header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО Печат Е-мейл

Известно е, че през 1890 г. в Кишинев българският архимандрит Ефрем е бил член на основаната от французи масонска ложа “Овидий”. Нека не буди изненада фактът, че духовно лице е сред масоните. В историята на движението има много подобни примери. Достатъчно е да се спомене екзарх Стефан.

Руските управници забраняват официално масонството през 1822 г. (да не забравяме, че голяма част от декабристите са масони, а ложите им са гнезда на свободомислие). През 1824 г. архимандрит Ефрем основава друга ложа, която просъществува кратко. Има данни за наличието на ложи във Видин и Варна, но там са членували само чужденци. Според Стилиян Чилингиров - виден масон, с достъп до много от вече излезлите от страната документи, “Първите български редовни масони са Иван Ведър, Ангел Кънчев, д-р Константин Стоилов, Константин Величков, Петър Попов, Николай Павлович.” 1

Според масонските архиви, на 12 декември 1863 г. в храма на “Ориентъл ложа” № 687 в Истанбул, русенецът Иван Ведър е приет като член на братството. Той става и основен двигател в българското масонство и името му често ще се споменава. Той е полиглот – знае английски, португалски, френски и гръцки език. Търговец, впоследствие добре платен чиновник в Барон Хиршовата железница. Същевременно е член на революционния комитет в Русе.

Константин Стоилов се присъединява към масонството в Германия. Той става член на ложа “Аполо” Лайпциг. Живописецът Николай Павлович е приет в Свищов (в румънската ложа, намираща се под послушанието на Франция). Константин Величков става масон в Париж през 1881 г.

ПРОТИВОРЕЧИВОТО НАЧАЛО

Важна дата за историята на движението е 1 февруари 1879 г. Група, подбрана и ръководена от Иван Ведър, заминава за Букурещ и вечерта всички са приети за масони в ложа “Хелиополис” към “Великия Изток на Франция”. Необходимата бройка е седем, за да може според структурата на масоните в България да има самостоятелно организирана ложа. Първите приели масонските идеали са Тома Кърджиев – революционен деец и прокурор тогава, офицерите Върбан Винаров и Марин Миланов, учителят Йордан Джумалиев, Александър Цанов – полицай и Захари Стоянов – тогава главен секретар на апелативния съд.

Година по-късно, на 1 февруари 1880 г. е основана самостоятелна ложа “Балканска звезда” в Русе под попечителството на “Великия Изток на Португалия”. Тя е записана под № 134 в каталога на португалската ложа майка. Редовни занятия започват от 9 март 1880 г. Към нея се проявява силен интерес. Масонското движение събира хора, чиито съдби и възгледи се различават. Към българската ложа се присъединяват княз Александър Батенберг и тогавашният русенски окръжен управител Никола Обретенов.

Според масонските традиции всяка ложа трябва да се стреми само чрез приемане на стойностни хора да разширява влиянието си. Създават се “огнища” (от по трима- четирима братя) в София, Свищов, Варна и Велико Търново.

Поради сложната политическа обстановка в страната (борба за пълномощията и конституционната криза), както и да се запази целостта на идеята, първата ни ложа в Русе се “саморазпуска”. Този ход е показателен за мъдростта на българските “свободни зидари”. В момента те не са искали организацията им да бъде допълнително огнище на кризата. След като не може да сближи позициите на своите членове, по-добре да “приспи” дейността си.

През 1883 г. Иван Ведър събира “братята” си, които вече са се преместили в София. Под патронажа на “Великия Изток на Португалия” се възобновява българското масонство чрез ложа “Братство” – София. За първомайстор е избран Димитър Карамфилович. Сред по-известните членове са Йордан Джумалиев, Михаил Сарафов, Константин Величков, д-р Константин Стоилов, проф. Георги Златарски, Михалаки Георгиев, д-р Александър Шишманов и др.

Ложата “Братство” съществува организирано само две години и най-крупното дело, плод на нейната работа, е създаването на Българския червен кръст – организация, която винаги е символизирала масонската идея за взаимопомощ. Щом настъпват дните на остри политически сблъсъци, ложата пак се саморазпуска, за да не стане арена “на междуградски спорове” и да не дава повод за развихряне на политически страсти.

Българското масонство официално се възстановява организационно едва през 1914 г. Но това не означава, че то е изчезнало за 26 години. Напротив, много будни българи се приобщават към “царското изкуство” по време на следването или пребиваването си в чужбина. Този период е характерен с многото масонски ложи в Македония, намиращи се под послушанието на Италия, Франция и Румъния. Редица будни и видни българи са виждали участието си сред “братята зидари” като форма за осъществяване на националния идеал и по тази причина не са отхвърляли поканата да станат членове. Такива са Петър Мидилиев, Димитър Мустаков (и двамата стигат до генералски пагони), д-р Константин Станишев, Тома Карайовов. Например Петър Мидилиев, Стефан Тодоров и Димитър Мустаков са били приети в работещата на френски румънска ложа “Etoile de Salonique” в Солун, д-р Константин Станишев – също е член на румънската ложа, работеща на френски, “Etoile de Kiklish” в Кукуш, Георги Ангелов е редови зидар на италианската ложа “Terra et sole” в Битоля.


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org