header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Умът е градина, в която волята е господар.“ Рене Декарт

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
32. ВЪРХОВЕН ПРИНЦ НА КРАЛСКАТА ТАЙНА (МАЙСТОР НА КРАЛСКАТА ТАЙНА) Печат Е-мейл
Окултната наука на Древните Маги била скрита под сянката на Древните Мистерии: тя била разкрита по един несъвършен начин или по-скоро объркана от Гностиците: за нея се досещат по неяснотите, които покриват лъжливите престъпления на Тамплиерите; и може да бъде намерена завоалирана от енигми, които изглеждат неразгадаеми в Ритуалите на най-Висшето Масонство.

Магството е било науката на Авраам и Орфей, на Конфуций и Зороастър. Именно догмите на тази наука са били гравирани върху каменните маси от Ханох и Тризмегистус. Мойсей ги пречистил и разбулил (Игра на думи:  re-veil – забулвам наново;  reveal – разкривам (бел. пр.)), защото това е значението на думата “разкривам”. Той ги покрил с ново було, когато направил Святата Кабала изключително наследство на народа на Израел и ненарушима Тайна на жреците си. Мистериите на Тива и Елевзин запазили сред народите някои нейни символи, вече променени и оттам нататък мистериозният ключ бил изгубен сред инструментите на все по-налагащото се суеверие. Йерусалим, убиец на своите пророци и толкова често изтъргуван за лъжливите богове на сирийците и вавилонците, с течение на времето на свой ред загубил Светото Слово, когато Пророкът, обявен пред Влъхвите от осветената Звезда на Посвещението, дошъл да откъсне износеното було от стария Храм, за да придаде на Църквата нов низ от легенди и символи, които все още и завинаги скриват от Профаните и завинаги запазват за Избраните едни и същи истини.

Споменът за това научно и религиозно Абсолютно, за тази доктрина е този, който се резюмира в една дума, от това Слово, пречистен, периодично изгубван и отново намиран, предаван на Избраните от всички древни Посвещения; именно същият този спомен, запазван или вероятно богохулен в прославения Орден на Тамплиерите, е този, който е станал за всички тайни сдружения, на Розенкройцерите, на Илюминатите и на Окултните ФранкМасони, причина за странните им ритуали, на знаците им, които са повече или по-малко конвенционални и преди всичко, на взаимната им посветеност и на силата им.

Гностиците станали причина Християните да отхвърлят Висшето Значение, а официалното Светилище било затворено срещу висше посвещаване. По този начин Йерархията на Познанието била компрометирана от насилието на узурпиращото невежество и безредиците на Светилището се възпроизвеждат в Държавата; защото винаги, охотно или не, Кралят се подкрепя от Свещеника и именно вечното Светилище на Божественото учение е това, от което Силите на Земята, за да си осигурят трайност, трябва да получат освещаването и силата си.

Херметичната Наука на ранните Християнски епохи, поощрявана също така от Гебер, Алфарабиус и други араби, изучавана от най-висшите по ранг на Тамплиерите и въплътена в определени символи на по-висшите Степени на Франкмасонството, може точно да се определи като Кабала в действената ù реализация или Магията на Творбите. Тя има три аналогични Степени, религиозна, философска и физическа реализация.

Религиозната ù реализация е трайната основа на истинското Господство и на истинското Духовенство, които господствуват в царството на човешкия интелект: философската ù реализация е изграждането на абсолютна Доктрина, известна във всички епохи като “Светата Доктрина” и за която Плутарх говори нашироко, но мистериозно в Трактата си “De Iside et Osiride”; и за йерархическо обучение, което да осигури непрекъсната приемственост на Алхимиците сред Посветените: физическата ù реализация е откритието и приложението в Микрокосмоса или Малкия Свят, на съзидателния закон, който непрестанно обитава великата Вселена.    

Измерването на ъгъл от Сътворението и умножаването на това пространство в пропорционална прогресия и цялото Безкрайно пространство ще умножи окръжностите му, запълнени с вселени, които ще преминат в пропорционални сегменти между идеалните и удължаващи се разклонения на твоя Пергел. Сега да предположим, че от някоя точка, която и да била тя, на Безкрайното пространство над теб, една ръка държи друга Пергел или Квадрат, линиите на Небесния Триъгълник задължително ще се срещнат с тези на Пергела на Науката, за да образуват Мистериозната Звезда на Соломон.

