header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Лошите времена пораждат лоши мисли.“ — Ибсен

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение) Печат Е-мейл

Такава е била магията, от Зороастър до Манес, от Орфей до Аполоний Тианий; когато позитивното Християнство, триумфиращо над прекрасните мечти и гигантските стремежи на Александрийската школа, публично заклеймило тази философия със своите анатеми и я заставило да стане по-окултна и по-мистериозна от всякога.

Въпреки това, в основата на магията стои науката, както и в основата на Християнството лежи любовта; и в Евангелистките Символи ние виждаме въплътената ДУМА, обожавана в ранното детство от трима магове, направлявани от една звезда (триадата и знака за микрокосмоса) и получаваща от тях златен тамян и миро; една друга мистериозна триада, под символа на която алегорично се съдържат най-големите тайни на Кабалата.

Християнството не би трябвало да мрази магията; но човешкото невежество винаги се страхува от непознатото. Науката е била длъжна да се скрие, да избегне пламенната агресия на сляпата любов. Тя се е обгърнала в нови йероглифи, скрила е усилията си, маскирала надеждите си. След това е бил създаден жаргонът на алхимията, една непрестанна измама за вулгарното стадо, алчно за злато и жив език само за истинските ученици на Хермес.

Прибягвайки към Масонството, алхимиците измислили Степените и частично разкрили тяхната доктрина на Посветените; не чрез езика на тяхното приемане, но чрез устно инструктиране впоследствие; защото за човек, който не разполага с ключа,техните ритуали представляват един неразбираем и абсурден жаргон.

Сред свещените книги на Християните има два труда, които непогрешимата църква няма претенциите, че разбира и никога не се опитва да обясни – пророчеството на Езекил и Апокалипсиса; това са две кабалистични клавикули, без съмнение запазени в Рая за тълкуването на свързаните с влъхвите царе; заключен зад Седем печата за всички верни вярващи; и съвършено ясни за невярващия, посветен в окултните науки.

Защото според Християните научните и магически клавикули на Соломон са загубени. Въпреки това е сигурно, че в царството на интелекта, управлявано от ДУМАТА, нищо написано не е загубено. Само онези неща, които хората престават да разбират, вече не съществуват за тях, най-малкото като ДУМАТА; тогава те навлизат в царството на енигмите и мистерията.

Мистериозният основател на Християнската Църква е бил поздравен в люлката си от трите Влъхви, т.е. от йератическите посланици от трите части на познатия свят и от трите аналогични свята на окултната философия.

В школата в Александрия, Магията и Християнството почти са се хванали за ръка съгласно предсказанията на Амониус Сакос и Платон. Догмата на Хермес можем да намерим в почти пълния ù вид в писанията, посветени на Дионисий и Ареопагит. Синезий проследява плана за трактат върху сънища, който впоследствие е трябвало да бъде коментиран от Кардан и композира химни, които могат да послужат за литургията на Църквата на Сведенборг, ако църквата на Илюминатите може да има литургия.

Към тази епоха на пламенни абстракции и страстни диспути принадлежи философското царуване на Юлиян, Илюминат и Посветен в първа степен, който вярва в единството на Бога и универсалната Догма на Троицата и не съжалява за загубата на нищо от стария свят, освен за прекрасните символи и твърде изящните образи. Той не е Неверник, а Гностик, заразен с алегориите на Гръцкия политеизъм и чието нещастие е било, че е намирал името на Исус Христос по-неблагозвучно, отколкото това на Орфей.

Можем да бъдем сигурни, че веднага след като Религията и Философията се отделят, мозъчната активност на епохата ще изпреварва нейната Вяра; и че, въпреки че навикът може да крепи последната за известно време, жизнеността ù ще си е отишла.

Глупаците, които са отклонявали примитивното Християнство, като са заменяли вярата с наука, бляна - с опит, фантастичното - с реалното; и инквизиторите, които векове наред са водели срещу Магьосничеството унищожителна война, са успели да обгърнат в тъмнина откритията на човешкия ум; така че сега ние се лутаме в тъмнината, за да намерим отново ключа на природните явления. Но всички природни явления зависят от един единствен неотменим закон, представен от философския камък и неговата символична форма - формата на куб. Този закон, изразен в Кабалата от числото 4, е снабдил Евреите с всички тайни на тяхната божествена Тетраграма.

