header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

“Разпадането на света”, според философите, “се състои в разрушаването на невидимите форми и качества на нещата, докато материалната им субстанция остава и от съзидателната енергия на Бог се образуват нови светове. Така Вселената се разпада и изгражда отново в безкраен кръговрат.”

Джайните, секта в Майсор, а и другаде, казват, че древната религия на Индия и на целия свят се основава на вярването в един Бог, чист Дух, невидим, всевещ и всемогъщ. Същият този Бог, след като дава на всички неща предназначения им ред и начин на действие, дава и на човека достатъчно разум или разбиране, които да го ръководят в поведението му и го оставя да действа на свободна воля, чието цялостно упражняване го прави отговорен за поведението си.

Мену, законодателят на индусите, боготвори не видимото, материалното Слънце, а “онази божествена и несравнимо по-велика светлина” и цитирайки думите в най-древния и многоуважаван текст в индийската свещена книга - “която озарява всичко, очарова всички, от която произхожда всичко, към която всичко се завръща и която сама може да огрее нашия интелект”, той поставя основите на своите Закони:

“Нека всички чуят!

“Тази Вселена съществува само в първата, все още недоразвита божествена идея, сякаш е оплетена в тъмнина, неуловима, неопределима, неоткриваема от разума и неоткрита от разкриването, сякаш напълно потънала в сън.

След това Единствената Независима Сила, самата тя неоткрита, прави този свят забележим, с пет елемента и други принципи на природата, възникват с неопетнена слава, развивайки тази идея или разпръсквайки мрака.

Този, когото само умът може да долови, чиято същност се промъква през неизменните органи, който няма видими части, който съществува от Вечността, дори Той, душата на всички същества, Когото никое същество на може да проумее, засиява.

Той, Който, след като пожела да създаде различни твари от Собствената си божествена Материя, първо с мисълта си създава водите…. От това, което представлява [точно еврейското חוחי] първата причина, не обектът на възприятието, съществуващо навсякъде в материята, несъществуващо за нашето усещане, без начало и край” [Α и Ω, или ІАΩ], “е създаден божественият мъж, прославил се във всички светове под името Брахма”.

Обобщавайки различните неща, сътворени от Брахма, той добавя: “Той”, имайки предвид Брахма [Λογος, Словото], “чиято мощ е непонятна, с която именно създава Вселената, отново е погълнат в Всевишния Дух, променяйки времето на енергия във време за покой”.

Антарея А’ран’я, една от Ведите, дава тази примитивна идея за сътворението: “В началото Вселената не е нищо повече от една Душа: не съществува нищо друго – нито действащо, нито бездействащо. След това Го осенява тази мисъл, Аз ще създавам светове; Така Той сътворява онези различни светове, въздуха, светлината, смъртните твари и водите.

“Осени Го тази мисъл: Виж световете; Ще създам пазители на световете. Така той гребва от водата и оформя същество, облечено в човешки образ. Той поглежда към него и в този момент на това така добре обмислено създание, устата се отваря, подобно на яйце и се отронват думи, а от думите – огън. Ноздрите се разтварят, а през тях прониква дъхът, разпространявайки навсякъде въздуха. Очите се отварят, от тях струят лъчи, а от лъчите се заражда и Слънцето. Ушите се разширяват, дават слух, а от слуха идва и пространството.”... След като човешкото тяло, заедно с всички сетива е образувано, “Тя, Всеобщата душа се замисля: Как може това тяло да съществува без Мен?” Тя изследва през кой край може да проникне в него. Казва си: Ако без Мен Думите са членоразделни, въздухът се издишва, а зрението вижда, ако слухът чува, кожата усеща, разумът мисли, гълтането преглъща и размножителните органи изпълняват функциите си, какво съм аз тогава? И разтваряйки шева на черепа, Душата прониква в човека.”

Погледнете великите основни истини! Бог, безкрайна и Вечна Душа или Дух. Материя, не е вечна нито независима, а сътворена – сътворена от Божията мисъл. След това материята, световете и после човека – сътворени от подобна мисъл. И най-накрая, след като дарява човека със сетива и разсъдлив ум, една частица, една искра от Самия Бог прониква в него превръщайки се вътре в живец.

