header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

Дълбоко греши този, който си въобразява, че тъй като всички митични легенди и предания на античността се отнасят до и произхождат от Небесните явления, както и, че всички Езически богове са просто имена, дадени на Слънцето, Звездите, Планетите, Зодиакалните знаци, Елементите, Силите на Природата и самата Природа на Вселената, то следователно първите хора са боготворели Звездите и всякакви други одушевени и неодушевени предмети, които в техните очи притежават и упражняват сила или оказват влияние, било то видимо или въображаемо, над човешките съдби и щастието на хората.

Винаги и във всички народи, водещи началото си от дълбока древност, до които достига светлината на Историята или отблясъците на традицията, можем да открием поставен на пиедестал над всички други богове, изобразяващи небесните светила и елементите и олицетворяващи изконните Сили на природата във вселената, едно висше Божество, безмълвно, неопределено, непонятно – Върховния, единствения Бог, от Когото всички водят началото си и произтичат, или са създадени от Него. Над Бога на времето Хор, Богинята на Луната или Богинята на Земята Изида и Бога на Слънцето Озирис, за египтяните е Амон – Богът на Природата, а над него – отново – е Вечният, Непонятният Бог – Атом. Брехм, безмълвният и само-съзерцателен, единственият, първичният Бог е за индусите Началото на Брахма, Вишну и Шива. Над Зевс или дори преди него, са Кронос и Уран. Над Алохаим е великият Бог на природата АЛ, а още над него – Абстрактното Съществуване, Ихух – Който Е, Е БИЛ и ЩЕ ПРЕБЪДЕ. Над всички персийски Божества е Безкрайното Време ЗЕРУАН-АКЕРЕН, а над Один и Тор е Могъщото скандинавско божество АЛФАДИР.

Преклонението пред Природата във Вселената е много сродно с преклонението пред Душата на Вселената, което всъщност е и несъзнателното кредо на всеки варварски народ или дива човешка раса. За да си представим цялата природа, с всичките ù видимо отделни части, като съставляващи едно цяло, което, като такова изисква определена доза опит и способност за обобщаване, които не са притежавани от нецивилизования ум и което е една идея под представата за Душата на Вселената.

В началото Човекът има Словото, а Словото е дадено от Бог; и от живата сила, стаена във и произтичаща от същото това Слово, предадено на човека, се ражда Светлината на Неговото Битие.

Бог създава човека по Свой образ и подобие. Когато, в резултат на дълга последователност от геоложки промени, Той подготвя земята да стане местообитание на човека, Той го създава и го поставя в онази част на Азия, която всички древни нации единодушно наричат люлката на човешката раса, откъдето реката на човешкото битие потича напред към Индия, Китай, Египет, Персия, Арабия и Финикия. Бог предава на човека познание за природата на своя Създател и за чистата, първобитна, непокварена религия. 

Изключителното и присъщо за първобитния човек достойнство, искрената му природа и действителна същност са в основата на сходството му с Бог. Той отпечатва Собствения си образ върху човешката душа. Този образ е в сърцето на всеки отделен човек и в човечеството като цяло, съществено изменен, опорочен и обезобразен, но неговите стари, полу-заличени черти все още могат да се открият върху всички страници от първобитната история и всеки разсъждаващ разум може да открие в своята същност този, още не съвсем изтрит отпечатък.

В сакралните традиции на всички първобитни Народи можем да видим ясни признаци и разпилени следи за първоначалното разкриване пред човечеството на примитивния Свят на Божествената Истина. Следи, които, разглеждани поотделно, са като счупени останки, загадъчни и йероглифни знаци от могъщо, разрушено вече здание, а отломките ù, също като тези на древните Храмове и Палати на Нимрод, - неподобаващо оформени в сгради, по-млади с векове. И макар че сред непрекъснато нарастващата изроденост на човечеството това древно разкриване е преиначено от натрупването на поредица от грешки и наслоено и помрачено от безбройните и многократни плодове на фантазията, неизменно объркани и обезобразени почти до неузнаваемост, едно по-задълбочено изследване би разкрило в многобожието множество сияйни отпечатъци на изначалната Истина.

