header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената. - Ванга

 

БЪЛГАРСКИ МАСОНСКИ ПЕЧАТ Печат Е-мейл

САМО ЗА “ЗИДАРИ”

През 1918 г. Излиза само един брой на в. “Зидарски вести”. Истинското начало на масонския печат е отпечатването на сп. “Свободен зидар” през януари 1922 г. Първата книжка е с джобен формат, цената от 60 стотинки е повече от приемлива за времето си. Няма илюстрации. За разлика от следващите масонски издания, тук имената на авторите са изписани изцяло, подчертано е, че изданието е “орган на В.Л.Н.Б.” Още в първата книжка се очертава основният кръг автори – проф. Александър Теодоров-Балан, проф. А. Златаров, д-р Хр. Стойчев, Ст. Кутинчев. Прави впечатление, че след всяка статия има резюме на френски език. Този факт говори както за образованието на тогавашните масони, така и че това издание е било разпространявано по канали на ложата и в чужбина.

 Списанието започва с две програмни статии, написани от проф. Ал. Теодоров-Балан. В “Нашите задачи” той отговаря: “В изпълнение на своите задачи “Свободен зидар” ще застъпва следната програма:
1. Етична култура, социален морал, всемирно братство;
2. Теория и практика на свободното зидарство;
3. Из дейността на Великата ложа на България;
4. Свободнозидарски вести из чужбина и нашенско;
5. Свободнозидарска книжнина.” 11

Професорът е автор на програмния манифест “Зидари в България”. В него той дава своето тълкуване за същността на масонството, както и за българската му специфика: “Ние сме свободни зидари. Никоя заповед, никое правило, никой учител ни не налагат нам своите узори. Всичкото знание, вкус и воля ние взимаме от там, дето го намери нашата свобода; взимаме го тъй, както го ареса нашата съвест.” Професорът запознава със същността на движението: “Интересното в нашето зидарство е най-вече това, че зидарията и сградата сме самите ние. Човешката личност в нас е онова, което ни занимава и увлича, което ни прави да жертваме сили и да се жертваме.” 12

 Авторът набляга на факта, че всички “зидари” по света се стремят към едни и същи цели, подчертано е “братството” помежду им. Но по елегантен начин е засегната и политическата действителност в страната: “В нашите обществени партии трябва да се подчиниш на една партийна програма и една партийна дисциплина. Според тях не смееш често да сториш онова, което съвестта ти повелява. Партията дири властта в страната или гледа да събори властта. В това дирене и залягане често се гади или занемарява истината и правдата. Користта намира свое поприще и партийният човек се цени над всякой член на обществото. Заради успеха на партийното страда общото, народното, държавното, човешкото. Свободното зидарство е чисто от подобни слабости и недъзи; то се стреми да подбира ония, които бягат от такива партийни болки, или да лекуват ония, които са заразени от тях. Свободните зидари не са партия, както и повсегда вън от нея. Вместо програма и дисциплина те се кълнат в съвест и чест, в работа и усъвършенствуване.” 13

 Обосновавайки уникалността на “свободното зидарство”, както и на своята принадлежност към него, акад. Балан е сред най-редовните сътрудници на всички масонски издания. Друг много интересен автор е проф. Ас. Златаров. В своите беседи той засяга някои от най-важните постановки в масонското разбиране за света. В статията си “Личен и обществен морал” излага тезата си, че “без морален закон няма нито личност, нито обществено благо”, както и че “морален закон е заложба, дадена всякому, но не всеки я използва”. Авторът защитава позицията, че “добротата, която е въплъщение на нравствения закон, трябва да бъде активна, за да има цена; всеки благороден подтик на сърцето ни и всяка светла наша помисъл трябва да подклаждат една укрепена за работа воля.”14 Другото проявление на личния и обществения морал на масона проф. Златаров вижда в следното: “За свободния зидар всички хора са братя – това е основният императив на неговия нравствен закон – и под каквато и форма да срещне той робството, това събужда неговата воля за дело срещу това робство. Но той се бори и срещу робството на човека от самия себе си: ярема на предразсъдъците, който превива толкова души.” 15

