header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст.“ Виктор Юго

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение) Печат Е-мейл

Тези кръгове са десет на брой. Произлезли от точки, те се разширявали в кръгова форма. Десет Кръга, според мистерията на десетте Сефирота, а между тях имало десет Пространства; така че изглеждало, че сферата на Великолепието се намира в центъра на пространството Малакот на Първия Окултен Адам.

Първият Адам, в десетте кръга над Великолепието, се нарича Първи окултен Адам; и във всяко едно от тези пространства се оформят хиляди светове. Първият Адам е включен в Първоначалния Ефир и е аналог на света Бинах.

Отново Въведението повтаря първото и второто спускане на Йод в освободеното пространство, за да направи светлината там по-малко ярка и неуловима; съставянето на Техиру, Великолепие, от светлината останала там след него; предаването на светлина на него от женската буква Хе; изпускането от него на тази Светлина в сферата на Великолепието и оттам – формирането, в самата сфера, на “една сфера, наречена Върховна Корона, Corona Summa, КЕТЕР, “в която се съдържали, с цялата си мощ, всички останали Номерации, така че те не се различавали от нея. Точно както в човека съществуват четири елемента, които нямат разлика в своята мощ, така в тази Корона с еднаква мощ действували десетте Номерации, неотличими по един специфичен начин.” Отбелязва се, че тази Корона е била наречена след реставрацията Първопричина на причините и Най-Древният от Древните.

Във Въведението се отбелязва още: че точката Кетер била съвкупност от всичките Десет... когато за първи път се родила, тя се състояла от всичките Десет; и Светлината, която се излъчила от Производния Принцип същевременно се изляла в него; и задържала двете Универсални Идеи [или, Единствата, от които произлиза многообразието; например, идеята, вътре в Божеството за Човечността като Единица, от която трябвало да произлязат индивидите], Съда или Вместилището, съдържащо тази излъчена Светлина и Самата Светлина вътре в него. И тази Светлина е Субстанцията на точката Кетер; защото ВОЛЯТА на Бог е Душата на всички съществуващи неща.

Казано е, че Аинсофската Светлина била безкрайна във всяка посока, без край или граница. За да не се допусне тя да се излее в и да запълни отново квази-свободното пространство, заето от много по-малко Великолепие и като с един отскок сферата Кетер, били наречени Съдове или  Вместилища, съдържащи, включващи и затварящи в себе си светлината на сферата. Представете си море от чиста вода, а в центъра му – сферична маса от по-плътна и по-тъмна вода. Външната повърхност на тази сфера или нейните граници отвсякъде представляват съда, който я съдържа. Кабалата разглежда съдовете “по своята природа непрозрачни и не толкова великолепни, като светлината, която обграждат”.

Светлината, съдържаща се в тях, е Душата на съдовете и в тях тя е активна, както Човешката Душа е активна в човешкото тяло. Светлината на Производния Принцип [Аинсоф] е присъща на съдовете, като техен Живот, вътрешна Светлина и Душа... Кетер се е родила със самата си Субстанция по същото време, когато са се родили и Субстанцията и Съда по подобен начин, както пламъкът се добавя към живия въглен и както Душата е проникнала в и се намира в тялото. Всички Номерации потенциално са се съдържали в нея.

И тази потенциалност се обяснява по следния начин: Когато една жена зачене, една Душа веднага се изпраща в ембриона, от който ще израсне бебето и в тази Душа потенциално се съдържат всички части и вени на тялото, които след това, от потенцията на Душата, започват да съществуват в човешкото тяло на детето, което трябва да се роди.

Тогава мъдростта на Бог заповядва тези Номерации, потенциално съдържащи се в Кетер, да бъдат преобразувани от потенциалност в реалност, за да могат да съществуват световете; и ХЕ насочил Йод отново да слезе и да влезе в и да свети вътре в Кетер, след което да се възкачи отново: така и било направено. От това озаряване и възкачване се проявили и разкрили всички други номерации, съдържащи се в Кетер; но те продължавали да се намират заедно в Кетер, разположени в кръг.

Когато Бог пожелал да създаде другите еманации на номерациите от Кетер, Той изпратил Йод отново долу, в горната част на Кетер, като поръчал една половина от буквата да остане отвън, а другата половина да проникне вътре в сферата на Кетер. Тогава Той изпратил буквата Вав към Великолепието, за да излее светлината си върху Йод: и така, Йод получила светлина от Вав и с това насочила своето съдържание да озари и предаде изключително голяма енергия на Хакемах, която още се намира вътре в Кетер; по този начин тя ù придала способността да продължи напред оттам; и да може да събира и съдържа в себе си и да разкрива всички останали осем номерации до времето в Кетер.

Сферата на Кетер се разтворила и оттам излязла Хакемах, за да остане под Кетер, съдържайки в себе си всички други номерации.

По подобен начин Бинах, озарен вътре в Хакемдх от втора Йод, “се излъчил от Хакемах, като съдържал в себе Седемте по-ниски Номерации”.

