header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

Древните овчари на Пунджаб, наричан тогава Страната на седемте реки, на чиито интуитивна и вдъхновена мъдрост (Веди) дължим може би най-древните религиозни излияния на какъвто и да е език, са се обръщали към физическите предмети на тяхното обожествяване, както към живи същества. Първи в тази поредица от божества е Индра, Богът на “синята” или “блестяща” небесна твърд, наричан Деваспити, Баща на Девите или Силите на Елементите, който е измерил обиколката на небето и е направил непоклатими основите на Земята; идеалното владение на Варуна, “Всичко-обгръщащият” е почти еднакво обширен, включващ въздуха, водата, нощта пространството между Небето и Земята; Агни, който живее от огъня на жертвоприношенията, на домашното огнище и в небесните светкавици, е Великият Посредник между Бога и Човека; Ушас, или Зората извежда Боговете на сутринта, за да направят дневното си пиршество в опияняващата Плът на дарованията на Природата, от които Свещеникът може от билки само да състави символична подправка. Следват различните богове на Слънцето, Адити или Слънчевите символи, Сурия Божественият, Савитри Първообразът, Пашан Хранителят, Бага Ощастливяващият и Митра Приятелят.

Моментът на съзидание на Вечното Същество е представено като бракосъчетание, като първоначалното му изобразяване е всеобща майка, която вероятно е съществувала с него още от Вечността или на метафоричен език е била “негова сестра и спътница в живота”. В крайна сметка тя е насърчавана да бъде Майка на Индийскито Триединство, на Бог с Неговите три Символа – на Съзиданието, на Запазването и на Промяната или Прераждането.

Най-известните форми или прояви на Вишну Закрилника са последователните му божествени въплъщения или исторически олицетворения, представящи Божеството като изникващо от непонятната загадъчност на Неговата природа, разкривайки го пред онези критични епохи, които, било във физическия или в духовния свят, изглеждат сякаш поставят ново начало на благоденствие и ред. Сражавайки се със Злото в различните кътчета на Природата и в последователни периоди от време, Божествеността, макар и изменяща се по форма, е в действителност винаги една и съща, било забелязваща се в полезни земеделски или обществени открития, в традиционни победи над съпернически вери или във физически промени, едва доловими в традициите или подсказани от теорията за произхода на космоса. Както Рама, Епичният герой, въоръжен с меч, тояга и стрели, първообразът на Херкулес и Митрас, той се бори подобно на Юдейския родоначалник със Силите на Тъмнината, така и Кришна – Говинда, Божественият Овчар, и Предвестник на Мира, завладяващ света с музика и любов. Макар и в човешка форма, той никога не престава да бъде Всевишният Бог. “Безразсъдните,” (казва той в Бхагавад Гхита) “незапознати с възвишената ми природа, ме презират в този човешки вид, докато мъдреците, просветени от първоизточника на Божественото в тях, ме приемат като нетленен и извисен над всички и ми служат с цялото си сърце”. “Не всички ме признават”, казва отново той “защото, прикрит от свръхестествената сила, скрита в мен, са ми известни още всички неща от миналото, настоящето и бъдещето; Аз съществувах преди Вайсвасвата и Мену. Аз съм Най-висшият Бог, Създателят на Света, Вечният Пуруша (Човекът – Свят или Дух на Света). И макар че в собствената ми природа съм освободен от отговорност за раждането или смъртта, аз съм Господар на всички сътворени неща и колкото по-често на света добродетелта и целомъдрието отслабват и преобладават порочността и несправедливостта, толкова по-често Аз ставам явен и се откривам от векове на векове, за да спася справедливостта, да унищожа провинените и да вдъхна увереност на боязливите стъпки на добродетелта. Този, който ме приема такъв и, напускайки това смъртно тяло, не влиза в друго, защото влиза в мен и тези, които са имали доверие в мен и вече са влезли в мен, се пречистват от силата на мъдростта. Помагам на тези, които вървят по моя път, дори и когато ми служат.”

Брахма, деятелят на сътворението, се жертвува, когато, спускайки се в материални образи, се въплъщава в своите творения; и митичната му история се вплита с тази на Вселената. Така, макар духовно да е сроден с Всевишния, Господаря на всички създания (Праджапти), той споделя несъвършенството и поквареността на по-нисшата природа, и потопен в разнообразни и краткотрайни форми, може да се каже, че също като гръцкия Уран, се осакатява и пада. По този начин той съчетава два образа – безформеното и формата, безсмъртното и смъртното, съществуването и не-съществуването, движението и покоя. Като въплътена Интелигентност или Слово, той предава на човека това, което му е разкрито от Господ, тъй като той е Душата и Тялото на творението, в което Божественото Слово е написано с тези живи букви, чието изключително право да ги разтълкува притежава само духът с чувство за собствената си личност.

