header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 29. ВЕЛИК ШОТЛАНДСКИ РИЦАР НА СВЕТИ АНДРЕЙ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
29. ВЕЛИК ШОТЛАНДСКИ РИЦАР НА СВЕТИ АНДРЕЙ Печат Е-мейл

Рицарството, казва един благороден испанец, е религиозен Орден и сред братството на Светците в Небето има рицари. Ето защо тук и завинаги ти трябва да забравиш всички немилостиви чувства и недоволство; оттук нататък трябва да бъдеш недосегаем за всякакъв намек за необуздани страсти и нечовешка ревност; научи се да мразиш пороците, а не порочния; задоволи се с изпълнението на задълженията си, с които си натоварен като Масон и Рицар; ръководи се от старите принципи за честа и рицарството и бъди постоянен в почитта си към Истината, която е свещена и неизменна като самия Бог. И преди всичко, винаги помни, че ревността не е нашия живот, спорът не е наша цел, разединението не е здравословно, а отмъщението не е нашето щастие; всичко се свежда до обичта и добротата, които са по-велики от Надеждата, по-велики от Вярата, защото могат да местят планини, те са единственото нещо, което Бог иска от нас и именно на притежанието на тези качества се основава изпълнението на задълженията ни.

[ От Знаменитият Бр Преподобният У. У. Лорд, 32°]

Трябва да признаем, че в този Век на Желязото хората се кланят пред богове от дърво, стомана и месинг, които са дело на собствените им ръце. Парната Машина е господствуващият бог на деветнадесети век и неговите поклонници са навсякъде, а онези, които направляват неговата мощ, са убедени, че са богове в целия цивилизован свят.

Други споделят, както трябва да признаем, макар и с нежелание, че епохата, на която сме представители, е станала по-тесногръда въпреки своите открития, вместо да се разкрепости и е загубила повече, отколкото е спечелила. Ако и да не сме съвсем съгласни със сатирика, който казва, че нашата самобоготворяща се страна

-- е обърнала своя клоунски гръб на сиянието на звездите,

то можем да приемем това, което той пише по-нататък:

Ние се смятаме за богове и можем да затворим храмовете си,

властвувайки сред парата-тамян и грохота на колите си:

Защото на всяка стъпка възторжено благодарим на себе си

в самозахлас: “Препускай все по-бързо, ти, най-чудесно от всички времена!”

Без да се замислим дали душите ни са изковани така благородно, като желязото,

и дали ангелите ще ни одобрят, когато стигнем края на своя път.

Подмамени от увеличилите се, но все още недостатъчни знания и ограничената си власт над стихийните сили на природата, хората си въобразяват, че са разкрили тайните на Божествената Мъдрост и без да се колебаят дори в мислите си, поставят човешкия разум на мястото на Божествения. Пророците предрекоха разрухата на Тир и Сидон, Вавилон, Дамаск и Йерусалим, като последица от греховете на техните обитатели; но ако сега огънят погълне някой голям град, ако той бъде унищожен от земетресение или рухне под напора на торнадото, онези, които посмеят да вярват и кажат, че разрухата е божие възмездие и присъда на Бога, изпълнена чрез Неговата могъща воля, ще бъдат осмени като фанатици, ще бъдат презрени като лицемери или укорени за фарисейска липса на милосърдие.

Науката, блуждаеща в грешки, се опитва да отдалечи Божието Провидение от нас и Материалната Вселена и да замести надзора, грижата и постоянния му контрол с онова, което тя нарича Закони - Природни Закони, Закони на Материята. Тя не желае да види, че Природните Закони са всъщност различни Божии действия. Оттук тя се превръща в антагонист на всякаква Религия и на старата Вяра, която още от самото начало е осветявала душите на хората, градила е съзнанието за собственото им достойнство, за божествения им произход и тяхното безсмъртие; онази Вяра, която е Светлина и чрез която на човешката душа е било дадено да види себе си.

Изложена е на опасност не само една религия, а основата на всички религии, Истината, която се съдържа във всички религии, дори и религиозното кредо на Масонството. Защото всички религии дължат живота си и самото си съществуване на основата, върху която са се развили; твърдението, смятано за неопровержима аксиома, че Божието Провидение властвува пряко над всички действия и промени на материалните неща. Науката на нашия век е поставила ръце върху стълбовете на Храма и го люлее чак до основите му. Засега разрушителната ù мощ е успяла да откъсне от древната сграда само проядената от червеи дърворезба на суеверието и е разклатила някои несъвместими допълнителни конструкции - обитаваните от бухали кули на невежеството и масивните колони, които не крепят нищо. Самата сграда ще рухне, когато - според живописния език на един жив автор - “Човешкият разум се възкачи на трона на Бога и размахва факлата си над руините на Вселената.”

