header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Фанатик — това е човек, който не може да промени възгледите си и не може да смени темата.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
30. РИЦАР КАДОШ Печат Е-мейл

Невъзможно било да се разкрие пред хората конспирацията на Тамплиерите срещу Кралските Корони и Тиарата. Невъзможно било да се изложат пред тях доктрините на Предводителите на Ордена. [Това би означавало да се посветят масите в тайните на Майсторите и да се повдигне булото на Изида. Следователно трябвало да се прибегне до обвинения в магия, а да се намерят такива разобличители и лъжесвидетели не било никак трудно. Когато светските и духовни тирании се обединяват, за да смажат една жертва, никога не им липсват услужливи хора, които да бъдат използвани като маши.] Тамплиерите официално били обвинени, че при приемането си в Ордена заплюват Христос и се отричат се от Бог, че сквернословят, общуват с дяволи от женски род и се кланят на чудовищен идол.

Краят на драмата е добре известен, знае се също, че Жак дьо Моле и последователите му загиват в пламъците на кладата. Но преди да бъде екзекутиран, Предводителят на обречения на гибел Орден организира и основава нареченото по-късно Окултно, Херметическо или Шотландско Масонство. В мрака на своя затвор Великият Майстор създава четири главни ложи - в Неапол за Изтока, в Единбург за Запада, в Стокхолм за Севера и в Париж за Юга.” [Инициалите на името му, J. B. M. (Jacques de Molai), които откриваме в първите три Степени, са само едно от множеството почиващи върху характера на делото неоспорими доказателства, че именно това е произходът на съвременното Свободно Масонство. Била съживена и възприета легендата за Озирис и възкресението на Курум, убит в Храма, на КУРУМ АБАЙ, Майстора, като мъченик на предаността си към дълга, Истината и Съвестта, било пророчество за възвръщането на погребаното сдружение към живот.]

“Папата и Кралят скоро след това загиват по един странен и внезапен начин. Скен дьо Флориан, главният разобличител на Ордена, бил убит. Пречупеният си меч Тамплиерите превръщат в кинжал; с обявената извън закона мистрия след това те строят само гробници.”

[Орденът изчезва изведнъж. Владенията и богатствата му са конфискувани и по всичко изглежда, че той е престанал да съществува. Въпреки това той продължава да живее - под други имена и направляван от неизвестни Предводители, разкривайки се само на онези, които, преминавайки през различните Степени, са доказали, че са достойни да им бъде поверена опасната Тайна. Съвременните Ордени, които се наричат Тамплиери, са приели едно име, на което нямат ни най-малко право.]

“Наследниците на старите Адепти Розенкройцери постепенно изоставят строгата йерархична Наука на своите предшественици при посвещаването, превръщат се в Мистична Секта, обединяват се с много от Тамплиерите, догмите на двата ордена се сливат и те започват да вярват, че са единствените хранители на тайните на Йоановото Евангелие, в чиито писания виждат серия от алегорични ритуали, подходящи за изпълнение при посвещаването.

През осемнадесети век посветените всъщност решават, че е дошло тяхното време и някои основават нова Йерархия, други отхвърлят всякаква власт и упражняват натиск за свеждане на всички върхове в Социалния Ред до нивото на Равенството.”

Мистичното значение на Розата като символ трябва да се търси в Кабалистичните Коментарии на Песен на песните.

За Посветените Розата била живият, процъфтяващ символ на откровението, разкриващо хармонията на битието. Тя била емблема на красотата, живота, любовта и удоволствието. Фламел или Книга на Евреина Авраам, я превръща в йероглифен знак за извършване на Великото Дело. Това е ключът към “Роман на розата”. Завоюването на Розата било проблем, поставен за разрешаване от науката чрез Посвещаване, докато Религията била работа в подготовка за постигане и утвърждаване - веднъж за винаги - на Кръста.

Обединяването на Розата и Кръста е проблем, поставян при Висшето Посвещение; и фактически Окултната философия, тъй като е Всеобщ Синтез, би трябвало да обясни всички явления на Битието. Религията, разглеждана само като философски факт, е откровение и задоволяване на една душевна потребност. Съществуването ù е научен факт; отричането ù е равносилно на отричане на самото човечество.

Розенкройцерите Адепти зачитат господствуващата, йерархична и открита религия. Следователно те не могат да бъдат по-големи врагове на Папската Власт, отколкото на легитимната Монархия; и ако те заговорничат срещу Папите и Кралете, то е защото смятат, че те като личности са отстъпили от дълга си и са се превърнали в най-големите покровители на анархията.

Какво, всъщност, е един светски или духовен деспот, ако не коронован анархист?

Една от прекрасните пентаграми, които изразяват езотеричното и неизразимата част от Науката, е Розата на Светлината, в центъра на която е изобразена наподобяваща кръст човешка фигура с разперени ръце.