Всичко се съдържа в тази дума от четири букви. Тя е Азот-ът на Алхимиците, Тот-ът на Бохемите, Тарото на Кабалистите. Тя осигурява на Адептите последната дума на човешките науки и Ключът на Божествената Сила: само който разбира как да се възползва от нея, разбира необходимостта никога да не я разкрива. Ако Едип, вместо да умъртви Сфинкса, го беше завладял и отвел до Тива, впрегнат в колесницата му, той би станал Цар без кръвосмешение, без бедствия или изгнание. Ако Психея, чрез подчинение и ласки, беше убедила Любовта да се разкрие, то тя никога не би я загубила. Любовта е една от митологичните представи за великата тайна и великият пълномощник, защото изразява едновременно действие и страст, празнота и пълнота, стрела и рана. Посветените трябва да разберат това и за да не дочуят нещо непосветените, Масонството никога не казва твърде много.

Когато Науката била надвита в Александрия от фанатизма на убийците на Хипатия, тя станала Християнска или по-скоро се скрила под Християнска маска, с Амониус, Синосиус и автора на книгите на Дионисий, Аеропагит (Член на висшия политически съд в древна Атина ). След това било необходимо да се спечели прошката на чудесата под външността на суеверността и на науката чрез неразбираем език. Йероглифното писане било възобновено и били измислени пентаграми и знаци, които съставили цяла доктрина в един знак, цяла серия тенденции и откровения в една дума. Какъв бил обектът на стремящите се към познание? Те търсели тайната на великата творба или Философския Камък, или вечното движение, или пресмятане площта на кръг или универсално лекарство; формули, които често ги спасявали от преследване и всеобщо зложелателство, излагайки ги на съда на лудостта; всеки един от които изразявал една от силите на великата магическа тайна. Това продължило до времето на Романа на Розата, който също изразява мистериозното и магическо значение на поемата на Данте, взето от Висшата Кабала, този огромен и скрит източник на универсалната философия.

Не е чудно, че човек знае малко за силите на човешката воля и ги оценява по един несъвършен начин, тъй като не знае нищо за природата на волята и нейният начин на функциониране. Че неговата воля може да задвижи ръката му или да накара някой друг да му се подчини; че неговите мисли, символично изразени чрез знаците на писмеността, могат да влияят на и да ръководят други хора; това са мистерии толкова неразбираеми за него, както и че волята на Божеството може да повлияе на създаването на Вселената.

Силите на волята засега в общи линии са неопределени и неизвестни. Дали множество от добре установени явления могат да бъдат приписани само на силата на волята или на магнетизма, или на някой друг природен посредник е нещо, което засега не е установено; но всички са съгласни, че концентрираното усилие на волята във всички случаи е необходимо за успеха.

Няма съмнение, че явленията са реални, освен ако вече не може да се вярва на човешките показания; ако те са реални, няма причина да се съмняваме в досегашното прилагане от много адепти на силите, които тогава са били определени като магически. Нищо не може да бъде по-сигурно гарантирано от необикновените изпълнения на Брамините. Никоя друга религия не е подкрепена от по-силни доказателства; нито пък някой някога се е опитвал да обясни по какъв начин биха могли да бъдат определени техните чудеса.

Още никой не знае доколко в този живот умът и душата биха могли да действуват независимо от тялото. Това, че волята може да действува въобще без контакт с тялото, както и явлението на сънищата, са мистерии, които объркват и най-мъдрите и най-учените, чиито обяснения не са нищо друго, освен едно натрупване на думи.

Човек засега знае малко за природните сили. Той е заобиколен, контролиран и ръководен от тях; докато човек по един суетен начин се смята за независим не само от расата си, но и от универсалната природа и нейните многобройни и многообразни сили, той остава роб на тези сили, освен ако не стане техен господар. Той не може нито да пренебрегне тяхното съществуване нито просто да им бъде съсед.

В природата съществува една най-могъща сила, с помощта на която един единствен човек, ако може да я притежава и да знае как да я направлява, би могъл да революционизира и промени лицето на Земята.

Тази сила е била позната на древните. Тя е един универсален посредник, чийто Висш закон е равновесието; и оттук, ако науката само би могла да научи как да я контролира, би било възможно да се промени редът на Сезоните, през нощта да стават явленията, които са предназначени за деня, да се изпрати една мисъл за миг по цял свят, да се лекува или да се убива от разстояние, нашите думи да имат всеобщ успех, и да се направи така, че те да звучат навсякъде.

Този посредник, донякъде разкрит от слепите догадки на учениците на Месмер, е точно този, когото Адептите от Средните векове са наричали елементарната материя на великата работа. Гностиците твърдели, че той съставил огненото тяло на Светия Дух; и бил въздиган в култ в тайните ритуали на Сабат или на Храма, съгласно йероглифната фигура на Бафомет или под хермафродитната овца на Мендес.

