header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Животът е песен, чийто припев е смъртта.“ Виктор Юго

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл
Бог е създателят на всичко, което съществува. Той е Вечното, Най-висшето, Живото, Страхопочитаното, от Когото нищо във Вселената не е скрито. Не правете от Него идоли и видими изображения, а се прекланяйте пред Него и в най-уединените кътчета на затънтените гори; защото Той не обитава Храмове, а е невидим и изпълва Вселената, като нейна душа!

Светлината и Тъмнината са Вечните пътища на Света. Бог е първоизточникът на всичко съществуващо и Отец на всички Същества. Тай е вечен, неподвижен и Независим. Няма предел за Неговата мощ. С един поглед Той вижда Миналото, Настоящето и Бъдещето и пред взора Му преминават и шествието на строителите на Пирамидите, и нашето съвремие, и най-далечните ни Потомци. Той прочита мислите ни, преди ние самите да ги осъзнаем. Той управлява движението на Вселената и всички събития и поврати са сътворени от Неговата воля. Защото Той е Безкрайният Ум и Върховният Интелект.

В началото Човекът има Словото, а Словото е дадено от Бог; и от живата сила, стаена във и произтичаща от същото това Слово, предадено на човека, се ражда Светлината на неговото битие. Нека никой човек да не изрича Словото, защото с него Отецът създаде светлина и тъмнина, светът и живите твари! Халдейците от своите равнини боготворят мен и обичащите морето финикийци. Те построяват храмове и кули и правят жертвоприношения в моя чест върху хиляди олтари. За тях светлината бе божествена и те ме считаха за Бог. Но аз съм просто нищо – нищо; и светлината е творение на невидимия Бог, който преподаваше истинската религия на древните Патриарси: Страхопочитаемото, Тайнственото, АБСОЛЮТНОТО.

Мъжът е създаден чист и Бог му дава Истината така, както му дава и Светлина. Той загубва истината и открива прегрешението. Скита се далеч навътре в тъмнината, а около него завинаги остават да кръжат Грехът и Срамът. Душата, която е опетнена и грешна и осквернена с нечистото по земята, не може отново да се съедини с Бога, докато, след дълги опити и много пречиствания, окончателно не се спаси от старото нещастие и вътре в душата Светлината победи и развенчае Тъмнината.

Бог е Първоначалното, неразрушимото, вечното, НЕРЪКОТВОРНОТО, Неделимото. Мъдростта, Справедливостта, Истината и Милосърдието заедно с Хармонията и Любовта съставляват Неговата същност и Вечността и Безкрая на Продължението. Той е безмълвен и е в съгласие със Съзнанието, а душите го познават единствено чрез Съзнанието. В Него са всички неща, съдържащи се първоначално и от Него всички неща тръгват към своето развитие. От Неговата Божествена ТИШИНА и Покой, след безкрайно много време се ражда светът или Божествената Сила, а след това, на свой ред Могъщият, непрестанен и безграничен ИНТЕЛЕКТ; а от Света се раждат хилядите слънца и системи, изграждащи Вселената; и огънят, и светлината, и електрическата Хармония, която е хармония на сферите и числата; а от самия ИНТЕЛЕКТ – всички човешки души и интелекти.

В Началото Вселената не е нищо друго освен Една ДУША. Той е Всичко. Сам с Времето и Пространството и безпределен като тях.

Осени Го тази мисъл: “Аз създавам светове” и О! Ето! – Вселената и законите на хармонията  и  движението, на които тя се подчинява, стават превъплъщение на Божията мисъл. А след тях и птиците, и зверовете, и всяка жива твар, освен Човека; и светлината и въздуха, и загадъчните течения и законите, на които се подчиняват тайнствените числа!

Осени Го друга мисъл: “Аз създавам Човек, чиято Душа ще бъде мой образ и той ще управлява” И ето! Човек с чувства, инстинкт и разсъдлив ум!

Това обаче не е завършен Човек, а животно, което диша, вижда и мисли: докато безплътната искра от самото Безкрайно Божие Битие не прониква в съзнанието, превръщайки се в Душа. И ето! ЧОВЕКЪТ, БЕЗСМЪРТНИЯТ! Така човекът е трикратен плод на Божията мисъл, човекът, който вижда, чува и чувства; който мисли и разсъждава, който обича и е в хармония с Вселената.

