header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.“ — Марк Твен

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 30. РИЦАР КАДОШ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
30. РИЦАР КАДОШ Печат Е-мейл
Често имаме по-голяма полза от враговете си, отколкото от приятелите си. “За опора ни служи само онова, което оказва съпротивление”, ето защо дължим успеха си на опозицията срещу нас. Най-добрите приятели на Масонството в Америка бяха Антимасоните от 1826 и същевременно те бяха и негови най-върли врагове. Хората са само инструмент на Провидението и то използува демагога, фанатика и мошеника, една често срещана в републиките триада, като свои оръжия и инструменти, за да извърши онова, за което те не са и мечтали и което си въобразяват, че са предназначени да предотвратят.

Антимасоните, предателите, клетвопрестъпниците и някои чисто политически мошеници пречистиха Масонството,като го подложиха на преследвания и така се оказаха негови благодетели. Защото движение, което преследваш, се разраства още повече. Именно на тях се дължи днес популярността на Масонството, обезценяването на Степените му, нашествието на масите в Ложите му, които вече не са Светилища, неговата помпозност, блясък и прекалена показност.

Преди сто години стана известно, че שדס са Тамплиерите под прикритие и тази Степен бе отхвърлена; след като престана да се практикува, тя се превърна в кратка и формална церемония под друго име. Сега Климент V надава вой от гроба, в който гние след извършените от него убийства срещу приемниците на жертвите му чрез папската була на Пий ІХ срещу Франкмасоните. Духовете на мъртвите Тамплиери бродят из Ватикана и нарушават съня на парализираното Папство, което, изпитвайки ужас от мъртъвците, с крясъци отлъчва от църквата и безсилно анатемосва живите. Това е обявяване на война, необходимо, за да подтикне апатичните и инертните към действие.

Един враг на Тамплиерите ще ни предаде тайната на тази папска ненавист срещу Орден, просъществувал векове наред въпреки анатемите, който има Светилища и Убежища дори в Рим.

Докато четем, ще бъде лесно да отделим лъжите от истината, дръзките догадки - от простите факти.

“Една власт, управляваща без антагонизъм и без съдействие, следователно без контрол, се оказа фатална за кралете, оглавяващи и църквата, докато републиките, от друга страна, загинаха поради конфликта между свободите и привилегиите, които, при отсъствието на всякакви йерархично определени и налагани задължения, скоро се превърнаха в съперничещи помежду си тирании. За да се намери устойчивата среда между тези две пропасти, идеята на Християнските Йерофанти бе създаването на едно общество, посветило се на себеотрицание чрез тържествен обет и предпазвано чрез строги правила; членовете му трябваше да бъдат набирани чрез посвещаване и като единствен пазител на висшите религиозни и обществени тайни, това общество би трябвало да дава Крале и Папи, без да се поддава на корупцията на Властта. В това се крие тайната на онова царство на Исус Христос, който, макар и не от този свят, ще управлява всичките му висши сановници.

Тази идея е залегнала в основата на големите религиозни ордени, толкова често във война със светските власти, били те духовнически или граждански. Реализацията ù е била мечтата на дисидентските секти на Гностиците и Илюминатите, които твърдели, че вярата им е свързана с примитивното Християнство на Свети Йоан. Тя се превръща в заплаха за Църквата и Обществото след време, когато един богат и разпуснат Орден, посветен в тайните доктрини на Кабала, изглежда склонен да обърне срещу легитимната власт консервативния принцип на Йерархията и заплашва целия свят с всеобхватна революция.

Тези ужасни конспиратори били Тамплиерите,  чиято истинска история е толкова слабо позната. През 1118 г. Рицарите Кръстоносци на Изток, сред които Жофроа дьо Сен-Омер и Хуго дьо Пайе, се посвещават на религията и дават обет пред Патриарха на Константинопол, Престол който винаги е бил тайно или явно враждебен към Папския двор в Рим още от времето на Фотин. Открито обявената цел на Тамплиерите е да защищават Християните, които идват на поклонение в Светите места; тайната им цел е да възстановят Храма на Соломон според пророчеството на Йезекиил.

Възстановяването на Храма, предсказано първо от спазващите юдейството Мистици от една по-ранна епоха, е тайната мечта на Източните Патриарси. Храмът на Соломон, построен отново и посветен на Католицизма, на практика би се превърнал в Световна Столица; Изтокът би господствал над Запада и Константинополските Патриарси биха се сдобили с Папската власт.

За пример на Тамплиерите или Бедното Войнство на Светия Дом Господен, който трябвало да се построи отново, послужили Воините Зидари на Зоровавел от Библията, които работели с меч в едната ръка и мистрия в другата. Ето защо Мечът и Мистрията станали емблема на Тамплиерите, които, както ще видим, впоследствие се прикрили под името Братя Зидари . [Това наименование, на френски Freres Macons, прието чрез тайна връзка към Строителите на Втория Храм, било изопачено на английски и станало Free Masons (“свободни зидари”), така както Питагор от Кротон в Англия се превърнал в Пийтър Гоуер от Гротон.  Хайрум, или Хур-ум (име, погрешно представено като Хирам), което означава майстор, изработващ артикули от месинг и други метали, става Главен Строител на Хайкал Кадош - Светия Дом на Храма  Ιερος Δομος; а думите Бонай (Bonai) и Банаим (Banaim) все още се използват в Масонските Степени и означават съответно “строител”, “строители”.]