Всички научно вероятни хипотези са последните проблясъци на недоизяснеността на познанието или последните му сенки. Вярата започва там, където изтощен потъва Разумът. Отвъд човешкия Разум е Божественият Разум, великата Абсурдност на посредствеността ни, Безграничното Абсурдно, което ни ограничава и на което вярваме. За Майстора, Пергелът на Вярата е над Квадрата на Разума; но и двете се опират на Светото Писание и се съчетават, за да сформират Пламтящата Звезда на Истината.

Не всички очи виждат еднакво. Дори за всички, които го гледат,видимото сътворение не е с една и съща форма и с един цвят. Мозъкът ни е книга, отпечатана отвътре и отвън и двете писания при всички хора се объркват и малко или повече се смесват.

Първичната традиция на единичното откровение се е запазила под наименованието “Кабала” от Духовенството на Израел. Кабалистичната доктрина, която също така е била догмата на Магите и на Хермес, се съдържа в Зефер Йетсаирах, Зохар и Талмуд. Според тази доктрина, Абсолютното е Същество, в което Словото Е, Словото, което е изричане и израз на битието и живота.

Магията е това, което е; сама по себе си тя е подобна на математиката; защото е точната и абсолютната наука на Природата и законите ù.

Магията е науката на Древните Маги: а християнската религия, наложила мълчанието на лъжливите оракули и е поставила край на влиянието на лъжливите Богове, самата тя почита онези Маги, дошли от Изтока, водени от Звезда, за да благоговеят пред Спасителя в люлката Му.

Традицията също дава на тези Маги наименованието “Крале”; защото посвещението в Магизма представлява истинска получена от краля привилегия; и защото великото изкуство на Магите се нарича от всички Познавачи, “Кралското Изкуство” или Свещеното Кралство или Господство, Sanctum Regnum. 

Звездата, която ги водила, е същата онази Пламтяща Звезда, образът на която намираме във всички посвещавания. За Алхимиците тя е знакът на Квинтесенцията; За Магистите е Великият Чудотворен Лек; за Кабалистите - Свещената Пентаграма. Изучаването на тази Пентаграма не би могло да доведе Магите до нищо друго, освен до познанието на Новото Наименование, което било на път да се издигне над всички наименования и да накара всички способни за преклонение създания, да преклонят колене.

Магията обединява в една и съща наука това, което Философията е в състояние да притежава като най-сигурно, а Религията - на Непогрешимото и Вечното. Тя съвършено и неопровержимо примирява тези две условия, на пръв поглед изглеждащи толкова силно противопоставени едно на друго; вярата и разумът, науката и кредото, властта и свободата.

Тя предоставя на човешкия ум инструмент за философска и религиозна сигурност точно, както математиката и обосновава непогрешимостта на самата математика.

Така съществува едно Абсолютно по въпросите на Интелекта и на Вярата. Върховният Разум не е оставил проблясъците на човешкото разбиране напразно да се двоумят. Съществува безспорна достоверност, съществува непогрешим метод за опознаване на тази достоверност и с опознаването ù, онези, които я приемат като правило, могат да придадат на волята си суверенна власт, която ще ги направи господари на всички нисши неща и на всички и на всички блудни духове; тоест, ще ги направи Арбитрите и Кралете на Света.

Науката има своите добри и лоши дни, защото придава на интелектуалния свят живот, който има своите регулирани движения и прогресивни фази. Тя е изпълнена с Истини, както и със сияйни лъчи: не се губи нищо от това, което е скрито; но също така и нищо от онова, което се открива, не е напълно ново. Бог  със задоволство дава на Науката, която е отражението на Славата Му, Печатът на Вечността Си.

Трябва да търсим следите на Науката и да преоткрием Мистериите на Познанието, но не в книгите на Философите, а в религиозния символизъм на Древните хора. Жреците на Египет познавали по-добре, отколкото ги познаваме ние сега, законите на движението и на живота. Те знаели как да регулират или засилят действието с повторно действие; и с готовност предвиждали реализацията на тези ефекти, причините на които те били определили. Колоните на Сет, Енох, Соломон и Херкулес символизирали в традициите на Магите този универсален закон на Равновесието; и Науката на Равновесието или балансирането на Силите довела Посветените до тази на универсалната гравитация около центровете на Живота, Топлината и Светлината.

Талес и Питагор научили в Светилищата на Египет, че Земята се върти около Слънцето; но не се опитали да направят това свое познание универсално достояние, защото, за да се направи това, щяло да се наложи да се разкрие една от големите Тайни на Храма, онзи двоен закон на привличането и излъчването или на симпатията и на антипатията, на фиксираността и движението, който е принципът на Сътворението и вечната причина на живота. На тази Истина се присмял Християнинът Лактантиус, тъй като Папският Рим отдавна правел опити да се докаже лъжливостта ù и я преследвала.    

