header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Законите на икономиката започват да се проявяват, когато ги нарушават.“ - Карл Маркс

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение) Печат Е-мейл

СИЛАТА е мъдрото използване на волята, което кара самата Предопределеност да служи, за да се постигнат целите на Мъдреците.

Всемогъществото е най-абсолютната Свобода; а абсолютната Свобода не може да съществува без съвършено равновесие; и опората на Якин и Боаз са също неограничените СИЛА и ВЕЛИКОЛЕПИЕ на СЪВЪРШЕНСТВОТО на Божеството, седмата и осмата Сефирота от Кабалата, от чието равновесие следват вечната неизменност и Стабилност на Неговите планове и творения и онзи съвършен Успех и неделимо, неограничено Царство, които са деветата и десетата Сефирота, от които се въздига Храмът на Соломон в своята тържествена симетрия без да се чуе и звук от някакъв инструмент, за нас то е един символ. “Защото твое е”, се казва в Най-Съвършената от всички Молитви “ЦАРСТВОТО, СИЛАТА и СЛАВАТА във всички времена! Амин!”.

АБСОЛЮТНОТО е самата необходимост да БЪДЕШ, неизменният закон на Разума и Истината. То е ТОВА, КОЕТО Е. Но ТОВА, КОЕТО Е, в известен смисъл е преди ТОЙ, КОЙТО Е. Самият Бог не е без причина за съществуване. Той не съществува случайно. Не би могъл. И така, Неговото Съществуване е наложително, то е необходимо. Той може да съществува само благодарение на Върховния и неизбежен РАЗУМ. Следователно този РАЗУМ е АБСОЛЮТНОТО; защото в НЕГО трябва да вярваме, ако искаме нашата вяра да има разумна и солидна база. Било е казано в нашите времена, че Бог е Хипотеза; Но Абсолютният Разум не е един: той е важен за Съществуването.

Свети Тома е казал: “Едно нещо не е справедливо, защото Бог го желае, но БОГ ГО ЖЕЛАЕ, ЗАЩОТО Е СПРАВЕДЛИВО. Ако той беше осъзнал всички последствия, които произтичат от тази хубава мисъл, би открил истинския Философски Камък; магическия еликсир, който може да превърне всички страдания на света в златни милости. Точно както за Бог е необходимост ДА БЪДЕ, така за Него е необходимо да бъде справедлив, любящ и милостив. Той не може да бъде несправедлив, жесток, безмилостен. Той не може да отхвърли закона за доброто и злото, за достойнството и слабостта; защото моралните закони са толкова абсолютни, колкото и физическите закони. Има невъзможни неща. Както е невъзможно сборът на две и две да бъде пет, а не четири; както е невъзможно едно нещо да бъде и да не бъде едновременно; както е невъзможно Божеството да превърне престъплението в достойнство, а любовта и благодарността в престъпления. По същия начин е било невъзможно Човек да бъде съвършен с неговите телесни усещания и апетити, както е било невъзможно да възприема удоволствието, а да не възприема болката.

Ето защо, според идеята на Свети Тома, моралните закони са приложения на БОЖЕСТВЕНАТА ВОЛЯ, само защото те са решенията на АБСОЛЮТНАТА МЪДРОСТ и РАЗУМ и Откровения на Божествената ПРИРОДА. Само това дава право на Божеството да ги въведе в действие; само така постигаме сигурност във Вярата и в това, че Вселената е една Хармония.

Да се вярва в Разума на Бог и в Бога на Разума, означава да се направи невъзможно съществуването на Атеизма. Точно Идолопоклонниците са тези, които са създали Атеистите.

Аналогията дава на Мъдреците всички сили на Природата. Това е ключът към Великата Тайна, това е коренът на Дървото на Живота, науката за Доброто и Злото.

Абсолютното е РАЗУМ. Разумът СЪЩЕСТВУВА със Собствени средства. Той Е, защото Е, а не защото ние предполагаме, че е. НЕГО ГО ИМА там, където нищо не съществува; но нищо не може да съществува без НЕГО. Разумът е Необходимост, Закон, Господство на всяка Свобода и директива на всеки Посветен. Ако БОГ Е, ТОЙ Е заради Разума. Концепцията за Абсолютно Божество извън или независимо от Разума е ИДОЛ на Черната Магия, ФАНТОМ на Демона.