По този начин Ведите подробно описват сътворението на света:

“В началото съществува само един единствен Бог, съществуващ от Самия Себе си, Който, преминавайки вечността, е погълнат в очакване на Собственото си съществуване, желае да покаже съвършенствата си извън самия Себе си и създава материята и света. По този начин сътворява четирите елемента, но все още объркан, Той издишва към водите, които се издуват в огромна топка с формата на яйце и, разраствайки се, се превръщат в Небесния свод и в сфера, обгръщаща земята. След като създава земята и телата на животинските твари, същият този Бог, същността на движението, им дава, за да ги одушеви, късче от Самия себе си. И ето, че душата на всичко, което диша, става част от душата на вселената, нито една не загива, но всяка душа просто изменя формата и обвивката си, последователно преминавайки в различни тела. От всички форми най-голямо удовлетворение на Божеството му носи Човекът, той е най-близо до Неговото собствено съвършенство. Когато човек се освободи напълно от сетивата си и потъне в само-съзерцание, той започва да различава Бог и става част от Него.”

В много отношения древните перси наподобяват индусите – по език, поезия и поетични легенди. Завладяването на различни земи ги довежда до Китай, те подчиняват Египет и Юдея. Възгледите им за Бог и религията им повече наподобяват тези на евреите, отколкото на който и да било друг народ. В действителност последните заимстват от тях някои известни учения, които сме свикнали да разглеждаме като съществена част от оригиналната еврейска вяра.

Персите приемат теории, много сходни с тези на евреите за Царя на небесата и Баща на Вечната Светлина, за чистия Свят на Светлината, за Безкрайния Свят, от който всички неща са сътворени, за Седемте Могъщи Духа, които стоят до Трона на Светлината и Всемогъществото и за славата на онова Небесно Войнство, което обгръща Трона, за Произхода на Злото и Принца на Тъмнината, Владетелят на непокорните духове, врагове на всичко добро. Към еврейското идолопоклонничество, обаче, те изпитват най-силно презрение и по времето на Камбиз следват правилен план за неговото изкореняване. Когато Ксеркс нахлува в Гърция, той унищожава Храмовете и огнени параклиси осейват целия му поход. Религията им е крайно възвишена, при което земният огън и земната саможертва не са нищо повече от белези и символи на друго посвещаване и по-висша сила.

Така фундаменталните доктрини на древната религия на Индия и Персия първоначално представляват просто обикновено благоговение пред природата, нейните чисти елементи и първични енергии, свещеният огън и преди всичко – Светлината – въздухът, не този от ниските слоеве на атмосферата, а по-чистия и по-яркия въздух  на Небесата, онзи дъх, който одушевява и прониква в духа на смъртния живот. Това чисто и обикновено почитание на природата е вероятно най-древното и е далеч по-общо и преобладаващо в примитивния и патриархален свят. Първоначално то не е обожествяване на природата или отричане на върховната власт на Бог. Чистите елементи и примитивната същност на сътворената природа предлагат на първите хора, все още намиращи се в тясна връзка с Бог, не сходство или наподобяване, нито даже обикновено нереално изображение или поетичен образ, а естествен и истински символ на Божествената сила. Навсякъде в еврейските писания чистата светлина или свещеният огън служи като изображение на все-проникващата и все-поглъщаща мощ и вездесъщност на Бог. Неговият дъх е първият източник на живот и лекият шепот на бриза съобщава на пророка непосредственото Му присъствие.

