header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
32. ВЪРХОВЕН ПРИНЦ НА КРАЛСКАТА ТАЙНА (МАЙСТОР НА КРАЛСКАТА ТАЙНА) Печат Е-мейл

Винкелът е инструмент, приспособен единствено към равнини и следователно, подходящ за Геометрията или за измервания на Земята, която, според представата на древните хора, е била плоска. Пергелът е инструмент, имащ връзка със сферите и сферичните повърхнини и е приспособен към триизмерната тригонометрия или този клон на математиката, който се занимава с Небето и орбитите на небесните тела.

Винкелът, следователно, е естествен и подходящ символ на тази Земя и нещата, които ù принадлежат, които са направени от нея или имат отношение към нея. Пергелът е също толкова естествен и подходящ символ на Небето и на всички небесни неща и творения.

В началото на тази лекция виждаш стар окултен символ, копиран от “Материя Прима” на Валентин, отпечатана във Франкфурт през 1613 г., придружен от трактат, озаглавен “Азот”. Върху него има Триъгълник върху квадрат, и двата вписани в окръжност, а над тях - стоящо върху дракон човешко тяло, с две ръце, но с две глави – една мъжка и една женска. От страната на мъжката глава е Слънцето, а от страната на женската – Луната, полумесецът в кръга на пълната луна. Ръката от мъжката страна държи Пергел, а тази от женската – Винкел.

Небето и Земята се представят като божества, дори и сред Араянците предшественици на европейските народи като Хинди, Зенд, Бактриани и перси, а Rig Veda Sanhita съдържа химни, в които към тях се обръщат като към богове. Те са обожествявани и от финикийците, а сред гърците Уран и Гея, Небето и Земята са възпети като най-древните от всички божества от Хезиод.

Великата, плодородна, прекрасна майка Земя произвежда с безкрайна и безкористна доброта всичко необходимо за нуждите, удобствата и дори лукса на хората. От нейната кърмеща и непресъхваща гръд идват плодовете, житото, цветята в съответния сезон. От нея идва всичко, което храни животните, служещи на  човека като помощници в труда му или за храна. През Пролетта тя е зелена, покрита с изобилна трева и дървета, хранещи се от почвата и с богатство от зелени листа, плод на нейната преливаща жизненост. В нейната утроба се намират полезни и ценни минерали, нейни са моретата, кипящи от живот, нейни са реките, които ни носят храна и вода за напояване, нейни са планините, които изпращат потоците, подхранващи реките, нейни са горите, които служат за храна на огньовете за жертвоприношенията и които огряват домовете ни. Следователно Земята, великият Производител, винаги е представена като жена, като майка – Великата, щедрата, милостивата Майка Земя. 

От друга страна, светлината и топлината на Слънцето в Небесата и дъждовете, които сякаш идват от тях, през Пролетта правят плодородна тази щедра Земя, възвръщат живота и топлината във вените ù, изстудени от Зимата, карат потоците да се спускат пълноводни надолу, пораждат зеленината и изобилието на Земята. Като пораждащи и създаващи фактори, Небето и Слънцето винаги са били считани за мъже, създатели, които оплождат земята и я карат да ражда.

Фигурата на Хермафродита е Символ на двойствената природа, приписвана от древните на Бога, Създател и Родител, Брахма и Мая сред Араянците, Озирис и Изида сред египтяните. След като Слънцето е мъж, Луната е жена, а Изида е едновременно и сестра, и съпруга на Озирис. Пергелът, следователно, е окултен символ на създаващия бог, а Винкелът – на раждащата Земя или Вселена.

От Небето идва духовната и безсмъртна част от човека, а от Земята – материалната му и смъртна същност. Юдейският Генезис казва, че Йехова е създал човека от прах от земята и е вдъхнал в ноздрите му дъха на живота. Чрез седемте сфери на планетите, представени от Мистичната стълба на последователите на Митра, а тя – от тази, която Яков вижда в съня си (не с три, а със седем стъпала), Душите, създадени от Бога, слизат, за да се съединят с човешките тела; и през тези седем сфери те трябва да се върнат обратно към своето начало и своя дом, до страната на Бога.

Пергелът, следователно, като символ на Небето, представлява духовното, интелектуалното, етичното в двойствената човешка природа, а Винкелът, като символ на Земята – материалното, чувственото, низшето.

“Истината и Разумът”, казва една от древните индийски философски секти “са Небесни атрибути на Бога, не на отделната Душа, която е податлива на познание и невежество, на радост и болка; следователно Бог и отделната Душа са отделни неща” – и този израз на древните Наянски философи относно истината е предаван до нас през вековете чрез уроците на свободното Масонство, където четем, че “Истината е божествен атрибут и основа на всяка добродетел”.

“Докато е въплътена в материята”, казват те по-нататък, “Душата е в състояние, подобно на затвор и е под влияние на греховни страсти; но ако чрез усилено изучаване тя е достигнала до познание за елементите и принципите на Природата, тя добива достъп до Небесното и в това щастливо състояние нейната индивидуалност не се изгубва”.