Преди светът да остарее, исконната истина постепенно изчезва от Душите на хората. Човекът си задава следния въпрос: “Какво съм аз? Как и откъде съм произлязъл? Накъде отивам?” Така Душата, вглеждайки се навътре в себе си, се старае да научи дали това “Аз” е просто материя; дали мислите и разумът ù, страстите и склонностите ù са просто резултат на материално съчетаване, или материално Съществуване, обгръщащо един нематериален Дух. И продължава, чрез само-изследване, да се стреми да научи дали този Дух е самостоятелна същност с отделно, безсмъртно съществуване или безкрайно малка част от Великото Ръководно Начало, проникващо във Вселената и безкрая на пространството, потрепващо като светлината и топлината: и така те се скитат надалеч сред лабиринта от грешки и въображаеми безсмислени философии, тънейки в блатата на материализма и сладострастието, напразно удряйки крилете си във вакуума на абстрактното и съвършеното.

Докато първите дъбове още се разлистват, човекът губи идеалното познаване на Единствения Истински Бог, Древното Абсолютно Съществуване, Безкрайното Съзнание и Върховния Интелект и се рее безпомощно над безбрежния океан от догадки. Душата, тогава, се чувствува смутена да търси дали материалната Вселена е просто случайна комбинация от атоми или творение на Вечна, Несъздадена Мъдрост; дали Християнският Бог е концентрирана Вселена – обширна нематериалност, или дали Той е лично съществуване, Всевишна, Вечна, Върховна Същност, управляваща по своя воля материята, или я подчинява на неизменните във вечността закони; и Комуто, бидейки самият Той, Безкраен и Вечен, Времето и Пространството са неизвестни. С ограничената си в определени рамки прозорливост те търсят, за да открият началото и да обяснят съществуването на Злото, Болката и Тъгата и затова бродят все по-навътре в тъмнината и се загубват там. За тях тогава вече няма Бог, а само една необятна, безмълвна, бездушна Вселена, изпълнена с обикновени емблеми и символи.

До този момент в някоя от Степените, през които си преминал, вероятно си чул за древното боготворене на Слънцето, Луната и другите ярки Светила в Небесата, както и за Елементите  и Силите на Всемирната Природа. До известна степен си запознат с олицетворяването им като Герои, страдащи или триумфиращи, или като физически Богове или Богини с човешки черти и страсти; с множеството легенди и митове, които само алегорично изобразяват техните възходи и падения, поведението им, обединяването и противопоставянето им, постоянният им дом и място за възхвала.

Вероятно смяташ че ние, както повечето, които пишат на тази тема, възнамеряваме да отразим пред теб това преклонение като най-древната и първоначална форма на преклонение на първия живял човек. За да те извадим, читателю, от заблуждението, в случай, че си стигнал до такъв извод, ние пресъздадохме Олицетворението на Голямото Небесно Светило под имената, с които е известно на болшинството древни народи, за да провъзгласим изначалните истини, които са били известни на Праотците на нашата раса, преди хората да започнат да боготворят видимите прояви на Върховната Сила и Величие на Предполагаемите Символи на Божеството на Вселената, в Елементите и в блестящите армии, които Нощта редовно подрежда и строява в бойни редици върху синьото поле на небесната твърд.

Ще обърнем вниманието ти към още по-нататъшно развитие на тези истини, след като сме добавили още нещо, към вече казаното относно Главното Небесно Светило, за да обясним имената и характерните черти на няколко въображаеми Божества, които го изобразяват сред древните човешки раси.

Атом или Атом-рЕ е Главният и Най-стар Върховен Бог на Горен Египет, боготворен край Тива и е същото, което е за индусите Ом или АУМ, чието име е непроизносимо и който, подобно на Брехм при същия този народ, е “Съществото такова, каквото е било, е и ще пребъде, Великият Бог, Възвишеният и Всемогъщият, Всезнаещият и Вездесъщият, най-Величественият, Господ”, чийто символ е идеалната сфера, показваща, че Той е първи, последен, междинен и безкраен; по-висш от всички Природни Божества и всички олицетворения на Силите, Елементите и Светилата, символизирани от Светлината, Първоизточник на Живота.

Амон е Природният Бог, Духът на Природата, наричан с това име или Амон-ра, на когото са се прекланяли в Мемфис в Южен Египет и в Либия, както и в Горен Египет. Той е Либийският Юпитер и изобразява интелигентната и организационна сила, която се развива в Природата, когато интелектуалните видове или телесни форми се разкриват пред сетивата в световния ред, посредством съединението си с материята, в резултат на което се създават поколенията. Той е същият и при Кнеф, от чиято уста произлиза Орфическото яйце, от което на свой ред се ражда Вселената.

Дионисий е природен бог за гърците, както Амон – за египтяните. В известната легенда, Дионисий, както и Херкулес е герой от Тива, роден от смъртна майка. И двамата са синове на Зевс, преследвани от Хера. Докато у Херкулес Богът се подчинява на Героя, то у Дионисий, дори и в поезията, се запазва божественият характер, също както Якхус - геният, контролиращ Тайнствата. Олицетворението на Слънцето в Таврия, както показват и волските му копита, избавя земята от суровото господство на Зимата, дирижира могъщия хор на Звездите и небесния преврат на годината, променя сезоните и предприема периодичното им отслабване. Той е Слънцето, призовавано от Елините, Πυριγενης, въведен в света сред грохот и мълнии, Могъщият Ловец на Зодиака, Заргос Златния или с червеникавото лице. Тайнствата учат на догмите на Божественото Единство и тази сила, чиято Изключителност е привидна мистерия, а в действителност – труизъм, е Дионисий, Богът на Природата, или на тази влага, която съставлява животът на Природата; който подготвя в тъмнина, в Хадес или в Ясион завръщането на живота и развитието или самият той е светлина и се променя, излъчван от различните ù форми. В Егейските острови той е Бут, Дардан, Химер или Имброс, в Крит се появява като Иасион или дори Зевс, чието необуздано обожествяване остава забулено от обичайните форми на мистерията, разкрива пред скверното любопитство символите, които остават неразбрани при непочтителното им съзерцаване.

Той е същият, като разкъсаният Заргос, син на Персефона, Древен Подземен Дионисий, рогатото изчадие на Зевс в Съзвездието на Дракона, дарен от своя баща с мълния и обкръжен със защитния танц на Куретите. С помощта на завидната изобретателност на Хера, Титаните се изплъзват от бдителността на своите пазачи и го разкъсват на парчета, но Атина-Палада връща все още туптящото сърце на своя баща, който нарежда на Аполон да погребе разчленените му останки в Парнас.

Дионисий, подобно на Аполон, е предводител на Музите; смъртта на единия съпровожда преклонението пред другия; те са еднакви и все пак се различават, противопоставят се, сякаш запълват отделни парчета от една и съща драма. Олицетворенията на мистичното и героичното, Богът на Природата и на Изкуството сякаш произхождат, някъде далеч назад, от един общ източник. Разделянето им е повече по форма, отколкото по същност, то от времето, когато Херкулес получава посвещение от Триптолем или Питагор получава Орфическите принципи, двете концепции клонят към ново обединение. Говори се, че Дионисий или Посейдон предхождат Аполон в Оракулската длъжност, а Дионисий продължава да бъде почитан в гръцката теология като Лечител и Спасител, Творец на Живота и Безсмъртието. Разпръснатите Питагорейци, “Синове на Аполон”, незабавно прибягват до услугите на Дионисий, като има данни, че в преклонението пред Аполон винаги има нещо Дионисиево.

Дионисий е Слънцето, освободителят на елементите; неговото духовно посредничество е внушено от същите художествени образи, които определят Зодиака като предполагаемия път на Духовете в техния произход и тяхното завръщане. Повторното му раждане, като потомък на най-висшите, е своего рода духовно възраждане на човека. Той, също както и Аполон, е музикален ръководител на Музите и източник на вдъхновение. Неговото управление не установява неестествено усмиряване: потисничеството му е лесно и веселите му хорове, обедняващи в едно веселието и строгостта, не са нищо повече от ознаменуването на тази златна епоха, когато земята се наслаждава на вечната пролет и когато фонтани от мед, мляко и вино изригват от недрата ù при един единствен допир на тирса. Той е “Освободителят”. Подобно на Озирис, той освобождава душата и я насочва в лутанията ù към отвъдното, същевременно предпазвайки я от риска отново да попадне под робството на материята или на нечия нисша животинска форма. Душата е част от Душата на Вселената, чиято цялост е Дионисий; и той е този, който повежда блуждаещия дух към неговия дом и го придружава в процесите на пречистване, реални и символични, при пресичането му на земята. Той умира и се спуска към Сенките, а неговото страдание е великото тайнство на Мистериите, така както смъртта е великото тайнство на битието. Той е безсмъртният поклонник на Психиката (Душата), Божественото влияние, което физически сътворява света и което, събуждайки душата от мрачния ù транс, я връща обратно от земята в Небесата.

За Хермес, който е Меркурий за гърците, Тот за египтяните и Тааут за финикийците, вече говорихме предостатъчно. Той е създателят на буквите и риториката, крилатият вестител на Бога, носещ Кадуцея, обвит с гирлянди от змии, който в нашия Съвет е представен от Оратора.

Индусите наричат Слънцето Сурия, персийците – Митрас, египтяните – Озирис, асирийците и халдейците – Бел, скитите и етруските и древните пеласгийци - Аркалеус или Херкулес, финикийците – Адонай или Адон, а скандинавците – Один.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юни 2019 юли 2019
сряда, юни 19, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 22 1 2
Седмица 23 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 24 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 25 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 26 24 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org