header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Любовта е като войната — лесно е да се започне, но е трудно да се спре.“ — Л. Н. Толстой

 
Начало arrow Градежи arrow Масонство и общество arrow ИДЕЙНОТО ВЛИЯНИЕ НА МАСОНСТВОТО ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА МИХАИЛ БУЛГАКОВ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ИДЕЙНОТО ВЛИЯНИЕ НА МАСОНСТВОТО ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА МИХАИЛ БУЛГАКОВ Печат Е-мейл

Ако за посветените братя усвояването, преподаването и изповядването на нравствения идеал и догматиката на учението на масонството е преди всичко въпрос на дълг и отговорност, то интересът на хора от профанските среди към масонската идея може да бъде продиктуван от разнопосочни мотиви. Днес, във времето на информационните технологии и безграничното познание, дори при  конфиденциалност в работата на братските ложи би било наивно да се мисли, че информацията за тайнствата е само тяхно достояние. Всички знаем, че съществуват и продължават да се множат изследванията и публикациите както «за», така и «против» великата масонска мистерия, съществуваща в името на благоденствието на човечеството по волята на Великия архитект на вселената.

В широко известното култово произведение на Карл Клауди “Въведение  във франкмасонството” четем: “Най-значимите проблеми на масонството са недостатъчният интерес към същността на неговото учение и посещението на братските събрания”. Но както пише могъщият брат Алберт Пайк в далечната 1858 г., «всяка масонска ложа става ядро, от което във всички страни и посоки като лъчи светлина струи благотворителност». Никой от нас, обични братя, няма навика да изтъква доброто, което е направил, нито има нагласата да очаква награди и почести за това, че е верен на клетвата, която е положил като масон. Ние бихме били доволни, ако знаем, че доброто се умножава и че почестите, които не очакваме, са заменени с повече вяра, повече разум, повече човешко достойнство, повече благоденствие в един свят без граници, свят на профански страсти, който е и нашият свят. И няма как да не се радваме, ако намираме разбиране и подкрепа и извън стените на храма.

Този скромен градеж е посветен на мистерията на духовното просветление на един велик творец, останал формално профан до края на земните си дни, който по свой път заено със заблудите, на които е бил подложен, е постигнал и по своеобразен начин разпръснал искрици прозрение за същността на масонската идея.

Житейският и творческият път на писателя Михаил Булгаков, автор  със световна известност и слава, се оказва по знаменателен начин повлиян от идеите на масонството. Няма данни той да е бил посветен брат. Най-вероятно за масонството е научил, и то първо в негативна светлина, от баща си, преподавател в Духовната академия в Киев. Бащата Булгаков публикува критична статия ”Съвременното франкмасонство-опит за характеристика”, в която заедно с правдиво отразени факти намират място и измислици, и откровено клеветнически твърдения. Използван е един много често срещан подход за дискредитиране на масонството в очите на християнския свят - като “жидомасонство”, доминирано от евреи антихристиянско движение. Между другото, подобни настроения на ортодоксални религиозни дейци могат да се проследят в много страни по света. Булгаков-баща без съмнение е познавал в подробности характерната обредност в работата на масонските ложи и правдиво и вещо описва някои ритуали – например достоверно е представен целият ритуал на посвещаване в степен “майстор” и др.

Конкретен резултат от отправените към Михаил Булгаков внушения е породеният интерес към темата и работата му върху “Майсторът и Маргарита” - произведение, донесло му световна слава. Очевидно писателят е познавал достъпната му антимасонска литература по това време, включително и псевдомасонски издания, записки от които са намерени в неговия архив. С тях най-често се е целяло внушаването на читателя, че “демонизмът”, черната магия и т.н. са  най-присъщите за масонското движение.  Характерно за методите на  този род критици е произволното синтезиране на демонологични и на масонски легенди, смесвани с откровени злонамерени измислици.

Писателят без съмнение е познавал и сериозните научни издания по това време, където са имали възможност да публикуват и близки до масонството автори. Например, статията на секретаря на Великата франкмасонска ложа “Астрея” Тира Отовна Соколовская “Обредността на свободните зидари”, където се описва ритуалната практика в ложата и коректно се излагат част от свещените легенди на Йоановото масонство. 

