header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

Те поддържали развитието на много либерални науки, особено на астрономията, най-любимата наука на Ориента, в която достигнали завидно съвършенство. Те считали деня за рожба на нощта и, следователно, правели изчисленията си нощем, вместо през деня; ние днес също използваме думите fortnight (две седмици) и sen’night (седмица). Те познавали делението на небето на съзвездия; те имали много строг морал, с особена почит към Масонската добродетел, Истината.

В исландските сказания Едда се среща следният диалог:

“ Кой е първият или най-старият от Боговете?”

“ На нашия език го наричаме Алфадир (баща на всички), но в стария Асгард той е имал 12 имена.”

“ Къде е този Бог? Каква е неговата сила? Какво е направил той, за да покаже величието си?”

“ Той живее от векове и управлява всички царства, държи всички неща, малки или големи.

Той е създал Небето и земята, въздуха, и всички неща му принадлежат.

Той е направил човека и му е дал душа, която ще живее и никога няма да загине, въпреки че тялото е изтлее или ще се превърне в пепел. И всички праведни ще бродят с него в място, наречено Гимли или Винголф; а грешниците ще отидат в Хел и Нифтхел, който е под него, в деветия свят.”

Почти всяка езическа нация, доколкото познаваме митологията, вярва в един Висш Управляващ всичко Бог, чието име не трябва да се произнася.

“Когато се изкачваме”, казва Мюлер, “към най-отдалечените височини на гръцката история, идеята за Бога  като най-висше същество застава пред нас като прост факт. Освен почитането на Един Бог, Баща на Небето, Баща на хората, ние откриваме у гърците и преклонение пред Природата.” Оригиналният Zeux е бил Бог на Боговете; наричан от гърците син на Времето, което означава че няма друг Бог преди него, а той е всеобхватен. “Зевс”, казва един орфически стих, “е началото, Зевс е средата, от Зевс са направени всички неща”. А Пелеидите на Додона казват:”Зевс е бил, Зевс е, Зевс ще бъде; О, Велики Зевс!”

Парисеите, запазвайки старата вяра, проповядвана от Зарадищ, казват в своя катехизм: “Ние вярваме само в един Бог, и не вярваме в друго, освен в него; в Него, който е създал Небето, Земята, Ангелите... Нашият Бог няма нито лице, нито фигура, цвят или форма, нито определено място. Няма друг като него, нито нечий разум може да го обхване.”

Тетраграматон или друга дума, означаваща същото, не трябвало да се произнасят. Но за да не изчезне произношението и сред Левитите, висшите свещенослужители я произнасяли в храма веднъж годишно, на 10-тия ден от месец Тишри, денят на големия празник на изкуплението. По време на тази церемония хората трябвало да вдигат силен шум, така че никой, който няма право, да не чуе свещената дума, в противен случай, казвали евреите, той щял да бъде поразен смъртоносно.

Великите египетски жреци преди евреите правели същото спрямо думата Изида, която те считали за свещена и непроизносима.

Ориген казва: “Има имена, които имат естествена сила. Такива са тези, които Мъдреците са използвали сред египтяните, Мъдреците в Персия, брамините в Индия. Това, което се нарича магия, не е пусто и химерно действие, както стоиците и епикурейците твърдят. Имената Саваот и Адонаи не са направени за създадени същества, не принадлежат на мистериозна теология, която стига чак до Създателя. От него идва силата на тези имена, когато те се свързват и произнасят според правилата.”

Индуската дума АУМ означава трите сили, комбинирани в едно Божество: Брама, Вишну и Шива; или създаващата, опазващата и разрушителната сила. А е първата, У или О-О – втората и М – третата.Тази дума не можело да се произнася като едно цяло, освен по букви, в противен случай се считало, че Земята ще потрепери и дори ангелите в небето щели да се разтърсят от страх.

Думата Аум, казва Рамаяна, представлява “съществото на съществата, едно вещество в три форми, без метод, без качество, без страст: необхватно, неразбираемо, безкрайно, неделимо, непроменимо, безтелесно, неустоимо”.