Има един Принцип на Живота на света, един универсален посредник, който има две природи и двойно течение, на любов и ярост. Тази заобикаляща ни течност прониква навсякъде. Тя е един лъч, отнет от величието на Слънцето и фиксиран от тежестта на атмосферата и централното привличане. Той е тялото на Светия Дух, универсалният Посредник, Змията, поглъщаща собствената си опашка. Древните и алхимиците били запознати с този електромагнитен ефир, с тази жизнена и блестяща топлина. Онази фаза от модерното невежество, наречено физична наука говори за този посредник несвързано, не знаейки нищо за него, освен ефектите от него; и теологията може му приписва всички свои претенции за дефиниции на духа. Той е латентен и не се възприема от никое човешко възприятие; обезпокоено или в движение, никой не може да обясни неговия начин на действие; а да го наричаме “течност” и да говорим за “течения” означава да завоалираме дълбокото невежество зад облак от думи.

Силата привлича сила, животът привлича живот, здравето привлича здраве. Това е природен закон.

Ако две деца живеят заедно, още повече ако спят заедно, и едното дете е слабо, а другото – силно, силното ще погълне слабото и последното ще загине.

В училище някои ученици попиват интелекта на другите и във всеки кръг от мъже скоро се намира някой индивид, който започва да се възползва от волята на останалите.

Заробването от теченията е често срещано; човек се повлича по тълпата, както по отношение на морала, така и на физиката си. Човешката воля има почти абсолютна власт да определя действията на човека; и във всяко външно демонстриране на воля има влияние на външни фактори.

Тисо приписва повечето болести на объркване на волята или на вредните влияния на волята на други. Ние ставаме податливи на волята на другите чрез аналогии с нашите наклонности и още повече с нашите недостатъци. Да прощаваме слабостите на индивида означава да го завладеем и да го направим инструмент в реда на същите грешки или поквари. Но когато две природи с аналогични недостатъци са подчинени една на друга, се получава така, че се заменя по-силният, вместо да се замени по-слабия, както и това, че единият ум заменя другия. Често по-слабият се бори и дори е принуден да въстане, след което пада по-ниско в своята сервилност.

Всеки има някой преобладаващ недостатък, чрез който врагът може да ни сграбчи. В някои това е суетността, в други – мързелът, а в повечето хора – егоизмът. Ако допуснеш лукавия зъл дух да се възползва от това, си загубен. Тогава ставаш не глупав, нито идиот, но положително лунатик, роб на подбуда отвън. Ще изпитваш инстинктивен ужас от всичко, което би могло да ви върне към разума и дори няма да слушаш доводите, които противоречат на безумието ти.

Чудесата са естествените следствия от изключителните причини.

Незабавното въздействие на човешката воля върху телата или най-малкото - върху онези действия, прилагани без видими средства, съставлява чудо във физически смисъл.

Влиянието, оказвано на волите или интелектите, внезапно или след известно време и в състояние да държи затворени мислите и да променя най-твърдите решения, да парализира най-силните страсти, съставлява чудо в морален смисъл.

Обичайната грешка, допускана по отношение на чудесата е, че на тях се гледа като на следствие без причина; като на противоречия на природата, като на внезапна заблуда на Божественото въображение; и хората не могат да стигнат до заключението, че едно чудо от този вид би разрушило универсалната хармония и да превърне Вселената в Хаос.

Има чудеса, които са невъзможни дори и за самия Бог; такива са абсурдните чудеса. Ако Бог би могъл да бъде абсурден дори и за миг, нито Той, нито Вселената биха могли да съществуват дори и за миг след това. Да се очаква от Божествената Свободна Воля следствие, чиято причина е непризната или не може да съществува, е това, което се нарича да се изкушава Бог. Това означава по-най-бърз начин да се пренесем в празното пространство.

Бог действува чрез своите творения: В Рая – чрез ангелите, на Земята – чрез хората.

В рая на човешките представи, именно човечността създава Бог; и хората смятат, че Бог ги е направил по свой образ и подобие, защото те са го направили по свой образ и подобие.

Царството на човека е материалната природа, видима на Земята; и ако той не може да контролира планетите или звездите, той може най-малкото да изчисли тяхното движение, да премерва разстоянията между тях и да идентифицира неговата воля с тяхното влияние; той може да променя атмосферата, да влияе до известна степен на сезоните, да лекува и да причинява болести на други хора, да запазва живота и да причинява смърт.

Абсолютното в разума и волята е най-великата сила, която на човек е дадено да постигне; и именно посредством тази сила се осъществява това, на което тълпата се възхищава като на чудеса.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
април 2020 май 2020
вторник, април 07, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 14 1 2 3 4 5
Седмица 15 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 16 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 17 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 18 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org