Фундаменталните принципи в религията на индусите се състоят във вярата в съществуването само на Едно Божество, в безсмъртието на душата и в бъдещото състояние на отплата и възмездие. Поученията им за нравственост налагат упражняването на добродетелността като необходимост за осигуряване на щастие дори и в този мимолетен живот; а религиозните им учения правят зависимо блаженството им в едно бъдещо състояние.

Освен учението им за преселението на душите, техните догми могат да бъдат символизирани в следните обобщения: 1. Съществуването само на един Бог, от Когото произлизат всички неща и към Когото всички трябва да се завърнат. За него се отнасят всички тези изрази: Същност на Вселената и Безкрая, това, което винаги и било и винаги ще продължи да бъде, това, което вдъхва живот и прониква във всичко заобикалящо ни. Той, който съществува навсякъде и принуждава небесните тела да се въртят по курса, който Той е предначертал. 2. Тройно разделение на Доброто Начало в името на Съзиданието, Запазването и Прераждането посредством промяна или смърт. 3. Необходимото съществуване на Злото Начало, занимаващо се с противопоставяне на доброжелателните цели на първото, в изпълнението им от Devata или Подчинените Духове, на които е поверен контролът над различните действия на природата.

Това също е част от тяхното учение: “Едно велико и непонятно Божество просъществува само от Вечността. Всичко, което виждаме и ние самите представлява частици от Него. Душата, разумът, интелектът на боговете, на хората и на всички чувствуващи създания са откъснати части от Духа на Вселената, към който в определени периоди са предназначени да се върнат. Но разумът на смъртните същества е впечатлен от непрекъсната последователност от илюзии, считани за реални, докато отново не се обединят в големия източник на истина. Първата и най-съществена от тези илюзии е индивидуалността. Под нейно влияние душата, след  откъсването си от източника, вече не познава своята собствена природа, произход и съдба. Тя счита себе си за отделна форма на съществуване и не е вече проява на Божествеността, нито пък брънка от неизмерима верига, една безкрайно малка, но съществена прашинка от едно огромно цяло.”

Любовта им към образността ги кара да олицетворяват това, което считат за символи на Бога, може би за да представят нещата по начин, който по-добре се нагажда към схващанията за общоприетото, отколкото неясната идея за неописуемия, невидим Бог. Оттук именно произлиза измислянето на Брахма, Вишну и Шива или Исуара. Те са представени под различни форми, но никакъв символ или видим белег за Брихм или Брехм, Всемогъщият, не може бъде открит. Те считат, че голямата мистерия за съществуването на Върховния Господар на Вселената е отвъд човешкото разбиране. Всяка същество, надарено със способността да мисли, продължават те, трябва да усеща съществуването на Бог, първопричината, но те разглеждат опита да се обясни или по някакъв начин да се възприеме естеството на това Същество не само като доказателство за лудост, но и за изключително неблагочестие.

Действителните принципи на тяхното верую могат да бъдат илюстрирани със следните откъси от техни книги:

“С един Върховен Господар е пропита тази Вселена, както и всеки свят в цялостния кръг на природата... Има един Върховен Дух, който никой не може да поклати, по-бърз е и от човешката мисъл. Този Върховен Дух се движи, когато пожелае, но сам по себе си е неподвижен; той е отдалечен от нас и все пак е край нас; той прониква в цялата тази система от светове и въпреки всичко е отвъд нея в безкрая. Онзи, който счита, че всички същества съществуват дори и във Върховния Дух, а Върховният Дух прониква във всички същества, оттук нататък няма да гледа с презрение на никое създание. Всички одухотворени същества са еднакви по вид с Върховния Дух... Чистата осветлена душа добива сияйна форма, без грубо тяло, без отвори, без вени или сухожилия, чиста, неопетнена от грях; сама тя – лъч от Безкрайния Дух, познаващ Миналото и Бъдещето, проникващ навсякъде, самият той причина за собственото си съществуване; който създава всички неща такива, каквито са още много, много отдавна. Аз самият съм същият по вид с този всепроникващ Дух, даряващ светлина на видимото Слънце, макар ида съм отдалечен по степен. Нека моята душа се завърне към безсмъртния Дух на Бог, а след това напусне тялото ми, което изтлява в пепелта и се превръща в прах! О, Дух, който проникваш и в огъня, поведи ни в правия път към богатствата на блаженството. Ти, о Боже, притежаваш всичките съкровища на познанието! Отстрани всяко нечисто петно от душите ни!

