header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. - Джонатан Свифт

 

В памет на Високоуважаемия Брат Михаил Голенищев-Кутузов Печат Е-мейл

В памет на Високоуважаемия Брат Михаил Голенищев-Кутузов
Почитаем Майстор на Стол на Ложа "При Трите Ключа", Ревенсбург, 1776 г.
Генерал-фелдмаршал, Светлейший Княз  и Спасител на на Отечеството.

Великият Творец награждава най-ревностните свои любимци с благодат, но и с преголеми отговорности на градежа на Мъдростта и Справедливостта, предоставяйки им възможности да проявят себе в тежки изпитания.  Сред тях по право се нарежда легендарният Воин и Победител над чуждия нашественик, упование на онеправданите, защитник на угнетените и лишените от родна стряха и средства за препитание, ревниво следващият пътя на Масона през всичките си земни дни, Княз Михаил Илларионович Голенищев-Кутузов-Смоленский.

В градения в продължение на много години стереотипен образ на фелдмаршал княз Кутузов, предводителят на руското воинство в Отечествената война от 1812 г., довела до прогонването на Наполеон І Бонапарт от пределите на Матушка Русия, обикновено се пропуска фактът, че той е бил посветен Брат Масон още от 30-годишната си възраст. Инициирането му в Ордена става по време на лечението му в Берлин през 1775 г.,след тежко раняване, довело и до загуба на дясното му око. Кутузов нещастно загубил частично зрението си, но по време на пътуванията си по този повод из Европа бил приближен до Светлината от Братя, които съзрели у него искрицата, дадена му от Великия Творец.

Пътят на воина Кутузов е забележителен със своя устрем на "неугодник", на високороден син на своето време, който не се страхува да "предскаже" на Императора, че сражението при Аустерлиц ще бъде загубено, тъй като войната не е забава за короновани момченца и не се поколебава да застане начело на Действащата армия, доведена до състояние на деморализирана маса, неспособна да се справи с натиска на врага. Ревността на  Великия Градеж на Храма на Човеколюбието и Справедливостта на Масона Брат Михаил можем да проследим и по написаното за него и от него в това съдбовно за Отечеството време.

И така, Наполеон е навлязъл дълбоко в земите на Матушката, прегазил е Смоленск, войските му разоряват населението, противниците му, господата високопоставени генерали, спорят безспир за стратегическите маньоври...  В този миг на Господаря-Император е напомнено, че не всички козове са изиграни, че в дълбок резерв битува старикът-воин, генералът от инфантерията Кутузов, който на война никога до сега не се е посрамвал. Ето че е намерен изход и Господарят пише на императрицата: "Като претеглих всичко основателно, спрях се на Кутузов като на най-старши. ...Кутузов въобще е силно фаворизиран (ориг. "в большом фаворе") у тукашното общество, както и в Москва".

Могло ли е да бъде иначе, щом като генералът  се е проявявал и като дипломат и политик, бил е причината за сключване на Букорещкия мирен договор с Турция, развързал ръцете на Русия за кампанията срещу Наполеон. И не на последно място, бил е член на Масонските Ложи в Берлин, Виена, Москва, Петербург и Варшава...

Пример за настроенията по това време в Петербург ни дава паметната бележка на  И. П. Одентал до А.Я. Булгаков от 16 август 1812 г.: "Надяваме се, че Кутузов ще постави всички тези храбреци на мястото им. До сега сами на себе си сме си врагове! Няма повече да продължава така, когато умът вземе връх над интригите. Кутузов! С твоя ум, с твоя опит, с любовта ти към Отечеството ти ще възтържествуваш над страшниия враг! Гони некадърниците и мнимите герои, въведи такъв ред, че коварството навсякъде да среща отпор!"

И дочакали начело на армията "неудобния" старец, който по време на Бородинското сражение оставил всички да си свършат работата така, както могат - без да се намеси, или само имитирал вмешателство. Следвайки пътя на Разума той бил убеден, че доведените до крайност  генерали, офицери и войници повече нямат сили да отстъпват по собствената си земя и в създалата се обстановка ще направят всичко, дори невъзможното - "неугодникът"  Михаил настройвал Братята си за неугодничество, предизвикал ги да съградят подвиг пред Олтара на Отечеството. И когато царят дал указания да се прекрати партизанското движение (има документи за това!), Кутузов настоявал, че селяните-партизани са славата на Отечеството.

След сражението при Бородино, на 30 август, от Двореца пристига следният Височайши указ: "Като възнаграждение за достоинствата и Вашия труд, удостоявам Ви със сан "генерал-фелдмаршал" ...и повелявам Вашата съпруга, княгинята, да бъде статс-дама при Нашия Двор".

