Според Джон Лесли, Епископ на Рос, кръстът се явил на Ахейд, крал на скотите и на пиктския крал Ангъс, когато в нощта преди битката между тях и Ателстан, кралят на Англия, те били коленичили да се помолят на Бога.

Всеки рицарски кръст символизира деветте качества на Шотландския Рицар на Свети Андрей; защото всеки рицарски орден изисквал от последователите си едни и същи добродетели и достойнства.

Смирението, търпението и себеотрицанието са трите основни качества на Шотландския Рицар на Свети Андрей. Кръстът, осветен от кръвта на светците, издъхнали на него; кръстът, който е носил Иисус от Назарет, залитайки по улиците на Йерусалим по пътя към Голгота и от който Той се провикнал: “Нека бъде не Моята воля, Отче, а Твоята”, е безпогрешен и красноречив символ на тези три добродетели. Той страда на кръста, защото е общувал с бедните и унизените, поучавал ги е и е намерил учениците си сред бедните галилейски рибари и презираните митари. Животът му е олицетворение на Смирение, Търпение и Себеотрицание.

Хоспиталиерите и Тамплиерите дават обет за покорство, бедност и целомъдрие. Агнецът, използван за емблема на печата на Ордена на Бедните Воини на Храма на Соломон, също учи на смирение и себеотрицание, както и първоначалната емблема с двамата рицари, яздещи един кон. Великият Командор предупреждава всеки кандидат, желаещ да се присъедини към Ордена, да не се води от напразни надежди за светско великолепие и разкош. Той им казва,  че ще трябва да изтърпят много неща, които изобщо не са им по вкуса; и че ще трябва да се откажат от собствената си воля и да се подчиняват на волята на стоящите по-високо от тях.

Религиозните домове на Хоспиталиерите, ограбени от Елизабет - достойна дъщеря на баща си Хенри VІІІ - поради отказа им да се закълнат и признаят нейната върховна власт над църквата, били приюти, лечебници и домове за безпризорни, освободили държавата от грижата за множеството сираци и изоставени деца; членовете на този орден поели грижата да задоволяват нуждите им подобно на враните, които Бог изпраща да хранят пророк Илия в пустошта - хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер. Тези домове били гостоприемни за пътника, който отдалеч чувал  звъна за вечернята, приканващ го едновременно към почивка и възхвала на Бога; с появата на Зорницата и след утринната молитва той можел да продължи пътя си с радостна и ведра душа. Рицарите се отличавали не само с храброст в битките, но и с нежност и усърдие при грижите си за болните и умиращите.

Рицарите на Свети Андрей полагали клетва да защищават децата, девойките и вдовиците от добри семейства и когато разберат, че убийци, грабители или изкусни крадци тормозят хората, да направят всичко по силите си, за да ги предадат на закона.

“Ако съдбата те изпрати” - с тези думи започвал обетът на рицарите на Червеният кръст - “в чужди земи или страни, където и да отидеш, ако срещнеш благороден човек с достойно име и оръжие, който е загубил имуществото си и е изпаднал в бедност, служейки на Бога и рицарството, на своя крал или заради друго свято дело, ти трябва да му подадеш ръка, да му помогнеш и да го подкрепиш с каквото можеш; и ако ти поиска нещо, за да се нахрани, сподели с него част от онова, което Бог ти е дал и което може би носиш.”

И така, ВЕЛИКОДУШИЕТО и ЩЕДРОСТТА са дори по-важни качества за истинския и благороден Рицар и така е било през всички епохи; към тях трябва да добавим и МИЛОСЪРДИЕТО. Да пощадиш победения е признак на благородство. Храбростта се калява най-добре, когато твърдостта на духа зазвучи с меките тонове на състраданието, а то свети най-ярко, когато е облечено в стомана. Смелият и състрадателен човек побеждава както в мир, така и на война; и в двата случая той побеждава с чест. Най-прославените личности на света са били едновременно храбри и състрадателни. Врагът, с който си се помирил, е много по-ценен от дългите колони пленници на един римски триумф.