Коментариите и изследванията на “Божествена комедия”, произведението на Данте, се увеличават, но доколкото ни е известно, все още никой не е посочил особеният му характер. Произведението на великия Гибелин обявява война на Папския Престол като дръзко разкрива Тайнствата. Епиката на Данте е Йоанитска и Гностична, едно смело прилагане - както става в Апокалипсиса - на кабалистичните фигури и числа към християнските догми, както и прикрито отрицание на техния абсолютизъм. Пътуването на героя през свърхестествените светове наподобява посвещението в Мистериите на Елевзин и Тива. Той се измъква от бездната на Ада през вратата, над която е надписът на отчаянието, като се обръща с краката напред, т.е. като възприема точно обратното на Католическата догма; след това отново се изкачва към светлината, използувайки самия Дявол за своя чудовищна стълба. Фауст се издига в Небесата, стъпвайки върху главата на победения Мефистофел. Адът е непроходим само за онези, които не знаят как да се завърнат от него. Ние се освобождаваме от затвора му благодарение на дързостта си.

Дантевият Ад не е нищо друго, освен негативно Чистилище. Раят му се състои от известен брой кабалистични кръгове, разделени с кръст като пентаграмата на Йезекиил. В центъра на кръста цъфти роза и тук виждаме символа на Адептите Розенкройцери, представен публично за пръв път и обяснен почти категорично.

За пръв път, тъй като Гийом дьо Лори (Гийом де Лори (с. 1215 - с. 1278) – френски поет, автор на първата част на поемата “Роман на Розата”. Втората част е написана от Жан дьо Мьон. Чосър е превел само част от произведението.), който умира през 1260, пет години преди раждането на Алигиери, не завършва поемата си “Роман на розата”, продължена от Шопине половин век по-късно. Учудващо е, че “Роман на розата” и “Божествена комедия” са две противоположни форми на едно и също нещо, посвещаване в независимостта на духа, сатира на всички съвременни институции и алегорична формула на великите Тайнства на Обществото на Розенкройцерите.

Значимите прояви на окултизма съвпадат с разгрома на Тамплиерите; тъй като Жан дьо Мьон или Шопинé, достига върха в своето творчество по време на най-добрите си години в двора на Филип Красивия, когато Данте е вече в напреднала възраст, “Роман на розата” е епическа поема за стара Франция. Книгата, въпреки привидното си лекомислие, крие дълбок смисъл, тя е едно ерудирано откровение за Окултните Тайнства, като това на Апулей. Розата на Фламел, тази на Жан дьо Мьон и другата на Данте, разцъфват на едно също стъбло.

Системата на Сведенборг не е нищо друго, освен Кабала, като изключим принципа на Йерархията. Тя е Храмът, но без средния камък на свода на арката и без основите.

Калиостро е бил агент на Тамплиерите, ето защо пише на Франкмасоните в Лондон, че е дошло времето Храмът на Вечността да бъде построен отново. Той въвежда нов ритуал в Масонството, наречен Египетски и полага немалко усилия за възобновяване на тайнственото поклонничество пред Изида. Трите букви LPD на неговия печат са началните букви на думите “Lilia pedibus destrue” - “Стъпчи с крака лилиите [на Франция]”, а на един Масонски медал от шестнадесети или седемнадесети век се вижда меч, който реже стъблото на лилия и надпис “ talem dabit ultio messem” - “такава ще бъде жътвата на отмъщението”.

Една Ложа, открита под егидата на Русо, фанатикът от Женева, се превръща в център на революционното движение във Франция, а един Принц с кралска кръв отива там да се закълне в унищожението на наследниците на Филип Красивия пред гроба на Жан дьо Моле. Регистрите на Ордена на Тамплиерите свидетелствуват, че Регентът - Херцогът на Орлеан, е бил Велик Майстор на страшното Тайно Общество и че неговите наследници са били Херцог дьо Мен, Принц Бурбон-Конде и Херцог дьо Косе-Брисак.

Тамплиерите разиграват картата на Краля; те го спасяват от гнева на Народа, за да засилят още повече този гняв и да предизвикат подготвяната от векове катастрофа; отмъстителността на Тамплиерите желае той да бъде качен на ешафода. Тайните инициатори на Френската Революция са положили клетва пред гроба на Жак дьо Моле да съборят Трона и Олтара. С екзекутирането на Луи ХVІ половината работа е свършена; от тук нататък Армията на Храма съсредоточава всичките си усилия в борбата срещу Папата.

Жак дьо Моле и неговите съратници вероятно са били мъченици, паметта им е опетнена от техните отмъстители. Кралската власт се възражда на ешафода на Луи ХVІ, пленничеството на Пий VІ, затворен във Валанс и умрял от изтощение и скръб, допринася за триумфа на Църквата, докато приемниците на древните Рицари на Храма загиват, смазани от своята фатална победа.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
февруари 2020 март 2020
понеделник, февруари 17, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 5 1 2
Седмица 6 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 7 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 8 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 9 24 25 26 27 28 29
© 2007-2016 www.otves.org