 Като цяло ученият и общественикът Асен Златаров се занимава в масонския печат с общочовешки нравствени проблеми. В друга своя статия той поставя въпроса, който е вълнувал много човешки умове: “...И Лао Тце, и Буда, и Конфуций, и Богочеловекът от Витлеем един закон са проповядвали: обичайте се един други.” Авторът стига до извода, че няма абсолютно зло като категория, но вижда причината за съществуването на човешкото неравенство и страдания в социалната несправедливост. “Когато на всекиму бъде осигурено човешко съществуване, тогава ще изчезне най-главният подбудител за омраза между хората.” Според него мирът на Земята ще настъпи, когато няма да има експлоататори и експлоатирани, и вижда в масонството една от възможностите за постигане на тази цел. “Свободното зидарство – дружба на просветени хора – съединени за дружна работа, за умствено и нравствено съвършенство на човечеството – е гаранция, когато повече воли се струпат в него, че вместо по пътя на кризите и конвулсиите желаното социално преустройство, което води към мир на Земята, ще стъпва по пътя на човещината и разума.”16 Тази цел, може би звучаща архаично сега, е основополагаща в разбирането на хуманист от ранга на проф. Асен Златаров. Като цяло темата за морала е много важна в творчеството му. Тя присъства и в материала “Днешната нравствена криза”, където авторът убедено твърди, че “без морал няма цимент в обществото и човешкото в него рухва”, и отново застъпва тезата, че “всемирното зидарство е моралният капитал, който трябва да спаси гниещото човечество и го изведе към надеждни брегове из сегашното блато на морално разтление.” 17

 Както може да се предположи, българските масони в своето си списание са засягали много въпроси, които са вълнували “братството”. Специално внимание е отделено на връзката между “зидарство” и църква. Всеки ред от този печат доказва пълната несъстоятелност на обвиненията в атеизъм, както и неразривната връзка между масонство и вяра. Д-р Ив. Петров подчертава в статията си “Свободно зидарство и църква”, че “всички принципи, които са проповядвани от Богочеловека Христа и тъй ревностно поддържани от църквата, “свободното зидарство” идва да приложи на практика и при това не допуска нито един член в своята среда, който не прилага тези принципи”.18 Подчертавайки дълбоката връзка между “зидарство” и вяра, авторът не пропуска да изтъкне първенстващото значение на масонския принцип за толерантността. “В ложите биват допускани и друговерци, които от християнско гледище, макар и да нямат съвършена религия, но пък са имали съвършена съвест, която ги е направила добри хора.”19 За отношението масонство и християнство много интересни са разсъжденията “Мъдрост и разум”, публикувани в бр. 1 на “Свободен зидар”. В тях с много примери от Стария и Новия завет се илюстрират основните масонски идеи. Тези редове са написани от Миролюб, а зад този псевдоним се крие архимандрит Стефан (бъдещ патриарх), който е бил и достоен “свободен зидар”.

 Темата за връзката с Бога и за братството и взаимопомощта е основна за списанието и през 1924 година. Проф. А. Златаров продължава беседите си, като проповядва, че “моралното съзнание в човека е това, което го отличава от животните”, като се обосновава: “То е причината за възхода към Бога, когато се потъпчи егоистичният закон и задоволяване на желанията и грубо материалните интереси. Когато се мисли за другите.” 20 В същия брой Ал. Андреев формулира добре масонското виждане, че “приятелството се пада на чувствата, братството е основано на дълга”, както и че “братството налага много да се прощава другиму и никога да не прощаваме на самите себе си”. 21 Тези разсъждения са логично продължение на идеите на д-р Хр. Аджаров, който твърди още в първия брой на списанието, че “братството е, когато даваш, без да искаш отплата”. В същия материал д-р Аджаров дава и редица тълкувания на морални категории от масонска гледна точка: “Свободата на човека не е неограничена и се дава срещу нравствена отговорност. Тя се ограничава от свободите на другите граждани.” Изтъква се, че “равенството е равенство пред законите, но няма абсолютно равенство, защото всеки се ражда различен”.22 Интересни са и възгледите на автора за благотворителността, която е основна в масонското виждане. Авторът предупреждава, че “свободните зидари са убедени, че мизерията в света няма да се изкорени чрез милосърдието, а чрез справедливостта в стопанските отношения; милосърдието е само палиативно средство”.23