Един стар пасаж в Пурана казва: “Всички ритуали във Ведите, жертвоприношенията на огъня, всички други тържествени пречиствания трябва да се изоставят; но никога няма на изчезне думата AO-OM, тъй като тя е символ на Господаря на всички неща.”

Херодот казва, че древните Пелазги не са строили храмове и не са се кланяли на идоли, а са имали едно свято име за Бога, което не било разрешено да се произнася.

Клариан Оракулът, който е неустановено древен, когато бил попитан кой от боговете е наричан IAW, отговорил с тези забележителни думи: “Посветените са задължени да крият мистериозни тайни. Знайте тогава, че IAW е Великият Върховен Бог, който управлява всичко”.

Евреите считали Истинското Име на Бог за безвъзвратно загубено поради това, че не е било използвано, или са считали произнасянето му като една от Мистериите, които ще се разкрият при идването на Месията. А те отдавали загубата на нелегалното прилагане на Мазоретични точки в такова свято име, чрез което знанието за истинските гласни букви бива забравено. Нещо повече, казва се в Гемара of Абода Зара, Бог е позволил един изтъкнат еврейски учен да  бъде изгорен от римския император, тъй като е бил чут да произнася свещеното име с точки.

Евреите се страхували, че езичеството ще научи името и следователно в техните копия на светите писания те го изписвали със Самаритянски букви, вместо с юдейски или халдейски, че името може да се използва неправилно от сатаната, тъй като мислели, че то може да твори чудеса и твърдели, че чудесата в Египет били извършени от Мойсей, тъй като това име било изрязано върху жезъла му, а всеки човек, който знаел истинското произношение, е можел да направи същото.

Йосиф казва, че то не е било известно, докато Бог не се е свързал с Мойсей в пустошта и че се е загубило поради порочността на човека.

Последователите на Мохамед имат традиционното вярване, че Бог има тайно име, което има чудни свойства; и че единственият начин да го узнаеш е да бъдеш посветен в мистериите на Ism Abla.

HOM е бил първият знак на новата религия сред персите и Неговото Име било Неизразимо.

Амун сред египтяните било името, произнасяно единствено от жреците.

Старите германци почитали Бога с дълбока почит, без да се осмелят да му дадат име или да му се кланят в храмове.

Друидите изразявали името на Божеството чрез буквите ОIW

В праисторическите времена за всички народи учението за безсмъртието на душата не било просто хипотеза, която се нуждаела от прилежни изследователи и обилна аргументация, за да бъде убедителна. Ние едва ли можем да дадем име на Вярата, тъй като тя е жива убеденост, както чувството за собствено съществуване и идентичност, за това, което всъщност съществува; влияейки върху всички дела, мотив за дела и начинания, по-висши от тези, които земният интерес може да вдъхнови.

Дори учението за трансмиграцията на душата, общо за древните индуси и египтяни, почива на основата на стари примитивни вярвания и е свързано с чисто религиозно чувство. То приема за истина следното: откакто човек се е отклонил от правия път и от Бога, той трябва да положи много усилия и да извърви тежък и болезнен път преди да може да се обедини с Източника на Съвършенството;както и твърдото убеждение и сигурност, че нищо грешно, нечисто или омърсено със земни петна не може да проникне в чистото пространство на съвършения дух или да се обедини с Бога, че душата трябва да премине през дълги изпитания и пречистване, преди да достигне до блаженството. Краят и целта на всички тези философски системи е освобождението на душата от гибел, от страшната съдба да бъде принудена да се скита из тъмните области на природата и сред различните форми на жестоки създания, променяща земната си форма, за обединяването ù с Бога, благородна съдба на мъдрите и праведните души.

Питагор дава на това учение за спасението на душата значението, което мъдрите египтяни са дали на своите Мистерии. Той никога не проповядвал учението в буквалния смисъл, в който хората го разбирали. Нито една следа от буквалния израз на това учение не може да се открие в символите, които са останали от него, нито в схващанията му, събрани от неговия последовател Лисий. Той считал, че хората винаги остават в същността си такива, каквито са създадени и могат да се принизят чрез порока или да станат по-благородни чрез добродетелта.

