header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

Митрас, роденият на скалите герой, (Πετρογεης), възвестява завръщането на Слънцето през пролетта, както окованият в пещерата Прометей вещае продължението на Зимата. Персийският маяк на върха на планината олицетворява роденото върху скалите Божество, положено в най-достойния храм, а погребалното изгаряне на Херкулес – Слънцето, величествено чезнещо зад хълмовете на запад. И макар, че мимолетното проявление изчезва и умира, то неизменната и вечна сила освобождава и спасява. Съществено характерно свойство за един Титан е да може, веднъж паднал, да се изправи отново, защото възраждането на Природата е също толкова сигурно, както и нейният заник и промените в нея са подвластни на силите, управляващи тези две състояния.

“Бог” казва Максим Тирски “не щади собствения Си син [Херкулес], нито Го освобождава от злочестините, присъщи на хората. Тиванското потомство на Йове също получава своя дял болка и изпитания. Превъзмогвайки земните препятствия, той доказва сродството си с Небесното. Животът му е непрестанна борба. Той припада в пустинята пред Тифон и в началото на есенния сезон (cum longæ redit hora noctis), слиза под предводителството на Минерва в Хадес. Той умира, но преди това се обръща за посвещение към Евмолп, за да предзнаменува онова състояние на религиозна подготовка, което трябва да предшествува моментната промяна. Дори и в Хадес той спасява Тезей и премества камъка на Аскалаф, връщайки към живот безкръвните духове; изтегля в светлината на деня чудовището Цербер,  заслужено считано за непобедимо поради това, че самото то е символ на Времето; разкъсва оковите на гроба (защото Бусирис е олицетворение на гроба), и ликуващ както в зенита, така и в зората на своя устрем, е приет според заслугите си в покоите на небесните чертози, оставайки да живее навеки със Зевс в обятията на Вечната Младост.

Счита се, че Один е имал дванадесет имена сред древните немци и освен тях - още 114 други. Той е Аполон за скандинавците и във Вьолуспа е представен като предопределен да убие чудовищната змия. След това Слънцето ще бъде загасено, земята – разтворена в океана, звездите ще загубят своя блясък и цялата Природа ще бъде разрушена, за да може после отново да бъде възобновена. От водните дълбини ще се появи нов свят, облечен в зеленина и младост, жита ще зреят там, където не е засято семе и злото ще изчезне.

Свободното въображение на древните народи, които изтъкават мрежата на своите митове и легенди, е утвърдено от вярата. За разлика от съвременния начин на мислене, то не отделя малко убежище от заимствани религии и упования, отвъд които всичко останало изглежда обикновено и нечисто. Въображението, разумът и религията се въртят около един и същ символ и във всички тези символи има сериозно значение, стига само да можем да го открием. Те не съчиняват плодове на въображението по същия безсмислен и блудкав начин, по който ги четем ние. В стремежа си да интерпретираме сътвореното от фантазията, трябва да се ръководим както от разума, така и от същата тази фантазия. В такъв случай много от съвременните противоречия ще произтичат от сериозното неразбиране на древния символизъм.

За тези древни народи земята е била център на Вселената. За тях не съществуват други светове, населявани с живи същества, които да отвличат загрижеността и вниманието на Бог. За тях светът е огромна равнина с неизвестни, може би невъобразими граници, а Слънцето, Луната и Звездите пътуват над нея, за да го даряват със светлина. Обожествяването на Слънцето стои в основата на всички религии в древността. За всички тях светлината и топлината са велики тайнства, каквито впрочем са за нас и до днес. Така както Слънцето ражда деня, а отсъствието му – нощта, както когато то се отправя на Север, след него идват Пролетта и Лятото, а когато се връща отново на Юг – настъпват Есента и суровата Зима и студени и дълги нощи се спускат и властват над земята;… така както под негово въздействие се раждат листата и цветята, а житата узряват и земята редовно се напоява, така то неизменно се превръща в един от най-интересните обекти на материалната Вселена. За древните народи Слънцето се явява естественият огън на телата, огънят на природата. Създател на Живота, топлината и възпламеняването, то е за тях действената причина на всяко зараждане, защото без него са невъзможни нито движението, нито съществуването, нито формата. То е необятно, неделимо, вечно и присъства навсякъде. То е израз на необходимостта им от светлина, от съзидателната му енергия, която неизменно се чувствува от всички хора и нищо не е по-ужасяващо от неговото отсъствие. Благотворното му влияние обуславя отъждествяването му с Първоизточника на Доброто. В този смисъл индуският Брахма, персийският Митрас, египетските Атом, Амон, Фта и Озирис, халдейският Бел, финикийският Адонаи и гръцките Адонис и Аполон се превръщат в олицетворение на Слънцето, на възраждащата се Първопричина, въплъщението на тази плодовитост, която увековечава и подмладява съществуването на света. 

