header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.“ — Шекспир („Хамлет“)

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
32. ВЪРХОВЕН ПРИНЦ НА КРАЛСКАТА ТАЙНА (МАЙСТОР НА КРАЛСКАТА ТАЙНА) Печат Е-мейл

Всъщност няма Нищо, няма пуста Празнота във Вселената. От горната или външна повърхност на атмосферата ни към тази на Слънцето и към онези на Планетите и отдалечените Звезди, в различни направления, Науката в продължение на стотици векове си е представяла, че съществува обикновено, празно, пусто Пространство. Сравнявайки ограниченото познание с Неограниченото, Философите знаят за него малко повече от маймуните! В цялото това “празно” пространство са Неограничените Сили на Бога, действувайки в безкрайно разнообразие на направления, напред и назад и никога бездейни, дори за миг. Във всичко това, действено посредством цялото на Безкрайността му, е Светлината, която е Видимата Проява на Бога. Земята и всяка една друга планета и сфера, която не е Център на Светлината, носи конуса и сянката си с това, както тя лети и проблясва в орбитата си; но тъмнината няма свой дом във Вселената. Да се освети сферата от една страна означава да се проектира конус тъмнина от другата; а Прегрешението е Сянката на Истината, с която Бог осветява Душата.

В цялата тази “Празнина” също така се намират и Мистериозното и винаги Действуващо Електричество, и Вездесъщото Небе. Невидимото става видимо по волята на Бога. Два невидими газа, съчетани от действието на Сила на Бога и сгъстени, се превръщат в и остават водата, която запълва великите басейни на моретата, протича в реките и поточетата, изскача от скалите или изворите, пада върху земята под формата на дъждове или я побелява със снегове и се превръща в мост от лед за Дунава или се събира в обширните резервоари в лоното на земята. Бог очевидно запълва всичко това, което ние глупаво наричаме Празно Пространство и Пустота.     

И навсякъде във Вселената това, което ние наричаме Живот и Движение, произлиза в резултат на непрекъснат конфликт на Силите или Импулсите. Винаги, когато престане този действен антагонизъм, в резултат произлизат неподвижност и инерция, които са Смъртта.

Ако, казва Кабалата, единствено царствува Божието Правосъдие, което е Взискателността или Жената, от самото начало би било невъзможно сътворението на несъвършени същества, такива като човека, защото Слънцето, което е по рождение свързано с Човечеството, Безкрайното Правосъдие, измервайки Греховността с нарушената Безкрайност на Бога, трябва да е унищожило Човечеството в мига на сътворението му; и не единствено Човечеството, а Ангелите са грешни, тъй като те също, подобно на всички сътворени от Бога и по-малко съвършени същества. Ако от друга страна, Милосърдието или Добродетелността на Бога, Мъжът, по никакъв начин не си противодействаха, Греховността щеше да остане ненаказана, а Вселената щеше да попадне в хаос от корупция.

Нека Бог да не направи нищо друго, освен да отмени един единствен принцип или закон на химическо привличане или симпатия и антагонистичните сили, уравновесени в материята, освободени от ограничението им, незабавно биха разширили всичко, което наричаме материя в неуловими и невидими газове, каквито са водата и парата, когато, ограничени в цилиндър и подложени до огромна степен на тази мистериозна сила на Божеството, която наричаме “топлина”, се освобождава чрез разширението си.

Големите течения и реки от въздух протичат и се втурват и се търкалят от екватора към замръзналите полярни региони и назад от тях към парещите екваториални области. Необходимо присъщи на тези големи, огромни, уравновесени и благотворни движения, причинени от антагонизма на екваториалната жега и полярния студ, са тайфуните, торнадата и циклоните, които са резултат от конфликти между втурналите се течения. Тези и благотворните пасати произлизат от един и същ велик закон. Бог е всемогъщ; но са невъзможни следствия без причини и тези следствия понякога не могат да са нещо друго, освен зло. Огънят нямаше да топли, ако също така не изгаряше човешката плът. Най-вирулентните отрови са най-могъщите лекове, когато са дадени в надлежна пропорция. Злото е сянката на Доброто и е неразделно от него.