Хиерокъл, един от най-ревностните му и известни последователи, ясно казва, че този, който вярва, че душата на човека след смъртта му ще влезе в тялото на звяр, заради своите пороци или ще стане растение поради глупостта си, се лъже; той абсолютно не е запознат с божествената форма на душата, която никога не се променя, защото винаги си остава човек; казва се, че тя се превръща в животно или в Бог чрез своите добродетели или пороци, въпреки че това не може да стане наистина, а само подчертава приликата със склонностите на всеки.

Тимий от Локрия, друг последовател, казва, че за да се уплаши човек и да се предпази от извършването на престъпления, той бива заплашен с особени унижения и наказания; дори се казва, че душата му ще премине в друго тяло – на страхливеца - в това на сърна, на насилника – в тялото на вълк, на убиеца – в това на някое още по-свирепо животно, а на този с нечисти помисли – в това на шопар.

По същия начин учението се обяснява и от Федо. А Лисий казва, че след като душата, пречистена от престъпленията, напусне тялото и се завърне на Небето, тя вече не подлежи на промяна или смърт, а се радва на вечно щастие. Според индийците тя се връща към и става част от универсалната душа, която оживява всичко.

Индусите считат, че Буда слиза на земята, за да издигне човешкото същество до съвършенство. Той ще успее накрая и всички, както и той самият, ще се включат и потънат в Единството.

Вишну съди света в последния му ден. Той ще изчезне в огън, слънцето и луната ще изгубят светлината си, звездите ще паднат и ще се създадат нови Земя и Небе.

Легендата за падението на духовете, замъглена и изкривена, е запазена в индуската митология. Тяхната традиция признава и те почитат последователността от първите предшественици на човечеството или небесните патриарси на примитивния свят, под името Седемте велики Риши или побелелите древни мъдреци, въпреки, че внасят в историята им елемент на художествена проза.

Египтяните вярват, че душата е безсмъртна и че Озирис ще съди света.

Ето какво се казва в една персийска легенда:

“След като Ахриман ще управлява света до края на времето, Сосиош, очакваният  спасител, ще дойде и ще унищожи мощта на Девите (или злите духове), ще съживи мъртвите и ще седне за окончателния съд над хората и духовете. След идването му,  Гурцшер ще бъде изхвърлен и ще настъпи всеобщ пожар, който ще обхване целия свят. Останките от земята ще потънат в Дузакх и ще станат за три периода място за наказание на порочните. Тогава постепенно всички ще бъдат опростени, дори Ахриман и Девите и ще им се позволи да влязат в блажените места, така ще има ново небе и нова земя.”

В учението на Ламаизма намираме замъглени и отчасти смесени с художествени измислици фрагменти от примитивната истина. Според това вярване, “Ще има съд пред Езлик Хан: добрите ще бъдат допуснати в рая, лошите ще бъдат хвърлени в ада, ще има осем места, в които ще бъде горещо до изгаряне и осем, в които ще бъде студено до замръзване.”

В Мистериите, независимо от това дали са упражнявани или не, се учи, че истината на примитивното откровение, съществуването на Едно Велико Същество, Безкрайно и проникващо в цялата Вселена, Което е там, за да бъде почитано без предразсъдъци, чиято прекрасна природа, същност и свойства се разкриват на посветените, докато невярващите приписват свойствата му на вторични богове, персонифицират го и го изолират от невероятната му независимост.

Тези истини са били скрити от обикновените хора; а мистериите се провеждали във всяка страна, без да се нарушават популярните вярвания, истини, изкуства, науки, за тези, които могат да ги разберат, поддържайки истинското учение непокътнато, което хората, склонни към предубеждения и идолопоклонничество, в никое време не са успявали да достигнат, нито пък, както доказват многото странни изменения и предразсъдъци днес, някога ще направят. Ние имаме нужда от това да посочим ученията на сектите, които принизяват Създателя и му приписват човешки страсти, за да се докаже, че сега, както винаги, старите истини могат да достигнат до малцина и ще бъдат затрупвани от измислици, грешки, докато безвъзвратно бъдат загубени.