ДОБРОДЕТЕЛТА, ИСТИНАТА И ЧЕСТА са трите НАЙ-СЪЩЕСТВЕНИ качества за Рицаря на Свети Андрей. “Обичай Бога повече от всичко друго и бъди непоколебим във Вярата си, бъди верен на Суверенния си Господар и спазвай думата и обещанията си”, поучавали всеки Рицар от Ордена. “Не участвай в издаването на несправедлива присъда срещу някого, когото познаваш.”

Законът няма власт над добродетелния и съдбата не може да унищожи мъдрия. Само Добродетелта и Мъдростта могат да усъвършенстват и предпазят човека. Одеждата на добродетелта е свещено убежище и дори князете не смеят да ударят човека, който я носи. Тя е ливреята на Небесния Княз. Тя ни предпазва, когато сме невъоръжени; тя е броня, която не можем да загубим, освен ако не изневерим на себе си. Тя е знак, че служим на Небесата, без който щяхме да бъдем изгнаници извън закона които не могат да търсят защита. Няма мъдрост без добродетел, а само един коварен начин да докараме собствената си гибел.

Близо е мирът,

когато гласът на Мъдростта попада на сърце, готово да го чуе.

Сред воя на безбройните зимните бури

синьото рибарче долавя зова на пролетта,

която бързо приближава.

Според Сър Ланселот никоя рицарска постъпка не може да се сравнява с Добродетелта. Тази дума означава не само целомъдрие, но и мъжество, тя включва нещо, което на староанглийски са наричали souffrance - онази търпелива издържливост, която напомня за смарагда с вечнозеления  му и непомръкващ цвят; и още една добродетел, droicture или честност, добродетел толкова силна и мощна, че чрез нея почти всички земни неща почти успяват да останат непроменени. Дори формата на мечовете ни напомня за Кръста, а ти, както и всеки друг от нас, би могъл да доживееш да покажеш колко много може да понесе човек, без да умре; защото този свят е място на тъга и сълзи, на големи злини и постоянни беди и ако спечелим истинска чест в него, не трябва да позволяваме нито една рицарска добродетел да се превърне в нещо чуждо за нас, както приятелите на някой човек стават просто негови обикновени познати, когато той се отнася студено с тях и не ги цени много.

Не трябва да бъдем нетърпеливи и да се гневим на онези, които ни нараняват; защото е несъвместимо с философията и най-вече с Божествената Мъдрост, от която трябва да се ръководи всеки Принц Адепт; не трябва да обръщаме прекомерно внимание на злините, които светът и обикновените хора, били те в богати одежди или облечени с дрипи, могат да причинят на храбреца. Божието благоразположение и обичта на Братята ни се градят на основа, която силата на злото не може да унищожи; благодарение на тях, на щедрия си характер и благородното си самообладание ние имаме всичко. За да бъдем достойни за професията си като Масони, да запазим достойнството на природата си, съзнанието за собствената си чест, високия дух на рицарството, с който се гордеем, ние трябва да презираме злините, които са само материални и телесни, следователно, не могат да ни наранят повече от удар или измама, от рана или мечта.

Обърни поглед към древността, Сър Е..., която ни предлага прекрасни примери за ДОБРОДЕТЕЛ, ИСТИНА И ЧЕСТ и подражавай благородно на древните рицари, на първите Хоспиталиери и Тамплиери, на Баяр, Сидни и Сейнт Луис; както е казал Плиний на приятеля си Максим, отдай почит на древната слава и старостта, която е достойна за уважение при човека и свещена за градовете. Уважавай древността и великите дела, без да накърняваш достойнството или свободата на когото и да било. Ако всички, които сега претендират, че са велики и могъщи, образовани и мъдри, решат да заклеймят паметта на героичните рицари от предишни епохи и обвинят нас, които смятаме, че споменът за тях трябва да живее вечно и да се пази от зли уши, помни, че дори и тези претенденти, които сега управляват и поучават света, да заклеймят или презрат твоя малък принос към тази преданост, ти трябва скромно да понесеш това, без да се срамуваш, защото ще дойде ден, когато тези, които сега презират онези, които по природа са стояли много по-високо и са били далеч по-доблестни от тях, на свой ред ще бъдат заклеймени за недостойния си жалък живот и светът бързо ще ги забрави.

