header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow МАСОНСТВОТО И МОРСКАТА ИДЕЯ В БЪЛГАРИЯ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
МАСОНСТВОТО И МОРСКАТА ИДЕЯ В БЪЛГАРИЯ Печат Е-мейл

За целта на настоящия градеж е необходимо да оценим конкретните исторически условия, в които се заражда идеята за създаването на Българския народен морски сговор (БНМС).

БНМС е създаден в особен момент от националната ни история. След националната катастрофа, подпечатана с унизителния Ньойския договор (1919 г.), “....унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение...” - пише през 1921 г. в есето си “Българският народ днес” Гео Милев. Къде в тази обстановка е българската интелигенция? “...Не се е още оформила и няма история... Нейният ден още не е настанал...” - констатира в “Златорог” през 1924 г. Боян Пенев.

Репресивните за България клаузи на Ньойския договор и взаимната зависимост между различните субекти и фактори в обществено-политическия живот на тогавашното царство обуславят развитието на качествено нови тенденции за консолидация на големи слоеве от населението около българската национална идея - неугасващата след войната мечта за обединение на земите, населени с българи. България си остава единствената държава на Балканите, която граничи по суша само със земи, населени с българи. При тези условия и обстоятелства, като специфична форма на българската идея се заражда и развива един особен социален феномен. Неговите създатели и радетели го наричат “българска морска идея” и на негова основа успяват да обединят хиляди симпатизанти под лозунга “Към морето и Дунава - за напредък!” 5

Естествено, начело на този процес застават представителите на малобройния флотски офицерски корпус, които след влизането в сила на Ньойския договор са лишени както от пагони, така и от основните бойни средства на флота и които интуитивно се ориентират към неоформилата все още своя образ българска интелигенция. Благодарение на тяхната всеотдайна и родолюбива дейност БНМС се превръща в един от водещите фактори за развитието на българската морска идея.

БНМС се заражда като сдружение от представители на всички социални слоеве, посветило се на тази идея. Той бързо получава подкрепата на официалните институции, защото програмата и уставът на новото формирование носят национално-патриотичен заряд и имат надпартиен характер. Създаден от морски офицери, подкрепени от представители на научната и творческата интелигенция, БНМС става всепризнат фактор по въпросите на развитието на морското и речното стопанство, на морската и речната отбрана. Неговите стратези застават на правилната позиция, че само с голи лозунги няма да се премахнат ограниченията на Ньойския договор. Затова ръководителите на БНМС, в повечето случаи - морски офицери от запаса, като първа и основна задача си поставят изграждане на стабилно търговско морско и речно корабоплаване, корабостроене, кораборемонт и система за подготовка на необходимите за тези отрасли кадри. Лидерите на организацията са наясно, че само след създаването на такава база ще дойде на дневен ред решаването на въпроса за морската и речната отбрана на страната. Затова не жалят сили за пропагандирането на своите идеи в цялата страна.

Организацията Български народен морски сговор се създава на 1 юли 1920 г. На събранието във Варна (31 декември 1922 г. - 2 януари 1923 г.), предшестващо учредителния събор, основните ръководни постове в бъдещата национална организация са заети от флотски офицери, като част от тях вече са запасали и масонските престилки. За председател на Централния комитет на БНМС е избран капитан-лейтенант Иван Михайлов, като директор на Морското машинно училище, а за председател на проверителния съвет на БНМС - Димитър Филчев, като началник на Морските учебни заведения, и двамата сановници в ложа “Черноморски приятели”.

Интерес представляват идейните основи на организацията, обявени от председателя на Централния комитет (по-късно Главно управително тяло) Иван Михайлов на учредителния събор, състоял се от 16 до 19 май 1923 г. във Варна: “...офицерите от флота, проникнати от съзнанието за грамадното значение на морето в живота на народите, като неизчерпаем източник на богатство, като евтино и добро средство за съобщение с почти всички точки на света, като стратегическа граница, която изисква по-особени грижи за нейната отбрана, и виждайки от друга страна, че нашият народ не познава, а още по-малко използва тия качества на морето, че у българина все още съществува някакъв почти природен страх от морето, който в миналото е носил много неуспехи и който като червени нишки прозира в цялата наша история, страх, благодарение на който българските брегове никога не са били чисто български, а всякога са владени или населявани и винаги използвани от чужди нам народности - решиха да основат Български Народен Морски Сговор, който да има задача популяризирането на морските знания между народа, подпомагането му той да почне едно по-осезателно и по-широко използване на морските богатства и най-после да работи за постепенното и окончателно побългаряване на нашите брегове......”

Макар това да е официалната изява пред обществото на идейните основи на организация, братята Свободни зидари вече са имали възможността да се запознаят с тях от изнесения на 26.ХП.1921 г. от Иван Михайлов градеж за “Българския народен морски сговор” по време на занятие на ложа “Светлина”.6

Верен на масонските принципи в програмните си статии “Нуждата от Български народен морски сговор” и “Понятието “Български народен морски сговор”, Иван Михайлов не прави и намек за принадлежност, съпричастност или каквато и да е била друга връзка с която и да е било политическа организация в България. Това се потвърждава и от факта, че БНМС заема неутрална позиция по време на септемврийските събития през 1923 г.

