header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Лошите времена пораждат лоши мисли.“ — Ибсен

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение) Печат Е-мейл

Троицата е връщането обратно от двойствеността към единството.

Троицата е Принципът на Числото, защото връщайки обратно на двойното към единното, тя възстановява същото количество, с което е тръгнала от единството. Тя е първото нечетно число, съдържащо в себе си първото нечетно число и единицата, които са Баща и Майка на всички Числа; и тя съдържа в себе си началото, средата и края.

Сега Адам Кадмон произлиза от Абсолютното Единство, така че той самият представлява единица; но той също така се спуска и слиза надолу към собствената си Природа, така че представлява двойственост. Той се връща отново към Единството, което съдържа в себе си и към Най-Високото и така става Троица и Четворка.

По тази причина Основното Име има четири букви – три различни, като една от тях веднъж е повторена; тъй като първата ХЕ е съпруга на Йод, а втората ХЕ е съпруга на Вав.

Тази среда, даваща възможност на Първата Причина да се прояви, скрита дълбоко в самия Него, е Сефирот, който произхожда непосредствено от Първата Причина и по Своята Природа е произвела и контролира всички останали.

Тези Сефироти били пуснати от Едно Първо и Просто, проявление на Неговата Безкрайна Доброта. Те са огледалата на Неговата Истина и аналози на Неговата Върховна Същност, Идеите на Неговата Мъдрост и изображения на Неговата воля; вместилище на Неговата Мощ и инструменти, с които той оперира; Съкровищницата на Неговото Блаженство, носители на Неговата Благост, Ценители на Неговото Царство, разгласяващи Неговия Закон; и накрая, Наименования, Атрибути и Имена на Този, Който е над всичко и Причината за всичко.... десетте категории, в които се съдържат всички неща; универсалните видове, които включват в себе си всички неща и ги пускат навън... Вторите Причини, посредством които Първата причина пуска в действие, запазва и управлява всички неща; Лъчите на Божествеността, посредством която всички неща се озаряват и се проявяват; Формите и Идеите и Видовете, от които произлизат всички неща; Душите и Потенциите, а също и същността, животът и движението, са дадени на всички неща; Стандарт на времената, с който се измерват всички неща; нематериални Пространства, които сами в себе задържат и обхващат Вселената; Божествените Монади, към които се отнасят всички многообразни копия, а чрез тях се съотнасят и с Единственото и Просто; и накрая, Съществените Съвършенства, излизащи от и все още свързани с Единственото Забележително Безгранично Съвършенство са Причините за всички зависими Съвършенства и така озаряващи първичните Умове несвързани с материалното и интелектуалните Души и Небесните, Стихийни и Пораждащи стихиите тела.

В ИДРА сута се казва:

ТОЙ, Най-Скритият Свят Най-Стар, разделя себе си и продължава да се отделя все повече и повече от всички, които съществуват; но Той в действителност не се отделя; защото всички неща образуват едно цяло с Него и ТОЙ с Всички; ТОЙ е Всичко, което съществува, Най-Свят, Най-Стар от Всички, Окултен съгласно всичко окултно.

Когато ТОЙ придобива форма, ТОЙ произвежда девет Светлини, които светят от него, от неговото оформяне. И тези Светлини струят от Него и изпускат пламъци, и продължават и се разпростират на всички страни; както от една високо поставена Лампа Лъчите се разпространяват във всички посоки, така и тези Лъчи, разклонявайки се, образуват само една единствена Лампа, когато някой приближаващ се знае за съществуването им.

Пространството, където нещо следва да бъде създадено, се фиксира от НАЙ-СВЕТИЯ ДРЕВЕН и е осветено от Неговото излъчване, което представлява Светлината на Мъдростта и от което Начало се излъчва проявлението.

И ТОЙ е съставен от три Глави, които са само една Глава, а тези три се разширяват в Микропросопос и от тях лъчи всичко, което съществува.

След това тази Мъдрост създава една инвеститура с форма, където непроявеното и безформено се превръща в проявено и се облича във форма; и образува изтичане.

Когато тази Мъдрост се разшири по този начин изливайки се навън, тогава тя се нарича “Баща на Бащите” и цялата Вселена на Нещата се съдържа в нея и я обхваща. Тази Мъдрост е принципът на всички неща и в нея се намират началото и края.

Книгата на Непонятното, се казва в Siphra de Zeniutha, е книгата, в която се описва равновесието на Везната. Преди да се появят Везните, те не били с лице един към друг.

А в Коментара за нея се казва: Блюдата на Везните са определени като Мъжко и Женско начало. В Духовния свят Злото и Доброто са в равновесие и то ще бъде възстановено, когато Злото се превърне в Добро, докато всичко стане Добро. Този друг свят е наречен също така и Свят на Везната. Защото, както Везната има две блюда, по една от всяка страна и рамото със стрелката в средата между тях, така и в този свят на реставрация Номерациите са подредени  като отделни личности. Защото Хакемах е от дясната страна, от страната на Гедулах, а Бинах е от лявата страна, от страната на Гебурах; а Кетер е рамото,стрелката на Везните в средата над тях. Така Гедулах или Кхасед е от едната страна и Гебурах от другата, а под тях е Тефарет; и Нетсах е от едната страна, а Ход от другата, а под тях е Йесод.