Освен това, дори в това толкова различно време на външна и вътрешна търговия, на огромни богатства, придобити от мнозина и бедност, на която са обречени хиляди, на процъфтяващи градове и гъмжащи от просяци сгради под наем, на църкви със запазени места и театри, опери, митници и банки, на пара и телеграфи, на магазини и търговски палати, на фабрики и профсъюзи, на Златния трезор и Фондовата борса, на вестници, избори, конгреси и законодателни власти, на безогледна борба за богатства и непрекъснати боричкания за служби и власт, на идолопоклонничество пред децата на Мамона и алчност от страна на държавните служители, не трябва да смяташ, че няма хора от старата класа, които да почиташ, че няма героични рицарски души, запазили благородството и самообладанието си в хаоса от конфликтни страсти, от амбиция и низост, които се вихрят край тях.

Вярно е, че правителството винаги е било склонно да се превърне в конспирация срещу свободата; или пък вотът на избирателите дава възможност обикновено то да попадне в такива ръце, че сред онези, които управляват и водят народа, благородството и рицарството рядко се срещат. Вярно е, че в днешни времена хората се отличават с други неща и могат да се сдобият с репутация и слава, с ласкатели и лакеи, но тези жертви на ласкателството в една рицарска епоха щяха да бъдат презирани за липсата на истинско благородство и кураж; за такива хора, обаче,  мнозинството е готово да гласува както за всеки друг, защото то много не обича, не различава и не получава истината; това са хора, които тичат след богатството, ненавиждат потиснатите и се прекланят пред преуспяващите; които обичат да обвиняват и мразят извиненията; и които винаги са доволни да чуят и готови да повярват в злобата на онези, които не се интересуват от благополучието им и не търсят тяхното одобрение.

Но не може да има страна, в която изобщо липсват мъже с героичен дух от старата класа, в чиято дума никой не би посмял да се усъмни, чиято добродетел грее ярко, въпреки всички беди и превратности на съдбата и сред всякакви изкушения и чиято чест блести с чистото и перфектно великолепие на диаманта - хора, които не робуват на материалното и удоволствията в живота, като другите, отдали се изцяло на търговия, отглеждането на добитък, писането и налагането на подоходни разпоредби, на увъртанията на закона, предмета на политическа завист, на долната търговия с нискокачествена литература или на безсърдечната, празна суета на непрекъсната разсипия. Всяко поколение във всяка страна оставя след себе си прекрасни примери и благородни образи на вече мъртви хора, на които идните поколения да се възхищават и на които да подражават; такива е имало и сред римляните, дори по времето на най-недостойните императори; в Англия, по време на управлението на Дългия парламент; във Франция, по време на нейната сатурналия на безверие и убийства; такива хора са прославили и аналите на Америка.

Когато нещата стигнат до онова състояние, при което във всяка страна под слънцето управлението на делата ù и обичаите на народа ù изискват от хората да не вярват в добродетелта и честта на онези, които коват законите и онези, които отговарят за тяхното прилагане; когато навсякъде цари дух на подозрение и презрение към всички, които са назначени или търсят някаква служба, или са натрупали богатства; когато фалшът вече не се смята за позор и клетвите не гарантират истинността на фактите и от човек не се очаква да държи на думата си, да изразява истинските си чувства, да остане верен на някоя партия или кауза, когато някой се опитва да го подкупи; когато никой не може да очаква, че думите му ще бъдат отпечатани без добавки, без да бъдат тълкувани превратно и без да бъдат представени невярно; когато бедите на обществото се превръщат в източник на лични облаги, пресата поощрява безнравствеността, амвонът ехти от политически тиради, а дълги молитви към Бога, красноречиво поднесени на възхитените слушатели, се пишат за публикация като поеми и политически речи; когато честността на съдиите е под съмнение и почтеността на законотворците е обект на непрекъснати подигравки; когато хората започват да се съмняват дали миналото не е било по-добро от настоящето, дали метохът не е по-добър от опера-буфо, малкия параклис - от кръчмата, манастирите - от сградите, големи колкото тях но без патината на времето, без тяхната красота, без тяхната святост, истински храмове на Акер, където минувачите чуват отвътре непрекъснат звънтеж, дрънчене  и тракане на машини и където камбанният звън подканва нещастниците за работа, а не за молитви; където, както казва един находчив автор, непрекъснато възхваляват дявола пред пещи, които никога не спират да горят.

