header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Животът е песен, чийто припев е смъртта.“ Виктор Юго

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
31. ВЕЛИК ИНСПЕКТОР ИНКВИЗИТОР КОМАНДОР [ИНСПЕКТОР-ИНКВИЗИТОР] Печат Е-мейл
Да изслушва търпеливо, да преценява внимателно и непредубедено и да решава безпристрастно - това са основните задължения на един съдия. Няма нужда да се разпростирам върху тях след уроците, които получи. Обзавеждането на Олтара ни и отличителните знаци на Трибунала красноречиво ще ти напомнят за тях.

Светата Библия ще ти напомня за задълженията ти; и че както съдиш тук, долу, така и самият ти ще бъдеш съден после от Онзи, на когото, за разлика от земния съдия, не се налага да разгадава мотивите, намеренията и целите на хората [които по принцип са в основата на всяко престъпление], съдейки по техните несигурни и често не безопасни свидетелства за техните думи и дела; защото обгърнат в пълен мрак, човек опипва пътя си с прострени напред ръце: но пред Него всяка мисъл, чувство, импулс и намерение на всяка душа, която е, била е и винаги ще бъде на този свят, са и винаги ще бъдат осезаеми и видими през безкрая на вечността.

Ъгълът и Пергелът, Отвесът и Либелата са ти добре познати като Масон. На теб, като Съдия, те особено внушават честност, безпристрастност, внимателно обмисляне на фактите и обстоятелствата, точност в преценката и принципност при взимане на решенията. Работата ти като Съдия трябва да е изключително прецизна. Подобно на Храма, издигнат с помощта на отвеса, ти трябва да не се накланяш нито на едната, нито на другата страна. Като добре балансирана и нивелирана сграда, трябва да проявяваш твърдост и постоянство в своите убеждения за правдата и справедливостта. Трябва да си точен като кръга, очертан от пергела. На везните на правосъдието трябва да мериш единствено фактите и закона, да не слагаш в нито едно от блюдата лично приятелство или лична неприязън, нито пък страх или благоразположение; и когато няма надежда съгрешилият да се поправи, трябва да го накажеш без колебание с меча на справедливостта.

Специалният основен символ на тази Степен е тетрактисът на Питагор, окачен на Изток, където като него блести свещеното слово или буква - символ на Божеството. Деветте външни точки образуват триъгълник, основният символ в Масонството, много от чиито значения са ти познати.

За нас трите страни на триъгълника представляват трите главни атрибута на Бога, който е създал и сега, както винаги, поддържа, крепи и ръководи Вселената във вечното ù движение; трите опори на Масонския Храм, самият той символизиращ Вселената: Мъдрост или Безкрайния Божествен Разум; Сила или Мощ, Безкрайната Божествена Воля; и Красота или Безкрайната Божествена Хармония, Вечният Закон, по силата на който безброй слънца и светове се носят по своя вечен път, въртейки се около оста си, без катастрофи или катаклизми в Безкрайността на пространство, в което промяната и движението са закон за всички създадени битиета.

За нас като Масонски Съдии триъгълникът символизира пирамидите, които, стъпили здраво на земята като вечните планини и ориентирани точно към четирите основни посоки на земното кълбо, устоявайки дръзко на всички атаки на човека и времето, ни учат да бъдем твърди и непоклатими като тях, здраво опрели се на чистата истина.

Той включва множество геометрични фигури и всяка от тях крие дълбок смисъл за Масоните. Тройният триъгълник е свещен и на особена почит, защото винаги и за всички народи е бил символ на Бога. Ако се продължат всички външни линии на Шестоъгълника, който е включен в него, ще се получат шест по-малки триъгълничета, чиито основи се пресичат в центъра на тетрактиса, който винаги е бил символ на възпроизводителната сила на Вселената, на Слънцето, Брахма, Озирис, Аполон, Бел и самия Бог. Така се образуват дванадесет още по-малки триъгълничета, три пъти по три, от които се състои самият Тетрактис.

Ще се въздържа да посоча всички фигури, които можем да проследим в него; но на една не можем да не обърнем внимание. Самият Шестоъгълник прилича на куб, който не се забелязва на пръв поглед, следователно е подходящ за символ на вярата в невидимите неща, която е от първостепенно значение за спасението. Кубът, най-простото триизмерно тяло, ти напомня за камъка, пуснал кръв, както и за камъка, поставен от Енох; той ни учи на справедливост, акуратност и постоянство.

Безкрайната делимост на триъгълника ни демонстрира безкрайността на Вселената, времето, пространството и Бога; същото показват и линиите, излизащи от един общ център и могат да се продължават безкрайно, отдалечавайки се една от друга. Линиите са безбройни, както и атрибутите на Бога нямат край; и както те произлизат от един общ център и се изстрелват в пространството, така и цялата Вселена е произлязла от Бог.

