header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

Ахриман е считан от някои Парсейски секти за по-стар от Ормузд, тъй като тъмнината е по-стара от светлината; представяли са си го като неизвестно злобно и отмъстително същество от ранните етапи на света, а падението на човека се дължи, както се споменава в Баундехеш, на вероотстъпническото му обожествяване, от което хората биват отвърнати от редица пророци, завършваща със Зороастър. 

Митра не е само светлина, но и разум; светлина, родена в здрача, но разпръскваща тъмнината и побеждаваща смъртта. Борбата, чрез която се постига това, основно се води чрез “Словото”, тази “вечна еманация на Божественото, чрез която съществува светът” и чиито открити формули, непрекъснато повтаряни в литургиите на Мъдреците, не са нищо друго, освен негов израз. “Какво да правя,” извиква Зороастър,”О, Ормузд, потопен в светлина, за да победя в битката с Daroodj – Ариман, баща на законите на злото; как да направя човека чист и свят?” Ормузд отговаря и му казва: “О, Зороастър, призови чистия закон на служителите на Ормузд, призови Амшаспандите, които леят изобилие чрез седемте Кешвари, призови Небето, Зеруана – Аракана, птиците, носещи се високо, лекия вятър, Земята, призови моя Дух, мен, Ахура–Мазда, най-чистия, най-силния, най-мъдрия, най-добрия от всички същества, мен, с най-величественото тяло, мен, Най-висшия, чрез чистотата, чиято душа е Идеалният свят, и вие, хора, ме призовете, тъй като аз ръководя Зороастър”.

Самият Ахура–Мазда е живото Слово, той е наричан “Първородният от всички неща, израз и образ на Божественото, светлината на самата светлина, Създателят, който чрез силата на Словото, което той не спира да произнася, създава за 365 дни Небето и Земята.” “Словото е съществувало преди всичко друго”, се казва в Яшна, “и самото то е Язата, персонифициран обект на молитвата”. То се разкрива в Серош, в Хома и отново, чрез Гуштап, се проявява в Зороастър.

Между живота и смъртта, между слънчевата светлина и сянката, Митра е илюстрация на Първичното Единство, от което са се появили всички неща, и в което, чрез неговото посредничество, ще се погълнат всички противоречия. Неговото ежегодно жертвоприношение е агнецът божи на Мъдреците, символично изкупление или молба за морално и физическо пречистване. Той е създал света в началото и в края на всяка следваща година той освобождава потока на живота, за да подпомогне новия кръговрат на съществуванието, така в края на всички неща той занася тягостния брой на годините като жертвоприношение пред Бога, освобождавайки чрез тази последна жертва душата на нещата от нейната тленна рамка, за да започне нейното по-ярко и чисто съществуване.

Ямбликус (De Mys. viii.4) казва: “Египтяните са далеч от приписването на физични причини на всички неща; те отличават живота и разума от физичната форма на съществуване и на човека, и на Вселената. Те поставят интелекта и разума като съществуващи самостоятелно и първично и от тях извличат създадения свят. Като Родител на всички създадени неща, те обявяват един Демиург и откриват жизнена сила в Небето и преди Небето. Над и отвъд Вселената те поставят Чистия интелект, а друг интелект (Разумът, разкриващ се в материалния свят), състоящ се от непрекъснат разум, прониква във Вселената и е присъщ на всичките и области и части”. Египетската идея е тази на всички трансцедентални философски учения, тази за Бог, иманентен и трансцедентален, дух, преминаващ през всичките си прояви, но неизчерпваем същевременно.

Мъдростта, записана в каноничните свитъци на Хермес, бързо обхваща в тази трансцедентална наука всичко, което човешкото любопитство може изобщо да открие. Специално за Тебес се казва, че е открил същество без начало и край, наречено Амун или Амен-Кнепф, всепроникващият Дух или Дъх на Природата, или дори някакъв по-възвишен обект на благоговейно размишление, който е забранено и да бъде назован. Такова същество на теория би било начело на трите редици от Богове, споменати от Херодот, като последните се разглеждат като възможно подреждане на еднакви или подобни същества, подредени в последователни еманации, според оценката за сравнителното им значение. Осемте велики божества или първият ред, вероятно са проявления на Бога в няколкото сили и части на Вселената, всеки потенциално съдържащ цялата божествена природа.