 И тъй като съдът на Бинах бил отличен, осветен с лъчи с цвета на сапфир и бил с почти същия цвят, като този на съда на Хакемах и почти нямало разлика между тях, така че той не можел спокойно да остане под Хакемах, а се издигнал и се настанил от лявата му страна.

И Светлината отгоре изобилно струяла към и се събирала в съда на Хакемах до такава голяма степен, че тя преляла и се освободила и започнала да свети извън този съд и насочвайки се наляво, подала мощ и увеличение на съда на Бинах... Защото Бинах е жена...

Следователно Бинах, благодарение на енергията, която идвала отляво от Хакемах, посредством втората Йод, придобила такава добродетелност и мощ, че могла да проектира отвъд себе си Седемте оставащи съдове, съдържащи се в нея, така че ги направила всичките един след друг... и всички били свързани един с друг, като отделните свързващи звена на една верига.

В началото се родили три точки една под друга; Кетер, Хакемдх и Бинах и до този момент нямало копулация. Но след това Хакемах и Бинах сменили позициите си, така че се оказали един до друг, като Кетер останал над тях; последвало свързване на Мъжко и Женско, абба и имма, Баща и Майка, като точки.

Той, от когото произлиза всичко, създал Адам Кадмон, състоящ се от всички светове, така че в него имало по нещо от тези горе и от тези долу. И така в Него била Нефеш [Психе, anima infima, най-ниската духовна част на човек, Душа] от света АЗИАХ, който е една буква Хе от Тетраграмата; Руах [SPIRITUS, anima media, следващата по-висока духовна част, или Дух], от света ЙЕЗИРАХ, който е Вав на Тетраграмата; НЕШАМАХ [най-високата духовна част, mЕнс или anima superior], от света БРИАХ, който е другата буква He; и НЕШАМАХ ЛеНЕШАМАХ, от света АТСИЛУТ, която е ЙОД на Тетраграмата.

И тези букви [Сефироти] били променени, от сферична форма били превърнати във формата на човек, а символ на този човек е БАЛАНСА, като той е Мъжки или Женски... Хакемах от едната страна, Бинах от другата и Кетер над тях: и така Гедулах от едната страна, Гебурах от другата, а Тефарет под тях.

В книгата Омшим се казва: Някои твърдят, че десет Сефирота следвали един след друг в десет степени, един над друг, в регулярна градация, единият свързан с другия в права линия, от най-високо към най-ниско. Други смятали, че те излизали в три линии, паралелни една на друга, една отдясно, една отляво и една в средата; така че започвайки от най-високата и слизащи към най-ниската, Хакемах, Кхасед [или Гедулах] и Natsach се намират една над друга, в перпендикулярна линия, отдясно; Бинах, Гебурах и Ход – отляво; а Кетер, Тефарет, Йесод и Малакот в средата: а много твърдят, че десетте съществуват в кръгове, един в друг, като всички са едноцентрични.

Трябва да се отбележи също така, че Сефиротските таблици съдържат още една номерация, наричана понякога и Сефирах, която се нарича Даат, познание. Намира се в средата, под Хакемах и Бинах и е резултат от връзката на двете.

На Адам Кадмон, Идея за Вселената, Кабалата приписва човешка форма. В нея Кетер е черепът, Хакемах и Бинах са двата дяла на мозъка, Гедулах и Гебурах са двете ръце, Тефарет е торсът, Нетсах и Ход бедрата, Йесод мъжкия орган и Малкут женския орган на поколението.

Йод е Хакемах, а Хе е Бинах; Вав е Тефарет а последния Хе е Малкут.

В книгите Мистерии или За Окултното всичко е обобщено така: Намерението на Бог Благословения било да оформи Въплъщения, за да намали Светлината. Затова Той сътворил, в Макропросопос, Адам Кадмон или Арик Анпин, три Глави. Първата била наречена “Глава, която няма познание”, втората – “Глава, на онова, което не съществува” и третата – “Самата Глава на Макропросопос и тези три са Corona, Sapientia и Informatio, Кетер, Хакемах и Бинах, съществуващи в Короната на Света на Еманацията, или в Макропросопос; и тези трите се наричат в Зохар атика кадиша, Senex Sanctissimus, Най-Святия Древен. Но Седемте по-нисши Кралски Особи на първия Адам се наричат “Древният на Дните”; и този Древен на Дните е вътрешната част или Душа на Макропросопос.

Човешкия ум никога не се е борил по-упорито да разбере и да си обясни процеса на сътворение и на Божие проявление, и в същото време да скрие мислите си от всички, освен от посветените, отколкото в Кабалата. Затова много от това на пръв поглед много прилича на жаргон. Макропросопос или Адам Кадмон е, както казахме, идея или интелектуална производна от цялата Вселена, включена и съдържаща се, неразвита в Самото проявено Божество, но съдържаща се непроявена в Абсолютното. Главата, Кетер “отвъд която няма познание” е Волята на Божеството, или Божеството като Воля. Хакемах, главата, “на това, което не съществува” е Съзидателната Сила за зачеването или произвеждането на Мисълта; и все пак в Божеството, не в действието и следователно, несъществуваща. Бинах, “самата или реална глава” на Макропросопос е продуктивната интелектуална способност, която, наситена с Хакемах, трябва да създаде Мисълта. Тази Мисъл е Даат; или по-скоро, резултатът е Умствена работа, Мислене; Единство, от което изтичат Мислите в многообразни потоци.

