header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Законите на икономиката започват да се проявяват, когато ги нарушават.“ - Карл Маркс

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение) Печат Е-мейл

Халдейците нарекли Висшето Божество ARAOR, Баща на Светлината. Предполагало се, че от него ще струи светлина, която ще осветява света и райските райони. Тази Светлина или Огън била смятана за Символ на Божествената Същност, която се разпростирала и към нисшите духовни природи. Халдейските оракули казват: “Бащата е взел от Себе си, и не е ограничил своя собствен огън само в своята интелектуална мощ:”... Всички неща са се родили от един Огън.”

Тсабейците считали, че всички нисши духовно същества произлизат от Висшето Божество; и затова Проклий казва: “Шествието на боговете е едно и непрекъснато, движещо се надолу от разбираемите и латентни единства и свършващо в последната част на Божествената причина.”

Не е възможно да се говори ясно за Божествеността. Който се опита да изрази Неговите атрибути с помощта на абстракциите, се обрича на негативизъм и веднага загубва представата за идеите си, лутайки се в пустиня от думи. Да се натрупват Суперлативи след Суперлативи и да Го наричат най-добрия, най-мъдрия, най-великия, не означава нищо друго, освен да се преувеличават качества, които са присъщи за човека. Разумът основателно ни учи, че съществува само един Бог и че Той е Съвършено и Добродетелно Същество; но човешкият ум не е в състояние да си състави ясна представа за Божествената Природа, за Субстанцията на Божеството, за начина на Неговото Съществуване или за начина на сътворение на Неговата Вселена. Не можем да прикрепим никакви ясни идеи към Всемогъществото, Висшата наука, към Безкрайността или Вечността; и ние нямаме право да му приписваме интелигентност или някакво друго наше духовно качество, разширено да безкрайност; или да Му приписваме наши сетива или органи на тялото си, както са превели в писанията си Евреите.

Ние се задоволяваме с това да отричаме в Божеството всичко, което съставлява съществуването, дотолкова, доколкото сме в състояние да възприемаме съществуването. По този начин, по логичен път, Той се превръща за нас в нищо, Не-Енс. Древните не са правели разлика между този подход и Атеизма и са се стремели да Го възприемат като нещо реално. Това е необходимост за Човешката Природа. Теологичната идея или по-скоро не-идея за Божеството, не се споделя или признава от неуките. За тях Бог винаги ще бъде Бащата, Който е в Рая, Монарх на Трона Си, Същество с човешки чувства и човешки симпатии, което се сърди на техните прегрешения, проявява снизхождение, ако те се разкаят, податливо е на техните молби. Човечността в много по-голяма степен от Божествеността на Христос кара масата от Християни да Го боготворят повече, отколкото боготворят Бащата.

“Светлината на Субстанцията на Безкрайността” е израз от Кабалата. Христос е бил, според Свети Джон, “Светлината, която осветявала всеки човек, който идвал на Земята”; и “тази Светлина била животът на човека”. “Светлината светела в тъмнината и тъмнината не схващала това.”

Древните идеи по отношение на Светлината вероятно са били толкова верни, колкото и нашите собствени. Не изглежда те да са приписвали на Светлината някои от качествата на материята. Но модерната Наука я определя като поток от частици материя, течащ или изстрелян от Слънцето и Звездите и движещ се през пространството, за да стигне до нас. Каква сила на привличане тук или на отблъскване от Слънцето, или от най-далечната Звезда би могла да привлича или да движи тези недоловими, безтегловни, безкрайно малки частици, доловими само от Сетивата на Зрението, толкова далеч през пространството, според механистичната теория и теорията за силата? Какво се е случило с огромната съвкупност частици, които са достигнали Земята от сътворението насам? Дали са увеличили обема си? Защо не може химията да ги открие и анализира? Ако са материя, защо могат да пътуват само в прави линии?

Нито една характеристика на материята не принадлежи на Светлината, или Топлината, или пламъка, или на Галванизма, Електричеството и Магнетизма. Електрическата искра е светлина, така е и с искрата, която се произвежда от кремъка, когато тя отрязва частици от стоманата. Желязото, разтопено или загрято, излъчва светлина; и насекомите, инфузориите и изгнилото дърво също я излъчват. Топлина се получава чрез триене и чрез натиск; за да обясни това, Науката ни разказва за латентна калория, като по този начин ни я представя като съществуваща без нейната единствена позната отличителна характеристика. Кое качество на материята позволява на една светкавица, изпратена от Рая, да събори дъба? Кое качество на материята ù позволява да обиколи Земята само за секунди?

Ние крием невежеството си с нищо не значещи думи в пълното си незнание за природата на тези могъщи посредници на Божествената Сила; и основателно можем да бъдем попитани защо Светлината може да не бъде производна на Божеството, както е било признато от всички религии на всички времена в Света.