Следвайки пътя на Масона - не за своя слава, а за добруването на Отечеството, воден от неумолимата необходимост, току що произведеният "фелдмаршал" отдал първата си заповед - да бъде оставена  старата столица Москва!

Щяхме ли да можем да останем прави на краката си, ако бяхме близо до Брата си, когато върху него се изливали порои от хули и обиди! Странни изглеждат на непосветените особеностите в съдбата на  Човека, озарен от Великите Светлини. Княз Кутузав оцелял след три, като правило, смъртоносни ранявания - два пъти на едно и също място, в дясното слепоочие и веднаж, при Аустерлиц, след рана от куршум в главата . Часове преди последния случай  бил намекнал на Императора, че само от детинско тшеславие е готов да погуби армията.

За реакцята на Царя съдим по писмото му до П.А. Толстой от 08 септември: "Известен съм, че княз Кутузов има намерение да остави с армията Москва. Причината за тази негова непонятна решимост остава за мен съвършено скрита и аз не зная, срам ли ще навлече тя на Русия или с това се цели да бъде заложен капан на врага".

Все още не е разколебана напълно вярата в способностите на Великия Неугодник да възтържествува над Врага! Но потоците от хули не секват и ето какво четем в писмото от същия ден на граф Ростопчин, московския градоначалник, до Александър І:

"Княз Кутузов никакъв го няма - не се вижда с никого, по цял ден лежи и много спи. Войниците го презират и го ненавиждат. Младичко момиче, облечено като казак, сега е неговата главна забава. Като напусна Москва, той се отправи съм Коломенския път, за да прекъснел връзката на неприятеля със Смоленск и да контролирал запасите, които има складирани в Калуга и в Орел".

На 18 септември Царят пише на съпругата си Екатерина Павловна писмо, с което като че ли търси оправдание пред бъдещите съдници за постъпката си от преди месец: "В Петербург аз слушах от всички настоявяния да се назначи за главнокомандващ старика Кутузов, това беше единодушно желание. И когато... Ростопчин ме извести, че и в Москва всички са за Кутузов, а Барклай, като че ли нарочно, правеше глупост след глупост под Смоленск, на мен не ми оставаше нищо друго, освен да отстъпя пред общото желание - и аз назначих Кутузов".

"Неугодникът" се е приготвил добре за своя час. Той знае, че Фортуната не е глуха и сляпа и ще застане на страната на този, който най-добре е свършил работата си на Градежа!  На 30 октомври, в прилив на добро настроение след добрите известия за отстъплението на французите,  Кутузов пише на съпругата си: "Аз слава Богу, съм здрав, моя приятелко. Тук, ей-Богу, всичко върви на добре. Наполеон бяга по нощите от място на място, но засега ние успяваме да го притесняваме навсякъде. .....Ето го презренният старик - би казала тя (Фортуната б.а.) - който винаги е обожавал нашия пол, боготвори го и сега! Той никога не е бил неблагодарен към нас и винаги е обичал да угажда на жените.  И за да си отдъхне малко от целия този ужас, за който и аз допринесох не малко, имам намерение да му подам ръката си, поне за известно време! Послепис: Писмото ми ще получиш от Фигнер, местен партизанин. Вгледай се в него внимателно! Това е - човек необикновен! Аз друга такава възвишена душа не съм срещал, той е фанатик в храбростта и в патриотизма и Бог знае какво не може да направи!."

Всички победоносни действия на руските войски по време на Отечествената война от 1812 г. са свързани с името на Брат Михаил Кутузав. За заслугите си пред Отечеството той получава и ордена Св. Георги, първа степен, ставайки по този начин първият пълен Георгиевски кавалер.

Завършил земните си дни като воин, по време на кампания,  Кутузов е погребан тържествено в Казанския събор в Петербург. По този повод Н. И. Тургенев пише на А. И. Михайловски-Даниловски: "Аз бях в църквата по време на опелото. Когато ковчегът беше снет от катафалката и го понесоха към приготвения в църквата за погребението гроб, ярки слънчеви лъчи пробиха през горния прозорец, макар че времето навън беше мрачно. Така и самото Небе като че ли се включи във всенародната скръб и благослови гроба на победителя... Разбира се, спасителят на милиони се наслади на достойна награда за заслугите си и в бъдещия живот, където няма печал, но радост чиста, неотровена от слабостите и пороците на хора завистливи и пристрастни. ....Бих желал да Ви изпратя нещо, написано по повод смъртта на княза, но все още няма нищо достойно за паметта на Великия".
 
 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
петък, декември 06, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org