header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Мъдрецът винаги търси първо у себе си, безумецът – у другите.(Конфуций)

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow МАСОНСТВОТО В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
МАСОНСТВОТО В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ Печат Е-мейл
Масонските идеи съществуват по нашите земи от 2000 години, макар това да е съпроводено от забрани и интервали от прекъсвания. За този дълъг период от време се създава значителен масонски печат,  книжнина и антимасонска литература. Наченките на масонството трябва да се тьрсят в сепаративното царство на Осман Пазвантоглу със столица Видин.1 Ако е въпрос за печат, гласност на този факт дава Ал. Т. Балан.2 Доказано е, че Осман Пазвантоглу покровителства гръцкия поет-масон Ригас от Фера. Българският масон  д-р Спиро Димитров изнася градеж в ложа (№ 1) “Зора” на 9.V.1939 г. под заглавие “Мидхат паша нашият брат”. Известно е, че той е бил управител на Русенския вилает. В Белградския вестник “Политика” на 25.III.1925 г. се появява статия “Принос към историята на свободните зидари на Балканския полуостров”, в която се доказва, че Пазвантоглу е масон.3

Видно е от началото на XIX век, че главно сред османската аристокрация се заражда масонството, но следите в печата за него са оскъдни. На 8.IХ.1924 г. Стилиян Чилингиров изнася градеж пак в ложа “Зора” “Масонското съзнание преди освобождението”, 4 а година по-късно публикува статията “Началото на българското свободно зидарство”.5 В тези работи писателят доказва, че българското зидарство е свързано с град Кишинев (Бесарабия), когато А.С.Пушкин и българинът архимандрит Ефрем членуват в ложа “Овидий”. Д. Недков продължава тези изследвания и подчертава, че архимандрит Ефрем “прави опит в град Русе (1830 г.) да основе масонска ложа”.6

Масонските идеи проникват през XIX век в България и чрез преводната книжнина. На първо място заслужава да се споменат преводи на книги на бележития американски масон Бенджамин Франклин (1706-1790 г.). Гавриил Кръстевич (генерал-губернатор на Източна Румелия) превежда през 1837 г. произведението му “Рооr Richard’s Almahac”. Втори превод на това съчинение прави Стефан С. Бобчев. По тези въпроси Боян Пенев пише: “Появата на няколко превода свидетелства за неговото широко разпространение у нaс”.7 Към тази поредица можем да отнесем и превода на д-р Алберт Лонг (ръководител на американските протестантски мисии в българските земи, масон) на труда на английския автор Джон Бънън (1628-1688 г.) “Piligrim’s Progress” (1866 г.). И двата превода имат (малко или много) косвено отношение към масонската мисъл. Б. Пенев подчертава, че д-р Лонг има “твърде големи заслуги в историята на българското Възраждане”.8 От преводните съчинения (разглеждани като книжнина) най-масова роля за запознаване на българската интелигенция има “Война и мир” на Лев Толстой. Излязло на руски език през 1869 г., а на български преведено от М. Маджаров през 1889-92 г., епичното произведение дава образа на масона в лицето на граф Пиер Безухов.9

Податки за масонски прояви срещаме и в епизодични епистоларни извори. Те са свързани с наличието на масонска ложа в Свищов. Прочутият австрийски пътешественик Феликс Каниц посещава Свищов през 1874 г. и го описва в книгата си “Дунавска България и Балканът”.10 Наред с Видин, Лом и Русе, Свищов е свързан с артерията (Дунава), която поддържа трафика на България с Нови Сад, Будапеща, Линц, Виена. От този период разполагаме с писмото на възрожденския художник Николай Павлович,   адресирано  до   “Почитаемия  майстор  на Свищовската ложа на свободните зидари”. Към него е приложен зидарски формуляр (от 8 точки), който авторът е попълнил.11 По-късно Стоян Н. Коледаров, в качеството си на Велик секретар на ложата, на запитване от Букурещ - има ли преди Освобождението в България масонски ложи, отговаря, че такава е съществувала в Свищов.12 Същото твърди и Д. Недков: “Във Видин, Свищов, Тулча и Варна по онова време действат масонски ложи, но в тях  работят само чужденци“.13

Най-значимият факт от гледище на масонската книжнина (по-точно документация) е свързан с дейността на патриарха на масонството в България - Иван Ведър, масон 33-а степен. Той е посветен в Цариград през 1863 г. Като полиглот Иван Ведър превежда от френски език (още преди Освобождението) основната  Програмна  декларация   на свободното  зидарство.  Отначало тя се разпространява апокрифно: Ведър я предоставя на посветени. Гласност на този документ дава Никола Шиваров, който прави и първата българска публикация за масонството в България в статията си “За Ивана Николова Ведър, Първият български франкмасон” в сп. “Българска сбирка”, кн. 5, 1915 г., с.268. Всъщност това е извадка от брошурата на Шиваров “Франкмасонството в България”, в която се дават биографиите на първите видни български масони.