Върховният Интелект по необходимост е рационален. Бог във философията не може да бъде друго, освен Хипотеза; но Хипотеза, наложена от доброто разбиране за Човешкия Разум. Да се персонифицира Абсолютния Разум означава да се определи Божествения Идеал.

НЕОБХОДИМОСТ, СВОБОДА И РАЗУМ! Ето великия и Върховен Триъгълник на Кабалистите!

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ, ВОЛЯ И ВЛАСТ! Това е магическата триада, която за човешките неща отговаря на Божествения Триъгълник.

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТТА е неизбежното свързване в едно цяло, последователно, на следствия и причини по определен ред.

ВОЛЯТА е дарбата, която направлява силите на Интелекта, за да помири свободата на хората с необходимостта на нещата.

Аргументацията за тези разсъждения трябва да направите сами. Всеки от нас го прави. “Търси”, се казва в Светото Писание, “и ще намериш”. И все пак дискусиите не са забранени; и без съмнение тази тема ще бъде разисквана пред вас оттук нататък. Потвърждение, отрицание, дискусия – чрез тях се постига истината.

Да се изучават големите Мистерии на Вселената и да се търсят решения на нейните многообразни енигми, е основната задача на Мисълта и представлява основното разграничение между Човека и животните. По същия начин, във всички времена Интелектът е полагал усилия да разбере и да си обясни Природата на Върховното Божество.

Това, че един Разум и една Воля са създали и управлявали Вселената е твърде очевидно, за да не бъде признато веднага от философите на всички времена. Древните религии са онези, които са се стремели да мултиплицират боговете. Природата на Едно Божество и начинът, по който Вселената е започнала своето съществуване, са въпросите, които винаги са измъчвали човешкия интелект: и предимно с тези въпроси са се занимавали Кабалистите.

Вярно е, че в известен смисъл не можем да имаме истинско познание за Абсолютното, за самото Божество. Начините за получаване на обичайно наричаното истинско познание са само нашите сетива. Ако това, да виждаш или да чувстваш е знание, то тогава ние нямаме нищо от нашата собствена Душа, от електричеството или от магнетизма. Ние виждаме, усещаме и опитваме една киселина или основа и знаем нещо за характеристиките на всяка от тях; но само когато ги използувваме в комбинация с други вещества и научим техните ефекти, започваме да се запознаваме с тяхната природа. Именно комбинациите и експериментите на Химията ни дават познания за природата и силите на повечето животински и растителни вещества. Тъй като те са познаваеми чрез проверката с нашите сетива, ние можем частично да съдим за тях само от това; но Душата, нашата собствена, или тази на някой друг, бидейки отвъд това познание, може да се познае само от действията и думите, повлияни от нея. Магнетизмът и електричеството, когато са в покой, са по същия начин отвъд юрисдикцията на сетивата; а когато са в действие, ние виждаме, чувствуваме, чуваме, опитваме и помирисваме само следствията от тях. Ние не знаем какво те са, а само какво правят. Можем да опознаем атрибутите на Божеството само посредством Неговите проявления. Да се иска нещо друго е да се иска не знание, а нещо друго, за което нямаме име. Бог е Сила; и ние не познаваме друга Сила, сама по себе си, ние познаваме само следствията, резултатите, действията от нея и онова, което Разумът ни учи по аналогия.

В тези по-късни дни, в усилията си да се измъкнем от всички материални идеи по отношение на Божеството, ние до такава степен сме пречистили нашите понятия за Бог, че сме загубили всякаква идея за Него. В борбата си да гледаме на Него като на чист нематериален Дух, сме направили думата Дух синоним на нищо и можем да кажем само че Той е Нещо, с някои атрибути като Сила, Мъдрост и Интелигентност. Да Го сравняваме със СВЕТЛИНА сега би се сметнало не само за нефилософско, но и еквивалентно на Атеизъм; и ние намираме за необходимо да извиняваме и съжаляваме древните за техните неадекватни и груби идеи за Божеството, изразяващи се в това - да Го смятат за Принцип на Светлината, за невидимата същност или субстанция, от която струи видимата Светлина.