 Древното многобожие крие навсякъде в същността си като основа Истината. Ако можем да отделим чистия усет в природата и в обикновените природни символи, на които се основава Многобожието, ще се окаже, че тези първи йероглифни знаци на интуитивната наука на първите хора отговарят на истината и действителното познание на природата, разкривайки ни образа на една свободна, чиста, понятна и завършена житейска философия.

Непосредствено след сътворението в душите на хората започва борбата между Божествената воля и волята на природата, която продължава и до днес. Каин убива брат си Авел и оставя на земята нечестива раса от хора забравящи и незачитащи истинския Бог. Другите Потомци на Общия Отец на расата се женят за дъщерите на Потомците на Каин и така всички народи запазват в изопачените легенди за войната между Боговете, Гигантите и Титаните спомена за това разделяне на човешкото семейство на праведни и неблагочестиви. Когато след това възниква друго подобно разделение, Потомците на Сет сами съхраняват върху монументи от камък истинската примитивна религия и наука, предадена от поколение на поколение в древния ù символичен характер. По този начин много нации запазват в митичните си традиции спомена за колоните на Енох и Сет.

Тогава светът се отклонява от първоначалното си щастливо и честито благосъстояние, преминавайки към идолопоклонничество и варварство. Въпреки това, обаче, всички народи запазват спомена за онова старо време и поетите, които са единствените историци за античните времена, пресъздават в злато, сребро, месинг и желязо спомена за онези времена, предавайки го навеки.

В хода на тогавашната епоха, святата традиция следва различни курсове, сред които такива на най-древни народи и от първоначалния ù източник, както като от общ център, многобройните ù потоци се стичат надолу, някои разливащи се по света през благоприятни райони на плодородие и живот, а други бързо изчезват, попивайки в безплодните пясъци на човешкото прегрешение.

След като вътрешният и Божествен Свят, предаден първоначално от Бог на човека, става неясен и непонятен, след като е прекъсната връзката на човека с неговия Създател, дори и външният език неизбежно става безпорядъчен и объркан. Простата и Божествена Истина е наслоена с многообразни и чувствени плодове на въображението, погребани под илюзорни символи, извратени в крайна сметка в ужасяващи призраци.

В процеса на идолопоклонничество това, пред което първоначално благоговеят като пред символ на най-висше ръководно начало, постепенно се смесва или отъждествява със самия обект и се боготвори, докато тази грешка довежда до още по-деградирана форма на идолопоклонничество. Древните народи получават много от първобитните източници на свещена традиция, но тази надменна гордост, която изглежда е присъщо свойство на човешката природа, води до това, че всеки от тях представя тези откъслечни следи от първоначалната истина като собственост, присъща за тях самите, преувеличавайки по този начин своята стойност и значимост на особени любимци на Бог, избрал ги за облагодетелстван народ, комуто да повери тези истини. За да направят тези откъслеци, доколкото е възможно, повече своя собственост, тези народи ги представят под причудливи форми, обвиват ги в символи, прикриват ги с мистика и съчиняват легенди и сказания, за да подчертаят собственото им притежание. И така, вместо да съхранят тези благословения на примитивно разкриване в първоначалната им простота и неопетненост, те ги отрупват с поетични орнаменти, като всичко това е с отпечатъка на легендарното и мистичното и само със задълбочено и изпитателно проучване можем да открием истината, която очевидната измислица съдържа.

