header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

Тълкуването на окултните фабули показва сред всеки древен народ в главните им богове първият, 1, Съзидателната Монада, след това 3, след това 3 пъти по 3, 3 пъти по 9 и 3 пъти по 27. Тази тройна прогресия има за своя основа трите възрасти на Природата, Миналото, Настоящото и Бъдещото; или трите степени на универсалното зараждане... Раждането, Животът, Смъртта... Началото, средата, краят.

Монадата била от мъжки род, защото действието му не поражда промяна само по себе си, но единствено извън себе си. Тя представлявала съзидателния принцип.

Дуадата, по противоположни основания, била от женски род, като винаги се променяла чрез добавяне, изваждане или умножение. Тя представлявала материята, способна да придобива форма.

Съюзът на Монадата и Дуадата поражда Триединството, което обозначава света, формиран от съзидателния принцип от материята. Питагор представлявал света с правоъгълен триъгълник, в който квадратите на двете най-къси страни са равни, като се съберат, на квадрата на най-дългата страна; както светът, както е образуван, е равен на съзидателната кауза и материята, облечена във форма.

Тройката е първото от неравните числа. Триадата, мистериозното число, което играе толкова голяма роля в традициите на Азия и във философията на Платон, образът на Върховното Същество, включва в себе си качествата на първите две числа. За Философите то било най-съвършеното и любимо число: мистериозен тип, почитано от цялата древност; и осветено в Мистериите; където няма повече от три основни Степени сред Масоните; които благоговеят, в триъгълника, пред най-величествената мистерия, тази на Свещения Триъгълник, предмет на тяхна почит и проучване.

В геометрията, една линия не може да представлява напълно съвършено тяло. Както и две линии не са в състояние да съставляват демонстративно съвършена фигура. Но три линии образуват чрез съединяването си една към друга Триъгълник, или първата нормално съвършена фигура; и ето защо той е служил и все още служи за характеризиране на Вечността; Този, който е безкрайно съвършен в Природата си, е, като Създателят на Вселената, първото Същество и впоследствие първото Съвършенство.

Четириъгълникът или квадратът, съвършен, както изглежда, е второто съвършенство, не е в състояние по подобен начин да представлява Бога; Този, който е първият. Трябва да се отбележи, че наименованието на Бога на латински и френски езици (Deus, Dieu) има за свой инициал Делта или Гръцкия Триъгълник. Това е причината сред древните и съвременните хора, за освещаването на Триъгълника, чиито три страни са символи на трите Кралства, или на Природата, или на Бога. В центъра е Еврейския Йод (инициал на חזחי), Съживения Дух на Огъня, принципът на зараждането, представляван от буквата G (Г), първата буква на наименованието на Божеството на езиците на Севера и значението на която е Зараждането.

Първата страна на Триъгълника, предложена за проучване на Чирака, е минералното Кралство, символизирано от Ваната . 

Втората страна, предмет на размишленията на Калфата, е зеленчуковото кралство, символизирано от Шиб (пшеничен клас). В това кралство започва зараждането на телата; и ето защо буквата G, в цялото си сияние, се представя пред очите на посветените.

Третата страна, проучването на която е посветено на животинското кралство и приключва обучението на Майстора, се символизира от Мах (Син на разложението).

Числото 3 символизира Земята. То е число на земните тела. 2, горната половина на 3, символизира зеленчуковия свят, като долната му половина е скрита от очите ни.

Три също така се отнасяло към хармонията, приятелството, мира, съгласуваността, въздържаността;  и то толкова силно се е почитало от Питагорейците, че те го нарекли съвършената хармония.

Три, четири, десет и дванадесет били свещени числа сред Етруските, както били сред Евреите, Египтяните и Индусите.

Наименованието на Божеството, в много Нации, се състояло от три букви: сред Гърците, IAW; сред Персийците, НОМ; сред Индусите, АУМ; сред Скандинавците, ІOW. На отвесната табелка на Краля, открита в Нимрод, не по-малко от пет от тринадесетте наименования на Великите Богове се състояли от три букви всяко – Ану, Сан, Яв, Бар и Бел.

Четворката е най-съвършеното число и коренът на други числа и на всички неща. Четворката изразява първата математическа сила. Четири също така представлява размножителната сила, от която се извличат всички комбинации. Посветените го считали за символ на Движението и Безкрайността, представляващо всичко, което не е нито материално, нито сетивно. Питагор го представял пред Чираците си като символ на Вечния и Съзидателен Принцип под наименованието Четворка, Неизразимото Наименование на Бога, означаващо Източник на всичко, получило възможност да съществува: и което, на Еврейски език, е съставено от четири букви.