И все пак нашите собствени свети писания непрекъснато говорят за Него като за Светлина; следователно, на Тсабейците и на Кабалата може да бъде простено, че правят същото; особено след като те не са гледали на Него като на видима Светлина, позната за нас, а като на Първичния Просторен Океан, от който идва светлината.

Дали преди сътворението Божеството е живяло самò в Тъмнината или в Светлината? Дали Светлината е съществувала ведно с Него, или е била създадена след една вечност, изпълнена с тъмнина? И ако е съществувала ведно с Него, дали е произлязла от Него, запълвайки цялото пространство, както и Той го е запълвал, като Той и Светлината едновременно са запълвали същото място и всяко място?

Милтън казва, изразявайки Еврейската доктрина:

“Здравей, Свята Светлина, първородно отроче на Рая

или на Вечния, Винаги вечния лъч!

Мога ли да те обявя за невинна, тъй като Бог е Светлина!

И никога, освен в недостижимата Светлина

Дошла от Вечността; и заселила се в Теб

Светла рожба на светлата Същност на несътвореното.” 

“СВЕТЛИНАТА,” се казва в Книгата Омшим или Въведение в Кабалата, “най-Върховното от всички неща и най-Възвишеното и Безкрайно и определено като БЕЗГРАНИЧНО, не може да бъде постигната чрез размишления и спекулации; и САМАТА ТЯ очевидно се е оттеглила и се намира отвъд всякаква мисловна дейност. Тя е била, преди всички останали неща, произведена, сътворена, оформена и направена от самата Еманация; и в нея не е имало нито Време, нито Глава, нито Начало, тъй като тя винаги е съществувала и остава завинаги, без начало и без край”.

Преди двете Еманации да потекат, преди да бъдат сътворени нещата, които били сътворени, Върховната Светлина е била разширена до безкрайност и изпълнена с цялото КЪДЕ; така че по отношение на Светлината не може да има никакъв вакуум, нито пък незаето пространство; но ВСИЧКО е било изпълнено с тази Светлина на Безкрайното, така разширено, че по никакъв начин не е имало никакъв край и дотолкова, доколкото не е имало нищо друго освен тази разширена Светлина, която с известно единствено и просто равенство, е била навсякъде сама към себе си”.

анисоф е наречен Светлина, се казва във Въведението към Зохар, защото е невъзможно да се изрази с някаква друга дума.

Да се схваща Бог като нещо съществуващо, а не просто като не-субстанция или име, включващо не-съществуване, Кабала, както Египтяните, си Го е представяла като “най-окултната Светлина”, АУР, не като нашата материална видима Светлина, а като Субстанцията, от която струи Светлината, огънят, като свързан със своята топлина и пламък. От тази Светлина или Ефир, Слънцето било за Тсабейците единственото проявление или блясък и като такова било боготворено, а не като от вида царство и власт. Бог бил Phos Noeton, Светлината, познаваема само за Интелекта и Принципът-Светлина, Ефира-Светлина, от които произлизат душите и към които те се връщат.

Светлина, Огън и Пламък за Финикийците били синове на Хронос. Те били Троицата за Халдейските Оракули, АОР на Божеството, проявяващо се в пламъка, който излиза от невидимия Огън.

В първите три Персийски Амшаспанди, ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА СВЕТЛИНАТА, ОГЪНЯ И БЛЯСЪКА, разпознаваме АОР, зохар и зайо, Светлината, Великолепието и Блясъка на Кабала. Първото е наречено аор мупала, Чудна или Скрита Светлина, неразкрита, непоказана – която е кетер, първата Еманация или Сефирах, Волята на Божеството: втората е нестар, Скрита – която е хакемах, втората Сефирах, или Интелектуалното Могъщество на Божеството: и третата е метанотсатс, искряща – която е бинах, третата Сефирах или способността да се произвежда интелект. С други думи, те са САМАТА СЪЩНОСТ на светлината в Божеството: Огънят, който е тази светлина, ограничен и снабден с атрибути, така че да може да се прояви и все пак да остане непроявен, или неговото великолепие или блясък, или светлина, която излиза от огъня.