“От какъв корен произлиза смъртният човек, когато е покосен от ръката на смъртта? Кой може отново да го накара да се възроди отново? Бог, който е съвършената мъдрост, съвършеното щастие. Той е последното убежище на онзи, който щедро дарява богатството си, който е последователен в добродетелта си, който познава и обожава Великия... Нека обожаваме Върховната власт на това Божествено Слънце, на Божественото Същество, което осветява всичко, което пресъздава всичко, от което произхожда всичко и към което всичко се завръща; което молим да води в правилната посока нашите разбирания по пътя ни към светото място... Това, което са Слънцето и Светлината за видимия свят, това е истината за интелектуалната и видима Вселена... Нашите души придобиват определени знания, размишлявайки за светлината на Истината, излъчвана от Съществото на Съществата... Това Същество вижда без очи, чува всичко без уши, познава всичко, което може да бъде познато, но няма никой, който да познава него. Него мъдрите наричат Велик, Върховен, Проницателен Дух... Съвършена Истина, Съвършено Щастие, без равно на него, безсмъртно, абсолютно единство, когото нито думите могат да опишат, нито умът да разбере: всепроникващ, превъзхождащ всичко, възхитен от собствената си безпределна интелигентност, неограничаван от пространство и време, бягащ бързо, без да има крака, обгръщащ всички светове, без да има ръце, наблюдаващ всичко, без да има очи, чуващ всичко, без да има уши, разбиращ всичко, без да има интелигентен водач, без причина, сам той е първопричината на всичко; господстващ над всичко, всемогъщ, Създател, Спасител, Преобразувател на всички неща: такъв е Той, Великият”, заявяват Ведите.

“Нека моята душа, която се издига нависоко в часовете на пробуждането ми, като неземна искра; която, дори и в съня ми се изкачва, реейки се надалеч, като излъчване от Светлината на Светлините, да се съедини след благоговейно размишление с Духа, благословен свише и безпределно интелигентен!...Нека моята душа, която сама е първичният дар, вътре във всички същества..., която е лъч от съвършена мъдрост, която е неугасимата светлина, намираща се в недрата на всяко сътворено тяло, без която нито едно добро дело не може да бъде извършено..., в която като безсмъртна същност може да бъде обхванато всичко, което е минало, което се случва и, което предстои да стане... се съедини след благоговейно размишление с Духа, благословен свише и безпределно интелигентен!

“Съществото на Съществата е Единственият Бог, вечен и присъстващ навсякъде, Който обхваща всичко. Няма друг Бог освен Него... Бог е невидим, непонятен, неподвижен, без образ и форма. Никой никога не Го е виждал; времето никога не Го обхваща, същността Му се попива от всичко, всичко произлиза от него.”

“Дългът на добрия човек, дори и в момент на унищожение, се състои не само в това да прощава, но и в това да благодетелствува своя унищожител, както сандаловото дърво, което в момента на своето посичане разпръсква благоухание върху брадвата, която го поваля.”

Философите от религиозните учения Веданта и Ниая признават Всевишния Вечен Бог и безсмъртието на душата, въпреки че подобно на гърците, се различават от техните идеи по тези въпроси. Те говорят за Всевишното Божество като за вечна същност, която прониква в пространството и дарява живот или съществуване. По отношение на този всеобщ и вечен всепроникващ дух Ведантите предполагат четири модификации; и тъй като същите не изменят своята природа, би било неправилно на всяка от тях да се припише различна същност, затова е и еднакво погрешно, според философите, да се предположи, че разнообразните модификации, чрез които Всепроникващото Божество съществува, или изразява Своята сила, са отделни форми на съществуване. Съзиданието се разглежда не като мигновено производство на неща, а само като проява на това, което вечно съществува в едно Всеобщо Същество. Нияйските философи вярват, че духът и материята са вечни, но те не предполагат, че светът в настоящата си форма е съществувал още от вечността, а само първичната материя, от която той произхожда, при въздействието на Всемогъщото Слово на Бог, Интелигентната Причина и Всевишното Божество, което създава съчетанията или съвкупностите, изграждащи материалната Вселена. Въпреки вярването им, че душата е излъчване на Всевишното Божество в самостоятелното ù съществуване, те я разграничават от това Божество. Според философите Истината и Интелигентността са неизменните символи на Бог, а не на отделната душа, която е податлива и на познанието, и на невежеството, на удоволствието и на болката; следователно душата и Бог са различни. Дори и когато тя се завръща към Господ и достига върховното блаженство, тя несъмнено не спира. Макар и съединена с Всевишното Божество, душата не е погълната в него, а все още запазва абстрактната природа на определено или видимо съществуване.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org