От изворите е видно, че в печата (и книжнината) проникват през XIX век сведения за свободното зидарство, но общо взето те са ограничени. В същото време прави впечатление, че анонимното съзнание и неписано апокрифно творчество насажда сред българите неясна представа за франкмасонството. Има всички основания да се предполага, че тя възниква на верска основа, представлява реакция срещу експанзията на папизма и се оформя в годините на Кримската война (1853-56 г.).14

Интересно е, че терминът “франкмасонство” прониква и в Русия, свидетелство за което има във “Война и мир” на Л.Н. Толстой. Казаното се отнася за книжнината, ако е реч за периодичния печат (масонски), такъв през XIX век не се създава. Опонентите твърдят, че Константин Величков издава (1886/87 г.) в Пловдив в-к “Светлина”, но досегашните издирвания не успяха да открият такъв вестник. Проучванията показват, че най-широко темата за масонството (в литературата) се третира от Ив. Вазов. Доказателство за това е поемата “Загорка”, написана през 1882 г. и най-вече забележителната повест “Чичовци”, създадена през тези години. Авторът създава галерия от образи на българската духовност през турско време, по-точно казано след Кримската война. Тук вече класикът на българската литература стига до висше прозрение на масонските идеи и темата за свободата.15

От казаното може да се направи извода, че през XIX век първото българско масонство (създават се две ложи, една в Русе и една в София), което брои около стотина масони, не успява да създаде свой печат, но масонските идеи чрез творчеството на Иван Вазов и Лев Толстой придобиват известност. Ако се прибави към това, че то спечелва творци като д-р Константин Стоилов, Захари Стоянов,16 Алеко Константинов, Константин Величков можем да приемем, че Първото българско масонство регистрира успех сред интелигенцията и най-образованите личности.

Второто българско масонство се създава през 1914 г. чрез инсталирането на ложа “Заря” в София. Тя е под патронажа на великата ложа на Франция, получава № 463 и тьржествено е настанена на 15 (28.IV.1914 г.)17 През 1917 г. тя се разроява на две ложи (по равни части): ложа “Зора” № 1 и ложа “Светлина” № 2. Те образуват на 27.ХI.1917 г. Велика ложа на България. За пръв Велик майстор е избран генерал Александър Протогеров. През 1915 г. се създава масонски Възпитателен институт “Заря”, негов председател е Ал. Теодоров - Балан. От гледище на печата, завоевание за българските масони е излизането на сп.”Свободно мнение”, редактирано от видния книжовник Димитьр Мишев. За него може да се каже това (макар сравнението да е преувеличено), което световните автори пишат за Бенджамин Франклин, че той със своите просветни кръжоци и библиотеки, без много-много да парадира с името масони, фактически върши масонска дейност. Подобно е положението и със сп. “Свободно мнение”, сплотило широк кръг от видни интелектуалци и подкрепящо
ориентирането на България през Първата световна война на страната на Англия, Франция, САЩ. Това нещо е доловено от Иван Богданов - виден литератор и книжовник: “Най-ранното по време българско периодично издание е “Свободно мнение”, седмично политико-обществено списание. Редактор е Дим. Мишев. От година I и II (1913-1914 г.) излизат 51 броя, през III, 1915 г. - 37 броя и след пауза от 7 години, през (година) IV, 1922 г. излизат 18 броя”.18 Твърдението на Богданов се покрива от духа на списанието, авторския състав и факта, че Д. Мишев се издига като един от най-просветените и деятелни български масони.

Изворите сочат, че през 1918 г. Великата ложа на България издава бюлетин “Зидарски вести”, от него излиза само един брой. Той помества Програмната декларация на учредената Велика ложа, дава състава на нейните ръководни дела и сведения за началната й дейност.

През 1922 г. (м. януари) започва да излиза сп. “Свободен зидар”, орган на Великата ложа на България. Негов редактор е Стилян Кутинчев, образован масон, създател заедно с Асен Златаров на масонското издателство “Акация”. Последната книжка № 1-4 на сп. “Свободен зидар” излиза през 1924 г. Привлякло за автори Ал. Теодоров-Балан, Ас. Златаров, д-р Константин Станишев, д-р Христо Стойчев, списанието има заслуги за идейното,  нормативно и организационно укрепване на масонството в България. През  1929 г. Стилян Кутинчев чрез издателство “Акация” публикува на български език книгата на Август Хорневер “Свободното зидарство”, снабдена с ценен предговор от него. Тук е мястото да отбележим, че преди Ст. Кутинчев, Ефтим Спространов, роден в Скопие, виден масон, под псевдонима К. Угринов през 1917 г. публикува първата българска брошура за масонството. А д-р Христо Аджаров превежда през 1919 г. на български език (от немски) популярното съчинение на д-р Щарке за масонството.