Мистрията на Тамплиерите се състои от четири части, а триъгълните ù пластини образуват кръст, поради което Кабалистичната пентаграма е известна като Източен кръст. В титлите “Рицар на Изтока” и “Рицар на Изтока и Запада” се съдържа скрит намек за Тамплиерите, чиито приемници те са били в началото.

При създаването на Ордена, тайната мисъл на Хуго дьо Пайе не била точно да служи на амбициите на Константинополските Патриарси. По онова време на Изток съществувала една секта на Християните Йоанити, които твърдели, че са единствените, истински посветени в тайнството на религията на Спасителя. Те претендирали, че знаят истинската история за ИСУС ПОМАЗАНИЯ. Приемайки отчасти юдейската традиция и легендите от Талмуда, те смятали, че фактите, предадени в Евангелията, са алегории, ключ към които е дал Свети Йоан с думите си, че и цял свят не би побрал книгите, написани за словата и деянията на Исус Христос; думи, които те смятали, че биха били едно абсурдно преувеличение, ако той не си е послужил с алегория - легенда, която може да се променя и продължава безкрай.

Йоанитите приписват създаването на тяхната Тайна Църква на Свети Йоан, а Великите Първосвещеници на сектата приемат титлата Христос, Помазан или Ръкоположен и твърдят, че са приемници на Свети Йоан, като всеки следващ наследява първосвещеническата си власт от своя предшественик. Човекът, който в периода на изграждане на Ордена на Тамплиерите претендирал, че притежава тези въображаеми прерогативи, се наричал ТЕОКЛЕТ; той познавал ХУДО ДЬО ПАЙЕ и го посветил в Тайнствата и надеждите на своята църква, съблазнил го с идеите за Суверенно свещеничество и Кралско върховенство и накрая го обявил за свой наследник.

Така още от самото си създаване Орденът на Рицарите Тамплиери се посветил на каузата да бъде опозиция на тиарата в Рим и короните на кралете; техните ръководители станали Апостоли на Кабалистичния Гностицизъм. Защото самият Свети Йоан бил Бащата на Гностиците и в сегашния превод на неговата полемика срещу разколничеството в Сектата му и езичниците, които отричат, че Христос е Словото, цялостният Дух на този Евангелист е представен абсолютно превратно или най-малкото е останал неразбран.

Тенденциите и догмите на Ордена били забулени в дълбока тайна, а външно членовете му изповядвали напълно ортодоксална вяра. Само водачите знаели каква е целта на Ордена: редовите членове ги следвали с пълно доверие.

Придобиване на влияние и богатство, след интригантство и борба, ако е необходимо, за утвърждаване на Йоанитската или  Гностично-кабалистична догма били целите и средствата, предлагани на посветените Братя. Днес Престолът на Папата и съперничещите си монархии се продават и купуват, корумпират се и може би съвсем скоро взаимно ще се унищожат. Всичко ще бъде наследено от Храма: не след дълго хората от цял свят ще идват при нас да търсят суверени и първосвещеници. Ние ще бъдем центърът на равновесието във Вселената и ще управляваме господарите на света.

Тамплиерите, както всички други тайни ордени и сдружения, имали две доктрини - едната скрита, запазена за Майсторите, а именно, Йоанизмът; а другата - публична, Римският Католицизъм. Така те заблуждавали противниците си, чието място са искали да заемат с хитрост. Оттук Свободното Масонство, което според простолюдието води началото си от Дионисиевите Архитекти или германските Каменоделци, приели Свети Йоан Богослов като един от своите покровители, свързвайки го, за да не предизвикат подозрение в Рим, със Свети Йоан Кръстител и тайно се провъзгласило за отрок едновременно на Кабалата и Есеизма.”

[Защото Йоанизмът на Адептите е Кабалата на ранните Гностици, изродила се по-късно в познатите ни еретически форми, развили се на базата на Гностицизма, така че дори Манес е имал последователи сред тях. Много приели доктрините му за двете Начала, споменът за които е увековечен от дръжката на камата и мозаечният под на Ложата, определян поради глупава грешка като “зигзагообразна мозайка” (Indented Tessel) и представян чрез големи висящи пискюли (tassels), когато всъщност това означава под, покрит с мозайка (от латинската дума tessera) от бели и черни ромбове, чиито краища образуват задължително назъбена или зигзагообразна линия. Когато при по-високите Степени двата цвята - белият и черният, се поставят един до друг, това е алюзия за двете Начала на Зороастър и Манес. При други доктрината се превръща в мистичен Пантеизъм, заимстван от пантеизма на Брамините и стигащ до крайни форми, които въздигат Природата в култ и насаждат омраза към всяка открита догма.