 Извън тези по-основни разработки, по страниците на “Свободен зидар” намират място и автори като Ст. Кутинчев, написал “Основи на свободното зидарство в България”, “Организация на свободното зидарство в България”, “Трите символически степени”, “Висшите степени”, “Свободнозидарски обреди”; Ст. Ников – “Символизъм в свободното зидарство”, “Символика на слънцето”; д-р Хр. Аджаров – “Животът в ложата”; д-р Хр. Стойчев – “Из историята на В. Л. На България”.

 Даден е списък и на някои от по-интересните градежи в ложите. От “Свободен зидар” научаваме, че в ложа “Зора” Н. Милев е говорил за обществения и политическия живот в чужбина и българската кауза. Ас. Марчинков - “Добруджа под режима на румъните”, проф. Ал. Цанков - “Народ и народовластие”.

 В ложа “Светлина” С. Ников е изнесъл градеж “Голямата пирамида на Хеопса и нейният символизъм”, а И. Михайлов е анализирал “Морският въпрос”. В ложа “Сговор” Г. Ханджиев се е спрял на “Борбата с детската престъпност”.

 Публикуват се новини от “зидарския живот” в чужбина, предимно САЩ и Англия. Има подробна информация за международния “свободнозидарски” конгрес в Женева (19-23 октомври 1921 г.), декларации в подкрепа на Червения кръст и на Обществото на народите (организации, дошли като идеи  и с помощта на масоните от цял свят). Немалко място се отделя и на редовните отчети на ВЛБ пред нейните членове. Поради финансови причини и разногласия на отделните ложи списанието прекратява за известен период излизането си.

 През декември 1924 г. излиза бр. 1 на новото българско масонско списание “Зидарски преглед”. То също е джобен формат, но вече е деветдесет страници. За разлика от “Свободен зидар” има илюстрации: снимки от тържествени събрания на отделни ложи. Ново е, че се публикуват някои от изнесените градежи, като по този начин се дава много по-пълна представа за вижданията и идеите на членовете на ложите. Изданието не се води официален орган на Великата ложа, но има специален “Официален отдел”, в който се публикуват важни съобщения и решения. Тук е пълната хроника на организационния живот: новоприети братя, повишения в степен, наказания и т. н. Друга разлика с предходното е, че материалите не са подписани изцяло, а само с инициали.

 Най-голям интерес представляват публикуваните градежи, защото те са точен критерий за мненията както на отделни “зидари”, така и на масонството ни.

 Определено внимание изисква “градежът” “Фашизмът и свободното зидарство”, в който напълно се отричат принципите на фашистката идеология, които са в пълно противоречие с масонските идеи. На базата на действителни случаи в Италия се описват постъпките на следовниците на Мусолини. “В един позив към фашистите даже се казва, че “денят на разплатата е дошъл и всички свободни зидари, както опозиционерите, трябва да бъдат избити.”24

 В градежа “Войната, свободното зидарство и евреите” отново се критикува фашистката идеология: “Тя дири виновника и края на всеобщата война, та ги намира в евреите и свободното зидарство. Разумява се, че това става с помощта на голяма фантазия и на много риторика. Който читател иска да вярва на автора, него никой не ще може разубеди; защото против глупостта безпомощни са и боговете.” 25