Божествената Мъдрост се ограничава от уравновесяващия фактор на Всемогъществото на Божествената Воля или Власт, а резултатът е Красотата или Хармонията. Сводът не почива на една единствена колона, а се извива от едната до другата страна. Така се получава и с Божественото Правосъдие и Милосърдие и с Човешкия Разум и Човешката Вяра.

Онази чисто схоластична Теология, предмет на Категориите на Аристотел и Мъдростите на Петер Ломбард, онази логика на силогизма, която спори, вместо да разсъждава и намира отговор на всяко нещо, впускайки се в подробности по термините, напълно игнорира Кабалистичната догма и броди в безрадостната празнина на тъмнината. Тя е била по-малко философия или мъдрост, отколкото един философски автомат, отвръщайки посредством източници и развивайки тезите си подобно на движение на колела. Това не е било човешко слово, а монотонен вик на машина, безжизнената реч на Андроид. Тя е била фаталната прецизност на механизма, вместо свободно приложение на рационални нужди. Свети Томас Аквински сразил с един единствен удар цялото това скеле от думи, изградено от една дума върху другата, като прокламирал вечното Господство на Разума, в онова свое великолепно изречение, “Едно нещо не е справедливо, защото Бог желае това; а Бог го желае, защото то е справедливо.” Приблизителното последствие на това твърдение, привеждайки доводи от по-голямото към по-малкото, било това: “Едно нещо не е истина, защото Аристотел го е казал; а Аристотел не би могъл разумно да го каже, освен ако то не беше истина. Търси тогава, преди всичко, Истината и Справедливостта и в допълнение към това ще ти се предостави Науката на Аристотел.” 

Прекрасна мечта на най-великите от Поетите е Адът да стане безполезен, напълно да се затвори от възвеличаването на Небето; проблемът на Злото да получи окончателното си разрешение и единствено Доброто, необходимо и триумфиращо, да властвува във Вечността. Така учела Персийската догма, че Ахриман и подчинените му служители на Злото трябвало най-накрая да се помирят с Божеството и цялото Зло трябвало да се прекрати. Но за съжаление, философът забравя всички закони на равновесието и се стреми да залее Светлината с блясък без сянка, а движението - с пълен покой, което би означавало прекратяване на живота. Докато съществува видима светлина, ще има сянка, пропорционална на тази Светлина и това, което се осветява, ще хвърля конуса си на сянка. Отдихът никога няма да е щастие, ако не се балансира от аналогично и противоположно действие. Това е неизменният закон на Природата, Вечната Воля на Правдата, която е БОГ.

Един и същ разум се нуждае от Зло и Тъга в Човечеството, докато прави належаща горчивината на водите на моретата. Тук също така Хармонията може да произлезе единствено от аналогия на противоположностите и това, което е отгоре, съществува от разум, който е отдолу. Дълбочината е тази, която определя височината; и ако се запълнят долините, планините изчезват; така че, ако се заличат сенките, се унищожава Светлината, единствено видима от променящия се контраст на мрак и блясък, а универсалната тъмнина ще се произведе от огромно заслепяване със силна светлина. Дори цветовете в Светлината могат единствено да съществуват от наличието на сянката: тя е трикратният съюз на деня и нощта, сияйният образ на догмата, Светлината превърната в Сянка, както Спасителят е Божественото Слово, превърнато в човек: и всичко това почива на един и същ закон, първичният закон на сътворението, единственият и абсолютен закон на Природата, този на различаването и хармоничното сблъскване на противоположните сили в универсалното равновесие.

Двете големи колони на Храма, символизиращ Велената, са Необходимостта или всемогъщата Воля на Бога, на която нищо не може да не се подчини и Свободата или свободната воля на създанията Му. Очевидно и антагонистично за нашия човешки разум, един и същ Разум не е неспособен да разбере как те могат да са в равновесие. Безкрайната Сила и Мъдрост биха могли така да планират Вселената и Безкрайната приемственост на нещата, че да оставят човека да разполага със свобода на действие и, предвиждайки какво всеки един би могъл да мисли и да прави в даден миг, да направят от свободната воля и свободното действие на всеки човек инструмент за подпомагане при постигане на общата му цел. Защото дори човек, предвиждайки, че друг ще извърши определено действие и по никакъв начин да не го контролира или дори да му влияе, не може да използва това действие като инструмент, за да осъществи собствените си цели.