Всички наистина догматични религии са произлезли от Кабалата и се връщат към нея: научно и велико в религиозните блянове на всички Илюминати Якоб Бьом, Сведенборг, Свети Мартин и други, е взето от Кабалата; Всички Масонски асоциации дължат на Кабалата техните Тайни и техните Символи.

Само Кабалата освещава съюза на Универсалния Разум и Божествения Свят; тя противопоставя на две сили, очевидно противоположни, вечното равновесие на съществуването; само тя помирява Разума с Вярата, Силата със Свободата, Науката с Мистерията; тя притежава ключовете на Настоящето, Миналото и Бъдещето.

Библията, с всичките алегории, които съдържа, изразява само по един непълен и завоалиран начин религиозната наука на Евреите. Доктрината на Мойсей и Пророците, идентична в основата си с тази на древните Египтяни, също има своето открито значение и своите неясноти. Еврейските книги били написани, само за да върнат спомена за традициите; и те били написани в Символи, неразбираеми за непосветените. Петокнижието и пророческите поеми били просто елементарни книги за доктрини, морал или литургия; а истинската тайна и традиционната философия били написани по-късно, завоалирани и още по-малко прозрачни. Така била родена втора Библия, непозната за или по-скоро неразбираема за Християните; една колекция от чудовищни абсурди, както казват те; а посветените казват: паметник, в който е събрано всичко, което геният на философията и на религията някога е формирал или измислил за възвишеното; едно съкровище, заобиколено с тръни; един диамант, скрит в груб тъмен камък.

Човек се изпълва с възхита, когато прониква в Светилището на Кабала, виждайки една доктрина толкова логична, толкова проста и в същото време толкова абсолютна. Нужното единение на идеи и знаци, освещаване на най-основните реалности с примитивни знаци; Триединство от Думи, Букви и Числа; философия елементарна като азбуката, проникновена и безкрайна като Света; теореми по-пълни и сияйни, отколкото теоремите на Питагор; теология, сведена само до броене на пръсти; Безкрайност, която може да бъде събрана в дланта на едно малко дете; десет шифъра и двадесет и две букви, триъгълник, квадрат и кръг – това са всички елементи на Кабалата. Това са елементарните принципи на написаната Дума, отражение на онази изречена Дума, която е сътворила света!

Това е доктрината на Кабала, с която Вие без съмнение ще се стремите да се запознаете, както и със Сътворението.

Абсолютното Божество при Кабалистите няма име. Термините, които се прилагат за Него, са аор пасот, НАЙ-ОБИКНОВЕНА [ИЛИ ЧИСТА] СВЕТЛИНА, наречена айен сопси или БЕЗКРАЙНА, преди всяка Еманация. Защото тогава нямало никакво пространство или празно място, а само безкрайна Светлина.”

Преди Божеството да създаде някакъв Идеал, някаква ограничена и разбираема Природа или каквато и да било форма, Той е бил сам, без форма и подобие и не би могло да съществува никакво познание или разбиране за Него по никакъв начин. Той бил без Идея и без Фигура и е забранено да се формира Идея или Фигура за Него, нито с буквата Хе, нито с буквата Йод, въпреки че тези две букви се съдържат в Светото Име; нито с каквато и да е друга буква или точка в света.

Но след като създал тази Идея [тази ограничена и съществуваща само в мисълта Природа, която представляват десетте Номерации, Сефирот или Лъчите], Идеята за Посредника или, Първият Човек АДАМ КАДМОН и тогава Той слязъл там и посредством тази Идея Той може да бъде наречен с името тетраграматон; и че сътворените неща могат да придобият знание за Него, по Негово подобие.

Когато Безкрайният Бог пожелал да пусне това, което да тече нататък, Той се свил в центъра на Неговата светлина по такъв начин, че най-силната светлина да се събере в един кръг и от всички страни - сама върху себе си. И това била първата контракция, наречена Тсемсум.

АДАМ КАДМОН, Първоначалният или Първи Човек, е първото Азилутско творение на Безкрайната Светлина, излъчено в опразненото Пространство и от което след това всички други степени и системи са получили началото си. То е наречено Адам и предшествува всички първи. В него са придадени десет сферични номерации; и след това се появила праволинейната фигура на един човек в неговата Сефиротска декада, тъй като това бил диаметърът на горепосочените кръгове; това била оста на тези сфери, достигаща от най-високата им точка до най-ниската; и от нея зависят всички системи.

Но сега, тъй като Безкрайната Светлина ще бъде твърде съвършена и велика, за да се роди и да се издържи, освен чрез посредничеството на този Адам Кадмон, а неговата Най-Тайна Природа би предотвратила това, то сияйната светлина трябвало отново да излъчи течение от себе си, през определени отвори, както било, наподобяващи прозорци и които са наречени уши, очи, ноздри и уста.