В заключение на този кръг от печатна дейност трябва да кажем, че сп. “Свободен зидар” просъществува от 1922 г. до 1924 г. и има принос за разкриване на идеите, ритуалите и успехите на масонството в България след края на Първата световна война. Към това трябва да прибавим, че масоните развиват чрез печатна дейност кампания в защита на пленниците и бежанците. Ако се съберат всички писма и декларации, повечето изпращани до международни организации и Обществото на народите, ще се образуват няколко тома документи. В отчетния си доклад пред Великия събор на ложата, изнесен от Великия секретар д-р Константин Станишев на 22.IХ.1923 г. четем, че през октомври 1922 г. група видни масони: Димитър Мишев, Борис Вазов, проф. Никола Милев, Георги Кулишев, Стоян Коледаров, Александър Панчев и други издават позив против Търновските събратя (17.IХ.1922 г.) и издигат глас за помирение в българското общество.19 Този апел е изпратен до редакциите на най-авторитетните ежедневници.

От гледище на печатен акт, важно събитие е Декларацията на Великата ложа на България на Международния масонски конгрес, проведен в Женева от 27 до 30.IX. 1923 г. Представители на България са Симеон Радев, о.з. полк. Александър Самарджиев и д-р Цолингер. Председател на конгреса е проф. Исак Ревершон - Велик майстор на швейцарската Велика ложа “Алпина”. “Както нему, - съобщава Ал. Самарджиев, - така и на множество други братя журналисти раздадох изложението на нашата телеграфна агенция, приготвено в Женева от брата Симеон Радев“.20 С тази декларация Великата ложа на България защитава правителството на проф. Ал. Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат 1923 г.

От началото на 1923 г. Възпитателният масонски институт започва да издава легално списание “Мироглед”, редактирано от неговия председател - писателят Васил Узунов. Това е второто масонско списание след излизането на сп. “Свободно мнение”. То третира по-открито свободно-зидарските проблеми: списанието подкрепя възванието на професорите-масони (Ал. Цанков, Тодор Кулев и други), създали елитарния кръг “Народен сговор”, който извършва преврата. “Делото на правителството - пише сп. “Мироглед”, - трябва да бъде подкрепено от всички. Трябва да се образуват вместо слабите разпокъсани партии, мощни обществени сили...“21 Това е допълнително доказателство, че масоните защитават кабинета на проф. Ал. Цанков. На 16.I.1925 г. министър Янко Стоянчев, майстор-масон, е въздигнат в парижката ложа “ Galilee” в 18-та степен. Пред нея той изнася градеж “Свободното зидарство и политическото положение в България.” 22 Видният френски масон Бернар Велхов, който го е предложил за повишаване, е удостоен със званието “Почетен член на Великата ложа на България” по случай 70-тата си годишнина (2.XII. 1925 г.).23

Връх в масонския печат в България е излизането на сп. “Зидарски преглед”, като орган на Великата ложа на България от 1924 до 1940 г. Главен редактор, всъщност и издател, е юристът д-р Христо Иванов, масон 33-та степен. Той е и автор на най-добрата масонска книга в България, излязла между двете световни войни.24 С това не подценявам другите автори - имам предвид Дим. Ив. Ведър и Стоян Коледаров, велик секретар на ложата от 1926 до 1939 г. През 1921 г. той издаде брошурата “Франкмасонството (свободното зидарство)”.

Сп. “Зидарски преглед” е събитие в живота на българските масони. То разкрива духовния потенциал и ерудиция на масоните, тяхната европейска култура, езикова подготовка и вярност към свободно-зидарските идеи. На неговите страници се разказва за историята, ритуалите, символите и международния живот на зидарството. Освен д-р Христо Иванов, под председателството на когото през 1929 г. бяха приети програмните и нормативни документи на ложата, в списанието участват д-р Христо Мутафов, Ал. Т. Балан, Васил Узунов, Стоян Коледаров, Гендо Цукев (адвокат) и много други. Едва ли има друга институция в България, която в продължение на 17 години да има подобен орган, който отразява цялостния живот на ложата.

