header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
32. ВЪРХОВЕН ПРИНЦ НА КРАЛСКАТА ТАЙНА (МАЙСТОР НА КРАЛСКАТА ТАЙНА) Печат Е-мейл

Не може да има истинско братство без взаимно зачитане, добро мнение един за друг и висока оценка, взаимна безкористност, прошка на вини или грешки. Само тези, които се учат да мислят добро един за друг, да очакват добро един от друг, да отхвърлят и не забелязват лошото у другите, могат да бъдат истински братя, в истинския смисъл на думата. Тези, които злорадствуват над падението на другите, които считат останалите за низки и подли по природа, за хора, в които доминира злото, в които не се търсят добродетелите, не могат да бъдат дори приятели, камо ли Братя.

Никой няма правото да мисли лошо за себеподобните си, освен ако не мисли така и за себе си. Ако от една единствена грешка или вина се съди за характера и на другите, ако една единствена постъпка се счита като определяща за природата на другия, както и на целия му житейски път, този човек трябва да бъде съден по същия начин, да признае правото на другите да бъдат немилостиви към него. Но би било невъзможно той да бъде съден така, защото непрекъснато трябва да се напомня, че във всеки жив човек има безсмъртна душа, която се стреми да отсъди кое е правилно и кое – не; има лъч, независимо от това колко малък е той, от Великия източник на светлина и разум, който се стреми нагоре през всички пречки на страстите и уловки на разума, във всеки човек този лъч непрекъснато води война срещу страстите на злото и неконтролируемите му апетити, а ако се е поддал, той никога не е изцяло унищожен. Ще се види, че не победата, а борбата носи чест, защото в това, както и във всичко друго, никой човек не може винаги да достига до успеха. Сред множество от грешки, падения, недостатъци, човек търси борещата се Душа, доброто у всекиго сред злото, вярвайки, че всеки е по-добър от това, което показват делата му, че Бог се грижи и за грешния, че го съжалява и го обича, тогава той ще счита грешника за свой Брат, достоен за обичта му, свързан с него с неразрушимата връзка на приятелството.

Ако у човека няма нищо Божествено, какво друго е той, освен едно по-интелигентно животно? Той няма вина, грехове, както зверовете нямат такива; следователно в греховете си той е звяр от по-висш вид, той няма морални качества, за разлика може би от животните, които притежават щедрост, вярност, великодушие.

Бардесан, сирийският християнин, в своята Книга за Законите на Страните, казва за хората, че “що се отнася до нещата, принадлежащи на телата им, те са животни по природа, а що се отнася до нещата, принадлежащи на разума им, те правят каквото искат, свободни и силни, подобни на Бога”. Мелитон, епископът на Сардис, в своята реч към Антоний Цезар, казва, “Оставете Го, вечно живия Бог, да бъде винаги във вашия ум, защото вашият ум е Негово подобие, той е също така невидим и неуловим, без форма... Тъй както Той съществува вечно, така и вие, като отхвърлите всичко видимо и всичко, което може да се развали, ще застанете пред Него завинаги живи, надарени с познание.”

Като нещо много извън нашето разбиране и тъй като в юдейския Генезис думите, използвани за изразяване произхода на нещата са с несигурно значение, с еднаква възможност да се преведат като “създаден”, “произведен”, “направен” или “сътворен”, ние не трябва да спорим или обсъждаме дали Душата или Духът на човека може да бъде лъч, произтекъл или излъчен от Висшия разум или дали Безкрайната Сила го е извикала към съществуване от нищото, чрез просто упражняване на Неговата Воля и го е надарила с безсмъртие и с разум като Божествения Разум, защото във всички случаи може да се каже, че божественото в човека е свързано с човешкото. На този съюз е Символ равностранният Триъгълник, вписан в Квадрата.