В Четворката намираме първото стабилно число, универсалният символ на безсмъртието, пирамидата. Гностиците твърдят, че цялата основа на науката им почива на квадрат, чиито ъгли са ..., Мълчание: ... Дълбочина: ... Интелект: и ..., Истина. Защото, ако Триъгълникът, изобразяван от числото 3, образува триъгълната основа на пирамидата, единството е това, което образува разположението ù или най-високата ù част.

Лисий и Тимий от Локрия казват, че не може да се назове нито едно нещо, което да не зависи от четворката като негов корен или основа.

Според Питагорейците има връзка между боговете и числата, която съставлява вид Пророкуване, наречено Аритмомансия. Душата е числото: тя се движи сама по себе си: тя съдържа в себе си числото четири.

Материята се представлява от числото 9 или 3 пъти по 3 и Безсмъртният Дух, който съдържа четворката или числото 4 като свой основен йероглиф, като Мъдреците казват, че Човек, който се е отклонил от правия път и се е въвлякъл в заплетен лабиринт, вървейки от четири към девет, единственият път, по който може да тръгне, за да излезе от тези измамни пътеки, тези пагубни отклонения и бездната на злото, в която е попаднал, е да се върне по стъпките си и върви от девет към четири.

Изобретателната и мистична идея, която станала причина да се почита Триъгълника, е била приложена към числото 4 (4). Казвали, че то изразява живо същество, аз, носителят на Триъгълника, ê, символът на Бога; т.е. човек, който носи Божествения принцип в себе си.

Четири било божествено число; то се отнасяло към Божествотоа и много древни нации давали на Бог наименование, състоящо се от четири букви; както Евреите, които го наричали חזחי, Египтяните го наричали Амун, Персийците Сура, Гърците, θΕΟΣ, а Латинците Deus. Това е било Четирибуквената дума на Евреите, а Питагорейците го наричали Тетрактис и полагали най-свещената си клетва по него. Така също е бил Один сред Скандинавците, Зевс сред Гърците, Фта сред египтяните, Тот сред Финикийците и Ас-Ур и Небо сред Асирийците. Списъкът може да продължи и да стане безкрайно дълъг.

Числото 5 се считало за мистериозно, защото било съставено от Удвоеното, Символа на лъжливостта и двуличността и Тройката, така интересна в резултатите си. По този начин то енергетично изразява състоянието на несъвършенство, на ред и безредие, на щастие и нещастие, на живота и смъртта, на които се натъкваме на земята. То предлагало на Мистериозните Общества изпълнения със страх образ на Лошия Принцип, като внасяло раздори в нисшия орден, като Двойното действа в Троичното.

Под друг аспект то е било символът на брака; защото е съставено от 2, първото равно число и от 3, първото неравно число. Където Юно, Богинята на Брака, е имала числото 5 като свой йероглиф.

Още повече, то разполага с едно от качествата на числото 9, а именно с качеството да се възпроизвежда, когато се умножи само по себе си; като винаги от дясната страна на произведението има числото 5; резултат, който е довел до използването му като символ на материалните промени.

Древните хора представлявали света с числото 5. Причината за това, предоставена от Диодорус, била, че то представлява земята, водата, въздуха, огъня и небето или духа. Оттук идва и произхода на πεντε (5) и Παν Вселената като цяло.

Числото 5 обозначавало универсалната квинтесенция и символизирало с формата си ς, жизнената същност, която протича [serpentat] през цялата природа. Всъщност, това умно измислено число е съюзът на двете Гръцки ударения ‘ ’, поставени върху гласни, които трябва да се или не трябва да се произнасят с придихание. Първият знак ‘ носи наименованието на могъщ дух; и означава Висшия Дух, Духът на Бога, произнесен с придихание (spiratus), вдишан и издишан от човека. Вторият знак ’ се нарича лек дух и представлява вторичния дух, като духът е напълно човешки.

Тройният триъгълник, фигура от пет линии, обединяващи се в пет точки, е бил за Питагорейците символ на Здравето.   

Той е Pentalpha (Пенталфата) на Питагор или Петоъгълникът на Соломон; той има пет линии и пет ъгъла; и е за Масоните очертанието или произходът на петоъгълната Звезда и символът на Разбирателството.