Светлината, излизаща от този Адам Кадмон е наистина само една; но пропорционално на своята отдалеченост от мястото на изтичането и от степените на слизането, тя е по-плътна.

От думата Атсил, да произлизам или да изтичам, идва думата Атсилот или Азилут, Еманация или Система на творенията. Когато първоначалното пространство било изпразнено, заобикалящата Светлина на Безкрайността и Светлината били спуснати в празнотата и не се допирали една с друга; но Светлината на Безкрайността се изляла в това празно пространство през една линия или един малък канал; и тази Светлина е Първоначалния и излъчващ Принцип или първоизточника и произхода на Еманацията: но Светлината вътре в празното пространство е подчинена на еманацията; и двете се сливат само посредством горепосочената линия.

Азилут означава специфично и принципно първата система на четирите Оламота, светове или системи; след което била наречена Азилутски Свят.

Десетте Сефиорота на общата Азилутска Система са десет Некудота или Точки.

АИНСОФ, AЕНСOPH или айенсоф е заглавието на Първопричина на Причините, като значението ù е “безкрайна”, защото няма граница на Нейната Възвишеност и никой не може да я разбере. Понякога също така името се отнася за КЕТЕР или КОРОНА, първата еманация, защото е ТРОН на Безкрайността или първото и най-високо Място и нищо не е по-високо от него, защото Аинсоф го обитава и е скрит в него: следователно, то се радва на същото име.

Преди да има каквото и да е, се казва в Емех Хамелех, Той, по свое собствено желание, предложил на Себе си да направи светове..., но по онова време нямало празно пространство за светове; цялото пространство било запълнено със светлината на Неговата Субстанция, която Той в определени граници бил поставил в средата на самия Себе си и от частите на която и в която, Той след това щял да осъществи сливането.

Какво направил тогава Господарят на Волята, този най-съвършен свободен Посредник? По Своя собствена преценка, Той отмерил от Своята собствена Субстанция ширината и дължината на окръжно пространство, което да бъде опразнено и в което да могат да бъдат разположени световете, за които стана дума по-горе; а от тази Светлина, която била включена в така отмерената окръжност, Той свил и прегънал известна част... и тази Светлина той издигнал по-нагоре, така че останало едно незаето от Първоначалната Светлина място.

Но и това място не останало съвсем изпразнено от тази Светлина; защото частици от Първоначалната Светлина останали в мястото, където Тя се намирала преди; и те не изчезнали оттам.

Преди да се излеят Еманациите и да се създадат създадените неща, Върховната Светлина била разширена до безкрайност и запълнена с цялото Къде: нищо нямало, освен тази разширена светлина, наричана аор х’АИНСОФ, Светлината на не-крайното.

Когато на Разширението му хрумнало да пожелае да прави светове и чрез изливане да произведе Еманации и да разпръсне като Светлината съвършенството на Своите активни сили и на Своите аспекти и атрибути, което било движещата причина за сътворението на световете, тогава тази Светлина, свита до известна мярка, се оттеглила от всички посоки от определена централна точка и от всички страни се отдръпнала назад, така че останал малко вакуум, наречен празно пространство в една окръжност, еднакво отдалечена от тази точка, която била точно в центъра на пространството... едно определено празно място и пространство останало в Средната Безкрайност: едно определено Къде било образувано тогава там, където биха могли да Бъдат Еманациите и Създаденото, и Оформеното и Фабрикуваното.

Този свят на обличането – това празно окръжно пространство с частици от оттеглилата се светлина на Безкрайното и все пак оставащо, е най-вътрешната одежда, най-близо до Неговата субстанция; и на нея принадлежи името аор пенал-ал, Светлина на Образа на Бог.

Едно вътрешно пространство заобикаля тази голяма окръжност, установена между светлината на самата субстанция, заобикаляща кръга от външната му страна и субстанцията, намираща се вътре в кръга. То се нарича превъзходно ВЕЛИКОЛЕПИЕ в противоположност на Обикновено Великолепие.

Казано е, че тази светлина “от частицата на одеждата”, съотнесена към тази от частицата на субстанцията е като точка в центъра на кръга. Тази светлина, точка в центъра на Великата Светлина, се нарича Ауир, Ефир или Пространство.

Небесният Простор е малко по-обемен от Светлината – не толкова Неуловим – въпреки че не е доловим от Сетивата – и е наречен Първичен Небесен Простор – и се простира навсякъде; Философите го наричат Душата на Света.

Светлината, която се излъчва от Божеството оттук нататък, не може да се каже, че е отделена или различна от Него. “Тя се излъчва от Него и все пак всичко продължава да бъде в съвършено единство... Сефиротите, понякога наричани Личности на Божеството, са Неговите Лъчи, чрез които Той има възможност по най-съвършения начин да се покаже.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2020 август 2020
вторник, юли 14, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 27 1 2 3 4 5
Седмица 28 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 29 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 30 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 31 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org