Ние виждаме Душата, казва Платон, както хората виждат статуята на Главк, извадена от морето, където е лежала много години, като при това виждане не е лесно да се установи истинската ù природа, защото крайниците ù са били отчасти счупени и отчасти износени и изтрити от действието на вълните, мидите и водораслите, с камъчета, полепнали по нея, така че тя прилича по-скоро на странно чудовище, а не на тази, която е била, когато е напуснала божествения си източник. Дори така, казва той, ние виждаме Душата деформирана от много неща, които са ù направили лошо, които са я наранили и изтрили блясъка от повърхността и. Но Масонът, притежаващ Кралската Тайна, може да спори с него, защото със своята любов към мъдростта, със своя стремеж към свързване с безсмъртното и божественото, със своите желания, борби, независимо дали са завършили с поражение или победа, с изкушенията и клопките на сетивата и страстите, освободена от материалното си обкръжение, оказало се твърде силно, от деформиращите влияния, Душата отново ще прояви истинската си природа и постепенно ще се изкачи по мистичната стълба на Сферите, към истинския си дом и място на създаването си.

Кралската Тайна, чийто Принц си ти, ако си истински посветен, ако се опираш на знанието и философията за теб е изпълнена с божествена красота, е тази, която Зохар нарича Мистерията на Баланса. Това е тайната на Универсалното равновесие.

- От това Равновесие в Бога, между Божествената Мъдрост и Безкрайната Божествена Мощ, произлиза Стабилността на Вселената, неизменността на Божия Закон, Принципите на Истината, Справедливостта и Правдата като част от него, върховенството на Божия Закон над хората и над всички други техни закони, същевременно представлявайки част от тях.

- От това Равновесие между Безкрайната Божествена Справедливост и Безкрайната Божествена Милост произлизат Безкрайното Божествено равенство, Моралната Хармония или Красотата на Вселената. Чрез него е възможно да се понесе несъвършеното в присъствието на Съвършеното Божество и за Него, както и за нас, да обичаш е по-добре, отколкото да мразиш и да прощаваш е по-мъдро, отколкото да отмъщаваш или наказваш.

- От това Равновесие между необходимостта и свободата, между действието на Божествената Сила и Свободната воля на човека, пороците и злините и нечистите помисли и думи стават престъпления и грехове, справедливо наказвани от закона за причината и следствието, въпреки че нищо във Вселената не може да се случи без Божията Воля; без съвместното съществуване на свободата и необходимостта, на свободната воля у създанието и всемогъществото на създателя, не може да съществува религия, закон за доброто и злото, добродетел и порок, справедливост в човешките наказателни закони.

- От това равновесие между Доброто и Злото, Светлината и Тъмнината в света, което ни уверява, че всичко е дело на безкрайната Му мъдрост и безкрайна любов, че няма бунтовен демон на Злото или Принцип на Мрака, който съществува заедно с Него в небесно противопоставяне, чрез придобиването на знание за Него, ние можем чрез Вярата да видим, че съществуването на Злото, Греха, Страданието и Тъгата в света са съвместими с Безкрайната Доброта и Мъдрост на Всемогъщия.

Симпатията и антипатията, привличането и отблъскването, всички сили в природата са в противоречие в душата на човека и във Вселената на Сферите и световете; и от действието и противопоставянето един на друг произлиза Хармонията, това движение, което е Живот еднакво за Вселената и за Душата. Те не са антагонистични. Силата, когато отблъсква Планетите от Слънцето не е по-зла сила от тази, която ги привлича към централното светило; тъй като всяка от тях е създадена и упражнявана от Бог и резултатът е хармоничното движение на покорните планети по елиптичните им орбити, математическата точност и неизменната регулярност на движението им.