Явявайки се като основни терзания в човешката душа, старото наследство или първоначалната зестра на истината, предадена на човека от Бог в примитивното разкриване; и грешка или основа на грешка в деградиралото усещане и дух, сега се обръщат от Бог към природата – лесно изникват лъжливи вери, разрастват се и избуяват в момент, когато Божествената Истина вече не е ревностно пазена, нито съхранявана в девствената ù чистота. Не след дълго това явление се среща сред повечето източни народи и особено индийците, халдейците, арабите, персите и египтяните, у които силно преобладават въображението и едно много дълбоко, но все още чувствено възприятие на природата. Северната небесна твърд, видима за техния взор, е осеяна с едни от най-големите и най-ярки съзвездия; а впечатлението, които тези обекти създават у древните, са изпълнени с много повече живот, отколкото в настоящето.

За китайците, които са патриархален, обикновен и много усамотен народ, идолопоклонничеството се развива много малко. Те измислят писането три или четири поколения след потопа и успяват да съхранят за дълги времена голяма част от спомена за първоначалното разкриване. При тях то е в много по-малка степен наслоено с въображение и заблуда, отколкото у другите народи. Китайците са сред тези, които застават най-близо до източника на свещената традиция и много пасажи в древните им писания съдържат забележителни следи от вечната истина за Света на примитивното разкриване, наследството на античната мисъл, която ни засвидетелства първоначалната им възвишеност.

Сред останалите ранни народи простото прекланяне пред Всемогъщия Бог скоро е изместено от безразсъден ентусиазъм и чувствено идолопоклонничество; което отхвърля и опорочава чистата вяра във Вечния Неръкотворен Дух. Великите сили и елементи на природата, както и жизненият принцип на възпроизводството и раждането през поколенията; последван от дивните духове на небесните Ангели, сияйните армии на Звездите и великото Слънце, мистериите, непрестанно изменящата се Луна (всичко, което целият древен свят възприема не като обикновени сфери от светлина или огнени тела, а като одушевени живи същества, силно въздействащи на човешката съдба и орис), после гениалните и покровителствени духове и дори душите на мъртвите, биват обожествени. Животните, изобразяващи съзвездията, първоначално почитани само като символи, биват почитани впоследствие като богове; небесата, земята, природните процеси биват олицетворявани, а въображаеми персонажи са измислени, за да обяснят въвеждането на науката и изкуствата и остатъците от древните религиозни истини, а олицетворенията на добрите и лоши принципи стават също обекти на преклонение, докато, през всичко това все още проблясват сребърните нишки на древното, изначално разкриване.

Нарастващото ни запознаване с ранните ориенталски записи все повече и повече потвърждават вероятността всички те да водят началото си от един източник. Източните и южните склонове на Паропизм или Хиндукуш са били, по всяка вероятност, населявани от сродни ирански раси, със сходни нрави, език и религия. Най-ранните индийски и персийски божества са, в по-голямата си част, символи на небесната светлина, като действието им се разглежда като безкрайна война със силите на Зимата, бурята и тъмнината. Религията и на двата народа първоначално се явява боготворене на външната природа, особено на проявите на огъня и  светлината, като съвпаденията в двата случая са прекалено подчертани, за да се възприемат като чиста случайност. Deva, Бог произлиза от корена div, блестя. Индра, подобно на Ормузд или Ахура - Мазда, е небесната твърд, Сура или Сурия, Небесното, име на Слънцето, се среща отново в зендската дума Huare, Слънце, откъдето е и Khur и Khorshid или Chorasch.

Ушас и Митра са Лечебни и Зендски божества, а Амшаспанд или “безмъртните светии” на Зендавеста могат да се сравнят със седемте Индуски мъдреци или ведическите богове на Звездите от съзвездието Мечка. Зороастризмът, подобно на Будизма, е нововъведение по отношение на по-старата религия, а между парси и брамини могат да се открият следи както на разединение, така и на съвпадение. Първоначалното почитане на Природата, в което са съчетани концепции както за Духа на Вселената, така и за вечността на действието, се развива в една или друга посока в зависимост от разликата между индийския и персийския начин на мислене.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org