Въпреки че Масонството е идентично с древните Мистерии, това е в един качествен смисъл; то представлява несъвършено изображение на тяхната брилянтност, останки от тяхното величие, система, която е претърпяла положително развитие, плод на социални и политически събития и обстоятелства. При напускането на Египет, Мистериите биват изменени от обичаите на различните народи, сред които попадат. Въпреки че поначало те са повече политически, отколкото религиозни, те скоро стават наследство, както и са били, на свещенослужителите и стават съществено религиозни по характер, въпреки че всъщност ограничават жреческата сила, преподавайки на интелигентните светски лица абсурдността и безумието на вярванията на широката публика. Следователно те са се променяли от религиозните системи в страните, в които са пренасяни. В Гърция те са мистериите на Церес, в Рим – на Bona Dea,  Добрата Богиня, в Галия – Школата на Марс, в Сицилия – Академията на науките; сред юдеите те приемат ритуалите и церемониите на религията, която поставя всички сили на управление и власт, както и на знанието, в ръцете на свещенослужителите и Левитите. Пагодите в Индия, уединенията на Мъдреците в Персия и Халдея, пирамидите в Египет вече не са източници на знание. Всеки народ, който може да се нарече просветен, има своите Мистерии. След време гръцките храмове и школата на Питагор загубват репутацията си и тяхното място се заема от свободното масонство.

Масонството, когато се излага правилно, е интерпретация на великата книга на природата, списък на физичните и астрономически явления, най-чиста философия, място, в което като в съкровищница се оставят на безопасно място всички големи истини на примитивно откровение, които образуват основата на всички религии. В съвременните Степени трябва да се имат предвид три неща: образът на началните времена, картината на ефективните причини във Вселената и книгата, в която са записани поуките на хората и начина, по който те трябва да се управляват, за да бъдат богати.

Кабалистичното учение дълго време е било религия на мъдрите и учените; защото както и свободното масонство, непрекъснато се стреми към духовно съвършенство и синтез на всички вярвания на хората по света. В очите на Кабалиста всички мъже са негови братя, тяхното относително невежество  за него е причина да ги учи. Сред египтяните и гърците е имало блестящи кабалисти, чието учение ортодоксалната църква приема, а сред арабите също е имало мнозина, чиято мъдрост не е била незачитана от средновековната църква.

Мъдреците гордо носели името Кабалисти. Кабала съдържа една благородна философия, чиста, не мистериозна, но символична. Тя учи за единството на Бога, на изкуството да познаваш и обясняваш същността и действията на Висшето Същество, на духовните и природните сили, на определяне на действието им чрез символични цифри, чрез аранжиране на азбуки, чрез комбинация от числа, инверсия на букви при писане и скрито значение, което може да бъде разкрито. Кабала е ключ към окултните науки и гностиците са родени от кабалистите.

Науката за числата представлява не само аритметични свойства, но и величие, пропорционалност. Чрез нея ние непременно достигаме до разкриването на Принципа на първата причина за нещата, наричан днес Абсолют.

Или Единството – този най-благороден термин, към който се насочват всички философии; тази императивна необходимост за човешкия разум, това водещо начало, около което се групират идеите, Единството, този източник, този център на целия систематичен ред, този принцип на съществуването, тази централна точка, неизвестна по същността си, но проявяваща се чрез ефектите си, Единството, този най-висш център, към който веригата от причини неизбежно се изкачва, е идеята, в която конвергират всички идеи на Питагор. Той отрича титлата Мъдрец, която означава буквално Някой, който знае. Той изобретява и използва думата Философ, означаваща Някой, който обича да изучава нещата – тайни и окултни. Астрономията, която той преподава, е астрология, неговата наука за числата се основава на принципите на Кабала.

Древните, както и самият Питагор, чиито истински принципи никога не са били разбрани напълно, никога не са имали намерение да приписват на числата, т.е. на абстрактните знаци, специални свойства. Но Мъдреците от древността успяват да познаят Една Първа Причина (материална или духовна) за съществуването на Вселената. Следователно Единството става символ на Върховното Божество. То е израз и представа за Бога, но без да приписва на истинското число 1 някакви божествени или свръхестествени свойства.

Идеите на Питагор, отнасящи се до отделни числа, са отчасти отразени по-долу.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org