Много са героите в романа на Булгаков, които участват в обряди с масонско звучене. Сред тях са Маргарита, Иван Бездомный, Майсторът, Воланд и много други. С характерните художествени изразни средства в романа са представени различните гледни точки – и на критиците, и на поддръжниците на масонската идея. За отношението на писателя към същността на масонството може да се съди по изграждането на образите на героите и съдбата, която им се отрежда. Например, поетът Иван Бездомни, когото след време Майсторът започва да нарича свой ученик, се появява в един от епизодите съблечен, както следва да бъде въведен в ложата кандидата за степен “чирак-масон”. В подобен вид Иван Бездомни се появява и в Дома на Грибоедов, закрепил на гърдите си с английска карфица книжна иконка на неизвестен светец (алюзия с образа на Великия Архитект на Вселената и скрито представяне на ритуалното убождане с меч или с върха на пергела на посвещавания чирак). Клиниката на Стравински, която Бездомни посещава, е обзаведена като ученическа масонска ложа. Тук лекар му задава в перефраза въпросите, които Почитаемият Майстор на Стол обичайно задава на кандидата за чирак-масон. Медицинският преглед се води с помощта на подобие на ритуалния чук, характерен за масонските обряди и т.н. В епилога на романа поетът постига философско прозрение и става човек на науката – професор Иван Николаевич Понирьов – по този начин Булгаков инициира отбелязаната и в статията на баща му безусловна любов на масоните към научната истина. Тук, както по същество и в цялото произведение, се проследява определена съпричастност на автора към тази теза.

Братята, които препрочетат днес романа “Майсторът и Маргарита”, освен насладата от майсторството на един творец с гениални хрумвания и пориви, може да усети и трепета на неговото верую, близко до това на масона. Всеки един от сюжетите е по своему незавършен, открит в перспектива и оставен да се доразвива -  нито едно от действията не води до приключване на проблем, изкачването по стълбата има начало, но няма край и т.н. 

За нас представлява особен интерес отпечатъкът на усвоеното познание, вследствие работата му над романа, върху личността и върху съдбата на Михаил Булгаков. Идеята да се вплете в сюжета на литературно произведение частица от масонските мистерии не е нова. Гьоте, действителен масон, жадно е взаимствал от тях, изграждайки своя Фауст. Масонска символика използват и Илф и Петров в “Златния телец” и др. Булгаков е творецът, който в началото на ХХ век, в една противоречива и неспокойна социална атмосфера изключително сполучливо е доловил дълбокия философски смисъл на масонството в посока на нравствено изграждане на личността и като чели е най-близък до идеята за неговата всепоглъщаща сила.

Героят на романа - профанът Бездомни, бъдещ ученик на Майстора, по повод философския полет на мисълта на един от персонажите, коментира: “Да го пипнеш този Кант и с такива доказателства – за три години в Соловки” Повод за това писателят взема от съдбата на Борис Викторович Астромов, в вадесетте години на миналия век Генерален секретар на Автономното руско масонство, който заедно с други братя е осъден и изпратен за три години в затворнически лагер на о. Соловки. За тях в материал във в. “Красная газета”от 15 юни 1928 г. се говори като за последователи на философа Кант, изхвърлени от Партията. Симпатиите на писателя явно са на страната на репресираните. Сам жертва на натиск и репресии, той започва да ползва дори в частната си кореспонденция терминология, издаваща самосъзнание на масон, застъпващ се за благоденствието и за правото на свободно духовно развитие на ближния. Така например, по повод разгромяваща статия на драматурга Всеволод Вишневски за негова театрална постановка, писателят пише на своя приятел, философа и литературоведа Петър С. Попов: “Когато преди сто години командорът на нашия руски орден на писателите беше застрелян (има се предвид А.С.Пушкин, действителен масон) на тялото му имаше грозна рана от пистолет. Когато след сто години ще разсъбличат един от потомците му преди да се отправи в далечен път, ще намерят няколко рани от финска кама. И всичките на гърба! Оръжията се сменят!” В своята житейска зрелост Михаил Булгаков, без сянка от самоирония, счита себе си, редом с „командора” Пушкин, за член по дух на висшия орден на добродетелите и благоденствието на човечеството.  Без да е масон, той има нагласата да мисли и да постъпва като такъв! Нима може да се желае повече от профана, изложен постоянно на влиянието на антимасонска пропаганда и лицемерие?

Позволете ми да завърша, припомняйки отново думи на Алберт Пайк: “Преди всичко този институт (масонството) трябва да се стреми да развива хората интелектуално, наставлявайки всички, намиращи се под покрива на неговите храмове, в истините на философията, в ученията на мъдреците на всички времена и народи, в разумното възприемане на Бога и Вселената, създадена от него, на законите, които я управляват, в истинското предназначение на човека, в даруваната му свобода на действията, в неговото достойнство и висок произход”.

 
< Предишен
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
понеделник, ноември 18, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org