"Всичко е част от внимателно обмислен план. Йоан не е можел да предаде духовните си уроци на шепата груби и необразовани хора. Как да накара някакви рибари да проумеят, че Господ е вътре в нас, а не в храма? Двамата замислят една временна Църква по подобие на еврейската и друга, тайна и духовна, каквато никога не е имало на земята. И тези знания са поверени на една умна жена, Мария Магдалена, и на един буден младеж, който също се казвал Йоан... И този Йоан присъства в "Тайната вечеря", изповядва Леонардо да Винчи по повод на знаменитата си фреска - в романа "Тайната вечеря" на Хавиер Сиера (изд. "Хермес").

Испанският писател пише по формулата на Умберто Еко, а не на Дан Браун. В началото на 1497 монах инквизитор получава задача да разследва работата на Леонардо, който довършвал фреската - заради доноси, че вкарал в нея еретични идеи. Романът върви като криминално разследване, не закъсняват и убийствата. Истината обаче надминава задачата на инквизитора. В прочутата фреска геният е кодирал съкровеното послание на Христос - посланието за истинската църква на Йоан и за временната - на Петър, сиреч на папите. А огромната картина е посветена на Мария Магдалена и в композицията от фигурите на апостолите е кодиран и таен надпис. Основните факти са исторически, споделя Сиера в интервю. Той само внесъл своя интерпретация на онова, което може да се открие между фигурите на Леонардо и между редовете на евангелията.