Това може да бъде илюстрирано чрез едно сравнение. Болката в едно човешко същество, представлява чувство или усещане. Тя трябва да бъде произведена. За да се създаде, трябва да имаме не само способността да я произведем в нервните клетки, но и силата да я породим посредством тази способност. Тази съзидателна Сила, Пасивната Способност, която произвежда и произведената болка са като Хакемах, Бинах и Даат.

Четирите Свята или Вселени, Азилут, Бриах, Йетцирах и Азиах – на Еманацията, Сътворението, Формирането и Произвеждането, са другата енигма на Кабалата. Първите три са вътре в Божеството. Първият е Вселената, тъй като тя потенциално съществува в Божеството, определена и въображаема, но все още напълно безформена и неразвита, освен дотолкова, доколкото се съдържа в Неговите Еманации. Вторият е Вселена в идеята, отчетлив вътре в Божеството, но ненадарен с форми; просто единство. Третият е същата Вселена, потенциално съществуваща в Божеството, не-проявена, но надарена с форми – идеята, развила се в многообразие и индивидуалност и поредица от видове и индивиди; и четвъртият е, когато потенциалността се превръща в Реалност, образуването на Вселената, съществуваща така, както съществува за нас.

Сефиротите, се казва в Porta Coelorum, посредством техния Безграничен Еманатор, който ги използва, както работникът използва инструментите си и който оперира с и чрез тях, са причината за съществуването на всичко създадено, образувано и изработено, като за да ги произведе, прилага някои средства. Но същите тези Сефироти, Личности и Светлини, не са създания сами по себе си, те са идеи и Лъчи на БЕЗКРАЙНОТО, които с различни градации слизат от Висшия Източник, но все още не са отделени от Него; но Той, чрез тях, се разширява до образуването и господството над всички Същества и е Единствената и Съвършена Причина за Всичко, въпреки че става определена за тази или онази операция, чрез този или онзи Сефирот или НАЧИН.

Бог създал всички неща със Своите Интелект и Воля и свободно Определяне. Той пожелал да ги създаде с посредничеството на Неговия Сефирот и Личности . . . . чрез които той може най-пълно да Се прояви; и още по-добре, като създава и самите причини и Първопричината на причините, а не само по-незначителните следствия.

Бог е създал в първото Сътворение всички останали  причинни връзки. Тъй като Самият Той е просто Едно цяло, а от едно Просто Същество само Едно може веднага да последва, така че в резултат от Първото Върховно Безкрайно Единство в същото време изтекли Всички и Едно. Едно цяло или дотолкова, доколкото изтичайки от Най-Простото Единство и приличайки на Него; но също и Всичко дотолкова, доколкото, отправяйки се от тази съвършена Единственост, която не може да бъде измерена с никаква друга Единственост, то се превърнало до известна степен в едно разширено, многообразно, въпреки че все още Абсолютно и Съвършено Едно.

Еманацията, се казва пас там, е Резултат, получаващ се от Липсата на Резултат, Крайно, получаващо се от безкрайно, Многообразно и комбинирано, получаващо се от Съвършеното Единствено и Просто, Потенциалност, получаваща се от това, което е Безкрайна Сила и Действие, подвижно, получаващо се от това, което е вечно и постоянно; и следователно по един по-несъвършен и незначителен начин, отколкото е Безкрайното Му Съвършенство. Тъй като Първата Причина е всички неща по един Безрезултатен Безкраен начин, така че Съществата, които излизат от Него, са Първите Причини по един резултатен и краен начин.

НЕОБХОДИМОТО СЪЗДАНИЕ, съществуващо само от Себе си, тъй като не може да бъде разделено в многообразното и все пак, както се е случило, се е умножило в Причинните Връзки по отношение на Природата им или по отношение на Съществуването, Съдовете и отверстията, които са определени за тях; посредством които Единствената и Безкрайна Същност, като бъде затворена или разбрана в тези граници, връзки или външни страни, приема върху Себе си Дефинитивността на измерението и Самото То става многообразно, от многообразието на тези обвивки.

Както човек [единицата на Човечеството] е един микрокосмос, така Адам Кадмон е също е един макрокосмос, съдържащ всички Причинни Връзки на Първопричината ... както Материалният Човек е краят и завършекът на всяко творение, така Божественият Човек е началото на всичко. Така, както нисшият Адам получава всички неща от всички, така по-висшия Адам предоставя всички неща на всички. Тъй като първият е принцип на отразената Светлина, така последният е принцип на пряката Светлина. Първият е крайната точка на Светлината, спускаща се надолу; последният е нейната крайна точка, изкачваща се нагоре. Така, както Нисшият човек се изкачва от най-ниската материя дори и за Първата Причина, така и Висшия човек се спуска от Простото и Безкрайно Действие дори и до най-ниската и най-разредена Потенция.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2020 август 2020
неделя, юли 12, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 27 1 2 3 4 5
Седмица 28 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 29 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 30 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 31 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org