 Показателен е градежът “Индивидуалният светоглед”. В него авторът дава тълкуване на някои основни категории от масонска гледна точка: “Свободата от индивидуалистично гледище се разбира не в смисъл, че всеки е свободен да върши каквото му скимне, а в смисъла, че всеки е свободен да върши това, което не вреди и не стеснява свободата на другите индивиди. Основният принцип на човешката етика – аз съм индивид и всеки човек е индивид като мен.” 26

 В същия градеж се излагат масонските тези, че индивидуализмът признава естествените различия, а не изкуствените, като класови, съсловни и религиозни. Защитава се частната собственост, но се отричат картелите и спекулативния капитал. Войната е допустима само когато е “отбранителна или за национално освобождение”, “революцията е оправдана, когато се стреми за национална свобода и равни права и е против класови и съсловни предимства”.27

Не са подминати и духовните теми. Автор с инициали Е. Сп. прави много сполучлив паралел в градежа “Мистериите в християнската църква и свободното зидарство” между религиозните обреди и масонските символи. Развитието на “свободния зидар” по стълбата “чирак – калфа – майстор” Е. Сп. сравнява с християнското развитие “кръщение – ръкополагане в сан свещеник – посвещение в епископ”. Неговите изводи са: “Християнинът е свободен зидар. Той работи върху себе си и своето духовно съвършенство и върху ближните си да вървят по пътя на своето духовно издигане”, както и: “Не е важно кой в каква църква се намира, т. е. кой на коя ложа принадлежи и че църквите (ложите) имат някои различия в догмите и обредите, важно е вървят ли всички по пътя на Христа, т. е. по пътя на истината и любовта.” 28

 Градежите условно могат да се разделят в няколко категории. Тези, посветени на морално-етични теми, изтъкват задълженията на “свободния зидар”, подчертават неговото значение в обществото и качествата, необходими за всеки масон. Такива са градежите на  д-р Хр. М. “Масонът в свръзка с публичния живот”, д-р Ст. К. “Индивидуалистичният мироглед”, Г. Триф. – “Духовните кризи в обществения живот”, В. У. – “Нашата духовна култура”, Н. Б. – “Зидарство и патриотизъм”, М. Г. – “Македонският въпрос и българското обществено мнение”, Р. Марк. – “Зидарите и бъдещото развитие на българския обществен живот”, д-р Б. В. – “Скаутизмът и свободното зидарство”, д-р Хр. М. –  “Македонският проблем”.

 Има градежи и на международна тематика. Й. Б. (предполага се, Йордан Бадев) изнася “Впечатления от Париж” и “Впечатления от някои ложи в Париж”, д-р К. Ст. – “Масонска среща в Белград”, проф. А. Т.Б. – “История на хърватското зидарство”, д-р А. З. – “Впечатления от Париж”, Гр. Вас. – “Впечатления от Прага и Женева”, К. Ст. – “За конгреса на мира в Женева”.

 Има и градежи с чисто ритуален характер. Ст. К. – “Значението на символните степени”, д-р Хр. Ив. – “Жената и зидарството”, Г. Ап. – “Бележки из зидарския катехизис”, М. К. – “Дейността на зидаря извън храма”, Д. Вет. – “Тълкуване на масонските символи”,  д-р Хр. М. – “Зидарските тайни”, К. Грън. – “Масонът в работилницата”.

 Има и такива като градежа на Т. Ц. “Християнство и свободно зидарство”. Той е публикуван със забележката: “Редакцията не споделя това схващане, но помества статията с единствената цел да не се пречи на светлината, откъдето и да иде тя.” 29 Градежът защитава позицията на Великата Земска Ложа на Свободните Зидари в Германия, която твърди, че само християни могат да бъдат масони.