В древните окултни книги, според цитираното от Ямбликус, съществува следният пасаж, отнасящ се до Висшето Същество: “Преди всички неща, които действително съществуват, има един Бог, дори преди първия Бог и Цар, оставащ неподвижен в уникалността на своето собствено Единство; и нито се зачева нещо от разума, който му е присъщ, нито нещо друго, а той е пример за Бога, който е добър, който е свой собствен баща, самопороден и има само един родител. Той е нещо по-велико и предшестващо източника на всички неща, основа на нещата, породени от разума, които са и първите видове. И от Него самозародилият се Бог сам води до своя изгрев; по тази причина той е свой собствен баща и е самозаченат. Той е и началото, и Бог на Боговете; Монада от Един, предшестващ веществото и началото на веществото; от него е и веществото, затова той е наричан и начало на нещата, породени от разума. Това са най-древните от всички същества, които Хермес поставя преди въздушните и емпирични и небесни Богове.”

“Чанг-ти или Върховният Господар на съществуването”, казва старото китайско поверие, “е принципът на всичко, което съществува, Баща на всичко живо. Той е всеобхватен, неподвижен, независим; Неговата власт не знае граници; Неговият взор еднакво обхваща миналото, настоящето и бъдещето и прониква до най-вътрешните тайни на сърцето. Небето и земята са под негово господство; всички събития, всички революции са следствия от неговата воля и закон. Той е чист, свят и равнодушен; злото обижда взора му; но той следи с одобрителен поглед праведните действия на хората. Жесток, но справедлив, той наказва злото за назидание, дори принцове и управници; той често отхвърля виновните, за да възнагради с почести човека, който следва сърцето си и когото той издига от мрака. Добър, милостив, изпълнен с жалост, той опрощава порочните при тяхното разкаяние, а бедствията и нередовната смяна на сезоните са негови предупреждения, които с бащинска доброта той отправя към хората, за да ги подтикне да се поправят”.

Водени много повече от разума, отколкото от въображението, народите, населяващи най-източната част на Азия не стигат до идолопоклонничество чак до времето след Конфуций и в продължение на два века след раждането на Христос, когато религията на Буда или Фо се пренася от Индия. Тяхната система дълго време е ръководена от чистата почит към Бога, а основата на техния морал и политическо съществуване лежи върху здрави и праведни принципи, съответстващи на истинската идея за Бога. Те нямат фалшиви богове или представи, а техният трети Император Хоам-ти издига Храм, може би първият изграден някога, в чест на Великия Архитект на Вселената. И въпреки че принасяли жертви, за да забавляват ангелите – покровители, те им отдавали много по-малко почит, отколкото на Ксам-ти или Чанг-ти, Върховния господар на Света.

Конфуций забранява създаването на изображения или представянето на Бога. Той не свързва никаква идея за личност с Него, а го счита за Сила или Принцип, преминаващ през цялата природа. Затова китайците наричат Бога с името Божественият разум.

Японците вярват във Върховното Невидимо Същество, което не може да бъде представяно с изображения или да бъде почитано в Храмове. Те го наричат Амида или Омит и казват, че той няма начало и край; че той е дошъл на земята, където е останал хиляда години и е станал спасител на нашата паднала човешка раса, той е съдия на всички хора, а доброто живее вечно, докато злото е прокълнато и отива в Ада.

“Чанг-ти е представен”, казва Конфуций, “от общия символ на видимата небесна твърд, както и от отделните знаци на Слънцето, Луната и Земята, защото чрез тях ние се наслаждаваме на даровете на Чанг–ти. Слънцето е източник на живот и светлина; Луната осветява света през нощта. Като наблюдава хода на тези светила, човечеството може да различава времето и сезоните. Древните, за да могат да свържат действието с обекта, когато установяват практиката на жертвоприношенията на Чанг–ти, фиксират деня на Зимното слънцестоене, защото Слънцето, след като е преминало през 12 места, определени от Чанг-ти като негови годишни резиденции, започва възхода си отново, за да разпространи благословията си върху Земята.”

Той казва: “Теен е универсалният принцип и плодовитият източник на всички неща ... Чанг-ти е универсалният принцип на съществуването”.

Арабите никога не са притежавали поетична, научно подредена и добре написана система на политеизъм. Техните исторически традиции са твърде аналогични с тези на юдеите и съвпадат с тях в много пунктове. Традициите на по-чистата вяра и простото патриархално почитане на Бога изглежда никога не са били напълно заличени сред тях; нито пък идолопоклонничеството е придобивало солидна основа до времето на Мохамед; който, приемайки старата първична вяра, отново проповядва учението за единия Бог, добавяйки, че той е неговият пророк.