“Всички неща са чеда на един огън. Отецът завършва всички неща и ги довежда до Втория Разум, когото всички човешки народи наричат Първи. Природните действия съществуват съвместно с интелектуалната светлина на Отеца, защото душата е тази, която след Отеца краси небесата. Душата, един ярък огън, със силата на Отеца, остава безсмъртна; тя е повелителка на живота, изпълва всички недра на света. Защото огънят, който първоначално е отвъд, не заключва мощта си в материята с действие, а с разум, защото движещата сила, оформителят на света е разумът, роден от разум, произлязъл пръв и облякъл огъня в огън. Светлина, създадена от Отеца! Единствено Той, получил от силата на Отеца същността на интелекта, може да разбере разумът на Отеца и да влее във всички източници и принципи способността на разбиране и на непрекъснато, безкрайно въртеливо движение.” Такъв е езикът на Зороастър, въплътен в древните персийски идеи.

Същият древен мъдрец излага мислите си за Слънцето и Звездите:

“Отецът създаде цялата Вселена от огън, вода, земя и въздух, без който не може да съществува нищо. Той поставя огромно множество неподвижни звезди, оставащи там навеки, но не по задължение или против волята им, а защото нямат желание да се реят; огън над огъня. Събира седемте небеса на света и обгръща с тях земята; след което поставя седем живи съществувания, подреждайки очевидния им безпорядък в правилни орбити, като шест от тях са планети, а седмото - Слънцето, поставя в центъра; в същия този център, от който всички линии, независимо по какъв път се отклоняват, са еднакви, а бързото слънце се върти около основен център, опитвайки се непрестанно да достигне най-важната, все-проникваща светлина, водейки по своя път и ярката Луна.”

Зороастър добавя още: “Не измервайте пътуванията на Слънцето, нито пък се опитвайте да ги сведете към някакво правило; защото то е ръководено от неизменната воля на Отеца, а не заради вас. Не се стремете да разберете вихреното движение на Луната, защото тя бяга навеки, подтиквана от импулса на необходимостта; а движението на Звездите напред не е било генерирано, за да служи за някоя от твоите цели.”

Ормузд казва на Зороастър в Баундехеш: “Аз съм този, който притежава Рая, изпъстрен със звезди, във въздушното пространство, който кара това кълбо, някога погребано в мрак, да се къпе в потоци светлина. Чрез мен Земята е станала свят твърд и вечен – земята, върху която стъпва Господарят на света. Аз съм този, който кара светлината на слънцето, луната и звездите да прониже облаците. Аз карам семето да покълне и да пробие пръстта с новото си стъбълце...Аз създадох човека, чиито очи са светлина, чийто живот е дъхът от ноздрите му. Аз поставих в него неизличимата мощ на живота.”

Самият Ормузд или Ахура – Мазда представлява първичната светлина, различна от небесните светила, но необходима за тяхното съществуване, източник на тяхното великолепие. Амшаспанди (Амешаспендата, безсмъртните божества) ръководят всяко едно по една част от природата. Земята и небето, огънят и водата, слънцето и луната, реките, дърветата, планините, дори и изкуственото деление на деня и годината се споменават в молитвите като владени от божествени създания, всеки поотделно управляващ своята област. Огънят, тази “най-енергична от безсмъртните сили”, видимият представител на първичната светлина, се призовава като “Син на Ормузд”. Слънцето, Архимагът, този най-благороден и най-мощен представител на божествената власт, който “пристъпва като завоевател от върха на ужасния Алборж, за да господства над света, който осветява от трона на Ормузд”, е почитано измежду другите символи под името Митра, благотворно и дружелюбно създание, което в химните в негова чест в Зенд-Авеста е наричано с името, дадено му от гърците – “Непобедим” и “Посредник” – първото, поради ежедневната му схватка с мрака, в която е най-активният съюзник на Ормузд, а второто, поради това, че служи като начин за предаване на небесната благословия на хората. Наричат го още “Окото на Ормузд, Сияйният герой, следващ триумфално своя ход, даващ живот на пустините, най-високопоставеният от Изедите или Йезатати, вечно будният защитник на земята”. “Когато злият дракон опустошава моите владения”, казва Ормузд, “и носи глад и бедствия, той бива ударен от силната ръка на Митра, заедно с Девите на Мазандеран. Със своята пика и безсмъртна тояга, никога не спящият господар захвърля Девите в праха, когато, като посредник, трябва да пази града от злото.”



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org