Жизнената сила, вдъхвана на смъртната природа, дъхът на живота в юдейския Генезис, а и според най-общите разбирания на индийските философи, умира, но Душата е божествена по своята същност, еманация на Божия дух, макар и не част от този дух. Тя е сравнявана с топлината и светлината, изпращани от Слънцето, с лъч от тази светлина, който нито намалява, нито разделя собствената си същност.

Независимо от това как е създадена или как е надарена със собствено съществуване, Душата, която не е нищо друго, освен Божие творение, не може да узнае как е сътворена, нито да разбере собствената си индивидуалност. Тя не може и да проумее как общото същество, състоящо се от нея и тялото, може да чувства болка, да вижда и да чува. На Универсалния създател му е харесало да постави някакви граници на нашия разум, отвъд които той не може да достигне. Ако ние сме способни да разберем начина и модела на сътворението или образуването на Вселената и нещата, на Него му е било приятно да ги скрие от нас с непрозрачен воал, докато думите, използвани да опишат този акт не придобият единствено смисъла, че Той е причината и началото на Вселената.

Достатъчно ни е да знаем това, което Масонството учи – че ние не сме изцяло смъртни; че Душата или Духът, разумът или интелектуалната част от нас, е самата наша Истинска Същност и тя не подлежи на разпад и изчезване, а е нещо просто и нематериално, способно да оцелее след смъртта на тялото, способна  на безсмъртие; тя е способна и на усъвършенстване и напредък, на постигане на повече познание за нещата, които са божествени, да става по-мъдра и по-добра и все по-заслужаваща безсмъртие; и затова тя помага на други от своя вид, безкористно и без да подбира като най-благородна амбиция и най-висша цел, която може да се постави и достигне в този кратък и несъвършен живот.

Във всяко човешко същество божественото и човешкото са смесени. Във всекиго има разум и морал, страсти, които ни водят към злото, както и чувствени апетити. “Ако живееш след плътта, ти ще умреш”, казва Павел, пишейки до Християните в Рим, “но ако чрез духа умъртвиш желанията на тялото, ти ще живееш. Защото тези, които са поведени от Божия Дух, са божии синове.” “Плътта изкушава духа, а духът – плътта”, казва той, пишейки до християните в Галатия, “и те са противоположни един на друг, така че ти не можеш да правиш нещата, които би трябвало”. “Това, което правя, го правя с нежелание”, пише той на римляните, “защото това, което искам да правя, аз не го правя, а това, което мразя, го правя. И вече не съм аз този, който го прави, а грехът в мен. Това, което искам, присъствува в мен; но как да направя това, което е добро, аз не откривам. Защото аз не правя доброто, което бих желал да сторя, а злото, което не бих искал на сторя, го правя. Тогава откривам закона, че когато желая да правя добро, злото присъствува в мен; защото аз се радвам на Божия закон чрез човека вътре в мен, но аз виждам друг закон у мен, воюващ срещу закона на разума ми, който ме прави пленник на закона на греха, който е у мен... Така че с разума си аз служа на Божия закон, но с плътта си  служа на закона на греха.”

Животът е битка и да участваш в нея героично и да се биеш добре е голямата цел на съществуването на всеки човек, който е достоен и годен да живее изобщо. Да преодолееш силните удари на бедите, да напредваш въпреки всички обстоятелства, да грабнеш победата от ревнивата хватка на съдбата, да станеш водач сред хората, да се издигнеш в ранг и сила чрез красноречие, кураж, постоянство, учение, енергия, активност, необезкуражаван от обратите на съдбата, нетърпелив спрямо губенето на време, неразубеден от опасностите, да спечелиш богатство, да подчиниш хората чрез интелекта си, чрез дързостта си, да успееш, да просперираш, да процъфтяваш – това е, според общото разбиране нещото, за което човек се бори в житейската битка. Дори да успееш в бизнеса чрез смелост, която не се спира пред рискове, с тази дързост, която не пропуска случайните шансове, чрез хитростта на дилъра, чрез смелостта на безскрупулния оператор, дори чрез мошеничествата на бордовете на акционерните дружества и цените на златото, да пълзиш нагоре чрез непочтени средства или с гласовете на бруталното невежество – тези също са обречени да бъдат сред големите успехи в живота.

Но най-великата битка, в която най-истинската чест и най-реалният успех са трофеите на победата, е тази, в която нашият интелект и морал, нашата духовна природа се борят срещу нашите чувствени апетити и грешни страсти, с нашата земна, материална или животинска природа. Тук е истинското величие на героизма, само тук успехите ни обричат на триумф.

Във всеки човешки живот се води  тази битка; и тези, които побеждават другаде, често претърпяват позорно поражение и  поемат по бедствен път, в срамно и неудобно падение.

Чувал си повече от едно определение на свободното масонство. Най-истинското и най-значимото още не си научил. То се преподава на приетите Чираци, на Калфата и Майстора и се преподава във всяка Степен, чрез която напредваш. Това е определение на онова, което свободното Масонство наистина е, на неговите цели и самата му същност и дух; то има за всеки от нас силата и светостта на Божи закон и ни налага поемането на тържествено задължение.