Помни също, Братко мой, че имаш да изпълняваш и други задължения, освен задачите си като съдия. Трябва да разследваш и проверяваш подробно и много старателно работата на подчинените Органи на Масонството. Твоя е грижата да следиш броя на получаващите по-високи Степени да не нараства ненужно, да изключваш внимателно от членство неподходящите лица и да внимаваш чрез  живота и в разговорите си Масоните да свидетелстват за достойнството на нашите доктрини и неоценимата стойност на самата ни институция. Трябва да изследваш също така собственото си сърце и поведение, както и да внимаваш да не се отклониш от правия път. Ако таиш зла воля и завист, ако си склонен към нетърпимост и фанатизъм, ако отговаряш с грубост на добротата и обичта, ако отваряш сърцето си широко за едни и затваряш дверите му за други, това означава, че е време да сложиш в ред своя собствен Храм, иначе всуе ще носиш името и знаците на Масоните, защото в теб няма нищо от Масонската същност.

Навсякъде по света е валиден един естествен закон, една постоянна форма на действие, която като че ли е в природата на нещата, съставна част от Вселената. Това е общоприет факт. В различните области наричаме тази форма на действие с различни имена - закон за Материята, закон за Разума, закон за Морала и други подобни. С това имаме предвид определена форма на действие, която е част от материалните, психически или морални сили, начинът, по който те обикновено се проявяват, идеалът, към който те винаги са устремени. Познаваме идеалните закони на материята само защото те винаги се спазват. За нас реалното подчинение е единственото доказателство за идеалното правило; защото по отношение на поведението на материалния свят идеалното и реалното са едно и също нещо.

Научаваме законите на материята единствено чрез наблюдение и опит. Преди да изживее този факт, никой не може да предскаже, че падайки към земята, през първата секунда едно тяло изминава пет метра, през втората изминава два пъти по-голямо разстояние, през третата - четири пъти по-голямо, отколкото третата, а през четвъртата - шестнайсет пъти по-голямо. Няма форма на действие в нашето съзнание, която да предусети закона за действието във външния свят. Същото важи за всички материални закони. Познаваме идеалния закон, защото е факт. Законът е задължителен. Трябва да му се подчиняваш без колебание. Законите на кристализацията, законът за пропорциите в химическите съединения - нито в тези, нито в каквито и да било други закони на Природата няма място за колебание или неподчинение. В материалния свят действува само първичната воля на Бога, няма вторична крайна воля.

Няма изключения от великия закон за всеобщото Привличане, който свързва атомите в тялото на видимата само с микроскоп ротария, орбитите, системите; скрепява в едно цяло материалния свят и обединява тези светове от системи във Вселена. На пръв поглед изглежда, че има изключения от закона, например при растежа и разлагането, отблъскването при електричеството; но в крайна сметка се оказва, че всички те са особени случаи на всеобщия закон за привличането, който действува по различни начини.

Разнообразието на резултатите от действието на този закон в началото изненадва разума; но накрая единството на причините смайва образования ум. Ако се разглежда по отношение на земното кълбо, земетресението не е нищо повече от една пукнатина, появила се на алеята в градината в сух летен ден. Сюнгерът е порест, с малки празни пространства между твърдите частици: слънчевата система е просто по-пореста, с големи свободни пространства между орбитите: Вселената е още по-пореста, с празни пространства между системите, които, сравнени с безкрая, са толкова малки, колкото и тези между атомите, от които са съставени най-малките животинки, милиони от които откриваме в една единствена капка солена вода. Една и съща сила на привличане крепи в едно цяло микроорганизъма, сюнгера, системата и Вселената. Всяка материална частица във Вселената е свързана с друга, както и с всички останали; привличането е общата им връзка.

В духовния свят, в света на човешкото съзнание, също има закон, идеална форма на движение за духовните сили на човека. Законът за Справедливостта е също така универсален, както и законът за Привличането; макар че сме далеч от възможността да съгласуваме всички природни явления с него. Според нас чучулигата има същото право да живее, да пее и да се рее на воля в небето, както и ястребът да размахва мощните си криле, окъпан в слънчева светлина; и все пак ястребът се спуска и поглъща безвредната чучулига, както тя на свой ред е погълнала преди това червея, а той е погълнал някой микроорганизъм; доколкото ни е известно, никъде, в никое бъдещо състояние на животинското битие няма компенсация за тази очевидна несправедливост. При пчелите една управлява, другите се подчиняват - някои работят, други не вършат нищо. При малките мравки прехраната на войниците се осигурява от мравките-работници. Лъвът издебва и изяжда антилопата, която безспорно има същото право на живот, като него. При хората някои се разпореждат, други слугуват, капиталистът командва, работникът изпълнява и една раса, която е по-висша в интелектуално отношение, използувва силните мускули на друга, която в това отношение стои по-ниско; и въпреки всичко никой не поставя под съмнение Божията справедливост.