По същия начин е изобразена борбата между Първоизточниците на Доброто и Злото, подобно на тази между живота и смъртта, разрушението и съзиданието; с алегории и фантазии, пресъздаващи видимия път на Слънцето. Когато Слънцето се спуска към Южното полукълбо, то е, образно казано, завладяно и погубено от силите на тъмнината и духа на Злото; а когато отново се връща към Северното полукълбо, то е победоносно издигнато и възродено от гибелта си. По този начин смъртта и възкресението символизират последователността на деня и нощта, на смъртта, която е необходимостта на живота и на живота, който се ражда от смъртта. Навсякъде по земята древните жители виждат битката между двата Първоизточника, управляващи света. Навсякъде тази борба е въплътена в измислени и въображаеми истории, в които изкусно са вплетени всички астрономически явления, съпътстващи, предхождащи или следващи различните движения на Слънцето, като смяната на Сезоните и редуването на приливите и отливите.  Така величаво и в странни пропорции се развиват историите за борбата между Тифон и Озирис, Херкулес и Юнона, Титаните и Юпитер, Ормузд и Ариман, непокорните Ангели и Бог, Злите духове и Доброто и други подобни предания, срещани не само в Азия, но и в Северна Европа и дори сред мексиканците и перуанците от Новия свят, заимствани и наследени, по всяка вероятност, от онези финикийски мореплаватели, които са отнесли в тези земи цивилизация и изкуство. Скитите оплакват смъртта на Акмон, персийците – тази на Зохак, покорен от Феридун, индусите на Сура – Парама, убит от Супра – Муни, също както скандинавците оплакват Балдер, разкъсан на парчета от слепия Хотер.

Примитивната идея за безкрайността на пространството съществува още у първите хора, по същия начин, по който съществува и у нас самите. Тя, наред с идеята за безкрайността на времето, представлява двете изначални идеи. Човек не може да приеме как едно нещо се прибавя към друго нещо или едно събитие следва друго събитие, безкрайно и завинаги. В този ред на мисли независимо от факта какъв обем прибавяме към друг обем, трябва да има още отвъд, празно, безпределно пространство, в което няма нищо. Това навежда хората и на идеята за времето без начало или край. Времето без събития е също празно, просто нищо.

Примитивните хора вярват, че в това празно пространство няма нито светлина, нито топлина. Те чувствуват това, което ние научно знаем, че там има гъста тъмнина и наситеност на студенина, от която нямаме понятие. Древните считат, че Слънцето, Планетите и Звездите потъват в тази празнота, щом залязат отвъд Западния Хоризонт. За тях Тъмнината е враг, зло, смътен страх и ужас. Тя е самото олицетворение на злото начало, което се заражда именно от деня. Щом Слънцето се отправя на Юг към тази празнота, те потръпват от ужас, а когато през Зимното Слънцестоене то започва отново похода си на Север, хората ликуват и празнуват, също както правят и през Лятното Слънцестоене, когато Слънцето се явява усмихнато над тях, достолепно издигнато във висините. Още оттогава тези дни са повод за чествания от всички цивилизовани нации по света. Християните са ги превърнали в църковни празници, определяйки ги за двамата светии Иван, същото се прави и от Масонството.

