Във Въведението на книгата Зохар се казва:

Първата компресия е била осъществена, за да може да се отгледа Първоначалната Светлина и да се освободи пространство. Втората компресия станала, когато частиците, останали от отстранената Светлина били свити до точки; и тази компресия била осъществена посредством чувство на радост; както вече беше казано, Божеството се радвало за сметка на Неговия Свети Народ, който след това се появил; и тази радост била бурна и възбудила оживлението и вълнението на Божеството, така че Той се излял в удоволствието си; и от това вълнение се образувала една абстрактна сила на съждението, която е сбор от букви, образувани от точките на остатъчните частици Светлина, останали вътре в кръга. Защото Той пише завършени изрази или ограничени Свои образи в Книгата с отделни единични букви.

Както е било казано, че когато вода и огън са духнати от вятъра, те се раздвижват и с проблясъци като светкавицата, поразяваща очите, и отблясъци, святкащи насам и натам така, че дори Той бил затрогнат и заблестял и заискрил в този кръг – от центъра навън и отново обратно към центъра: това вълнение ние наричаме оживление; и от това оживление, различно разделено вътре в Него, се образувало могъществото за определяне на формирането на буквите.

От това оживление, е казано също така, произлязло определянето на формите, и чрез това определяне Безкрайното ги определило вътре в Себе си, като че ли казвайки “Нека тази Сфера да бъде посоченото място, където да бъдат създадени всички светове!”

Той, излъчващ и святкащ, създал точките, така че тяхното искрене да не поразява очите като светкавицата. След това Той комбинирал по различен начин единичните точки, докато не били оформени буквите по образ и подобие на тези, с които БЛАГОСЛОВЕНИТЕ съчинили декретите на Неговата Мъдрост.

Не е възможно да се достигне до разбиране на сътворението на човека, освен посредством мистерията на буквите; и в тези светове Безкрайността е нищо, освен буквите на Азбуката и комбинациите от тях. Всички светове са Букви и Имена; но Той, Който е Творец на всичко, няма име.

Този свят на обгръщането [или обличането – vestimenti], [т.е. кръглото празно пространство, с остатъчни частици от отстранената Светлина на Безкрайността, все още оставащи след първата контракция и компресия], е най-вътрешното покритие, най-близо до Неговата субстанция; на това покритие принадлежи общото име АУР ПЕНИАЛ - Светлина на Образа на Бог: чрез което ни е дадено да разберем Светлината на Субстанцията.

И след като било направено това покритие, Той го свил, за да издигне нагоре долната половина; ...и това е третата контракция; и по този начин той освободил пространство за световете, които нямали възможността да използват голямата Светлина на покритието и краят на който бил блестящ и прекрасен, като неговото начало. И така [очертавайки долната половина и половината от буквите] били създадени Мъжът и Жената  или, предшествуващ и следващ, прилепени взаимно един към друг.

Празното пространство, получено от това свиване се нарича ауир КАДМОН, ПЪРВОНАЧАЛНО ПРОСТРАНСТВО: защото то било първото от всички Пространства; нито пък било разрешено то да бъде наричано покритие, което е АУР пени-бал, Светлината на Образа на Бог.

Остатъчните частици от Светлината на Одеждата все още остават там. И този свят на одеждата има име, което включва всички неща и което име е ИХУХ. Преди да бъде създаден светът на празното пространство, е Бил Той и Името Му и само те; т.е. АИНСОФ и Неговата одежда.

В ЕМЕХ ХАМЕЛЕХ се казва отново:

Долната половина на одеждата [от третото свиване] е останала празна, без светлината на одеждата. Но остатъчните частици от тази светлина останали в така изпразненото място … и тази одежда се нарича ШЕКИНАХ, обител на Бог, или мястото, където ЙОД Хе или предшестващия [или мъж], и ВАВ хе, на последващия [или жена] и населявано от комбинации от букви.

Това празно пространство било квадратно и се нарича Първоначално Пространство; а в Кабалата то се нарича Ауира Кадмах или Расиму Аилах, Първоначално Пространство или Блажена Частица. Тя е остатъчна частица от Светлината на Одеждата, в която е примесена и малка част от частицата, останала от Самата Субстанция. Тя се нарича Първоначален Ефир, но не празно Пространство... Светлината на Остатъчната Частица остава в мястото, което е заемала и е прилепена там, като нещо духовно, изключително тънко.

В този Ефир има две светлини; т.е. Светлината на СУБСТАНЦИЯТА, която е била взета и тази на Одеждата. Има голяма разлика между двете; защото светлината на Частицата от Одеждата е съотнесена с тази на Субстанцията, като точка в центъра на кръг. И тъй като единственото подходящо име за Светлината на частицата на Аинсоф е АУР, Светлина, следователно, Светлината на Частицата от Одеждата не може да носи това име; и затова ние я наричаме точка, т.е. Йод, която е онази точка в центъра на Светлината... и тази Светлина, точка в центъра на Великата Светлина, наречена Ауир, Небесен Простор или Пространство.