Не по-малък успех е издаването на легалното масонско списание “Полет”, излизало от 12 октомври 1923 г. до април 1925 г. То се редактира от Дим. Мишев, Ал. Теодоров-Балан и Рувим Маркъм, американски журналист-масон, пристигнал в България през 1911 г. “Полет” за своето време по оформление и съдържание се характеризира като едно от най-добрите периодични издания. Списанието отбелязва, че масоните дадоха всичката си вяра и подкрепа на дейците, които със своя патриотизъм, решителност и себеотрицание сгромолясаха на 9 юни правителството на Стамболийски. Днес те със затаен дъх чакат да видят държавата, поставена в релсите на Конституция и правов живот.25 В това е раздвоеността на болшинството от членовете на ложата, че подкрепят делото на 9 юни, но правят това в името на идването на конституционен режим и законност. “Спасението - продължава “Полет” - на отечеството е в сливането на демократическите сили”, “в стегнатостта на членовете в Демократическия сговор и в искрената коалиция със социалдемократите”. Лансират се демократични идеи и перспективи, но на практика не става така. През февруари 1924 г. социалдемократите отзовават своя представител в кабинета - Д. Казасов. От друга страна, Септемврийският бунт на комунистите и земеделците по места е потушен жестоко. Жертвите достигат 5 000 души. Проницателният Рувим Маркъм, който е привърженик на капитализма, пледира за умереност и широка социална програма. “Докато една шепа богати експлоатира масите за свои изгоди, комунисти и земеделци ще водят безпощадна борба против нея.”26 Разбира се, това не пречи на масоните да осъдят Септемврийския бунт. На тях принадлежи изводът, че с потушаването на метежа може да се говори за “Подвига на България“.27 Защото целите, които си поставят организаторите, е подпалването на Балканите, погубване на националния суверенитет. Дим. Мишев писа, че при успеха на въстанието, по искане на Европа, България щеше да бъде окупирана от съседните страни.28

Сп. “Полет” се превръща в трибуна на умерения и демократичен дух на нацията. В него сътрудничат почти всички професори от Университета. Засягат се актуални социални и културни проблеми, но общата му умиротворителна доктрина претърпява поражение с взрива в църквата “Св. Неделя” на 16 април 1925 г. Трима масони са убити, между тях и депутатът майор Никола Рачев, който е моторът на Военния съюз, извършил преврата на 9 юни 1923 г. Сред убитите са още полк. Стефан Нойков и поручик Георги Ценев. Ранени са Ал. Цанков, Кимон Георгиев, Пенчо Златев и други. Трагичната атмосфера с покушението (500 ранени и 100 души убити) пречупва волята на редакцията и от този момент сп. “Полет” прекратява съществуванието си.

За дълъг период от време Великата ложа се лишава от легален орган, както стана реч - тя се занимава с вътрешно-ритуалния си живот, отразяван грижливо от сп. “Зидарски преглед”. Рувим Маркъм започва да издава свой в-к “Изток”, а  Д. Мишев, Ал. Теодоров-Балан и другите публикуват в ежедневници, благожелателно настроени към масонството. По тази линия Великата ложа на България има успехи: най-влиятелните ежедневници и немалко списания се изказват положително за масонството. Сред тях е официозът в-к “Зора”, най-престижният ежедневник между двете световни войни. Неговият директор Данаил Крапчев е масон. На второ място може да поставим в-к “Слово”, издаван и редактиран от Тодор Кожухаров, масон. Същата позиция държи и в-к “Мир”, наричан от някои журналисти българския “Таймс”. На неговите страници през 1928 г. се появява програмна декларация на Великата ложа. Решение за нейното обнародване взема Великият събор, проведен на 22-23.IХ.1928 г. При закриването му д-р Константин Станишев заявява: “скоро ще излезем с едно опровержение”.29 Актьт е предизвикан от засилващата се антимасонска кампания в България. Опонент на свободното зидарство става организация “Родна защита”, ръководена от ген. Иван Икономов. От националистическа, тя преминава към расистка и най-вече на антимасонски позиции.30 Активна дейност по тази линия развиват Ал. Сталийски, о.з. подполковник Александър Борсеков-Мусевич, който от масон се превръща в големия разобличител на свободното зидарство в България.

