XXIV. Оттам отлетях на друго едно място и видях планина от горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други седем различи една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха красиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една върху друга; три бяха на юг, също така непоклатими. Там имаше и дълбоки долини, които бяха разделени една от друга. В средата им се издигаше седмата планина. И всичките тези планини изглеждаха от далече като величествени тронове и бяха заобиколени с ухаини дървета.

3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стъбло не повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.

4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях, извиках: Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаел, един от светите и преславни ангели, които ме придружаваха и който им беше начело, ми отвърна:

5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това дърво?

6. Защо гориш от желание да го опознаеш?

7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.

8. Архангелът ми отвърна: Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височината на трона господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господарят на светостта и славата, вечния цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта земята.

9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това дърво ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за избраните, защото живота ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на вечния цар.

10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперят от ликуване в светая светих; един сладостен дъх ще проникне в техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг живот на земята; и този живот не ще бъде смутен нито от беди, нито от мъки, нито от нищета.

11. И аз славех Господаря на славата, вечния цар. Тогова, който бе приготвил който бе приготвил това дърво и бе благоволил да го обещае на светите мъже.

XXV. Оттам се упътих към центъра на земята и забелязах едно благодатно и плодородно място, където дърветата разпускаха непрестанно вечнозелени клони. Там видях и една свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах на изток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.

2. Водата течеше към планината, към западната и страна; по-надолу се издигаше друга една планина.

3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху една просторанна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на скалата и долините.

XXVI. Тогава извиках: Каква е тази благословена земя; какво означават тези високи дървета и тази прокълната долина, която ги отделя?

2. Уриел, единия от ангелите, който беше с мен, ми отговори: Тази долина е прокълнатата с вечно проклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще бъдат събрани и това ще бъде жилището им.

3. Във върховния ден на съд с тях ще бъде даден на всички пример за справедливост; защото те ще получат прошка от Бога и ще го благославят през всичките дни на живота си като техен господар и цар.

4. И ще го славят в деня на Страшния съд заради милостта, която той ще направи да блесне върху тях. И тогава именно аз се обърнах към Бога и славех неговото име, величието му, властта му.

XXVII. Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която видях само върха.

2. Тя беше покрита с дървета, порасли от семената, за които споменах, и от нея се спускаше един поток.

3. Оттам се спущаше един водопад, наглед съставен от множество потоци, на запад и на изток. От едната страна се издигаха дървета, а от другата се виждаха вода и роса.

XXVIII. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо до която се намирах.

2. Там видях отбрани дървета, най-вече такива, които изпускат нежен аромат, подобен на тамяна и миртата. Всичките дървета бяха различни едно от друго.

3. В това място имаше също над всичките тези дървета едно възвишение на изток, недалеч оттам.

XXIX. Видях също друго едно място с долини, от където изтичаха нивга не пресъхващи води.

2. Видях едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.

3. И на бреговете на тази долина забелязах кинамоново дърво с чудесен аромат. Тогава се запътих на изток.

XXX. Видях друга една планина с дървета, които отделяха сок, подобен на нектар. Наричаха я Сарира или Калбанен. А върху и имаше друга една планина, на която растяха дървета с алое.

2. Тези дървета бяха отрупани като бадеми и бяха широки, а плодовете им надминаваха всички земни по аромат.

XXXI. Сетне се обърнах на север и започнах да разглеждам входовете от към планините. Видях седем други планини, покрити с лавандула, с ухаещи дървета – канела и папирус.

2. Оставих зад себе си върховете на тези планини и, насочвайки се на изток, минах Еритрейско море. Когато го оставих зад себе си, свърнах към ангела Зитаел и достигнах градината на истината. Там видях множество високи дървета, отрупани с цвят.

3. Техният мирис бе сладостен, а формите им разнообразни и красиви. Там видях и дървото на познанието, чиито плодове просветляват разума на онзи, който ги опита.

4. То бе подобно на тамарис, а плодовете му бяха чудно красиви и приличаха на чепки грозде; неговия аромат се носеше навсякъде наоколо. И аз извиках: Какво красиво дърво! Каква прекрасна гледка!

5. Тогава архангел Рафаел, който беше с мен, ми, каза: Това е дървото на познанието, от което са яли твоят прадядо и твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха изгонени от рая на земята.

XXXII. След това се упътих към границите на земята; там видях големи животни с различен вид, различни по форма и вид птици, надарени със странни гласове.

2. На изток от местността, където бяха животните, забелязах границите на земята и мястото, където свършваше небето. Небесната врата беше отворена и видях, че оттам излизат звездите. Броях ги, както излизаха, и установих точния им брой. Узнах също така имената им, тяхното равномерно движение и отклонения, както ми ги обясняваше ангелът Уриел, който ме придружаваше.

3. Защото той ми ги показа всичките и ме осведоми за всички.

4. Запозна ме още с техните названия, големина, и с различните им влияния върху човека.

XXXIII. После тръгнах на север към краищата на земята.

2. И там, на границата на света, аз видях чудо, голямо и великолепно.

3. Видях небесните врати отворени. Те бяха три различни. От тях излизаха северните ветрове, бащата на студа, на градушката, на леда, на росата и на дъжда.

4. В една от тези врати ветровете леко свистяха. На другите две те свиреха обаче бурно и тяхното свистене се разнасяше по земята.

XXXIV. От там се упътих на запад към границите на земята.

2. И видях три врати, както тези на север. И тези врати имаха същата големина.

XXXV. Оттам се упътих на юг към границите на земята. Там също имаше три врати откъдето излизаха росата, дъждът и вятърът.

2. След това тръгнах на изток, към края на земята, където видях три небесни врати, обърнати на изток, и чиито рамки бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните звезди, които следваха своя неизменен път на запад и този блестящ път се виждаше през цялото време.

3. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога, който бе създал тези светли и сияйни небесни тела, за да разкрие на ангелското и човешкото умозрение великолепието на своите на своите дела; за да възвеличат и едните и другите чудесата на неговото могъщество; за да прославят тежкия божествен труд на неговите ръце и да го величаят во веки веков.