 Всяка година се публикува и пълен отчет на Великата ложа, в който се изброява всичко, което е извършено. Например от отчета за 1927 г. се вижда, че: “Масоните в България са 426, 88 майстори, 43 калфи, 295 чираци, 8-те ложи са провели 184 занимания и са изнесени 61 градежа”.30

Целенасочено е публикуван и един преводен градеж от френския масон Алберт Пантоан на тема “Свободното зидарство на Балканите”. По повод изострените отношения между България и Югославия, френският брат призовава към преговори, отбелязвайки, че “работата на франкмасони не им налага да се одобряват един друг, а да се разберат”, както и “да се виждат, това не значи да се съгласяват, но ще има случаи да почнат да се уважават”.31

От прегледа на “вътрешния” масонски печат се вижда, че той не е “удобно сборище на реакционни пера”, по характеристиката на акад. Топенчаров. Напротив – перата са силни, публицистиката е на много добро професионално равнище. Масоните в България са имали мнение, основано на техните идеи, и са го отстоявали както с творчеството, така и в житейската си практика. Не би могло да се твърди, че “Зидарски преглед” е успял да спре необратимите процеси в българското общество, но поне се е опитал да ги забави.

ОТ “СВОБОДНО МНЕНИЕ” КЪМ “ЗАРЯ”

Вече бе отбелязано, че българските масони са имали своите силни позиции в много от тиражираните вестници. Беше разгледано и развитието на техния “вътрешен” печат. Независимо от всичко, те субсидират и издават в отделни периоди списания, които биха могли да се характеризират като “легални” масонски издания, без тази връзка да бъде афиширана официално.

 В този смисъл като първо предмасонско издание може да се определи “Свободно мнение”. Наричаме го предмасонско, защото в него пишат “зидари”, издържано е в подобен дух, въпреки че Великата ложа на България още не е конституирана. Списанието започва да излиза на 1 ноември 1913 г. В централния материал Д. Мишев се обявява против крайностите в българската политика, против пагубното разделение на русофили и русофоби. Разгръщайки запазените броеве, ще се види, че по страниците му гостуват автори, които не са масони. Най-ярък пример е Иван Вазов, който в броя от 20 октомври 1913 г. публикува стихотворението “Майката на героя”. Но основните автори са посветени в “зидарското” тайнство – М. Арнаудов, А. Теодоров-Балан, С. С. Бобчев, Ст. Чилингиров, Д. Бабев, П. Стайнов, И. Икономов. Само за две години (1913 – 1915) в списанието са изразили мнение “95 сътрудници – професори, правници, писатели, учители и учителки, общественици”.32 Те са публикували повече от триста статии, като голяма част от тях са издържани в масонски дух – проповядват солидарност, толерантност и търпимост. Показателни за насоката му са материалите “Правителство и опозиция”, “Правителството и чиновническият въпрос”, “Английските колежи за средното образование”.

 От 25 август 1915 г. изданието излиза като вестник под формата на приложение на в. “Балкански сговор”, като ясно личи намесата на военната цензура. Преобладават новини от фронта.

 Завръщането на “Свободно мнение” на българската печатна сцена става на 20 януари 1922 г. То е обявено като “политико-обществено списание” с “ред. Д. Мишев”. Първият материал “Непопулярната война” е показателен за насоката му. “ …враг на войната, то ще работи за мира, базиран не на империализъм или егоистичен национализъм, но върху суверенитета на правото и върху солидарността. Войните не разрешават въпросите, които времето слага на народите, нито пък водят към траен мир. Всяка война е етап към нова.” 33

 Интересното в броя е, че има препечатка от материал “Конституционният режим и неговите врагове”, излязъл в списанието през 1913 г. Което иска да покаже последователната антимонархическа линия. Списанието е срещу личния режим на Фердинанд и тогавашните български парламентаристи, които са го оставили да решава вместо тях съдбата на България. От друга страна, “Свободно мнение” се отнася определено критично и към правителството на БЗНС. Особено остро е критикуван министър Омарчевски (бр. 8-9 от 20 март 1922 г.), както и идеята за референдум за съд на виновниците от националните катастрофи (бр. 17-18 от 15 ноември 1922 г.).