И така, споменатата Декларация е предизвикан отговор, наложен от клеветническа кампания. Освен от вътрешни подбуди, въпросната атака се стимулира от наказателните действия на фашизма в Италия срещу масонството, довели до неговата забрана през 1925 г., конфискуване на имуществото и принуждаване на най-изтькнатите му представители да емигрират. Декларацията е публикувана във в-к “Мир”, бр. 8489 от 17.Х.1928 г. В нея четем: “Масонството не е сдружение за определена политическа или религиозна акция, а е сдружение чисто възпитателно и културно, което цели да накара своите членове да не забравят в своите обикновени занятия и в своята обществена дейност общоприетите високо морални масонски принципи.”31 Засягат се и всички други моменти от идеологията и доктрината на масонството. За доказателство, че институцията е родолюбива и национална, се сочат имената на починалите масони: княз Александър Батенберг, Константин Стоилов, Константин Величков и много други. Този пример илюстрира казаното, че авторитетни ежедневници подкрепят масовството. По-нататък ще бъдат посочени и други подобни случаи. Прави впечатление, че досега авторите, които се занимават с тези проблеми, не обръщат внимание на този факт. Изследователите разглеждат само масонския печат и като правило не му дават висока оценка. Иван Богданов пише: “За разлика от други страни, масонският печат в България е доста анемичен”.32 Същата позиция поддържа и проф. Величко Георгиев: преценява, че “кръгът на авторите” е ограничен, статиите до голяма степен са схематични, “сухо и безинтересно“ написани.33 С тези схващания на двамата мастити изследователи на масонството не можем да се съгласим. Посочихме, че сп. “Зидарски преглед” (1924-1940 г.) до сега не е надминато, неговите статии и материали са компетентно написани и имат познавателна стойност. Стана въпрос, че автори като Ал. Т. Балан, Христо Иванов, Дим. Мишев, д-р Христо Мутафов, Стоян Коледаров, Васил Узунов, инж. Димитър Ив. Ведър, д-р Александър Недялков могат да се равнят с европейските си колеги.

Може Иван Богданов да е прав, когато пише “за разлика от други страни”, но това сравнение е относително. Въпросът трябва да се постави по-иначе: институция, която в най-добрите си години наброява максимум 600 члена и просъществува 20-25 години, издава седем списания: “Зидарски новини”, “Свободен зидар”, “Зидарски преглед”, “Свободно мислене”, “Мироглед”, “Полет”, “Заря”.

Време е да кажем, че организация “Отец Паисий” и неговото списание “Отец Паисий” са създадени от българските масони - нещо, което до сега неправилно се премълчава. Сп. “Отец Паисий” достига тираж до 5 000 броя.

Днес, когато се навършват близо 10 години от създаването през 1997 г. на Първата велика ложа в България и близо 15 години от началните стьпки на масонските идеи, у нас е излязъл само един брой на сп. “Светлина”. Наистина автори като Димитър Недков и д-р Митко Иванов публикуваха много интересни книги за масонството, което е отраден и насърчителен факт.

Когато става реч за масонския печат и масонската книжнина в България, не може да се премълчи дейността на издателство “Акация”, както стана реч, създадено от Асен Златаров и Стилян Кутинчев. Към него се оформят няколко библиотеки: Асен Златаров ръководи “Натуралфилософско четиво”, от което излизат повече от 50 заглавия. Написаната от него книжка “Анщайн и световните тайни” търпи пет издания. Златаров представя и втора библиотека, наречена “Из тайните на земята и морето”. Стилян Кутинчев ръководи библиотека “Наука и живот”; проф. Ал. Балабанов - “Класическо четиво”; д-р Димо Тодоров - “Великани на човечеството”. Издателство “Акация” приобщава обществеността към европейската култура и ценностите на цивилизацията. Изданията му търпят многобройни тиражи, например преводът на Ал. Балабанов на “Прометей” от Есхил има 13 издания. Сп. “Зидарски преглед” като орган на ложата рекламира книгите на “Акация”. Тук е мястото да кажем, че ако през XIX век масоните създават “Червения кръст”, през XX в. масоните в лицето на Ас. Златаров през 1929 г. пускат първия радиоапарат в България и осъществяват първото предаване.

Второто по значимост легално издание на Ложата след сп. “Полет” е сп. “Заря”, редактирано от Васил Узунов за времето от 1929 до 1932 г. То се финансира от масонското акционерно дружество “Подем”. Авторският състав е отбелязан на корицата на списанието, представен от известни масони - учени, книжовници и литератори. Основните материали се пишат от редактора Васил Узунов, преподавател в Софийската духовна семинария (по литература). През 1923/24 г. той пребивава в САЩ (главно в Чикаго), след което описва впечатленията си в книгата “Една година в Америка”. Активен участник е лекарят д-р Александър Николаев,  неговата статия  “Идеология на свободното зидарство”34 се цитира от изследователите. “На нас, свободните зидари, - четем в нея, - които се движим от чувство и любов към всички хора, не ни пречи любовта, която имаме към отечеството си, да обичаме и човечеството”.35