Прави са онези, които казват, че онова, което ни отдръпва от силата на чувствата, което кара Миналото, Далечното или Бъдещето да господствува над настоящето, издига достойнството ни на мислещи човешки същества. Съвременните съперници на германските минерални бани, с техните надути претенции и евтини труфила, техните прищевки и лекомислие, техните хроники на танцови забави и безвкусни празници, с техните бюлетини, пълни с имена на жени и описание на облеклото им, са евтини заместители на Манастира и Църквата, които нашите предци биха изградили в дълбоките уединени долини, затворени между скалисти планини и гори от черен бор; и човек с медитативен характер, учен с поетична нагласа, би бил щастлив, ако можеше да замени лъскавия лукс на хотела сред шумната глъч на града или претенциозната кръчма на провинциалния град с един стар и скромен крайпътен манастир, където може да се подкрепи и да нахрани коня си, без да се страхува от надменно и нагло отношение или измама и без да се налага да плаща за фалшивия блясък на претенциозни украси; където после може да каже молитвата си в църква, пропита от атмосферата на божествена хармония, където няма запазени за богатите пейки; където той може да види бедните щастливи, морално издигнати и силни благодарение на възвисените си мисли за Бога; където може да поговори с учени, свети и благородни мъже и преди да тръгне, да укрепи и успокои духа си с вечерното песнопение на вярващите.

Свободното Масонство дотолкова е увеличило броя на членовете си, че задълженията, които то налага, се зачитат по-малко и от обикновените обещания, които хората поемат един към друг по улиците и пазарите. То вдига шум, за да бъде забелязано от обществото и търси известност чрез дузини долнопробни списания; води полемики в тях или, регистрирано от закона, пренася споровете си в съда. Изборите му в някои Източни ложи се провеждат с жарта, ожесточението, службогонството и ръководството на политическите борби за високи постове. С куха пищност, с полувоенно облекло и тренировки на мирни граждани, развяващи се пъстри знамена и пера, с изложени на показ лъскави бижута, то се стреми да спечели публиката и възхищението на женския пол за един Орден, който няма нищо общо с благородните Рицари, героичните воини в стоманени доспехи и шлемове, смело презрели опасностите и смъртта и оставили безсмъртен спомен, отвоювали  Йерусалим от неверниците, водили битки при Акре и Аскалон и служили за опора на християнството в борбата му с многобройните сарацински легиони, следващи зеленото знаме на Пророка Мохамед.

Ако ти, сър Е..., желаеш да бъдеш достоен за уважение Рицар, а не покрит с фалшив блясък претендент и псевдо-рицар, трябва да работиш и да прилагаш усърдно и ревностно добродетелите, които са неразделна част от дадената ти Степен. Как може един Масон да даде обет за толерантност и веднага след това да осъди някого поради политическите му възгледи? Как може да даде обет, че ще служи на ордена с постоянство и жар и в същото време да бъде по-малко полезен за него и от погребан мъртвец? Каква е за него ползата от онова, което Пергелът и Ъгълът символизират, ако плътските му апетити и низки страсти не са под контрол, а доминират чувството му за морал и разума, животинското над божественото, земното над духовното, като и двата края на пергела остават под Ъгъла? Що за грозна подигравка е да нарича той “Брат” оногова, когото злепоставя пред Непосветените, заема му пари срещу лихва, мами в търговията и ограбва в съда чрез мошеничество?

ДОБРОДЕТЕЛНОСТ, ИСТИНА, ЧЕСТНОСТ! - ако притежаваш тези качества и никога не изневеряваш на обета си, ще бъдеш достоен да се наричаш Рицар, на който, ако беше жив, Сър Джон Чандос би подал ръка и който Свети Луис и Фолкланд, Танкред и Балтасар Кастилионе биха признали за достоен приятел.