Науката се занимава само с явленията и се превръща в шарлатания с брътвежа си за силите или причините, които ги пораждат, или пък когато се опитва да обясни какво са нещата, като всъщност ни сочи само техните наименования. Учените знаят какво е Светлина, Звук или Аромат толкова, колкото и арийските говедари, които вярвали, че Огънят, Пламъкът, Светлината и Горещината са богове. Тази Атеистична Наука дори не е полунаука, която приписва Вселената, нейната мощ и сили на една система от природни закони, присъща на Природата енергия или други неизвестни причини, които съществуват и действуват, независими от каквато и да било Божествена и Свръхестествена сила.

Тази теория би спечелила много, ако науката беше в състояние винаги да защищава живота и собствеността и с поне част от сигурността, с която се хвали, да пази интересите на човечеството от разрушителните сили, които човек сам създава в усилията си да ги подчини. Огънят, четвъртият елемент, както са смятали древните философи, е най-полезният и коварен слуга на човека. Защо човек не може да предотврати нарушаването на този древен договор, стар като Прометей и Адам? Защо не може да бъде сигурен, че неговият ужасяващ подвластен няма да избухне и да погълне своя господар, тиранин и унищожител? Защото той също е природна сила; която при решителното изпитание на силите винаги превъзхожда човека. А също така и защото - в смисъл, различен от служенето на човека - той е слуга на Онзи, Който превръща подчинените си в огнен пламък и Който стои над природата така, както природата е над човека.

Има природни сили, които човекът не се и опитва да сдържа или контролира. Неапол не прави нищо, за да обуздае Везувий. Валпарайзо трепери от труса на земята, възвестяващ наближаващото земетресение. Шейсетте хиляди души, които влязоха живи в гроба, когато Лисабон погреба населението си под земята и морето, не знаеха причините и им бе невъзможно да обуздаят силата, която ги унищожи.

Но ето че този слуга и, в известен смисъл, създание на човека, черноработникът от кухнята и фабриката, покорният роб на лампата, зает с най-робски труд присветва като малка огнена точица или по-скоро като слаба искра, внезапно къса чупливата си верига, измъква се от затвора си и се нахвърля с унищожителна ярост, като че бликнал от самото лоно на Ада, върху обречените домове на петнайсет хиляди човешки същества, всяко от които само преди миг се е смятало за негов господар. И храбрите пожарни команди с водната си артилерия - неговите победители, както ни се струва - остават парализирани в присъствието на своя победител в редица нощни битки.

Забелязали сме колко самоуверена става науката по други въпроси, свързани с интересите и безопасността на хората след някой малък успех във войната на човека с природата и колко склонна е да заеме мястото на Провидението, което, поради самото значение на думата, е единствената абсолютна наука. В началото на този век, например, само за няколко години бе постигнат сериозен, удивителен напредък в медицинската и санитарната наука. Установено бе, че страшната чума, опустошила Европа през четиринадесети и петнадесети век и появила се отново през седемнадесети век, е болест, която може да се лекува благодарение на просвещението и вирулентността ù в по-стари времена бе обяснена с непознаването на хигиената и липсата на хигиенични навици в миналото. Друг смъртоносен и обезобразяващ бич за хората бе овладян до голяма степен чрез откриването на ваксината. От Санградо до Сиденхам, от Парацелз до Дженър лечителското изкуство направи действително много голяма крачка. Ето защо представителите на лекарското съсловие имат известно основание в следното твърдение: “Човекът е смъртен, болестите често са с фатален изход; но инфекциозните болести вече няма да бъдат така унищожителни, няма да превръщат ненужно света в касапница, няма да има повече карнавали на ужаса и пиршества на смъртта.”

Но едва що замряла на устните им тази самонадеяна хвалба, ето че от тайнствените недра на далечна Индия се появява призрак или по-скоро, изпълзява чудовище, по-страшно от всичко, което някога е виждало човешкото око. С инстинкт по-силен от този на тигъра, който усеща във въздуха миризмата на кръв в джунглата, от където идва заразната болест, този невидим Разрушител, този ужасен инструмент на Всемогъщата Сила, тази страховита Последица от някаква Достатъчна Причина, долови атмосферата на поквара в Европа и обърна на Запад опустошителния си поход. Милионите мъртъвци, останали по пътя му през Азия не доказват  нищо. Това бяха хора невъоръжени, невежи, беззащитни, неподпомогнати от науката и незащитени от изкуствата. За тях холерата беше неразбираема и непреодолима като Азраел, Ангелът на Смъртта.

Тя дойде в Европа и помете залите на науката така, както бе помела селата в Индия и персийския хан. С безшумен скок тя се нахвърли и унищожи населението на множество извисили се нависоко, павирани, чисти и дезинфекцирани западни градове така, както бе поразила париите в Танджер и мръсните улици на Истанбул. Във Виена, Париж и Лондон се повториха сцените от времето на голямата чума.

В леглото свит, болният се разтрепери в миг,

Болногледачът му подскочи в полусън.

“Изнасяй мъртъвците”, чу се вик.

“Каруцата чака отвън!”

Беше ли това наказание, изпратено от Всемогъщия Бог? Дързост е да се каже, че е било така. Още по-голяма дързост е да се твърди, че не е така. Поне за Париж, този европейски Вавилон, колко често са се сбъдвали думите, отправени от пророка към дъщерята халдейска, господарка на няколко царства? “Твоята мъдрост и твоето знание - те те отклониха от пътя и ти си думаше в сърце: “аз съм и няма никоя освен мене”. И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш откъде ще се надигне то и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш.”

Що се отнася до Лондон, изглежда, че е наказание, ако приемем за истина, че азиатската холера се е появила поради английската алчност и жестокост, както предполагат онези, които я свързват с данъка, наложен от Уорън Хейстингс върху солта по времето, когато е бил генерален губернатор на Индия, лишавайки по този начин от нея милиони от източната раса, хранещите се предимно със зеленчуци: точно като онази болест, чиято призрачна сянка стои неизменно на прага на Америка, произтича от алчността и жестокостта на търговията с роби, пренесла треската от африканския бряг в благоприятния климат на Карибите под името “жълта треска” и в Южна Америка, където я наричат vomito negro (черно повръщане).

Но не трябва да бързаме да правим заключения с дребнавата си човешка логика за етиката на Всемогъщия. Колкото и жестока да е търговията с роби, колкото и безмилостно да е робството на континента и островите на Америка, може би трябва да проявим повече разум относно предполагаемите последици и да повторим казаното от онзи велик и скромен Казуист, Който даде на света християнската религия: “Мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?”

Възмездието изключва  отмъщението, дори ако съдим по значението на думите. Един разрушен, опожарен, унищожен, обезлюден град, една опустошена и унизена земя, превърната в безплодна пустиня, както и носенето на трънения венец на унижението и покорството, са облечени със свещените прерогативи и привилегии на мъртвите. Вместо да ликува при вида на падението и разрухата, обзет от недостойна отмъстителност, човек би трябвало да  отстъпи засрамено, когато е свидетел на безкрайното Божие наказание. “Прошката е по-мъдра от отмъщението”, както ни учи Свободното Масонство, “по-добре е да обичаш, вместо да мразиш.” Нека онзи, който вижда в големите бедствия пръста Божий, да замълчи и да се страхува от Неговия съд.

Хората са високи или ниски на ръст според волята Божия. Но по природа те могат да бъдат възвисени или низки по собствена воля. Човек не се ражда с възвисена или низка душа. Чрез учение човек не може да стане по-висок, отколкото му е дадено, но може да възвиси душата си. Чрез акт на волята си в морално отношение той може да израсне като гигант или да се превърне в пигмей.

В човека има две природи - по-висша и по-нисша, велика и низка, благородна и неблагородна; и той може и трябва по собствена воля да се идентифицира с едната или другата. Свободното Масонство е един непрекъснат стремеж да издигаш благородната природа над неблагородната, духовното над материалното, божественото в човека над човешкото. В този достоен стремеж посветените в Степените Рицари работят съвместно и си сътрудничат с онези, които им предават прекрасните уроци на морала и философията. Великодушието, милосърдието, снизходителността, готовността да простиш са задължителни добродетели в характера на съвършения Рицар. Докато низкото и зло начало в нашата природа ни съветва: “Не давай; запази даровете си за бедни приятели или поне за безобидни странници, не ги давай на преуспяващите си врагове - приятели само в нашето нещастие”, божественото начало, чийто глас говори чрез презрения галилеец, казва: “Добро правете на ония, които ви мразят, защото ако обикнете ония, които ви обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите”, т.е. бирниците, злите потисници, въоръжените римляни и отстъпници евреи, които смяташ за твои врагове?

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 12, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org