Върховната Корона, която е Най-Светия Древен; най-Скрития от Скритите, е оформена вътре в окултната Мъдрост от двата пола - Мъжки и Женски.

Хакемах и Бинах – Майката, която то запложда, са качествено равни. Мъдростта и Майката на Мисълта се отправят напред веднага и живеят заедно; защото, когато се заражда Интелектуалната Сила, продуктивният Източник на мисълта е включен в Него.

Преди Адам Кадмон да бъде оформен като Мъжко и Женско начало и преди да бъде въведено състоянието на равновесие, Бащата и Майката не били с лице един към друг; защото Бащата означава най-съвършена любов, а Майката – най-съвършена Строгост; и тя отвърнала лице.

Няма ляво [женско], се казва в Идра Рабба, в Древното и Скрито Едно; но неговата цялост е Дясно [мъжко]. Целостта на нещата е Хуа, Хе и ХЕ е скрит от всяка страна.

Макропросопос [Адам Кадмон] не е толкова близо до нас, че да ни говори от първо лице; но той се означава от трето лице, Хуа, Хе.

За буквите се казва:

Йод е от мъжки род, Хе е от женски род, Вав е и от двата пола.

В Йод има три Йода, горен и долен връх и Вав в средата. С горния връх се означава Върховния Кетер; с Вав, в средата, Хакемах; и с долния връх се означава Бинах.

В ИДРА СУТА се казва:

Вселената е била оформена във формата на Мъжко и Женско и Мъдростта, заредена с всичко съществуващо, когато се изляла и заструила, заблестяла с формата на мъжкото и женското. Хакемах е Бащата, а Бинах е Майката; и така двамата са в равновесие като мъжко и женско и по тази причина всички съществуващи неща са създадени във формата на женско и мъжко; и ако това не би било така, те не биха съществували.

Този Принцип, Хакемах, е Създателят на всички неща; и Той и Бинах се съединяват, и тя блести вътре в Него. Когато се съединят по този начин, тя зачева и се ражда Истината.

Йод опложда буквата Хе и се сдобива със син; а тя, така бременна, ражда. Принципът, наречен Баща [Мъжкият или Размножителен Принцип] се съдържа в Йод, а самата тя произлиза от енергията на Абсолютно Святото Едно.

Йод е началото и края на всички неща, които съществуват. Потокът, който се излива във Вселената на нещата, които винаги започват да съществуват, без прекъсване. И този зараждащ се свят е създаден от Йод: защото Йод съдържа две букви. Всички неща са включени в Йод; затова той е наречен Баща на всичко.

Всички категории произлизат от Хакемах и в него неявно се съдържа всичко, и образуванията от различни неща или Единството, в което много от тях пребивават, и от което изтичат, е святото име Ихух.

Във възгледите на кабалистите всички индивидуалности се съдържат във вида, а всички видове – в рода и всички отделни части на Вселената, която е една идея, са извлечени от съжденията на индивидуалностите, а не е сбор или натрупване от отделни индивидуалности; напротив, както е в Енс, Безкрайността или Нещото, идеал или разум, а не по-малко реално от това, предшестващо която и да е индивидуалност, съдържаща тях всички, и от нея всичко еволюира впоследствие.

Ако това те смущава, разсъди, че ако тази теория е вярна, че ако всичко по начало е било в Божественото и че Вселената е произлязла от Него, а не е била създадена от Него от нищото, идеята за Вселената, съществуваща в Бога преди да изтече навън, трябва да е била реална като самия Бог. Цялата човешка раса или хуманността, например, е съществувала в Бога, не разделена на отделни индивидуалности, а едно общо цяло, от което е произлязло човечеството.

Всичко истинско или предметно би трябвало да е било възможно в началото, преди да придобие фактическо съществуване; тази възможност или този потенциал за кабалистите е истински Енс. Преди еволюцията на Вселената, тя би трябвало да е съществувала потенциално, цялата, с всичките индивидуалности, включена в едно единствено Единство или Общо. Това е Идеята или Плана на Вселената, и тя трябва да добие форма. Тя трябва да произлезе от Безкрайното Божество, да бъде от Него, макар и не Самият Той.

Гебурах, Строгостта, Сефирах, противостоящ и свързан сексуално с Гедулах, за да създаде Тефарет, Хармонията и Красотата, е наричан още в Кабала Възмездие (или Разум), като в този термин са включени идеите за ограничението и обуславянето, което често изглежда като основния му смисъл; докато Добросърдечието често се свързва с определението Безкрайно. Така малко мъгляво се проповядва, че във всичко, което съществува, присъства не само ограниченото, но и безкрайното; и че строгостта на закона за ограничението, чрез който всичко под или до Безкрайния Абсолют се ограничава, обвързва и обуславя, се смекчава и изменя от милостта, която толкова го облекчава, че Безкрайното, Неограниченото, Безусловното също присъства навсякъде; и че по този начин духовната и материалната природа са в равновесие, Доброто навсякъде балансира Злото, Светлината навсякъде е в равновесие с Мрака, което отново води до универсална хармония на нещата. В празното пространство, още незаето от сътвореното, накрая остава бегла следа от Аинсофична светлина или Светлина на веществото на Безкрайността. Така човекът е едновременно човек и бог и привидните противопоставяния в неговата природа всъщност са в равновесие, ако той желае това, от което следва хармонията не само на живота и действието, но и на добродетелта и съвършенството.