Ние, за които необятната Вселена не е нищо повече от една голяма машина, която не е изпълнена с голяма Душа, а представлява часовников механизъм от невъобразими пропорции, далеч по-малки, отколкото безкрайни, можем с помощта на нашия планетарий да наподобим само мъничка част от нея. Ние, които сме измерили разстоянията и обемите; научили сме относителното земно притегляне и сме определили орбитите на луната и планетите; ние, които знаем разстоянието до Слънцето и неговата големина, измерили сме орбитите на бляскавите комети и разстоянията до фиксираните звезди, знаейки междувременно, че същите са слънца като нашето, всяко имащо своята свита от светове и че всички се подчиняват на едни и същи безпогрешни закони на механиката и външни сили – центростремителни и центробежни; ние, които с нашите телескопи сме разделили галактиката и мъглявините на други звезди и групи от звезди, открили сме нови планети, като първоначално откриваме силите им, въздействащи върху вече известните нам планети и вече знаем, че всички те – Юпитер, Венера и огненият Марс, и Сатурн, и другите, подобно на ярката, кротка и непрестанно меняща се луна, са просто тъмни, мъждукащи и непрогледни буци пръст, също като нашата земя, а не живи небесни тела от блестящ огън и небесна светлина; ние, които сме преброили планините и бездните на луната с помощта на очила, които отчетливо биха ни открили и храма на Соломон, ако стоеше там с първоначалното си старо величие; ние, които отдавна вече не си представяме, че звездите направляват нашите съдбини и които можем да изчисляваме елипсите на Слънцето и луната десетки хиляди години напред и назад; ние, с нашите значително увеличаващи се познания относно силата на Могъщия Архитект на Вселената, но с напълно материалния и механичен поглед върху самата Вселена, не сме в състояние, дори и в най-марка степен да почувстваме, макар и да можем частично и непълно да си представим, как онези забележителни, простосърдечни деца на Майката - природа, са се чувствували в сравнение със Звездното Войнство – там над склоновете на Хималаите, на равните халдейски полета, в пустините на Персия и Мидия и над бреговете на тази величествена и странна Река, наречена Нил. За тях Вселената е жива – изпълнена със сили и могъщество, загадъчна, непонятна. За древните жители тя не е машина, нито огромна система от часовникови механизми, а величаво живо същество, армия от същества, изпълнени със съчувствие и разбиране или враждебно настроени към човека. Всичко това за първобитните хора е чудна тайнственост, а звездите блещукащи над тях сякаш нашепват в сърцата им на почти понятен език. Юпитер със своя царствен разкош е Императорът на звездните легиони. Венера гледа към земята с любов и я благославя; Марс, с кървавочервените си огньове предвещава война и нещастие, а Сатурн, студен и злокобен, ги потриса и отблъсква. Постоянно изменящата се Луна, предан спътник на Слънцето, е постоянна загадка и потайност; а самото Слънце – видимият символ на силата на съзиданието и сътворяването. За тези хора земята е огромна равнина, над която Слънцето, луната и планетите непрестанно се въртят, като нейни слуги, обречени да й дават светлина. Някои от звездите са благотворни и носят със себе си сезона на Пролетта и плодовете и цветята, други – верни стражи, известяващи за предстоящия напоителен период, за настъпващия сезон на бури и смъртоносни ветрове; трети са вестители на злото, което системно пророкувайки, вероятно предизвикват сами. Затъмненията се считат за поличби, а причините, които ги пораждат са свръхестествени и забулени в тайнственост. Постоянното завръщане на звездите, идването на Арктур, Орион, Сириус, Плеядите и Алдебаран и пътешествията на Слънцето – всичко това е считано за доброволно и преднамерено, а не чисто механично. Нищо чудно, тогава, че за древните астрономията се превръща в най-значимата наука и, че тези, които са я изучавали, стават господари. Огромни сгради, Пирамидите, кулата на храма на Бел и други подобни здания навсякъде на Изток са построени с астрономически цели. Какво чудно има, че в своята детска наивност те се прекланят пред Светлината, Слънцето, Планетите, Звездите, олицетворяват ги, и въодушевено вярват в измислени за тях истории, при това във време, когато възможностите за надежда и упование са безгранични; каквито всъщност - ако се позамислим - все още са и винаги ще бъдат.

Ако се придържаме към буквалния исторически смисъл, античността ще изглежда напълно необяснима, ужасен хаос, а всички Мъдреци – умопобъркани. