header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Изкуството е най-възвишената радост, която човек дарява на себе си.“ - Карл Маркс

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ (продължение) Печат Е-мейл

Доброто е добро в самото себе си и трябва да бъде постигнато, независимо от последствията. Резултатите от Доброто не могат да бъдат други, освен успешни. Щастието, разделено от Доброто, не е нищо друго освен един факт, към който не е прикрепена никаква морална идея. Като последица от Доброто, то влиза в нравствения ред, завършва го и го коронясва.

Добродетел без щастие и престъпление без нещастие – това е противоречие и безредие. Ако добродетелта предполага саможертва (т.е. страдание) вечната справедливост изисква саможертвата, която е щедро приета и смело породена, да намери своята награда в същото това щастие, което е било пожертвано: тя също така изисква престъплението да бъде наказано чрез нещастие, заради виновното щастие, което се е опитала да осигури.

Този закон, който прикрепя удоволствието и тъгата към доброто и злото, е в общи линии изпълнен, дори и тук долу. Защото редът властвува в света; защото светът продължава. Дали този ред се нарушава понякога? Дали щастието и тъгата не винаги се разпределят по справедлив начин спрямо престъплението и добродетелта. Абсолютната оценка на достойнството и слабостта продължава да съществува, без да бъде нарушавана и наредена; не можем да не вярваме че Той, Който е заложил в нас чувството и идеята за реда, не може да не го желае; и че Той, рано или късно, ще възстанови свещената хармония на добродетелта и щастието със средства, които Му принадлежат.

Преценката на Доброто, решението, че едно нещо е добро, а друго – не – това е първобитен факт, който се основава на себе си. Чрез своите лични подобия на оценката на истинското и красивото, то ни показва тайните връзки на етиката, метафизиката и естетиката. Доброто, толкова тясно свързано с истинското, се отличава от него, само защото то е истината, приложена на практика. Доброто е задължително. Това са две неотделими, но не и идентични идеи. Идеята за задължението почива на идеята за Доброто. В този близък съюз първият заема от последния своя универсален и абсолютен характер.

Задължителното добро е моралния закон. Това е основата на нравствеността. Чрез нея ние се отделяме от нравствеността на интереса и нравствеността на чувството. Ние признаваме съществуването на тези факти и тяхното влияние; но не ги поставяме в същия ранг.

На моралния закон, според човека, съответства свободата на действието. Свободата се извежда от задължението и представлява един необоримо очевиден факт. Човекът, който е свободен и подчинен на задължението, е морален човек; и това включва идеята за правата. Към тези идеи е добавена и идеята за достойнството и слабостта; което предполага да се прави разлика между добро и зло, между задължение и свобода; това създава идеята за награда и наказание.

Чувствата играят немаловажна роля за нравствеността. Всички морални оценки са придружени от съответствуващите им чувства. От тайните източници на ентусиазма човешката воля извлича мистериозната добродетел, която прави героите герои. Истината осветява и озарява. Чувството ни стопля и ни скланя към действие. Интересът също заема своята част; и надеждата за щастие е дело на Бог и една от движещите сили на човешките действия.

Такава е чудната пестеливост на нравствената конституция на човека. Неговата Висша Цел е Доброто: неговият закон е Добродетелта, която често му налага страдания, като по този начин прави така, че той да превъзхожда всички останали създадени същества, които са ни познати. Но този закон е суров и е в противоречие с инстинктивното желание за щастие. По каква причина Добродетелния Творец на неговото създание е поставил в душата му до суровия закон на дълга, сладката, възхитителна сила на чувството. Обикновено той прикрепя щастието към добродетелта; а що се отнася до изключенията, защото има такива, той е поставил Надеждата в края на пътуването.

Така че има една страна, при която нравствеността се докосва до религията. Това е върховната нужда на Човечеството да вижда в Бог Законодателя, който е върховно мъдър, един Свидетел, винаги присъствуващ, непогрешимият Съдия на добродетелта. Човешкият ум, непрекъснато въздигащ се към Бог, би приел основите на нравствеността като твърде нестабилни, ако той не поставяше Бог като първия принцип на моралния закон. Искайки да придадем на моралния закон религиозен характер, ние рискуваме да му отнемем моралния характер. Ние можем да го отнесем толкова напълно към Бог, че да направим Неговата воля да има условна степен. Но волята на Бог, от която извличаме нравствеността, за да я облечем във власт, сама по себе си няма морална власт, освен че е справедлива. Доброто идва единствено от волята на Бога; но дотолкова от Неговата воля, доколкото тя е израз на Неговата мъдрост и справедливост. Вечната Справедливост на Бога е единствената основа на Справедливостта така, както Човечеството я възприема и практикува. Доброто, дългът, достойнството и слабостта се отнасят към Бог, както и всичко се отнася към Него; но това не омаловажава факта, че те също имат свои доказателства и власт. Религията е короната на Нравствеността, не нейната основа. Основата на Нравствеността е в самата нея.

Моралният Кодекс на Масонството е още по-обширен, отколкото онзи, разработен от философията. Към предписанията на закона за Природата и закона за Бог, той добавя императивното задължение на договора. С влизането си в Ордена Посветеният привързва към себе си всеки Масон по света. Веднъж записан сред децата на Светлината, всеки Масон на Земята става негов брат и му дължи задълженията, добрините и симпатиите на един брат. При нужда той може да се обърне за помощ към всеки за защита в случай на опасност, за да получи съчувствие в скръбта си, внимание при болест и за достойно погребение след смъртта. Няма Масон в света, който да не е склонен да съдейства за неговото освобождаване, когато е в опасност, дори и когато вероятността да спаси живота му да е по-голяма, отколкото да запази своя собствен живот. Никой Масон не може да го измами за стойността на каквото и да е съзнателно, нито да допусне това да бъде извършено от другите, ако е във възможностите му да го предотврати. Никой Масон не може да говори зле за него, право в лицето му или пък зад гърба му. Всеки Масон трябва да пази неговите законни тайни, да му помага в бизнеса, да защитава характера му, когато е несправедливо атакуван, както и да защитава, съветва и помага на неговата вдовица и на децата му. Това, което му дължат хиляди, той дължи на тях. Той се е обвързал винаги да бъде готов да изпълни този свещен дълг. Ако не направи това, той е безчестен и прокълнат; и от негова страна би било несравнима низост да получава добри услуги с фалшиви претенции, да получава внимание и услуги, които са му дадени с доверчивото очакване, че той на свой ред ще отвърне със същото и след това да не отговори, без основателна причина, на това доверчиво очакване.

Масонството го държи също така чрез тържественото му обещание за по-чист живот, благородна щедрост, по-съвършено милосърдие на мнение и действие; да бъде толерантен, католик в любовта си към расата си, пламенен в своето усърдие в интерес на човечеството, напредъка и развитието на хуманността.

Такива са, смятаме ние, Философията и Нравствеността, такава е ИСТИНСКАТА ДУМА на Майстора Масон.

Светът, вярвали древните, е бил управляван от Седем Второстепенни Причини; и това са били универсалните сили, известни на Евреите с множественото име елохим. Тези сили, аналогични и противоположни една на друга, създават равновесие със своите контрасти и регулират движенията на сферите. Евреите ги наричали Седемте големи Архангели и им дали имена, всяко едно от които било комбинация от друга дума с ал, първият Финикийски Природа-Бог, считан за Принципът на Светлината и представящ ги като Негови проявления. Други народи приписвали на тези Духове управлението на Седемте Планети – познати тогава, като им дали имената на техните велики божества.

Така че в Кабала последните Седем Сефирота представлявали Атик Йомин, Древният на Дните; и тези, както и Седемте планети, си кореспондират със Седемте цвята, разделени от призмата и Седемте ноти на музикалната октава.

Седем е свещеното число във всички теогонии и всички символи, защото е съставено от 3 и 4. То представя магическата мощ в пълната ù сила. Това е Духът, подпомаган от всички Основни Сили, Душата, обслужвана от Природата, Светата Империя за която се говори в клавикулите на Соломон, символизирани от воина, коронясан, носещ триъгълника на своята броня, застанал на един куб, към който са впрегнати два Свинкса, единият бял, а другият – черен, теглещи на различни страни и обърнали глава, за да погледнат назад.

Пороците са Седем, както и добродетелите; последните в древността са били символизирани от Седемте Небесни тела, познати тогава като планети. ВЯРАТА, като обратна на арогантното Самочувствие, била представена от Слънцето; НАДЕЖДАТА, враг на Алчността - от Луната, ЩЕДРОСТТА, противопоставена на Разкоша - от Венера; СИЛАТА, по-силна от Яростта - от Марс; БЛАГОРАЗУМИЕТО, противоположно на Леността - от Меркурий; ВЪЗДЪРЖАНИЕТО, антипод на Лакомията - от Сатурн; и СПРАВЕДЛИВОСТТА, противоположна на Завистта - от Юпитер.

Кабалистичната книга за Апокалипсиса е представена като заключена със Седем Печата. В нея намираме Седемте духа на Древните Митологии; доктрината, скрита зад нейните символи е чистата Кабала, вече загубена от Фарисеите при Второто пришествие на Спасителя. Картините, които следват в тази чудна епопея представляват толкова много пентаграи, ключовете към които са цифрите 3, 4, 7 и 12.

Херувимът или символичният бик, който Мойсей поставя  на входа на Райската градина, държащ огнен меч, е един Сфинкс с тяло на бик и глава на човек; старият Асирийски Сфинкс, за който битката и победата на Митра са били йероглифен анализ; Този въоръжен Сфинкс представя закона на Мистерията, която стои на стража пред вратата на посвещението, за да отблъсне Непосветения. Той представлява също и великата Магическа Мистерия, на която всички елементи са изразени с числото 7:, без да казва последната си дума. Тази “непроизносима дума” на Мъдреците на школата в Александрия, тази дума, която Еврейските Кабалисти изписвали ихух [ИХУХ] и превеждали арарита [ARARITA], като по този начин изразявали трикратността на Вторичния Принцип, дуализма на средните принципи, както и Единството на Първия Принцип за края; а също и съединяването на числото 3 с числото 4 в дума, състояща се от 4 букви, но образувана от една тройна и две повторени – тази дума се произнася Ararita.

Гласните в гръцкия език са също Седем на брой и са били използвани за обозначаване на Седемте планети.

Тсадок или Сидик е бил Висшия Бог във Финикия. Неговите Седем Сина вероятно са били Седемте Кабири; а той е бил Хептактис, Бог на Седемте Лъча.

Хронос, Гръцкият Сатурн, Фило кара Санхониатон да каже, е имал шест сина, а от Астарта - Седем дъщери, Титанките. Персийците обожавали Ахура Мазда или Ормузд и Шестте Амшаспанди, първите три от които били Повелители на Империите на Светлината, Огъня и Блясъка; Вавилонците - Бал и Боговете; китайците - Шангти и Шестте Главни Духа; и при гърците, Хронос и Шестте големи Богове Мъже, неговата рожба Зевс, Посейдон, Аполон, Арес, Хефеист и Хермес; докато жените-божества също били Седем: Рея, съпруга на Хронос, Хера, Атина, Артемис, Афродита, Хестия и Деметей. В Оракулската Теогония Гея е сътворила четиринадесетте Титана, Седем мъжки и Седем женски, като Хронос е бил най-потентния от мъжките Титани; и той като числото Седем се появява в тях, девет по три, или тройния триъгълник, се намира в трите Мораи или Орисници, трите Сентимани и трите Циклопа, рожба на Уран и Гея или Рай и Земя.

Смятало се е, че металите, както и цветовете, били Седем на брой и по един метал и един цвят били определени за всяка една от планетите. От металите, златото било определено за Слънцето, а среброто – за Луната.

Дворецът на Диосей в Екбатана имал Седем кръгли стени в различни цветове, като двете най-вътрешни стени били назъбени и краищата им съответно посребрени и позлатени.

Седемте Сфери на Борсипа са представени от Седемте Етажа, всеки с различен цвят, на кулата или пресечената пирамида на Бел във Вавилон.

Фараонът видял в съня си, който бил изтълкуван от Йосиф, Седем класа жито на едно стъбло, пълни и добри, а след тях – Седем житни класа, повехнали и слаби, съборени от Източния вятър; Седемте слаби житни класа погълнали Седемте добри класа; Йосиф изтълкувал този сън по следния начин: че ще има 7 години на благоденствие, последвани от Седем години на глад.

Свързаният с това Ибн Хешам разказва, че едно наводнение след дъжд е разкрило една гробница в Йемен, в която била положена една жена, която имала закачени на шията си Седем огърлици от перли, а на ръцете и краката си – гривни за глезени и китки, по седем броя на всеки крайник, с надпис на плочка, показващ, че след като напразно се опитвала да купи зърно от Йосиф, тя, Шая, дъщеря на Дзу Шефар и народът ù починали от глад.

Чуйте отново думите на един посветен, който е изучил основно мистериите на науката, той е писал, както са говорели и Древните Оракули, в енигми; но той е знаел, че теорията на механичните сили и на материалността на най-силните пълномощници на Божествеността не обяснява нищо и не би могла да задоволи никого!

През воала на всички йератически и мистични алегории на древните догми, под печата на всички свещени писания, в руините на Нинева и Тива, върху износените камъни на древните храмове и на почерненото лице на сфинкса от Асирия или Египет, в чудовищните или чудни картини, които свещените страници на Ведите превеждат за вярващите в Индия, в странните символи на нашите стари книги по алхимия, в церемониите за прием, практикувани от всички мистериозни Общества, намираме следи от доктрина, навсякъде една и съща и навсякъде – внимателно скривана. Окултната философия изглежда е била бавачка или кръстница на всички религии, тайният лост на всички интелектуални сили, ключът на всички божествени неясноти и абсолютната Кралица на Обществото във времената, когато тя е била запазена само за образованието на Свещеници и Царе.

Тя е властвувала в Персия с Влъхвите, които загинали един ден, както били загинали и господарите на света, защото злоупотребили с властта си. Тя е надарила Индия с най-чудните традиции и с невероятния лукс на поезията и с изяществото и ужаса на нейните символи: тя е цивилизовала Гърция със звуците на лирата на Орфей: тя скрила принципите на всички науки и на цялото развитие на човешкия дух в смелите изчисления на Питагор; в предание, изпълнено с чудеса; а също и историята, когато тя се опитала да съди за тази непозната власт, обърквайки история и предание: тя разтърсвала или отслабвала империи чрез своите оракули; карала тираните да пребледняват на своите тронове и властвувала над всички умове чрез любопитство или страх. За тази наука, казват тълпите, няма нищо невъзможно; тя управлява стихиите, знае езика на планетите и контролира движенията на звездите; по нейна заповед луната пада от Небето, обляна в кръв; мъртвите се изправят в гробовете си и тя оформя във фатални думи вятъра, който минава през черепите им. Контролираща Любовта или Омразата, тази наука  може за удоволствие да дари на човешките сърца Рая или Ада: по своя воля тя разполага с всички форми и раздава красота или уродливост по свое желание: тя може да превръща с пръчката на Цирцея мъжете в зверове и животните в хора: тя дори разполага с Живота и Смъртта и може да дари адептите с богатства чрез превръщане на металите и с безсмъртие чрез своята квинтесенция и еликсир, съставен от злато и светлина.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
април 2020 май 2020
четвъртък, април 02, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 14 1 2 3 4 5
Седмица 15 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 16 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 17 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 18 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org