Към всичко това водят директно и неизменно абсурдните тълкувания на официалната Църква, която приема в буквалното му значение метафоричния, алегоричен и митичен език на поредица книги на Изтока от различни епохи. След време се стига до същия резултат поради безумната идея, че еврейските книги са плод на лишения от въображение, суров, практичен интелект на Англия от времето на Джеймс І и фанатичната невъзмутимост на Шотландския Презвитерианизъм.]

“За да си подсигурят успеха и да спечелят привърженици, Тамплиерите проявяват съчувствие към онези, чието кредо е било развенчано и поощряват надеждите за появата на нов обект на поклонничество, обещавайки на всички свобода на съвестта и една нова ортодоксална вяра, която ще бъде синтез на всички преследвани религии.”

[Абсурдно е да се предположи, че интелигентни хора могат да се прекланят пред един чудовищен идол, наречен Бафомет и познат като Махомет, смятайки го за вдъхновен пророк. Символизмът им, измислен векове по-рано, за да прикрие това, което е опасно да се признае открито, е бил, естествено, неправилно разбиран от онези, които не са адепти и на враговете им се струва пантеистичен. Златният телец, направен от Аарон за израилтяните, е само един от воловете под бронзовия умивалник на жертвеника и Karobim или херувим, от чистилището, само че изтълкувани погрешно. Символите на мъдрите винаги се превръщат в идоли за невежата тълпа. Онова, в което предводителите на Ордена са вярвали и което са проповядвали, се разкрива на Адептите чрез намеците, съдържащи се във висшите Степени на Свободното Масонство и чрез символите, които само Адептите могат да разберат.

[Сините Степени са само външния двор или порталът на Храма. Част от символите са изложени там пред Посветения, но нарочно го подвеждат чрез погрешни тълкования. Целта не е той да ги разбере; целта е той да си въобрази, че ги разбира. Истинското им значение е запазено за Адептите - Масонските Принцове. Цялото Кралско и Свещеническо Изкуство е скривано толкова старателно от векове във Висшите Степени, че все още е невъзможно да се разкрият множество от загадките, които се съдържат в тях. За масата от онези, които се наричат Масони, е достатъчно да си представят, че в Сините Степени се съдържа всичко; и усилията на онзи, който се опитва да ги извади от това заблуждение, ще бъдат напразни, освен това няма да получи никаква истинска отплата за това, че е нарушил задълженията си на Адепт. Масонството е същински сфинкс, скрит до шията в пясъците, натрупали се край него с течение на годините.]

“Семената на разрухата са посети в Ордена на Тамплиерите още от самата му поява. Лицемерието е смъртоносна болест. Орденът се захваща с едно грандиозно дело, което е неспособен да извърши, защото не познава нито смирението, нито себеотрицанието, защото Рим по онова време е непобедим и защото Предводителите на Ордена от по-ново време не разбират мисията му. Освен това повечето Тамплиери били необразовани, способни само да въртят меча, непригодни да управляват - и при нужда да оковават  онази кралица на света, наречена “Мнение”.” [Ако доктрините на Предводителите бяха разяснени на масите, те щяха да им прозвучат като безумен брътвеж. Символите на мъдрите са идолите на невежите или, с други думи, толкова лишени от значение, колкото и египетските йероглифи за номадите араби. За обикновените Посветени трябва винаги да има някакво просто обяснение на символите, които за Адептите са толкова красноречиви.]

“Самият Хуго дьо Пайе не притежавал такъв остър и проницателен интелект, нито пък величавата целеустременост, с която се отличавал военният основател на друго войнство, превърнало се в страшилище за царете. Тамплиерите били неинтелигентни и следователно, неуспешни Йезуити.

Техният лозунг бил “да трупаме богатства, за да купим света”. Те наистина станали богати и през 1312 г. само в Европа притежавали повече от девет хиляди феодални имения. Богатствата се оказали подводните пясъци, в които се разбил техният кораб. Те станали дръзки и неразумно показвали презрението си към религиозните и обществени институции, които искали да разрушат. Амбицията им се оказала фатална за тях. Плановете им били разгадани и провалени. [Рим, по-толерантен към ересите, отколкото към порока и престъпленията, започнал да се страхува от Ордена, а страхуващият се винаги е жесток. Той винаги е смятал философската истина за най-опасна от ересите и винаги е бил в състояние да скалъпи някое фалшиво обвинение, чрез което да смаже свободната мисъл.] Папа Климент V и Крал Филип Красивия подали сигнал на Европа и Тамплиерите, като че хванати в една огромна мрежа, били арестувани, обезоръжени и хвърлени в затвора. Никога един държавен преврат не е бил извършван с такова забележително единодействие. Целият свят бил зашеметен и нетърпеливо очаквал необикновени разкрития за един процес, отзвук от който ечи векове наред.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
четвъртък, ноември 14, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org