Първите три степени (1°-3°) обхващат т.н. “сини” Ложи, СИНЬО МАСОНСТВО или още Ложите на Св. Йоан. По отношение на тези степени, още през 1813 година в чл. II на Решенията на двете обединени Велики ложи на Англия се казва: “Обявява се и е решено, че чистото старо масонство се състои от три степени и не повече, а именно ученик, другар и майстор, обхващащи върховния ред и Светия Царски свод”.

Степените от 4° до 14° включително обединяват т.н. Ателиета за усъвършенстване и са известни още, като ЗЕЛЕНО МАСОНСТВО. Тези степени са свързани с определенията за рицарство в масонството или още - Соломонови степени на отмъщение и търсене на изгубеното Слово. Те са изцяло във връзка с циклите на Стария завет и еврейската Кабала, рицарските и херметичните традиции от гледна точка на франкмасонското посвещение.

Степените от 15° до 18° включително са т.н. степени на Каноническите съвети и влизат в раздела на ЧЕРВЕНО МАСОНСТВО. Особено чрез 18°-та степен Суверен принц на Розата и Кръста се прави основателната връзка между Свободното зидарство и Розенкройцерството.

Степените от 19° до 30° включително е системата на т.н. Аеропаги, като до 29°-та включително са наричани ЧЕРНО МАСОНСТВО. Това са изключително богати на символно съдържание и много ценни на посветителски елементи степени, в които битува темата за възникването и функцията на Вавилонската кула и за отделянето на светската власт от духовната.

31°- ва степен е т.н. Трибунал изпълняващ върховни съдебни функции, но от философска гледна точка, а не издаваща наказателни или оправдателни постановления.

32°-ра степен е т.н. Консистория, която се образува от масоните с тази степен на посвещение. При присъждането на тази степен се разглежда ролята на реформатора Лутер, като водач на интелигенцията през средните векове, както и стремежът на франкмасонството към установяване на Царството на разума, истината и справедливостта.

33°-та степен е т.н. Върховен съвет, който се състои от посветените в тази масонска степен. В ръцете на Върховния съвет е съсредоточено управлението на ритуала с изключение на първите три степени на “синьото масонство” (ученик, другар и майстор). През 1929 година (на 4 септември), провъзгласявайки Основните принципи за регулярност и признаване на една Велика ложа, Великата ложа на Англия постановява в т.5 “Великата ложа ще упражнява суверенна юрисдикция над контролираните от нея Ложи; т.е. тя ще бъде отговорна, независима и напълно автономна организация, притежаваща единствена и безспорна власт над занаята, намираща се под юрисдикцията й, или над символичните степени (регистриран ученик, другар и майстор); и че по никакъв начин няма да бъде подчинена на Върховен съвет или друга сила, изискваща контрол над тези степени, нито ще дели властта си с този Съвет, или сила.”

Степените от 30° до 33° включително, образуват т.н. БЯЛО МАСОНСТВО. Често, те са наричани Административни степени.

Всяка една от степените в системата на Стария и Приет Шотландски обред е свързана със строго приет ритуал. Колкото по-висока е степента, толкова по-продължителен, по-сложен и по-наситен със символика е ритуалът на посвещаване. В повечето случаи тези ритуали представляват пресъздаване на редица легенди и дори цели части от древната история на човечеството, в които са закодирани основополагащи принципи и закони на природата, както и зависимостта на човека от тях.
Почти всички рицарски степени във Висшите шотландски чинове са в пряка зависимост с легендата за крал Артур и усилията в търсенето на Свещения Граал - оттук идва и ролята на мечовете в масонството, заредени със символика олицетворяваща двойната власт - светска и духовна. В същото време, както отбелязват изследователите на символизма в масонството думата Рицар на езика на масоните изобщо не отговаря на някакво благородническо отличие
Всеки знак, всеки предмет, всяка дума, действие, текст, послание, положение на тялото и всичко, което се върши в Ложата има своя масонски смисъл и значение. Свободното зидарство е може би най-наситеното със символизъм общуване между хората.