Несъмнено всичките тези различни явления са в съответствие с великия закон за справедливостта; единствената трудност идва от факта, че ние не разбираме и несъмнено не можем да разберем този закон. За някои мечтателни и надарени с въображение теоретици е лесно да твърдят, че е абсолютно несправедливо лъвът да изяжда елена или орелът да разкъсва и поглъща мушитрънчето; проблемът е там, че не знаем по какъв друг начин биха могли изобщо да живеят лъвът и орелът, като се имат предвид конструкцията, тялото и органите, които Бог им е дал. Нашата малка мярка за справедливост не е Божията мярка. Неговата справедливост не иска от нас да облекчим от всякакъв труд милионите работници, да освободим крепостниците и робите - негодни да бъдат свободни - от всякакъв контрол.

Без съмнение, във всичките тези малки мехурчета, представляващи живота, желанията, волята и плановете на два милиарда или повече човешки същества на тази земя (защото те са като мехурчета, ако се съди по пространството и времето, което заемат в това огромно и вековечно човешко море) - без съмнение, във всички тях се крие една и съща вечна сила, на която те придават различна конкретна форма; и над всички властвува едно и също бащинско Провидение, което наблюдава и малките, и големите, като от действието на една Единна Сила се получават различни резултати.

Абсолютно вярно ще бъде твърдението, че справедливостта е органичен, основен закон на моралната Вселена, закон на правдата, правило за поведението на човека (както и за всяко друго живо същество) във всичките му морални взаимоотношения. Без съмнение, всички дела на човека (както и на всички други живи същества) трябва да се подчиняват на този върховен закон; и онова, което е правилно, се съгласува със закона и остава, докато онова, което е неправилно, влиза в противоречие с него и отпада. Проблемът е, че ние винаги изграждаме собствени представи за това, какво е правилно и справедливо според закона за справедливостта и искаме Бог да възприеме тази представа като Свой закон, вместо да се постараем да научим, чрез наблюдение и размисъл, какъв е Неговия закон и после, убедени, че законът съответствува на Неговата безкрайна справедливост, дали съвпада или не с нашата ограничена представа за справедливост. В своята самонадеяност ние си мислим, че знаем много и непрекъснато се опитваме да превърнем незначителните си представи в Универсални Божии Закони.

Вероятно на човек ще му бъде трудно да докаже достатъчно убедително и за самия него защо е правилно да използувва коня и вола да му служат и да им дава в замяна единствено храната, полагаща им се за деня, когато Бог е създал за тях всичките тези зелени ливади и савани по цялата земя; или защо да е справедливо да убиваме и ядем безвредния елен, който се храни само със зелена трева, с пъпките и младите листа на дърветата и пие вода, свободно течаща в природата, която Бог е направил достъпна за всички; или кроткия гълъб, невинното козле и много други живи същества, които така доверчиво вярват в нашата закрила; да се намерят подобни доказателства е много трудно, така, както е трудно да се докаже, че е справедливо, поради своя интелект или богатство, един човек да превърне в свой слуга себеподобния си заради силните му мишци за една дневна надница или просто за едната храна.

Да откриеш универсалния закон на справедливостта е едно, да се заемеш да отмериш нещо с нашия малък метър и да претендираш, че това е Божият закон на справедливостта, е нещо съвсем различно. В резултат на висшия общ план и система, както и на въведените от Бога висши общи закони, непрекъснато се случват неща, които според ограничените ни представи са неправилни и несправедливи и за които досега човек е успявал да намери удовлетворително обяснение единствено чрез хипотезите си за друг живот, в който всички неравенства и несправедливости от настоящия живот ще бъдат възмездени. Според нашите представи за справедливост е много несправедливо едно дете да бъде нещастно цял живот, поради недъг или органично заболяване, придобито вследствие на пороците на бащата; и все пак това е част от универсалния закон. Обяснението на древните е, че детето е наказано за греховете на своя баща. Ние твърдим, че недъгът или болестта са последствие от пороците на бащата; но що се отнася до въпроса за справедливостта или неправдата, това е просто подмяна на една дума с друга.

Много е лесно да формулираме един общ основен принцип, изразяващ собствената ни представа за абсолютна справедливост, и да настояваме всичко да бъде съгласувано с него: да кажем, “всички дела на човека трябва да се подчиняват на този висш закон; което е правилно, то е в съгласие с него и остава; което е неправилно, противоречи на закона и отпада. Личните чувства, като обичта към самия себе си, приятелството и патриотизмът, трябва да се подчиняват на всеобщата гравитация към вечната правда.” Проблемът, обаче, е, че тази създадена от Бога Вселена от необходимости, от вериги от причини и следствия и от живот, възникващ от смъртта, тази безкрайна последователност и съвкупност от жестокости няма да е в съгласие с нито един такъв абсолютен принцип или произволна теория, независимо от гръмките думи и бляскави фрази, с които е облечен.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юни 2019 юли 2019
сряда, юни 19, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 22 1 2
Седмица 23 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 24 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 25 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 26 24 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org