Така разсъждавали философите, докато Жреците, без да им отговарят или дори да се усмихнат на грешките им, писали в онези Йероглифи, които създали всички догми и цялата поезия, Тайните на Истината.

Когато се появи Истината в света, Звездата на Познанието уведомява Магите за нея и те се втурват да боготворят Бебето, което сътворява Бъдещето. Човек получава Посветеност посредством Интелигентността на Йерархията и прилагане на покорство. Ако Повелителите позволят на Божественото Право да управлява, истинските Посветени с радост ще му се подчинят.

Авраам пренесъл Православните традиции от Халдея. Те властвували в Египет по времето на Йосиф, заедно с познанието на Истинския Бог. Мойсей  изнесъл Православието от Египет, а в Тайните Традиции на Кабала намираме цялостна, съвършена, уникална Теология, подобна на тази, която в Християнството е по-велика и най-добре обяснявана от Отците и Докторите, цялата с последователност и хармоничност, които светът все още не е в състояние да проумее. Зохар, който е Ключът на Свещените Книги, разкрива също така всички дълбочини и светлини, всички неясноти на Древните Митологии и на Науките, първоначално скривани в Светилищата. Истина е, че трябва да се познава Тайната на този Ключ, за да може човек да се възползва от нея, а това е напълно невъзможно и почти неясно, дори за най-проницателните интелекти, непосветени в тази Тайна.

Тайната на Херметичните Науки е тази на самата Природа, Тайната на зараждането на Ангелите и Световете, тази на Всемогъществото на Бога.

“Ти ще си като Елохим, който познава доброто и злото,” казала Змията на Генезиса и Дървото на Познанието се превърнало в Дърво на Смъртта.

В продължение на шест хиляди години Мъчениците на Познанието се трудят и умират в подножието на това дърво, за да може то отново да се превърне в Дървото на Живота.

Равновесието е Хармонията, която произлиза от аналогията на Противоположностите.

Досега Човечеството се стреми да застане на един крак; понякога на единия, понякога на другия.

Цивилизации са се издигали и загивали или поради анархическата невменяемост на Деспотизма, или поради деспотичната анархия на Бунтарството.

Организирането на Анархия е проблемът, който революционерите винаги са имали и който вечно трябва да разрешават. Това е скалата на Сизиф, която винаги ще пада обратно върху тях. За да съществуват за един единствен миг, те са и винаги ще бъдат по фаталност принудени да символизират деспотизъм без друга причина за съществуването му от необходимостта и който впоследствие е жесток и сляп като Необходимостта. Избягваме от хармоничната монархия на Разума единствено, за да попаднем под разюзданото диктаторство на Безразсъдството.

Понякога суеверни възторзи, понякога жалка пресметливост на материалистическия инстинкт са заблуждавали нациите и Бог най-накрая повежда света напред към вярващия Разум и приемливите Вероизповедания.

Разполагали сме с достатъчно пророци без философия и философи без религия; несведущите вярващи и скептиците си приличат и както едните, така и другите, са далеч от вечното спасение.

В хаоса на универсалното съмнение и на конфликтите на Разума и Вярата великите мъже и Пророците не са нищо друго, освен немощни и нездрави творци в търсене на образеца на съвършенство с риск и за сметка на разума и живота си.

Живеейки единствено с надеждата да бъдат коронясани, те са първите да направят това, което Питагор по толкова покъртителен начин забранява във възхитителните си Символи; те раздират икони и ги тъпчат под краката си.

Светлината е равновесието на Сянката и Яснотата.

Движението е равновесието на Инерцията и Активността.

Властта е равновесието на Свободата и Силата.

Мъдростта е равновесието на Мислите, които са искрите и лъчите на Интелекта.

Добродетелта е равновесието в Привързаностите: Красотата е хармоничната пропорция във Формите.

Красивият живот е точният живот, а величията на Природата са алгебра на грациите и пищностите.

Всичко справедливо е красиво; всичко красиво трябва да е справедливо.

________


 
< Предишен
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
януари 2019 февруари 2019
петък, януари 18, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 1 1 2 3 4 5 6
Седмица 2 7 8 9 10 11 12 13
Седмица 3 14 15 16 17 18 19 20
Седмица 4 21 22 23 24 25 26 27
Седмица 5 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org