Ложа “Черноморски приятели” нараства своето влияние в БНМС през 1924 г., когато за заместник председател на Главното управително тяло (ГУТ) е избран Първомайсторът на ложа Яков Найденов. По това време като главен двигател на организацията се утвърждава секретарят на ГУТ (по-късно главен секретар) морският офицер-масон Георги Славянов, тогавашен началник на Морското машинно училище. Варненските масони подпомагат БНМС и при издаването на неговото списание “Морски сговор”, което излиза във Варна от 1924 до 1940 г. Организацията, поставила си за цел “....пробуждане у нашия народ любов към морето” постепенно се разраства. Тя създава клонове във всички по-големи градове и развива огромна дейност.

За тясната връзка между ложа “Черноморски приятели” и морските среди по това време говори и парадоксалният за непросветените изследователи факт, че до 1941 г. (т.е. в продължение на 35 години) царската корона, увенчана с петолъчка, съжителства върху флага на наш военен кораб, учебната яхта на Морското училище “Стрела” и това не дразни никого.7 

Дейността на братята масони в рамките на БНМС е насочена към създаване на позитивно обществено мнение и търсенето на неговата подкрепа за флота и морската индустрия на страната. В условията на постоянен международен контрол от страна на Съюзническия ликвидационен орган, на строги бюджетни ограничения и на тежка стопанска криза остатъците от официално ликвидирания флот се съхраняват под прикритието на полицейски формирования с граничарско-митнически контролни функции по морската и речната граница на страната. Запазват се част от командните кадри, усъвършенства се системата за тяхната подготовка и преподготовка, развива се морската военнотеоретична мисъл. Постига се най-важното: запазват се и се пренасят през десетилетията българските военноморски традиции, създадени до и по време на Балканската и на Първата световна война.8 Това става една от причините през 30-те години на ХХ век, България вече да разполага със свой, макар и скромен морски и речен търговски флот, който се развива и като единствен мобилизационен резерв за нуждите на отбраната. Подготвените кадри за военния и търговския флот до голяма степен са взаимозаменяеми, а приетите след дълги обществени дебати нормативни актове поставят перспективите за развитие на морското и речното стопанство върху законова основа. Прави впечатление, че независимо от историческите превратности и честата смяна на управляващите през тези двадесет години, БНМС остава авторитетна и уважавана организация, чиято дума по разискваните публично въпроси в нейната област не губи своята тежест. Фактът, че Българското търговско параходно дружество през 30-те години се изправя на крака и започва да работи на печалба, като съчетава взаимодействието между частния капитал и държавата, до голяма степен се дължи и на постоянната обществена подкрепа от БНМС, на дейността на флотските офицери, на осъзнаването от българските производители и търговци на необходимостта от неговото укрепване и постоянен растеж.

В заключение трябва да се подчертае, че за утвърждаването на Движението на Свободните зидари в Ориент Варна през двадесетте години на миналия век безспорен принос имат група офицери от флота. Верни на масонските принципи, наред с основаването на ложа “Черноморски приятели”, те поставят началото и безкористно работят за осъществяването на един благороден и родолюбив градеж - утвърждаването на морската идея в България, чрез създаването на Българския народен морски сговор. Ефектът от патриотичната дейност на тази организация е многостранен. В резултат на дейността на БНМС, българският флот започва постепенно да се възстановява; поставят се основите на морската индустрия; много млади хора се увличат към професиите, свързани с морското и речното стопанство; частният капитал се стимулира да инвестира в тези области, а благородните цели на организацията консолидират маси от хора от иначе противостоящи в обществено-политическия живот социални групи.

Литература:

  1. Иванов, М. Масонските ложи в България. Кюстендил, Изд. “МКИ”, 2002, стр. 224- 233.
  2. Пак там.
  3. ВММ, ф. “Капитан I ранг Иван Михайлов”, вх. № 25 - 2001, л. 1-14.
  4. Иванов, М. Масонските ложи в България. Кюстендил, Изд. “МКИ”, 2002, стр. 224- 233.
  5. Панайотов, А. Българската морска идея 1919 -1939 година. Варна, Изд. “Морски свят”,  2003, стр. 57 - 78.
  6. Иванов, М. Масонските ложи в България. Кюстендил, Изд. “МКИ”, 2002, стр. 224- 233.
  7. Панайотов, А. Корона с петолъчка мирно съжителства върху флага на наш военен кораб в продължение на 35 години. - Армия и общество, 1997, № 2, стр. 20.
  8. Панайотов, А. Българската морска идея 1919 -1939 година. Варна, Изд. “Морски свят”,  2003, стр. 57- 78.


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
събота, декември 07, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org