Сп. “Заря” осъди комунистическия експеримент в Русия, но това не му попречи да издигне (един от първите) идеята, България “да се сближи с Русия, независимо от обстоятелството кой ръководи нейните съдбини”36. Това показва, че масоните (или отделни техни среди) оценяват по нов начин националните интереси на страната. Великият събор на ложата, проведен в София на 10.I.1932 г. (това е XV събор), решава да се свика “едно по-широко събрание на братята - книжовници”, които да обсъдят състоянието на изданието. То решава сп. “Заря” да бъде спряно. Наред с финансовите трудности, авторитетни масони като д-р Христо Мутафов се изказват, че равнището на списването не е на добро зидарско равнище.37

От началото на 30-те години, особено след идването на нацизма (30.I.1933 г.) на власт в Германия, антимасонската вълна в България се засилва. Посочихме, че на 2.IХ.1928 г. организация “Родна защита” заявява, че “е възприела като основа на своята обществена дейност принципите на фашизма”.38 От този момент страниците на в-к “Родна защита” подемат клеветническа кампания срещу свободното зидарство. Разгръща се полемика между двете институции. Родозащитниците поставят 12 въпроса пред Великата ложа. Отговор на тях (по решение на Съюзния съвет) дава административният секретар Евстати Петров, адвокат, несменяем секретар на ложа “Светлина” от 1919 до 1940 г. Отговорите са написани на високо духовно и научно равнище. Събрани на едно, те са нещо като теоретично, ритуално и символично обяснение на това, какво е свободното зидарство. Въпреки прецизността, противниците не са доволни. Те повтарят клеветите (че масонството е световна еврейска конспирация) на издадената от свещеник Никола Иванов във В. Търново (1928 г.) брошура “Масони, евреи и революции”, която е плагиат от труда на Григорий Бастунич на същата тема. През февруари 1934 г. вторият човек в нацисткия режим Херман Гьоринг, който е министър-председател на Прусия (най-голямата и водеща провинция в Германия) забранява масонството. Пазарът в България се наводнява с антимасонски издания. При това положение масоните решават да изключат от своите редове най-големия ренегат, който става знаменосец на антимасонската кампания. Става въпрос за о.з. подполковник Александър Мусевич-Бориков - заместник върховен водач на “Родна защита”. Той членува в ложа “Зора” от 18.1Х.1924 до 21.XII. 1929 г., като достига майсторска степен. Неговата антимасонска книга, издадена през 1937 г., е една от обоснованите и компетентни преценки за масонството в България.

Бившият главнокомандващ на българската армия (в Първата световна война) ген. Никола Жеков посреща с удовлетворение идването на Хитлер на власт в Германия. Разбира се, той не акцентува на расистката и антисемитската му доктрина. Генералът възлага надежди на мирната ревизия на Ньойския диктат. През 1933 г. той започва да издава в-к “Обединение” и с Иван Дочев, един от водачите на Легиона, обикалят страната и сплотяват прогерманските среди. В-к “Обединение” открива атака срещу франкмасонството39. За събранието във Варна в-к “Освобождение” съобщава: “След г-н Жеков говори главният водач на легионерите г-н Иван Дочев, който пристигна заедно с генерала”.40 Вестникът информира за събранията на ген. Н. Жеков и Иван Дочев под заглавие “Националните легиони шестват из България”.41 В следващия брой излиза статията “Масонството - бич за човечеството”.42 Всичко това разкрива сблъсъка между българския национализъм и масонството. И още: влиятелни   организации   и   авторитетни   личности   се противопоставят на свободното зидарство.

За разлика от Димо Казасов, който излиза през 1930 г. със статия в списанието на проф. Димитьр Михалчев (сп. “Философски преглед”, кн. 5 от 1930 г.) и казва, че свободното зидарство няма никаква тежест в обществения и културния живот, ген. Н. Жеков поддържа друго мнение. Той твърди, че “франкмасонството е свило гнездо във всички наши обществени среди”.43 Отива по-нататък: “В мрежата на франкмасонското влияние е попаднал даже и Съюзът на запасните офицери! И то отдавна.”44 Тук се докосваме не само до ролята и мястото на масонския и антимасонския печат, по-точно полемиката между тях, но и до проблема - какво е влиянието на свободно-зидарските идеи в българското общество. Твърдението на ген. Н. Жеков, че Съюзът на запасните офицери е под ръководството на франкмасонството отговаря на фактите. Има основание да приемем схващането на ген. Н. Жеков, че свободното зидарство между двете световни войни е влиятелна сила. Казаното се подкрепя, но особено важно е да подчертаем, както стана реч, че Всебългарският съюз “Отец Паисий” е дело на свободното зидарство.

