header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow РЕГУЛЯРНОСТ И НЕРЕГУЛЯРНОСТ В МАСОНСКОТО ПРОСТРАНСТВО

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
РЕГУЛЯРНОСТ И НЕРЕГУЛЯРНОСТ В МАСОНСКОТО ПРОСТРАНСТВО Печат Е-мейл

Алберт Макей определя като източници на писано право в масонството всички онези правила, които са приети от Общи събрания, от Велики ложи или други върховни органи в ритуала. Като общи писани правила /регулации/ се считат всички онези, които са приети от такива органи, които са имали универсална юрисдикция върху ритуала. Затова като такива са определят правилата, приети преди 1721 год., тъй като в този период – 1717 год. е създадена Великата ложа на Англия и всички регулации приети при нейното създаване и непосредствено след това се считат за създадени от орган с универсална власт спрямо ритуала. Разбира се правила се създават и след този период от отделните Велики ложи, но те нямат качествата универсалност и общовалидност. Като общи регулации авторът приема следните:

1/.Старата конституция от Йорк от 926 год., наричана още Готическа конституция, заради нейния старинен готически стил. Според съществуващите за нея източници, Принц Едвин събира в Йорк всички масони на Обща ложа, на която той е Велик майстор и използвайки всички налични писания на гръцки, латински и френски, създава конституцията и задълженията на Английската ложа. По времето на Хенри VI тя е приета за фундаментален закон на масонството. По-късно като документ тя и била изгубена и не е била намерена към 1717 год. Едва през 1838 год. нейто копие е открито в Британския музей и е било публикувано. Документът съдържа 15 члена и 15 точки относно масонските правила – съдържа правила относно майстора на ложата, относно приема на търсещи и правила за отношенията между братята.

2/.Конституцията на Едуард ІІІ /1327 г. – 1377 г./ През този период Великият майстор и неговите надзиратели приемат 5 правила.

3/.Регулациите от 1663 год. Хенри Джермин като Велик майстор провежда общо събрание в деня на Свети Йоан през 1663 год. и прима шест правила относно търсещите и за установяване принадлежността на братя към ордена.

4/.Древни задължения за инсталация. Тези древни задължения са споменати в ръкопис от времето на Джеймс ІІ /1685 г. – 1688 г./, поради което се приема че датират от 1686 год. Съдържат шест правила относно инсталирането на майстор на ложата.

5/.Древни задължения за приемане като масон, включващи 15 правила.

6/.Правила от 1703 год. Приети по времето на Великия майстор Кристофер Рен. Дават превес на спекулативното над оперативното масонство и за първи път определят, че привилегиите на Масонството не бива да се ограничават само до оперативни масони, а до мъже с всякакви професии, които са редовно одобрени и приети в Ордена.

7/.Правила от 1717 год., приети при създаването на Великата ложа на Англия. Тези правила предвиждат, че за в бъдеще ложи могат да се създават само с оправомощаване на Великия майстор, дадено на братя подали петиция и с одобрението на Великата ложа на Англия. Ложа, създадена без такова оправомощаване ще се счита за нерегулярна.

8/.Правила от 1720 год., приети на събиране на Великата ложа на Англия на 24.06.1720 год. и предвиждащи, че за в бъдеще всеки Велик майстор трябва да бъде представен във Великата ложа определено време преди избора си и ако бъде одобрен ще се счита за избран, както и че всеки Велик майстор след неговатна инсталация има самостоятелното право да посочва своя заместник и своите надзиратели.

9/.Задължения, одобрени на 25.03.1722 год. от Великата ложа на Англия. Те съдържат основните правила в шест раздела, съответно относно Бог и религията; за гражданските правила, върховенството и подчинението; за ложите; за майсторите, надзирателите, калфите и чираците; за управлението на занаята при работа; за поведението – при работа на ложата, след нейната работа, при срещи със странстващи, с непосветени и за поведението у дома.

10/.Общите правила от 1721 год. Те представляват тъй наречената Андерсенова конституция /събрани са от Джеймс Андерсън/ по поръчка на избрания Велик майстор благородния принц Джон. Тази конституция съдържа 39 правила в оригиналния си вариант. Тези правила се отнасят до приема на търсещи, до работата вътре в ложите, до организацията на Великата ложа, до длъжностите в нея, до изискванията за нейната работа, за нейните събрания, за определяне на Великия майстор.
За разлика от ландмарките, които са неизменни във времето, тези правила на писаното масонско право могат да бъдат изменяни от органите, които са ги приели.

Направеното изложение показва източниците на масонски правила, така както нашият брат Алберт Макей ги е определил през 1850 год. Тези правила са запазили своята валидност и до днес и тяхното спазване е критерий за регулярност в масонското пространство. Ето защо се налага безспорния извод, че регулярен е този брат масон и тази масонска организация, която спазва описаните по-горе масонски правила. Съблюдаването на масонското право е белег за практикуване на регулярно масонство.