До основната маса от юдеите, както и от други народи, изглежда достигат само фрагменти от примитивните вярвания; чак след попадането им в плен сред персийците те започват да се занимават с метафизични разсъждения, свързани с Божествената природа и същност; въпреки че от псалмите на Давид е очевидно, че избрана част от тях запазва това знание, свързано с Бога, изцяло недостъпно за основната маса от хората; и тези избрани са били медиумите, които са пренесли някои истини до по-късните векове.

Сред гърците, учените на египтяните, всички висши идеи и по-строги учения за Божественото, неговия Господар Природата и Безкрайния разум, Небесната мъдрост и Провидението, което ръководи и насочва всички неща до правилния им край, Безкрайния разум и Висшето познание, което е създало всички неща и е високо над външната природа – всички тези възвишени идеи и благородни доктрини са изложени повече или по-малко съвършено от Питагор, Анаксагор и Сократ и са развити по най-красив и ясен начин от Платон и философите след него. Дори в популярната религия на гърците има много неща, в които се крие по-дълбоко и важно духовно значение; въпреки, че те изглеждат само редки следи от древни истини, мъгляви предчувствия, бегли оттенъци и моментни проблясъци, разкриващи вярата във Висшето същество, Всемогъщия създател на Вселената, Бащата на цялото човечество.

Много от примитивната Истина била предадена на Питагор от Зороастър, който пък я е получил от индийците. Неговите апостоли отричат използването на храмове, олтари или статуи; и се надсмиват над суетата на тези нации, които си въобразяват, че Бог е произлязъл от или има нещо общо с човешката природа. Върховете на най-високите планини са местата, избрани за жертвоприношение. Химните и молитвите са техните начини на преклонение. Върховният Бог, който изпълва широкия кръг на небето, е обектът, към когото те са адресирани. Такова е свидетелството на Херодот. Светлината те считали не толкова за обект на преклонение, колкото за най-чистото и живо олицетворение и първата еманация на Бога, въпреки че човек иска нещо видимо или нещо, което може да докосне, за да накара разума си да достигне степен на екзалтация, достатъчна за преклонение пред Божественото създание.

Има изненадваща прилика между храмовете, свещенослужителите, ученията и преклонението на персийските Мъдреци и британските друиди. Последните не се прекланят пред идоли в човешки образ, защото считат, че Бог, бидейки невидим, трябва да се почита, без да бъде виждан. Те твърдят, че има единна небесна твърд. Молитвите им били отправяни към една закриляща всичко сила. Те твърдели, че тази сила не е материя, тя трябва непременно да е Бог, а секретният символ, използван за изразяване на името му, бил O.I.W. Те вярвали, че земята е издържала едно общо разрушение от водата, и отново ще бъде разрушена от огъня. Те признавали учението за безсмъртието на душата, едно бъдещо състояние, ден на съд, който ще се проведе на принципа на човешката отговорност. Те дори приемали идеята за изкуплението на човечеството чрез смъртта на Посредника. Те поддържали традицията за Потопа, изкривена и ограничена. Но около тези фрагменти примитивна истина те изтъкали паяжината на идолопоклонничеството, преклонението пред две подчинени божества, Ху и Церидуен, мъжко и женско (без съмнение същите, като Озирис и Изида) и поддържали учението за превъплъщаването.

Ранните жители на Скандинавия вярвали в Бог, който бил “Автор на всичко, което съществува; небесното, древното, живото, ужасното, изследователят на скритите неща, съществото, което никога не се променя. “Идолите и видимите представи за Бога първоначално били забранени, и се препоръчвало Той да се почита в усамотението на горите, където Той броди, невидим и в пълно мълчание.

Друидите, както и източните им предшественици, отделяли много внимание на свещените нечетни числа, които, като се проследят обратно, завършват в единица или божественото единство, докато четните числа не завършват в нищо. Особено почитано било числото 3. 19(7+3+3²):30(7x3+3x3):21(7x3) били числа, които непрекъснато се появявали в размерите на храмовете, в номерацията и разстоянието между големите камъни.

Те били единствените интерпретатори на религията. Те надзиравали всички жертвоприношения и никой отделен човек не можел да принесе жертва без тяхното позволение. Те упражнявали властта на осъществяващите връзката; без тяхното съгласие не можело да се обяви война, нито да се сключи мир; те имали властта да налагат смъртно наказание. Те твърдели, че познават магията и предлагали предсказания като услуга на хората.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org