header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Наказанието не е нищо друго, освен средство за самозащита на обществото срещу нарушаването на условията за неговото съществуване.“ - Карл Маркс

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
31. ВЕЛИК ИНСПЕКТОР ИНКВИЗИТОР КОМАНДОР [ИНСПЕКТОР-ИНКВИЗИТОР] Печат Е-мейл

Неприложимите морални правила са винаги вредни; тъй като никой не ги спазва, те превръщат истинските добродетели във въображаеми нарушения на един измислен закон. Справедливост между хората, както и между хората и стоящите по-ниско от тях представители на животинския свят - стремежът към нея е единственото правилно и уместно нещо с оглед на общите и личните интереси,  като се имат предвид съвкупността от обстоятелства и отношенията, създадени от Бога. Това не е теоретичен принцип, чрез който се подлагат на изпитание самите взаимовръзки, които Бог е създал и ни е наложил, за да бъдат те приети или отхвърлени.

Бог е създал тази висша система, Вселената и е въвел общи закони за управлението ù. Те обхващат всичко живо в мощната мрежа на необходимостта. Той е избрал да създаде тигъра с такива органи, че да не може да пасе трева, а да се храни с плътта на други същества или да умре от глад. Той е направил и човека месояден; някои от най-дребните птички са не по-малко кръвожадни от тигъра. С всяка своя стъпка, с всяко поемане на дъх, ние унищожаваме множество твари, всяка от които, независимо колко миниатюрна е тя, е живо същество, като самите нас. Той е сметнал за необходимо сред човечеството да има разделение на труда, интелектуално и морално. Той е сметнал за необходимо да има различни отношения в обществото, да има зависимост, подчинение и контрол.

Щом направеното е необходимо, то не може да бъде несправедливо; защото ако е несправедливо, то тогава Самият Бог, върховният Законодател, е несправедлив. Злото, което трябва да се избягва, е легализирането на несправедливостта и неправдата под фалшивия предлог за необходимост. Задълженията възникват от всички житейски взаимоотношения - те се появяват естествено и неопровержимо, като листата по дърветата. Ако имаме правото, дадено ни съгласно Божия закон за необходимостта, да убием агнето, за да се нахраним и да живеем, то нямаме право да направим това по мъчителен за него начин, понеже това в никакъв случай не е разумна необходимост. Имаме правото да живеем, ако наистина можем, като легитимно упражняваме своя интелект и наемаме или купуваме труда на хората със силни мишци, за да орат земите ни, да копаят в мините ни, да се трудят в нашите фабрики; но нямаме никакво право да ги претоварваме с работа или да не им заплащаме добре.

Не само е истина, че можем да усвоим моралния закон на справедливостта, закона за правдата чрез опит и наблюдение; но и че Бог ни е дал моралната способност, дал ни е съвест, която е в състояние да схване този закон непосредствено, да го възприеме интуитивно; вярно е също така, че в природата на човека е заложено едно правило за поведение, по-висше от всичко, което е постигнал досега - един идеал за характера, пред който действителната история се свива от срам: защото човек винаги е бил склонен да използва необходимостта, собствената си необходимост, необходимостта на обществото, като извинение за несправедливостта. Но с тази представа не трябва да се прекалява - защото ако заместим реалното с идеалното, то тогава също е истина, че вътре в нас има едно идеално правило за разграничаване на правдата от неправдата, до което Самият Бог, управлявайки света, не е стигнал и което Той (казваме го с дължимото преклонение) престъпва всеки ден. Мразим тигъра и вълка поради хищническата им кръвожадност, която е в тяхната природа; негодуваме срещу закона, според който изкривените крайници и болният организъм на детето са резултат от пороците на бащата; дори мислим, че един Всемогъщ и Всезнаещ Бог би трябвало да не позволява да съществуват болката, бедността и робството; нашият идеал за справедливост стои по-високо от Божията реалност. Това е добре, както и всичко друго. Той ни е дал това морално чувство с мъдра и благородна цел. Приемаме го като солидно доказателство за присъщата възвисеност на човешката природа; и трябва да се стараем да го постигнем, доколкото усилията ни са в хармония с взаимоотношенията, които Той е създал и обстоятелствата, които ни заобикалят и ни държат в плен.