По сходен начин стои и въпросът за регулярността на плоскостта на Стария и Приет Шотландски ритуал. Приема се, че белег за регулярност на един Върховен съвет на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал е спазването на правилата, предвидени във Великата конституция от 1786 год. Въпросният документ се състои от Предговор, осемнадесет члена и подписи на девет братя, от които шест са обявени за нечетливи. Претендира се, че този акт е ратифициран от Крал Фридрих – кралят на Прусия на 01.05.1786 год., но по този въпрос съществуват спорове между историците. В приложение към документа от същата дата се третират въпроси за знамето и печата, както и за отличителните знаци на 33 степен. Пълното наименование на документа е “Конституция и Устав на Великите и Върховни Съвети на Великите Главни инспектори, Патрони, Началници и Комисари на Ордена на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал и Правилник за управление на всички Консистории, Съвети, колежи и други Масонски организации под юрисдикцията на гореспоменатите Съвети.” В текстовете на документа са формулирани правила относно власт и задължения на масоните от 33 степен, сформиране и състав на Върховните съвети, Велика консистория и различните степени, права на обжалване, такси и членски внос, церемониал и процедури. Пълният текст на документа е публикуван в списание “Шотландски Ритуал”, издание на Върховния съвет на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал на България, брой от май-юни 2005 год. За целите на настоящото изложение обръщам специално внимание на чл.V §ІІІ “Във всяка велика Нация, Кралство или Европейска Империя ще има само един Върховен съвет на тази степен. В Щатите и Провинциите, образуващи Северна Америка, независимо дали на контитента или на неговите острови, ще има два Съвета, разположени възможно най-далеч един от друг. В Щатите и Провинциите, образуващи Южна Америка, независимо дали на контитента или на неговите острови, също ще има два Съвета, разположени възможно най-далеч един от друг. Ще има само по един Върховен съвет във всяка Империя, Суверенна държава или Кралство в Азия, Африка и т.н.” Приема се, че Конституцията от 1786 год. е онази съвкупност от правила, която регламентира властта и работите на Върховните съвети на 33 и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал. Ето защо с право нейното спазване е превърнато в белег за регулярност.

От понятието “регулярност” в масонството следва да се отграничи понятието “признание”. Последното е резултат от отношения между самостоятелни, суверенни и равноправни масонски организации. Признанието представлява акт на съответен масонски орган, издаден по конкретен повод и имащ за цел да потвърди официалните отношения, респективно взаимното зачитане и братското уважение между две суверенни масонски организации. В този смисъл, доколкото регулярността представлява спазване на масонските правила /установени и приети в масонския свят/ и по този начин имащи обективен характер, то признанието е винаги субективно, тъй като зависи от волята на отделни масонски органи, обусловена от конкретното време, от исторически предпоставки и от други променящи се във времето фактори.

Въпросите за регулярността и признанието в днешно време пораждат редица проблеми и в тази връзка бих искал да посоча две мнения. Едното е изразено от Най – могъщият и почитаем брат Леополд Тротан 33 степен –Суверен Върховен Командир на Австрия, представено на Световната конференция на Върховните съвети на 33 степен в Сидни, Австралия. Той посочва, че ако определена Велика ложа загуби своето признание, то за Върховният съвет работещ в същата страна по силата на договор с нея, се пораждат редица проблеми. Върховните съвети на другите страни прекратяват взаимоотношенията си с този Върховен съвет, водени от идеята, че след като Великата ложа е непризната, такива са и нейните членове и по този начин не може да бъде намерен никакъв признат майстор зидар, който да бъде приет като кандидат за степените на Шотландския ритуал. Брат Тротан счита, че това представлява посегателство върху суверенитета на Върховния съвет и намеса във вътрешните масонски дела на тази страна. Така отношения между Велики ложи стават предварително условие за вазимно признаване между Върховни съвети. Това което се предлага като разрешение е или Върховният съвет да има право да приема майстори масони, дори когато няма призната Велика ложа в страната, или Върховният съвет да има право да прекрати споразумението си с Великата ложа и да работи самостоятелно със степените от първа до трета.

Друго интересно мнение е това, изразено от Най-могъщият и почитаем брат Ърнест Дюис – Суверен Върховен Командир на Върховния съвет на Белгия – 1817 г. в писмо до Най-могъщият и почитаем брат Петър Калпакчиев – Суверен Върховен Командир на Върховния съвет на България. В писмото се казва, че Върховният съвет на Белгия работи от 4 степен нагоре и приема майстори масони от Великата ложа на Белгия, от Регулярната Велика ложа на Белгия е от Великия Ориент на Белгия, въпреки че няма офицални отношения с Великата ложа и Великия ориент в страната. Върховният съвет на Белгия не приема така нареченото правило от Баранкула, че само една Велика ложа може да бъде призната за регулярна в една страна и че Върховният съвет може да приема за кандидати само нейни членове. Направен е извода, че ситуацията в масонството на Европейския континент се различава съществено от тази в САЩ и Великобритания, тъй като там римската католическа църква и тоталитарни политически партии никога не са преследвали масони. В писмото се казва: “Ние научихме нашите уроци от историята и не приемаме догматични правила.”

В заключение може да се каже, че въпросите за регулярността и признанието в масоноското пространство ще продължат да вълнуват братята свободни зидари, но само поведение, носещо масонските добродетели - мъдрост, достойнство, толерантност и братско уважение ще спомогне за запазване на хармонията в ритуала.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 12, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org