Темата за масонския печат не може да подмине факта, че когато цар Борис заминава за Лондон, за да участва в традиционните ритуали по повод смъртта (20.I.1936 г.) на крал Георг V, цензурата разрешава на в-к “Дневник” да публикува девет статии за българското масонство. Това е събитие в печатните изяви. Защото в Европа свободното зидарство е забранено: в Германия, Италия, Испания, Португалия, Русия, Турция. През 1937 г. примерът им последва Румъния, а през 1938 г. Полша. Факт е обаче, че в България един от авторитетните ежедневници публикува поредица от статии. Първата е от 3.II.1936 г. и е озаглавена “Задкулисните тайни на българското масонство”. Заглавията са сензационни, но съдържанието е позитивно. Разговорът се води между редактора на “Дневник” Петко Атанасов (масон) и П. Мидилев, Велик майстор на Великата ложа на България.45

От този порядък е Декларацията на Великата ложа на България, публикувана във в-к “Зора” (бр. 5304, 6.III.1937 г.). Тя е подписана от П. Мидилев и Великия секретар Стоян Коледаров. Това е знаменателен факт: най-авторитетният вестник в Царството, издаван от големия журналист Д. Крапчев, подкрепя масонството. В Декларацията четем: “Напоследък зачестиха с нищо неоправдани обвинения срещу свободното зидарство в България”. Авторите имат предвид борбите в Съюза на запасните офицери. В-к “Зора” (бр. 5355, 7.III.1937 г.) публикува Декларация на Тодор Кожухаров, виден масон, директор и главен редактор на в-к “Слово”. Той заявява в отговор на обвинението, отправено му от ген. Иван Шкойнов, следното: “Аз съм свободен български гражданин и имам право да се числя във всички организации, търпени от законите на страната”46.

Натъкваме се на не един епизод, а на крупна проява в българския политически живот, и то през пролетта на 1937 г. Свободното зидарство печели победа срещу крайните сили, защото има подкрепата на такива вестници, като “Зора” и “Слово”.

Разбира се, застойните процеси не могат да бъдат преодолени, след като Австрия, Чехословакия престават да съществуват като суверенни държави. Сътресение в живота на българското масонство предизвиква ненадейното и до известна степен предизвикателно напускане (в началото на 1937 г.) на видните масони от ложа “Зора” - Петър Габровски и проф. Асен Кантарджиев. Те са основали организация “Ратници за българщината”, която застава на антисемитски и близки до това позиции. Под тяхно влияние се публикува брошурата на Румен Янков “Списък на масоните в България” и други заглавия. Като се има предвид, че авторът е изявен журналист и международен кореспондент на в-к “Утро”, можем да си представим отзвука, който получават неговите публикации. Напорист, смел, търсещ новината, Румен Янков посещава района в Сърбия, който е контролиран от българския окупационен корпус. Там попада на засада и става жертва на професията си - загива през март 1943 г.

Въпреки трудностите и влошаването на международното положение, Съюзният съвет на масонството в България изработва (в края на 1937 г.) и публикува изложение за своята дейност. Документьт се нарича “Изложение на Съюзния съвет на Великата ложа на България - в отговор на разни нападки против Българското свободно зидарство”. Намираме го на страниците на сп. “Зидарски преглед” (кн. 1, 1938 г., с. 5). Твърдата позиция им носи международно признание. Съюзният съвет известява: “Голяма чест ни биде указана от Изпълнителния комитет (на Международната масонска асамблея), която с писмо от 18.VI. т.г. (1939 г.) ни съобщава, че след като Полша е напуснала своето място в Изпълнителния комитет, според съставената предварително листа, нали е редът да заемем (България до момента е подгласник в тази комисия) определеното място в същия комитет”47. Това е връх в международното признание на българските масони. Те стават редовен член на Изпълнителния комитет на Международната масонска асамблея.

От изложението за мястото на масонския печат произтичат някои изводи. Прави впечатление, че между двете световни войни българското масонство има не само свой, закрит, вътрешен печат, но издава списания и ползва авторитетни вестници за популяризиране и защита на своите схващания. Мащабите на тази дейност опровергават оценките на досегашните изследователи и публицисти (Димо Казасов, Иван Богданов,  Величко Георгиев) за анемичен,  безжизнен, схематичен печат.

Днес масонството в България бележи възход, броят на посветените и ложите далеч надминава стореното между двете световни войни. Но отзвукът в обществото сякаш е далеч по-слаб по линия на прения, спорове, полемики, които са характерни за времето между двете войни. Разбира се, в никакъв смисъл не може   да   се   подценява   научно-изследователското   и популяризаторско дело, извършено както отбелязахме от Димитър Недков и д-р Митко Иванов. Все пак необходимо е да се пожелае повече публичност, разисквания, кръгли маси и печатни периодични издания за запознаване на масовия читател със свободолюбивите и добродетелни идеи на свободното зидарство.