Ако използваме честно тази способност на съвестта си; ако, прилагайки я към съществуващите взаимоотношения и обстоятелства, я развием, както и сродните с нея способности, извеждайки по този начин задълженията, които произтичат от тези отношения и обстоятелства и които, определени и ограничени от тях, стават задължителни за нас, то тогава ние се учим на справедливост, усвояваме закона на правдата и божественото правило за поведението в човешкия живот. Но ако се заемем да определяме и установяваме “формата на действие, която принадлежи на безкрайно съвършената природа на Бога” и така си изградим някакво идеално правило, спазването на което е извън възможностите на човека, скоро ще започнем да съдим и осъждаме Неговото дело и отношенията, които в безкрайната си мъдрост Той е решил да създаде.

Чувството за справедливост е типично за човешката природа, то е част от нея. Хората намират дълбоко, постоянно и инстинктивно удовлетворение от справедливостта, не само от нейните външни ефекти, но и от вътрешната причина и по природа обичат закона на правдата, това разумно правило за поведение, тази справедливост, с дълбока и трайна любов. Справедливостта е целта на съвестта, за нея тя е онова, което е светлината за окото и истината за душата.

Справедливостта поддържа справедливи отношения между хората. Тя крепи баланса между нациите, между човека и неговото семейство, племе, народ и раса, така че да няма сблъсък между неговите и техните абсолютни права, да няма конфликт на основните им интереси, да няма антагонизъм между вечните интереси на един индивид и тези на друг или на всички останали. Трябва да вярваме в това, ако сме убедени, че Бог е справедлив. Трябва да бъдем справедливи към всички и да изискваме същото от тях; това е универсален човешки дълг, универсално човешко право. Но възможно е да допуснем голяма грешка при определянето на справедливостта. Временните интереси и онова, което според хората са правата на човека, често си пречат и са в конфликт. Жизнените интереси на индивида често се разминават с постоянните интереси и благополучието на обществото; както може да има конфликт между правата, които ни се струват естествени за дадена класа или раса, и правата на друга класа или раса.

Не е вярно, че “един човек, колкото и малък да е той, не трябва да бъде жертвуван заради друг, макар и велик, заради мнозинството или заради всички хора”. Това е заблуда, при това много опасна. Често един човек или повече хора могат да бъдат пожертвувани в обикновения смисъл на думата, в името на интереса на останалите. Това е удобна самоизмама за себичните; защото ако те не могат да бъдат пожертвувани за общото добро според закона за справедливостта, то тогава страната им няма право да иска от тях саможертва; и онзи, който дава живота си, жертвува имота си или дори скъпоценностите си, за да осигури сигурността и просперитета на страната си, е глупак. Според тази доктрина Курций е бил глупак, а Леонид идиот; да умреш за родината си не е красиво и славно, а чиста глупост. В такъв случай не може да се иска от обикновения войник да поеме удара на меча или щика с гърдите си, за да спаси живота на великия командир, от чиято съдба зависи свободата на родината му, както и благоденствието на милиони още неродени деца.

Напротив, сигурно е, че тази необходимост е определяща за човешките дела и че интересите и дори животът на отделния човек се налага често да бъдат пожертвувани заради интересите и благополучието на родината му. Все някой трябва да поведе натоварения със смъртно опасна мисия отряд; мисионерът трябва да отиде сред диваците, рискувайки живота си; лекарят трябва да се изложи на опасността от страшна зараза в името на другите; морякът в крехката лодка насред океана, спасил се от потъващия или горящ кораб, трябва хладнокръвно да се хвърли в жадно отворената водна паст, ако животът на пътниците може да бъде спасен с цената на неговия живот; кормчията трябва да остане на руля и да загине в пламъците, за да осигури безопасността на хората, които корабът превозва.