Числото 6 било, в Древните Мистерии, поразителен символ на природата; като представяло шестте размера на всички тела; шестте линии, които съставляват формата им, а именно четирите линии на посоките, на Север, Юг, Изток и Запад; с двете линии на височината и дълбочината, отговарящи на зенит и надир. Мъдреците отнасяли шесторното число към физическия човек; докато седморката била за тях символът на безсмъртния му дух.

Йероглифната седморка (двойният равностранен триъгълник) е символът на Божеството.

Шест също така е символ на здравето и символ на правосъдието; защото то е първото съвършено число; тоест, първото, чието кратно число се дели (1/2, 1/3, 1/6 или 3, 2 и 1) събрани заедно, съставят самото число.

Ормузд е създал шест добри духа, а Ахриман - шест зли духа. Те изобразяват шестте Летни и шестте Зимни месеца.

Нито едно число не е било толкова универсално известно като седмицата. Известността му се дължи, без съмнение, на планетите, които са седем на брой. То също така принадлежи на свещените неща. Питагорейците го считали за съставено от числата 3 и 4; първото от които било, в техните очи, образът на трите материални елемента, а второто - принципът на всичко, което не е нито материално, нито сетивно. То представлявало за тях от тази гледна точка, символът на всичко съвършено.

Считано като съставено от 6 и единството, то служи, за да обозначи невидимия център или душата на всичко; защото нито едно тяло не съществува, шест линии от което да не съставляват форма, нито без седмата вътрешна точка, като центърът и реалността на тялото, на което външните размери придават единствено външен вид.

Многобройните приложения на седмицата затвърдили мнението на древните мъдреци в използването на този символ. Още повече, те възвеличали качествата на числото 7, като разполагащо със, по второстепенен начин, съвършенството на единицата: защото ако не е създадена единицата, ако нито едно число не я произвежда, седмицата също така не се поражда от нито едно число, съдържащо се в интервала между 1 и 10. Числото 4 заема аритметична среда между единицата и 7 в такава степен, в която то е толкова над 1, колкото е под 7, като разликата във всяка една посока е 3.

Числото 7, за Египтяните, символизирало живота; и ето защо, буквата Z на Гърците била първата буква на глагола Záw, Живея; а Zeùz (Зевс) (Юпитер), Бащата на Живота.

Числото 8 или осмицата, е съставено от свещените числа 3 и 5. От небесата, от седемте планети, и от сферата на фиксираните звезди, или от вечното единство и мистериозното число 7, е съставена ogdoade (осмицата), числото 8, първият куб на равните числа, считано за свещено в аритметичната философия.

Гностическата осмица имала осем звезди, които представлявали осемте Кабири от Самотраки, осемте Египетски и Финикийски принципа, осемте бога на Ксенократ, осемте ъгъла на кубичния камък.

Числото осем символизира съвършенството: а цифрата, 8 или ¥ сочи вечния и редовен ход на Вселената.

То е първият куб (2 Х 2 Х 2) и означава приятелство, благоразумие, съвет и правосъдие. То било символът на прастарото законодателство, което считало всички хора за равни.

Девятката, или три пъти тройката. Ако числото 3 е било чествано сред древните мъдреци, то три пъти по три е било не по-малко чествано и почитано от него; защото, според тях, всеки един от трите елемента, които съставляват телата ни, е тройка: водата, която съдържа земя и огън; земята, която съдържа огнени и водни частици; и огънят, който се регулира от водните капки и земните корпускули, служещи да го захранват. Нито един от трите елемента не се отделя напълно от другите, като всички материални същества са съставени от тези три елемента, всеки един от които е троен, и не може да се обозначи от фигуративно число на три пъти по три, което се е превърнало в символ на всички образувания на тела. Оттук идва наименованието на деветата обвивна крива, дадено на материята. Всяко материално удължение, всяка кръгла линия, има числото девет за свой представителен знак сред Питагорейците (които са наблюдавали качеството, притежавано от това число, непрекъснато да се възпроизвежда във всяко умножение; по този начин, предлагайки на ума много поразителния символ на материята, която непрекъснато се подновява пред очите ни, след като е преминала през хиляди разложения.

Числото девет е било посветено на Сферите и Музите. То е знакът на всяка окръжност; защото окръжност от 360 градуса се равнява на 9, тоест, другояче казано, 3 + 6 + 0 = 9. Независимо от това, древните хора гледали на това число с известен ужас: те го считали за лошо знамение; като символ на многостранност, на промяната и символ на неустойчивостта на човешките дела. В тази връзка те избягвали всички числа, при които се появява числото девет и главно 81, произведението на 9 умножено само по себе си и събирането на което, 8 + 1, отново представлява числото 9.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org