В заключение, ако се събере всичко казано и написано за масонството от Ал. Т. Балан, това ще е най-доброто, което България е дала в съкровищницата на масонството. Това ще е ненадминато тълкуване, осветление и прозрение за свободното зидарство.

Литература

  1. Зидарски преглед, 1927, № 7-8, с.119.
  2. Пак там, 1924, № 4, с.98.
  3. Пак там, 1925, № 6, с.189-190.
  4. Зидарски преглед, 1924, № 7, с.143.
  5. Пак там, 1925, № 6, с.183.
  6. Недков, Д. Требник на свободния зидар.  Русе, 1999, с.12.
  7. Боян Пенев, История на новата българска литература, т. IV, София, 1936 г., с.718.
  8. Пак там, с.719-720.
  9. Константинов, Георги. Л.Н. Толстои и влиянието му в България. С., 1968; Анчев, Ангел. Л.Н.Толстой и българската литература. С., 1978.
  10. Спомените на Ф. Каниц са издадени първоначално на немски език, а на български през 1932 г.
  11. Д-р Стояшки. История, същина, устройство и управление на Свободното зидарство. С., 1936 , с. 65.
  12. Зидарски преглед, 1934, № 3-4, с.108; 1940, № 4-5, с.65-66.
  13. Недков, Димитър. Масоните се върнаха в България. С., 1998, с.175.
  14. Тодорова, Мария Н. Участието на български доброволци в Кримската войня (1853-1856 г.) - Изв. Държ. архиви. Т.51, 1986, с. 249;
  15. Косев, Д. Отражение на Кримската воина в България. - Истор. преглед, 946/47.
  16. Авторът сочи цифрата от 4 000 доброволци, Н. Палаузов - 4 028 души.
  17. Вазов, Иван. Чичовци. Галерия от типове и нрави български в турско време. С., 1931, с.28 и следв.
  18. Стоянов, Захари. Превратът. С., 1994.
  19. Свободен зидар, януари 1922, год. I, кн. 1. Срв. д-р Христо Стойчев. Из историята на Великата ложа на България.
  20. Богданов, Иван. Синовете на вдовицата. Масонство и масони. С., 1994, с.94.
  21. Зидарски преглед, 1924, № 1-4, с.11-12.
  22. Зидарски преглед, 1924, № 1-4, с.106.
  23. Мироглед, 1923, № 2, с.61-62.
  24. Иванов, Хр. Иванов (псевдоним д-р Р. Стоянски), История, същина, устроиство и управление на свободното зидарство. С., 1936.
  25. Мироглед, 1925, №. 9-10, с.62.
  26. Иванов, Хр. Иванов (псевдоним д-р Р. Стоянски) История, същина, устройство и управление на свободното зидарство. С., 1936.
  27. Соломон Паси. - Полет, 1923, № 10, с.1.
  28. Полет, 1924, № 40, с.6.
  29. Пак там, 1923, № 1.
  30. Пак там.
  31. Централен държавен архив. Протокол на Великия събор от 22-23.IX.1928 г., с. 301-302.
  32. Родна защита, № 176, 4 ноем. 1928.
  33. Мир, № 8489, 17 окт. 1928.
  34. Богданов, Иван, цит. кн., с.94.
  35. Георгиев, Величко. Масонството в България. С., 1986, с.189, 191.
  36. Заря, 1931, № 2, с. 107.
  37. Пак там. По-късно  д-р Ал. Николаев се присъедини към своите приятели Петър Габровски и проф.
  38. Асен Кантарджиев - всички напуснали ложата и подкрепили Закона за защита на нацията (1940 г.).
  39. Заря, 1929, № 6-7, с. 208.
  40. Заря, 1933, № 2, с. 37.
  41. Родна защита, № 175, 28 окт. 1928.
  42. Обединение, № 7, 30 апр.1933 г.
  43. Пак там, № 16, 1 юли 1933.
  44. Пак там, № 18, 15 юли 1933.
  45. Пак там, № 19, 22 юли 1938.
  46. Обединение, № 26, 9 септ. 1933.
  47. Пак там.
  48. Дневник, № 10838, 5 февр.1936.
  49. Зора, № 5355, 7 март1937.
  50. Зидарски преглед, 1939, № 6 и 7, с. 85.
 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2018 декември 2018
неделя, ноември 18, 2018
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 45 1 2 3 4
Седмица 46 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 47 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 48 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 49 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org