Безкрайната Мъдрост на Бога предвижда какво ще направи всеки човек и го използва като инструмент чрез упражняване на Собствената си Безкрайна Власт, която все още не контролира Човешкото действие, за да унищожи свободата му. Резултатът е Хармония, третата колона, която поддържа Ложата. Същата Хармония произлиза в резултата на равновесието на Необходимостта и Свободата. Волята на Бог не е победена или осуетена нито за миг и това е Божествената Победа; и все пак Той не изкушава, нито ограничава хората да вършат Зло и по този начин е ненакърнена Безкрайната Му Слава. Резултатът е Стабилност, Съгласуваност и Установеност във Вселената и неразделената Власт и Автокрация в Божеството. И тези - Победата, Славата, Стабилността и Властта са последните четири Сефироти на Кабалата.             

Аз съм, казал Бог на Мойсей, този, който Е, Е Бил и завинаги Ще Бъде. Но самият Бог, в непроявената Му Същност, считан за все още не създал и като Сам, няма наименование. Такава била доктрината на всички древни Мъдреци и тя е така изрично заявена в Кабалата. ח ו ח י е Наименованието на Божеството, проявено в единично действие, това на Сътворението и съдържащо в Самия Него, в идея и действителност, цялата Вселена, която трябва да се облече с форма и материално да се разработи по време на вечната последователност на епохите. Тъй като Бог никога не е Бил, така Той никога не е МИСЛИЛ, а Вселената не е имала повече начало от Божествената Мисъл, на която е израз – не повече от Самото Божество. Продължителността на Вселената не е нищо друго, освен точка на половината път от безкрайната линия на вечността; а Бог не е бил инертен и несъзидателен по време на вечността, която се простира отвъд тази точка. Първообразът на Вселената никога не е съществувал в Божествения Ум. Словото било в НАЧАЛОТО с Бога и e Било Бог. И Неизразимото Наименование е не това на Самата Същност, а на Абсолютното, проявено като Същество или Съществуване. Защото Съществуването или Съществото, казвали Философите, е ограничение; а Самото Божество не е ограничено, нито определено, а е всичко, което може вероятно да бъде, освен всичко това, което е, е било и ще бъде.

Обръщайки буквите на Неизразимото Наименование и разделяйки го, то става би-сексуално, както е думата חי Юд-Хе или Ях и разкрива значението на голяма част от неясния език на Кабалата и е най-Висшето, на което са символ Колоните Якин и Боаз. “В образа на Божеството”, ни се казва, “Бог е създал Човека; Той е създал Мъжа и Жената:” и писателят, символизирайки Божественото от Човека, ни казва, че жената, първоначално съдържаща се в мъжа, била взета от страната му. И така Минерва, Богинята на Мъдростта, е родена, жена с меч, от мозъка на Юпитер; Изида била сестрата преди да стане жената на Озирис, а вътре в Брахм, Източникът на всичко, Самият Бог, без пол или име, била създадена Мая, Майката на всичко, което е. Словото е Първо и Единствено породено от Бащата; а страхопочитанието, с което се гледат Най-Висшите Мистерии, наложило мълчание по отношение на Природата на Светия Дух. Словото е Светлина и Животът на Човечеството.

Адептите са тези, които трябва да разберат значението на Символите.

Сега се върни заедно с нас към Степените на Синьото Масонство и като последен свой урок ще получиш обяснение на един от техните символи.

На олтара на тези Степени виждаш Квадрат и Пергел, сигурно помниш как те са разположени върху олтара на всяка степен.



 
< Предишен
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2019 август 2019
четвъртък, юли 18, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 27 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 28 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 29 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 30 22 23 24 25 26 27 28
Седмица 31 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org