Масонството е търсене на Светлината. Това търсене ни води по обратния път, както виждате, довежда ни до Кабала. В тази древна и малко разбираема смесица от абсурдност и философия Посветеният може да намери източника на много доктрини; и може, след време, да започне да разбира Окултните философи, Алхимиците, всички Анти-папски Мислители на Средните Векове и Емануил Сведенборг.

В Хавасати Рих, прочутата Санскритска строфа, се казва: “Той е Ханза (Слънцето), живеещ в светлина; Васу, атмосферата, живееща в небесната твърд; призоваващият боговете (Анги), живеещ върху олтара (т.е., върху огъня на олтара); гостът (на боготворящия), живеещ в къщата (домашния огън); живеещият сред хората (като съзнанието); живеещият в най-добрата орбита, (Слънцето); населяващият истината; населяващият небето (въздуха); роденият във водите, в лъчите на светлината, в истинността (на проявлението), в планините на Изтока; Истината (самата)”.

“В началото”, се казва в един санскритски химн, “се въздигна Източникът на златна светлина. Той беше единственият роден Повелител на всичко, което е. Той сътвори Земята и небето. Кой е Богът, на Когото да предложим нашето жертвоприношение?”

“Той, който дава живот, той, който дава сила; Чиято благословия желаят всички светли богове; Чиято сянка е безсмъртието; Чиято сянка е смъртта; Кой е Бог, и т.н.?”

“Той, благодарение на Когото небето е светло и ни е дадена Земята; Той, благодарение на Когото е бил сътворен Рая или най-висшия Рай; Той, който е отмерил светлината във въздуха; Кой е Бог и т.н.?”

“Той, към Когото гледат Рая и Земята, следвайки твърдо волята Му и треперейки вътрешно;Той, над Когото изгряващото слънце продължава да свети; Кой е Бог и т.н.?”

“Накъдето и да се понесат водните облаци, където и да посеят семената и да запалят огъня, оттам се възправя Той, Който е единственият живот на светлите богове; Кой е бог и т.н.?”

ДУМАТА НА БОГ, казва индийската философия, е универсалната и невидима Светлина, познаваема чрез сетивата, която изпуска своята мъгла към Слънцето, Луната, Планетите и другите Звезди. Фило я нарича “Универсалната Светлина”, която губи част от своята чистота и великолепие, като се спуска от интелектуалния към сетивния свят и се проявява външно от Божеството; а Кабалата представлява толкова от Безкрайната Светлина, пусната към кръглата празнота, подготвена за сътворението в Безкрайната Светлина и Мъдрост, колкото да мине през канал, тънък колкото линия или конец. Сефирот, зараждащ се от Божеството, са лъчите на Неговото Великолепие.

Халдейските Оракули казват: “Интелектът на Създателя, пуснат в действие, сътвори, формирайки в себе си, с интелект, вселени с всякакви възможни форми и видове, които излизат и текат, от Един Източник... Защото Божеството, персонифицирано като Суверен, преди да изгради многообразната Вселена, постулира една универсална и неизменяща се вселена, като оттук нататък впечатлението за формата му преминава през Вселената; и тази Вселена, оформена и създадена по подобаващ начин, става видимо по-красива и сътворена в безкрайно различни видове и чийто Източник и извор оттук нататък е един... Интелектуалните концепции и форми, произтичащи от източника на Създателя, и следващи една след друга, във връзка с винаги напредващото Време и взимайки от ПЪРВИЧНИЯ ПРОСТОР ИЛИ ОГЪН; и все пак всички тези Вселени и Първични Видове и Идеи произтичат от и са част от първия Източник на Съзидателната Сила, съвършена сама по себе си.”



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2020 август 2020
вторник, юли 14, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 27 1 2 3 4 5
Седмица 28 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 29 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 30 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 31 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org