Този Ефир е малко по-обемен от Светлината... не толкова Неуловим, въпреки че не е доловим от Сетивата… – и е наречен Първоначален Ефир... и се простира навсякъде; Философите го наричат Душата на Света... Светлината е видима, въпреки че е неуловима за сетивата. Този Ефир не е нито уловим, нито видим.

Въведението към Книгата Зохар продължава в Частта за буквата Йод и т.н.:

Световете не биха могли да бъдат оформени в този Първоначален Ефир, заради своята изключителна тънкост и излишък от Светлина; а също така и защото в него е останал жизненият Дух на Частицата от Светлината Аинсоф и на Частицата от Светлината на Одеждата; по този начин било предотвратено това проявление.

Затова Той насочил буквата Йод, след като тя не била толкова бляскава като Първоначалния Небесен Простор, да слезе и да приеме в себе си светлината на останалото в Първоначалния Ефир, и да се върне горе, с тази Частица, която толкова пречела на проявлението; Йод така и направила.

Тя се спуснала надолу пет пъти, за да отстрани жизнения Дух на Частицата от Светлината Аинсоф; и Частицата от Светлина и жизнения Дух на Одеждата от Сферата на Великолепието, за да направи от нея АДАМ, наречен КАДМОН. А с нейното завръщане, проявлението било задвижено в пространството долу и Частица от Върховния Блясък все още остава там, съществувайки като Сферична Форма и наречен в Зохар просто Тепиру или Великолепие; и така била оформена Първата Материя… и тя била само изпарение и дим. И тъй като димът няма форма, не се възприема под някаква определена фиксирана форма, то тази Сфера е малко безформена, тъй като все пак изглежда, че има сферична форма, но не е ограничена.

Буквата Йод, бидейки прилепена към Шекинах, в същото време към нея е прилепена Светлината на Шекинах, въпреки че нейната светлина не била толкова силна като тази на Шекинах. Но когато тя слязла надолу, тя оставила собствената си светлина долу и Великолепието се състои от нея. След това в Йод останала само частица от тази светлина, тъй като тя не могла да се издигне отново към Шекинах и да се прилепи към него. Затова Светия и Благословен насочил буквата Хе [женската буква] да предаде на Йод част от нейната Светлина; и го изпратила да слезе надолу и да сподели тази Светлина във Великолепието, споменато по-горе... и когато тя се спуснала отново в Сферата на Великолепието, тя разпръснала около нея Светлината, която ù била предадена от буквата Хе.

И когато тя отново се възкачила тя оставила след себе си продуктивната светлина на буквата Хе и от това била съставена друга Сфера, вътре в Сферата на Великолепието; тази по-малка Сфера е назована в Зохар КЕТЕР аилах, корона сумма, Върховна Корона а също и атика де атиким, Antiquuns Antiquum, Древният на Древните и дори аили х’ аилит, Causa Causarum, Причина на Причините. Но Короната е много по-малка от Сферата на Великолепието, така че вътре в буквата остава още много незаето място и пространство.

В Бет АЛОХИМ се казва:

Преди Безкрайния Бог, Върховното и Първо Добро обективно формирало вътре в себе си една определена концепция, дефинирана, ограничена и обект на мисълта и придало форма и очертание на интелектуалната концепция и образ. Той бил сам, без компания, без форма или подобие, напълно лишен от Идеал или Фигура... Забранено е да се прави от Него каквато и да е фигура, с помощта на който и да е образ в света, нито с буквата Хе, нито с буквата Йод, нито с която и да е друга буква или точка в света.

Но след като Той оформил тази Идея, определената концепция, ограничена и разбираема, която представлява Десетте Номерации от средата на предаването, Адам Кадмон, Първоначалният или Върховен Човек, Той слязъл по тази среда и може, посредством тази Идея, да бъде наречен с името ИХУХ, така че създадените неща да имат познания за Него посредством Неговото подобие.

Тежко на този, който оприличава Бог на някакъв образ или какъвто и да е атрибут, пък дори и той да е един от Неговите собствени; още повече, ако той Го оприличава на Синовете на Човека, чиито елементи са земни и така са консумирани и загиват!

Не може да има никаква концепция за Него, освен дотолкова, доколкото Той Се разкрива, властвува над и чрез някой атрибут... Абстрахирайки се от това, не може да има никакъв атрибут, концепция или идеал за Него. Той може да се сравнява само с Морето, запълващ някакъв огромен резервоар, леглото му в Земята, например; и там си прави една вдлъбнатина, така че оттам ние можем да започнем и да изчислим размерите на самото Море.