За да разберем идеята на Кабала за Сефирот, трябва да имаме предвид, че те се приписват не само на света на еманацията Азилут, но също и на всеки от другите светове - Бриах, Йезирах и Азиах. Те са не само атрибути на непроявената Божественост, не само Самият той в някакво ограничение, но негови истински проявления или качества, станали очевидни като видове, а те са също и качества на Универсалната Природа – духовна, разумна, материална, направена и осъществена чрез еманация от Него.

Според системата на Кабала Бог и Вселената са Едно и в това Най-общо Едно, като тип или източник са включени и намесени, откъдето се появяват и развиват, разнообразието и отделните му съставки. Къде всъщност започва индивидуалността? Дали е скритият източник и извор, който е индивидуалното, единицата или е изтичащият поток, пълнещ океана, или самият океан, или вълните му, или капките, изпарените частици са отделните индивидуалности? Морето и Реката – всеки от тях е едно, но капките им са много. Дървото е едно, но листата са множество, те падат със сланата, падат към корените му, а дървото продължава да расте, нови листа се появяват с Пролетта. Не е ли човешката раса едно дърво, а отделните хора – листата на това дърво? Как по друг начин да обясним желанието и симпатията, зависимостта на всеки човек във всеки момент от живота му от останалите хора, освен с единството на човешката раса? Връзките между всички сътворени неща са връзките на една общност, едно Единство и цялата Вселена е Едно, развиваща се в разнообразие.

Някои глупави коментатори твърдят, че Кабала приписва сексуални характеристики на самото Божество. Няма основание за подобно твърдение никъде под слънцето, нито може да се прави коментар върху него. Напротив, цялото учение на Кабала се основава на фундаменталното предположение, че самото Божество е Безкрайност, че се простира навсякъде, без ограничения, без определения, и следователно, без структура. За да започне процеса на съзидание, на Него му е било необходимо първо да създаде свободно място в себе си. На това място Бог, чиято природа приблизително се изразява чрез описанието му като светлина, изпълваща целия Космос, без форма, без граници, се свива във всички посоки от една точка вътре в Себе си, така образувайки квази - празното място, в което остават само следи от Неговата Светлина; и в това кръгово или сферично пространство Той изпуска своята еманация, част от своята светлина или природа; и на някои от тях символично се приписват сексуални характеристики.

Безкрайността първо се самоограничава чрез изтичане във формата на Волята при определено действие. Волята на Бога или Бог като Воля е Кетер или Короната, първият Сефирах. В него са включени всички други еманации. Това е философска необходимост. Безкрайността не първо желае, след което, като следствие или като намерение, извършва действието. За Него да пожелае и да действува е не просто едновременност, но и всъщност едно и също нещо... По същия начин Той не научава чрез Всеведението си, че едно действие е разумно, след което, вече убеден, първо решава, а после действува. Неговата Мъдрост и Неговата Воля действат едновременно, за Него да реши че е мъдро да създаде нещо, означава да го създаде. Така Неговата Воля се съдържа в Сефирота. Неговото желание, предопределяйки действието на интелекта, на мисълта, оформянето на Идеята за Вселената, Го кара да използва своята Мощ и способностите на своя разум да твори, т.е. е тази Мощ. Неговата същност, произлязла от Аинсоф като Воля, сега протича като Пораждаща Мощ, за да обедини действието и способностите на интелекта или Разума или Бинах. Самото действие, мисълта, Разума, произвел Идеята, е Даат; и както казва текстът на Siphra de Zeniutha, Мощта и Способността, Пораждащото и Създаващото, Активното и Пасивното, Желанието и Възможността, които се обединяват, за да доведат до Акта на размисъл или Мисълта или Разума, са винаги свързани. Както се казва и на други места в Кабала, и двете се съдържат и по същество са участвали в резултата. А Волята като Мъдрост или Интелектуална Мощ и Способността са всъщност Бащата и Майката на всичко, което е; защото да се създаде нещо е било абсолютно необходимо Безкрайността да образува за Себе си и в Себе си идеята за това, което Той желае да създаде: и тъй като няма Време за Него, да пожелае означава да сътвори, да планира е да поиска и да създаде, а в идеята потенциално е включена Вселената, универсалната последователност на нещата. Следователно всичко е приблизително еволюция и развитие.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
април 2020 май 2020
вторник, април 07, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 14 1 2 3 4 5
Седмица 15 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 16 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 17 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 18 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org