 Погледнато в чисто хронологически план, 1922 е благодатна година за българското масонство от гледна точка на печатните издания. Тогава се възобновява “Свободно мнение”, излиза “Свободен зидар” и започва съществуването си сп. “Мироглед”. Същевременно много публицисти “зидари” участват в списването на различни вестници и списания: Д. Крапчев, Й. Бадев са в “Македония”, Д. Мишев и Ст. Чилингиров участват активно в литературното списание “Бразди”. Има и други примери, но за нас най-голям интерес представлява “Мироглед”. Според акад. Топенчаров: “Сп. “Мироглед” започва от януари 1922 г. и излиза в продължение на две години. Размножава се не само сред членовете на масонските ложи, но и извън този кръг. В съдържанието му са разработвани от буржоазни позиции нравствени въпроси. Пропагандира се идеологията на масонството в света и в България”.34

 Ако погледнем обективно, ще видим, че “Мироглед” в никакъв случай не е лошо списвано издание. Поне в началото си. То е формулирано като “списание за обществени въпроси, наука и изкуство”, издание е на Възпитателния институт “Заря”, негов редактор е Васил Узунов. В програмната статия от кн. 1, 1922 г. са разгледани ключови масонски постановки, като се подчертава, че “страданието е дисхармония между дълга и личния егоизъм”, войната е обявена за “кървави движения в сомнамбулно състояние”, отрича се класовата борба като пречеща на общото дело на България и се стига до извода, че “физическата сила може да унищожи само материалните ценности, а животът на един народ е морална ценност и само морална смърт може да го унищожи.” 35

 Темата за моралното единство на българския народ, за търсене на ново национално самочувствие след края на войните и против разделението му по политически причини е основна за списанието.

 Проф. Ал. Т.-Балан изтъква, че “само по пътя на разбуждане на истински общественосоциално мислене настая неумолимо искане на съдбата в животния път на народите.” 36 Той вижда бъдещото развитие в идеализма при съчетаване на “социалната цел и отговорност”, като отхвърля чисто икономическите виждания на Карл Маркс. Авторът признава заслугите му, но отбелязва: “Вярата в доброто у човека не играеше у него никаква роля” и “а напълно отхвърляше той всяко религиозно тълкуване и приложение на нравствените идеи”. Същевременно професорът съзнава, че “господството отгоре ограничава личната отговорност, а то се противи на истинската социализация, на истинското употребление на силите за обща полза.” 37

 Темите в “Мироглед” са общозначими и са разгледани по сериозен, но същевременно достъпен начин. Г. Ханджиев поставя въпроса за детската престъпност, като упреква: “Градим затвори, вместо професионални работилници и училища.” Еф. Спространов подчертава ролята на  възпитанието и себеусъвършенстването. В списанието има разкази, стихотворения, спомени. Интересна е и критиката. Ар. Йовков, който описвайки състоянието на съвременната поезия, прави изводите си: “Ето защо напразни са усилията на модерните български поети да се тътрят след колесниците на западните модернисти, като се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български.” 38 Йордан Бадев също взема отношение против липсата на национално чувство в българската живопис. “...защото ако изключим безличните, полухудожествени, полуфотографически снимки из ежедневния селски бит, никой български художник не е пречупил през душата си душата на своята съвременност.” 39 Интересен публицист е и Г. Кулишев. Той се изявява на международни теми, но не е чужд и на българската действителност. В статията си “Моралът в политиката” е уверен, че “една партия може с лъжи и измами да постигне някога известни успехи, но тези успехи ще бъдат нетрайни и ще последва неминуемо пълен разгром за партията тутакси щом се вдигне булото.” 40