То се преподава и символизира, на Чирака, както и на теб, чрез Пергела и Винкела; върху които, както и върху книгата на твоята религия и книгата на закона на шотландските Свободни Масони, ти поемаш толкова много задължения. Като Рицар, на теб определението ти се преподава чрез Сабята - символ на честта и Дълга - върху която си поел толкова много задължения. Преподава ти се чрез Везната, символ на равновесието и чрез Кръста, символ на преданост и саможертва и всичко, на което тези символи те учат и което съдържат, се съдържа, за новоприетия Чирак, за Рицаря, за Принца – във Винкела и Пергела.

За Чирака стрелките на Пергела са под Винкела. За Калфата едната е отгоре, а другата – отдолу. За Майстора и двете доминират, контролират и властвуват над символа на земното и материалното.

Свободното Масонство е подчинение на Човешкото у човека пред Божественото; победа над апетитите и страстите на чувството за морал и разума; продължително усилие, борба, война на Духовното срещу Материалното и Чувственото. Тази победа, когато бъде постигната и утвърдена, оставяща победителя да си почине върху щита и се увенчае с лаврите ù, е истинската Свещена Империя.

За да постигне това, Масонът най-напред трябва придобие солидни убеждения, основани на разума, да бъде духовен по природа, да има душа, която няма да умре с тялото му, а ще продължи да съществува и напредва към съвършенството през вековете на вечността, ще вижда все по-ясно с приближаването си към Бога Светлината на Божественото присъствие. Това проповядва философията на Стария и Приет Ритуал, тя го подтиква да постоянства и му помага да вярва, че свободната му воля е изцяло в съгласие с Божието могъщество и познание, че Той е не само безкраен в своята сила и мъдрост, но и в своята милост, нежен в своята жалост и любов към крехките и несъвършени същества, които е създал.

Всяка Степен на Стария и Приет Шотландски Ритуал, от първата до тридесет и втората, проповядва чрез церемониала си, както и чрез инструкциите си, че най-благородната цел на живота и най-висшият дълг на човека е да се бори непрекъснато и яростно да овладее всичко, чрез духовното и божественото в себе си над материалното и чувственото, така че и в него, както и във Вселената, управлявана от Бога, Хармонията и Красотата  да бъдат резултат от справедливо равновесие.

На теб това ти е проповядвано в тези Степени, обсъждани в Ложата на Съвършенството, които насаждат най-вече практическия морал на свободното Масонство. Да бъдеш верен при каквито и да било изкушения да бъдеш фалшив; да бъдеш честен във всичките си дела, дори и ако последиците са големи загуби; да бъдеш щедър благотворител, дори и когато егоизмът подсказва на свиеш дланта си, дори и за сметка на собствения си лукс или удобства; да съдиш справедливо и безпристрастно, дори и себе си, когато низши импулси ти подсказват да бъдеш нетолерантен и отмъстителен; да вършиш онова, което е правилно, когато грешното предлага по-голяма изгода; да не мамиш никого с нищо, колкото и лесно да изглежда това като начин за забогатяване - във всички тези неща и в други, обещани от теб в тези Степени, духовната ти природа се обучава и окуражава да утвърди праведното си надмощие над апетитите и страстите.

Философските Степени са те научили да цениш знанието, истината, върховенството на интелектуалния труд, достойнството и стойността на твоята душа, стойността на великите и благородни помисли; така те ти помагат да се издигнеш над нивото на животинските апетити и страсти, над утоляването на алчността и мизерната амбиция, да намериш по-чисто удоволствие и по-благородна награда в придобиването на познание, развиване на интелекта, тълкуване на светите писания на Бог върху Книгата на Природата.

Рицарските Степени са те повели по същия път, като са ти показали ценността на щедростта, милосърдието, прошката, добротата, пренебрежението на опасността, върховните задължения за Дълг и Чест. Те са те научили да преодоляваш страха от смъртта, да се отдадеш на великата кауза на гражданската и религиозната свобода, да бъдеш войник на всичко праведно, истинно, справедливо; сред бедствията да запазиш титлата си на Рицар Командир на Храма и нито там, нито другаде да не напускаш поста си и да не побягваш от врага. Във всичко това ти утвърждаваш надмощието и господството на духовното и божественото в себе си. Нито долен страх от опасността или смъртта, нито користолюбива амбиция или жалка алчност, или низки пресмятания не могат да изкушат истинския Шотландски Рицар да измени на честта си и така да превърне интелекта и разума си, душата си в роби на апетитите, страстите, на материалното и животинското, на егоизма и бруталността в човешката природа.

Не е възможно да се създаде истинско и вярно братство чрез която и да е теория, основана на низшето в човешката природа; нито общност чрез вяра в абстрактни предположения за природата на Бога, броя на неговите лица или други религиозни теореми; нито чрез установяване на система от асоциации просто за постигане на взаимно облекчение, нито чрез някаква система от редовни плащания като застраховка срещу болести, нито чрез погребални церемониали след смъртта.



 
< Предишен
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
септември 2019 октомври 2019
вторник, септември 17, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 35 1
Седмица 36 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 37 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 38 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 39 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 40 30
© 2007-2016 www.otves.org