Например, Извор и Източник на Океана е нещо, което е едно. Ако от този Източник или Извор избликне някакъв фонтан, пропорционален на пространството, заето от Морето в този полусферичен резервоар, каквато е буквата Йод, там Източникът на Извора е първото нещо, а фонтанът, който изтича от него е второто. Тогава нека бъде направен голям резервоар, като се изкопае място за него и да бъде наречен Океан и тогава се получава третото нещо, съд [Vas]. А сега нека този голям резервоар да бъде разделен на седем легла от реки или на седем продълговати резервоара, така че водите от всеки океан да могат да се излеят в седем реки; и като се добавят Изворът, Фонтанът и Океанът стават общо десет.

Първопричината на причините образувала десет Номерации и нарекла Източника на Извора КЕТЕР, Corona, Корона, в която е включена идеята за кръгообразната форма, защото в нея няма край на потока Светлина; и затова Той нарекъл това, като Себе си, безкрайно; защото то също като Него няма прилика или конфигурация, нито пък има съд или вместилище, където да се събере и оттам да може да бъде разпознато.

След като оформил по този начин Короната, Той изработил едно по-малко вместилище, буквата Йод и я запълнил от този източник; и нарекъл това “Фонтанът, бликащ с Мъдрост” и като се разкрил по този начин, Той Се нарекъл МЪДЪР, а съда Той нарекъл ХАКЕМАХ, Мъдрост, Sapientia.

След това Той направил също голям резервоар, като го нарекъл Океан; на него дал името БИНАХ, Разбиращ, Intelligentia. В него Той Се охарактеризирал като Интелигентен или Мислещ. Той наистина е Абсолютно Мъдър и Интелигентен, но Хакемах не е Абсолютна Мъдрост сама по себе си, а е мъдра посредством Бинах, който пълни Себе си от нея и ако този източник ù бъде отнет, ще стане суха и неинтелигентна.

И от това се раждат седем безценни съда, на които са дадени следните имена: ГЕДУЛАХ, Величие или Благост  [или КХАСЕД, Милост]; ГЕБУРАХ, Суровост, Непреклонност или Строгост; ТЕФАРЕТ, Красота; НЕТСАКХ, Победа; ХОД, Слава; ЙЕСОД, Основа или База и МАЛАКОТ, Управление, Царуване, Кралство, Царство или Власт. А в ГЕДУЛАХ Той взел ролята на Велик и Милостив. В ГЕБУРАХ - на Строг, в ТЕФАРЕТ – на Красив; в НЕТСАКХ – на Побеждаващ; в ХОД – на НАШИЯ ВЕЛИК ТВОРЕЦ; в ЙЕСОД – на Справедлив, като всички съдове и светове били подкрепяни от ЙЕСОД; а в МАЛАКОТ Той Си дал титлата Крал.

В Кабалата се твърди, че тези номерации или Семироти първоначално се съдържали една в друга; или, че Кетер съдържала деветте други, а Хакемах съдържала Бинах, а Бинах съдържала последните седем.

Защото всички неща, се казва в коментара на Равина Ицхак Лорха, по един най-непонятен начин се състоят или обитават или се съдържат в Бинах и той ги проектира и ги изпраща надолу, порода по порода в отделните светове на Еманацията, Сътворението, Оформянето и Произвеждането; и оттам всички са извлечени от това, което е над тях и на техните потоци са дадени имена; защото от могъществото, което е представлявало тяхното състояние там, те слизат долу в реалността.

Във Въведението се казва:

На много места в Зохар се казва, че всички неща, които произлизат от или са създадени имат своя корен горе. Следователно, по същия начин и Десетте Сефирота имат своя корен горе, в света на одеждата, в самата Му Субстанция; а АИНСОФ  е имал цялостно съзнание и оценка, преди те да започнат да съществуват в реалността, за всички Степени и Въплъщения, които са се съдържали, без да се проявяват в самия Него, по отношение на същността на всяко едно от тях и тогава настъпили неговите господство и мощ... Когато той дошъл при Сефирота на Въплъщението Малакот, който тогава бил скрит в самия Него, тогава Той взел решение в самия Него, че тези светове трябва да бъдат оформени; тъй като стълбицата на първите девет Сефирота била съставена по такъв начин, че не било нито редно, нито необходимо световете да бъдат формирани от тях; защото всички атрибути на тези девет Висши Сефорота могат да бъдат приписани на Него, дори и да няма външно проявление на факта, че той действа; но Малакот, което е Империя на Господството, не могат да Му бъдат приписани, освен ако той не властвува над други Съществувания; така че от точката на Малакот Той създал всички светове в реалността.