир на кораба “Варна” в Дунавската флотилия (1916 г.), началник на Българската водохвърчилна станция (1917-1918 г.), началник на Машинното (морско) училище (1919 г.). За участието си в бойни разузнавателни полети в Северно море е награден с Германски железен кръст. За изпълнението на рискована мисия - полет до Одеса, където водосамолетът му е обстрелван и свален, а самият той - спасен след повече от петчасов престой в зимното море (18 март 1918 г.), е отличен с Орден за храброст - IV степен, II клас. В периода юли-декември 1920 г. е началник-щаб на флота, след което е уволнен. Неговите доказани качества на военен моряк и педагог са причина само четири месеца по-късно да бъде назначен за директор на ''цивилното” Морско механо-техническо училище, а през 1924 г. да приеме командването на Дунавската полицейска част. През 1931 г. капитан I ранг Михайлов отново оглавява българската военна авиация. Така повече от 10 години този ерудиран офицер е една от най-влиятелните личности както във флота, така и в БНМС. Освен I надзирател на ложа “Черноморски приятели” е бил и Първомайстор на ложа “Дунавска звезда”.

Димитър Филчев, роден на 11.XII.1885 г. във Велико Търново. През 1931 г. с чин “капитан I ранг” е командир на военноморския флот. Бил е II надзирател и Първомайстор на ложа “Черноморски приятели”. Под неговото ръководството ложата достига своите най-големи успехи.

Никола Тодоров, роден на 11.II.1886 г. в Шумен. Произведен в Първи офицерски чин на 2.VIII. 1905 г., служи във флота, заема длъжности командир на миноносец, началник на учебната част на флота, командир на Дунавската флотилия, достига до чин “капитан II ранг”. Уволнен е от военна служба през 1921 г. В ложа “Черноморски приятели” е бил избиран за експерт, а от 1930 г. изпълнява задълженията на Първомайстор. Избран е за Съюзен съветник от Великия събор 26-27.IX.1925 г., след което е преизбиран многократно.

Сава Иванов, роден на З.ХI.1891 г. във В. Търново, починал в София на 1.IV. 1958 г. Следва в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург (Русия). Заемал е различни длъжности във флота, бил е командир на Военноморския флот от 1935 г. и достига до чин “контраадмирал”. Уволнен е от военна служба през 1939 г. Ръководител на БНМС и редактор на неговото списание “Морски сговор” (1924-1933 г.). В ложа “Черноморски приятели” е избиран за I надзирател.

Освен това в Движението активно работи капитан II ранг Васил Игнатов, който е избран за секретар още при основаването на ложа “Черноморски приятели” през 1922 г. Сред дейните масони от този период трябва да бъде посочен и достойният патриот и радетел за просперитета на морска България капитан I ранг Георги Славянов, дългогодишен офицер от флота, назначаван за началник на Морското машинно училище и избиран за главен секретар на БНМС. Оценявайки приноса на варненските масони през този период, не можем да подминем и Боян Абаджиев, завършил Морското училище с випуск 1907 г., виден варненски индустриалец, собственик на фабриката “Български трикольор”, дългогодишен председател на Варненската търговска камара и почетен председател на настоятелството на Морското училище.

Тези изводи се потвърждават и от оценката на д-р Митко Иванов “...най-големи заслуги за укрепване на масонството във Варна освен Яков Найденов имат заместилият го през 1926 г. Димитър Филчев и неговият приемник на поста Първомайстор през 1930 г. Никола Тодоров. До тях се нареждат имената на капитан I ранг Иван Михайлов и контраадмирал Сава Иванов.....”.4 Той счита, че ложа “Черноморски приятели” има две главни постижения: на първо място, това е запознаването на тесен кръг избраници, в това число и част от висшите флотски началници, с масонските идеи и на второ - създаването на Българския народен морски сговор, който обхваща много членове и развива активна родолюбива дейност.