Повечето хора винаги търсят справедливостта. Цялата огромна машина, която Държавата и светът от Държави представляват, е опит от страна на хората да утвърдят не онази идеална справедливост, която упреква Бога за разпоредбите му, а практичната справедливост, която може да бъде постигната чрез фактическата уредба на света. Щателната и огромна гражданска машина, която създава законите и съдилищата с всички техни служители и ги задейства в името на човечеството, е по принцип усилие да се приложи на практика теорията за правдата. Конституциите се приемат, за да се гарантира справедливостта; на решенията на съдилищата се дава гласност, за да можем да съдим по-мъдро в бъдещето. Нацията се стреми да събере заедно възможно най-справедливите хора в Държавата, така че колективното им чувство за правда да се превърне в част от писаните закони. Хората искат законът да бъде въплъщение на справедливостта, раздавана безпристрастно. Дори и по времето на първобитните общества хората са раздавали справедливост, макар и стихийна, примесена със страст и омраза; защото справедливостта приема груба форма в нецивилизованите общества, докато в по-цивилизованите до голяма степен се освобождава от страстта и омразата. Всяка прогресивна държава преразглежда периодично своите закони и прави радикални промени в конституцията си, опитвайки се да се доближи максимално до възможната практическа справедливост и правда; и понякога, следвайки теоретиците и мечтателите в тяхното преклонение пред идеала, чрез въздигане в закон на принципите на теоретичната правда, на практика допуска несправедливост и трябва да се върне назад.

В литературата хората винаги търсят практическа справедливост и желаят добродетелта да бъде възнаградена, а порокът да бъде заслужено наказан. Те са винаги на страната на справедливостта и хуманността, а повечето от тях си имат идеал за справедливост, по-добър от нещата край тях, по-справедлив от закона: защото законът е винаги несъвършен, не се доближава дори до най-осъществимата степен на съвършенство; но няма човек, който да е толкова справедлив, колкото собствената му идея за възможната и постижима справедливост. Страстите и нуждите му винаги му пречат да достигне своя идеал. Идеалната справедливост, към която се стремят и се мъчат да постигнат хората, е истина; но тя няма да се реализира в този свят. И все пак трябва да се приближим възможно най-близо до нея, както и към онази идеална демокрация, която “днес се мержелее пред очите на вярващите и религиозни хора - по-справедлива от Републиката на Платон, Утопията на Мор и приказния спомен за Златния век”, само трябва да внимаваме, стремейки се да достигнем и осъществим невъзможния идеал, да не забравим да се заловим и придържаме здраво към възможната реалност. Да се стремиш към най-доброто, но да се задоволиш с възможно най-доброто е единствената истинска мъдрост. Да настояваш за абсолютна правдата и да изхвърлиш от сметките си необходимостта, този съществен и контролиращ всичко елемент, е лудост, която само един мечтател може да допусне.

В един свят, населен с хора, които имат тела и съответно телесни нужди и животински страсти, никога няма да настъпи времето, когато няма да има бедност, потисничество, робство, страх от човека, страх от Господа, а само Любов. Това не може да стане, докато има хора с по-нисш интелект, отдаване на низки пороци, разсипничество, леност, епидемии от ужасни болести, войни, глад, земетресения и избухване на вулкани, които по необходимост карат хората да изпитват нужда, да робуват, да страдат и да се страхуват.

И все пак палешникът на справедливостта непрекъснато оре световната нива и изкоренява плевелите. Непрекъснато виждаме непрестанния и нарастващ триумф на правдата. Поради несправедливостта си Англия загуби своята Америка, най-ценния скъпоценен камък в короната ù. По-скоро несправедливостта на Наполеон, отколкото снеговете на Русия, го победи и го изпрати в изгнание на онзи безплоден скалист остров, за да линее и да умре; животът му е предупреждение към хората, че трябва да бъдат справедливи.

Интуитивно разбираме какво е справедливост по-добре, отколкото можем да я опишем. Какво е тя в конкретния случай, зависи толкова много от обстоятелствата, че всякакви определения са напълно измамни. Често би било несправедливо спрямо обществото да се направи нещо, което - при липсата на това съображение - би било справедливо за отделния индивид. Общите приказки, че човек имал право на това или онова, винаги са погрешни: и нерядко е абсолютно несправедливо спрямо самия индивид да направим за него нещо, което, според общото твърдение на теоретика, е правилно и му го дължим.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
септември 2019 октомври 2019
неделя, септември 15, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 35 1
Седмица 36 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 37 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 38 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 39 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 40 30
© 2007-2016 www.otves.org