header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е все едно да се миеш с кал“Виктор Юго

 
Начало arrow Градежи arrow Извори на Свободното Зидарство arrow ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДРЕВНИ ВЯРВАНИЯ И РИТУАЛИ В УНИСОН С МИСТЕРИЯТА НА СИМВОЛИЧНОТО МАСОНСТВО

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДРЕВНИ ВЯРВАНИЯ И РИТУАЛИ В УНИСОН С МИСТЕРИЯТА НА СИМВОЛИЧНОТО МАСОНСТВО Печат Е-мейл

Есеите се стараели с всички сили и средства да съхраняват мира на земята. Проявявали гняв само в случаи, когато трябвало да бъде защитена справедливостта. Всяка произнесена от тях дума имала голяма тежест, поради което се въздържали да дават клетви. Считали за безнадеждно изгубен всеки, който призовавал Божието име само за да накара другите да му повярват. Посвещавали много време на изучаване на древността, на различните писмености, изучавали всичко, което може да бъде целебно за тялото и душата, интересували се от свойствата на минералите. Сред тях се срещали и такива, които твърдели, че след дълги упражнения, изучаване на свещени книги и жития на пророци и ритуали за очистване придобивали умения да предсказват бъдещето...

Желаещите да се присъединят към общините били подлагани на редица изпитания. За да придобият съответните права, трябвало в продължение на една година да живеят по сходен с този на братята начин, съблюдавайки същите строги правила и норми. През това време ходели опасани с бели престилки и носели малка киркообразна брадвичка. (Братята в общността «по старшинство» принадлежали към три йерархични нива, знаци за отличие имало на ритуалната престилка, която се носела при «очистване на тялото с вода» - очевидно есеите се притеснявали от голотата си и я криели дори в банята. Кандидатите носели «чисти» престилки, без символи, през цялото време на послушничеството.) Ако издържат наложените им изпитания, в края на първата година търсещите били допускани до някои таинства, например до ритуала за освещаване на вода и др., но не и до общите трапези. Чак след още две години, след като са дали достатъчно доказателства за подобаващо самообладание и сила на характера, успешните кандидати се приемали в братството. Преди да бъдат допуснати на общата трапеза обаче, от тях се изисквала страшна клетва - за това, че ще почитат Бога, ще съблюдават всички полагащи се задължения към другите хора, че никога – нито по собствена воля, нито подстрекавани от други, никому няма да причиняват зло, ще ненавиждат всяка несправедливост, ще защитават правдата, и най-накрая, че ще бъдат верни на правителството на страната си.

Всеки встъпващ в братството бил длъжен също така да се закълне, че ако бъде облечен във власт, няма да злоупотребява с нея, няма да бъде тиран за подчинените си, няма да се стреми да ги поставя в сянката си – нито с богатството си, нито с накити и украшения, ще говори винаги истината, ще разобличава лъжците, ще бъде чист телом и духом, нищо няма да скрива от братята си и няма да открива техните тайни, дори при заплаха от най-страшна смърт.

Ако някой от братята бивал уличен в тежък грях, то той се изключвал от Ордена - и както Флавий отбелязва, много често след това загивал при нещастен случай.

Раздавали правосъдие добросъвестно и справедливо, а присъдите им били неотменими. След Бога те най-много благоговеели пред земния Законодател. Хуленето му се наказвало най-строго. Да се подчиняват поради старшинство или при явно болшинство на гласовете за тях било въпрос на дълг и морал.

Твърдо вярвали, че макар тялото да е тленно и материята недълговечна, душата на човека е безсмъртна. Идеята за безсмъртието на душата и за нейната по-нататъшна съдба след земната смърт се явява основно средство за поощряване на добродетелността и за избягването на порока.

Както упоменава Флавий, есеите живеели дълго, не рядко над сто години. Той го обяснява с естествената простота на живота им и с порядъка, който съблюдавали във всичко.

Много голяма част от есеите изповядвали безбрачие, убедени, че всяка жена е вместилище на пороци и не бива да бъде допускана в общината. Друга част от братята, съблюдаващи абсолютно същите правила и ритуални практики, осъждали безбрачието, аргументирайки се с това, че отказът от съпружество е отстъпление от важното задължение на хората за продължаване на рода и възпитаване на потомство. За да се доверят на бъдещите си съпруги обаче и да се решат да встъпят в брак с тях, ги подлагали на различни изпитания в продължение на три години.

Както споделял най-могъщият брат Алберт Пайк, дори ако масоните не живеят в пълно съответствие с учението на техния орден, това само доказва, че и те са хора, слаби с всички слабости на човешката природа. Но семената на истината, които те приемат да разнасят, никога не се разпиляват напразно. Даже разпръснати от вятъра, по благоволението на Великия Творец те могат да намерят добрата почва и да пуснат там корени. Сам Пайк е имал доблестта да заяви публично, че не се наема да докаже съществуването на Ордена на Свободните зидари във времето на праотеца Ной, нито че събрания на ложите е имало в свещения Храм Йерусалимски, нито дори че той е образуван във времето на кръстоносните походи.

Ние знаем, че не точно веруюто на есеите е нашето символ верую. Няма как да се съгласим например с техния фанатизъм, с безсмислената сектанска идея за безбрачие, нито с техните странности в бита и др. Но аналогиите с масонството – в символиката, в стремежа да се твори благо, в чистотата на нравите, в твърдостта на вярата в името на един по-добър свят, в себеотдайността и т.н., са неоспорими. Оставената от тях следа в конкретното историческо време ни доказва за сетен път, че мистерията на масонството е имала благоприятна среда и е могла да се зароди още в тайнствената пелена на дълбоката древност. Свидетелството на Флавий е едно очевидно доказателство за волята на Великия Архитект - човешкият род неотклонно да се стреми към съвършенство и да пребъде във вековете като наистина най-великото Негово творение. Нашите работилници са Неговия инструмент на този вечен Градеж!


* Свидетелство за Есеите се съдържа още в “Апология на Фило за евреите” – първата половина на І в. от н.е. (Philo, Quod omnis probus liber, 12, 13), загубена като оригинален източник, частично съхранена в Евсебиус, “Praeparatio evangelica- 8.2”. Сектата не е упомената в Новия завет, макар че е съвременник на описаните събития. Плиний Стария обаче я споменава в своята История. Богословът епископ Лайтфут, в дисертационен труд, добавен към “Коментарии за Колосян”, е изразил становище на официалната Християнска църква за разграничаване от наследството на есезма.

Сведения и коментарии за Есеите се съдържат в: Бел, Т. Описанията на Йосиф за Есеите, илюстрирани със свитъците от Мъртво море (еn.-1988); Дейвис, Ф. След Есеите, (еn.-1987); Ларсон, М. Есеят-християнин Фаит (еn.-1980); Симон, М. Сектите по времето на Исус (еn.-1980; вж. http://mb-soft.com/believe/tro/essene.htm



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2020 януари 2021
петък, декември 04, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 49 1 2 3 4 5 6
Седмица 50 7 8 9 10 11 12 13
Седмица 51 14 15 16 17 18 19 20
Седмица 52 21 22 23 24 25 26 27
Седмица 1 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org