 Сред сътрудниците на “Мироглед” са Гр. Ханджиев (“Що трябва да сторим”, кн. 7, 1922), С. Юлзари (Българската православна църква”, кн. 51, 1922). Много интересна е статията на К. Стоянов “Болшевизмът в стара Гърция” (кн. 6, 1922). Главният редактор на “Мироглед” В. Узунов пише не само разкази, но и есета, проф. Б. Цонев взема отношение по актуалния за времето си въпрос “Академията и правописът на историко-филологическия и клон” (кн. 4, 1922), Г. Кратунов се спира в същия брой на “Обществено възпитание в казармата”. Темата за ролята на училищата е застъпена от Г. Баджаров. Той пледира за нормално заплащане на учителския труд и против копирането на чужди образователни модели: “На това мащенско отношение на държавната власт спрямо учителите се дължи, че мнозина от тях, особено от основните, станаха активни членове на левите партии.” 41

 Ако се погледне внимателно течението на “Мироглед” между 1922 и 1923 година, ще се види съществена промяна. Васил Узунов не е редактор, а списанието се “редактира от уреднически съвет”. В резултат – литературната проблематика е намалена значително като обем, за сметка на обществено-политическата. Публикуват се най-разнообразни материали, които засягат различни морални аспекти на живота. Интерес предизвикват разсъжденията на Ал. Цанков по повод преврата на 9 юни 1923 г. Ето как той вижда борбата срещу земеделското правителство:”Едно повишено гражданско съзнание и политическо възпитание у нас, за да не се дохожда за в бъдеще политическото положение до там, щото правителствата да искат да се държат на власт чрез насилието, а не чрез свободно проявена народна воля.” 42

 Имайки предвид сроковете на издаване, може да се предположи, че тези редове са писани в навечерието на преврата. Не е случайно, че масонът Цанков се обръща първо към “братята” си, за да обясни своите мотиви.

 В предпоследния си брой “Мироглед” привлича още двама видни публицисти масони. Д. Мишайков се спира на “Индивидуализъм и общественост”, а проф. Ас. Златаров разяснява “Вселената според Айнщайн”. Големият хуманист може да си позволи дори и в такава специализирана тема да прави изводи като: “И досега известни среди в Германия не могат да му простят, че не мислеше с мярката на пруските юнкери.” 43

 “Мироглед” спира да излиза, защото Възпитателният институт “Заря” решава да издава ново списание, което да е по-атрактивно за широката публика, да е на по-добра хартия и с по-ярко изразени “зидарски” тенденции. Това е списание “Полет”, което тръгва на 12 октомври 1923 г. Под главата е изписано: “Седмично списание за гражданско и обществено съществуване”, “Издание на Възпитателен институт “Заря”. Първото, което прави впечатление, е новата графична концепция (продължила за съжаление само осем броя). Заглавната страница е карикатура по актуална тема. Интересна е и рубриката “Нашите оценки по преживяното, а вашите?” От брой 3 тази рубрика се променя във “Въпроси на деня. Нашите преценки”, което е показателно за масонското чувство за толерантност и ненамеса в мнението на читателя. Характерно е, че традиционното послание на всяко издание, особено в неговия първи брой, в “Полет” е разположено ненатрапчиво едва на 16-та страница. “Неговата задача е тази на времето: съвършенство на демокрацията, подем на гражданина и човека. То ще бъде орган не на лица, партии и власт, а на България, като ще служи на сговора, братството, свободата и мира, и когато заедно с това ще ратува за възвишени и светли дела.

 Кат седмично списание “Полет” ще върви, доколкото обемът му допуска, с въпросите, които животът и времето ще слагат, ще ги проживява и ще споделя по тях своите схващания и съждения с четците си, не да им налага становища, а да помага да ги изработват и вземат такива.” 44


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2022 януари 2023
сряда, декември 07, 2022
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4
Седмица 49 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 50 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 51 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 52 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org