От това Равновесие между Властта и Индивидуалното Действие, представляващо Свободното Управление, се поставят на здрави основи Свободата и Подчинението пред Закона, Равенството в Подчинението пред Властта и Братството с Подчинението пред по-мъдрите и най-добрите, а от това равновесие между Активната Енергия на Волята в Настоящето, изразено чрез Гласа на Хората и Пасивната Стабилност и Постоянство на Волята на Миналото, изразена в конституцията на управлението, писана или не, в законите и обичаите, посивели от възрастта и осветени от времето като предшественици и авторитети, представени от арката, почиваща върху две колони, Якин и Боаз, стоящи пред вратите на Храма, изграден от Мъдростта, на едната от които Масонството поставя небесния глобус, символ на духовното в нашата сложна природа, а на другата – земния глобус, символ на материалното.

И накрая, от това Равновесие, възможно в самите нас, което Масонството непрекъснато се стреми да постигне у последователите си, Адепти и Принцове (не заслужаващи в противен случай титлите си) между Духовното и Божественото от една страна, а от друга – Материалното и Човешкото; между Интелекта, Разума, Морала, от една страна, а от друга – Апетитите и Страстите, произтичат Хармонията и Красотата на добре ръководения живот.

Възможното Равновесие ни доказва, че нашите Апетити и Чувства са също така и Сили, дадени ни от Бога за целите на Доброто, а не са плод на Дяволското зло, които трябва да бъдат мразени, измъчвани и ако е възможно, направени инертни и дори мъртви; те са ни дадени да бъдат средства, с които да придобиваме сили за велики и добри дела, които трябва да използуваме мъдро, без да ги насилваме, да ги контролираме и ограничаваме в съответните рамки с помощта на разума и морала; да ги превръщаме в полезен инструмент и в слуга, да не им позволяваме да ни управляват и поробват, да ползват нашия разум и интелект като средство за тяхното задоволяване.

Това Равновесие преди всичко ни учи да уважаваме себе си като безсмъртни души, да уважаваме и почитаме другите, които са равни нам и като нас притежават част от Божествената Природа, осветена от лъча на Божествения Разум, борят се като нас за светлина, способни са като нас да се развиват към съвършенство, заслужават да бъдат обичани и жалени, но никога мразени или презирани; да помагаме и окуражаваме другите в тази борба,  да не ги пренебрегваме или изоставяме да се скитат сами в мрака, да не ги тъпчем в нашите собствени усилия нагоре.

От взаимното действие и противодействие на тези опозиции и противоположности се получава това, което оформя Триъгълника, символ на Божественото за всички древни мъдреци; както Озирис и Изида, Хар-оери, Господарят на Светлината и Живота и на Съзидателния Свят. В ъглите му стоят символично три колони, които поддържат Ложата, самата тя символ на Вселената, Мъдростта, Силата и Хармонията или Красотата. Един от тези Символи, открит в Чертожната дъска на Степента на Чирака, ни преподава този последен урок на Свободното Масонство. Това е правоъгълният Триъгълник, представящ човека като обединение на Божественото и Човешкото. Основата, оразмерена с числото 3, числото на Триъгълника, представлява Бога или Божественото, перпендикулярът, оразмерен с числото 4, числото на квадрата, представлява Земята или материалното и човешкото; хипотенузата, оразмерена с числото 5, представлява природата, която се създава като съюз на Божественото и Човешкото, душата и тялото; квадратите, 9 и 16 на основата и перпендикуляра, събрани дават 25, квадратът на 5, мярката на хипотенузата.

Както във всеки Триъгълник на Съвършенството, едно е три и три са едно, така и Човекът е едно, макар и с двойствена природа; той постига целите на своето съществуване само когато двете му страни са в равновесие, а животът му е успешен само ако е хармоничен и красив, като великата Хармония на Бог и Вселената.

Такова е, Братко мой, истинското слово на Майстора Масон, такава е истинската Кралска тайна, която прави възможна и след време реална Светата Империя на истинското Масонско Братство.

Gloria Dei est Celare Verbum.

Амин.



 
< Предишен
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
септември 2019 октомври 2019
вторник, септември 17, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 35 1
Седмица 36 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 37 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 38 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 39 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 40 30
© 2007-2016 www.otves.org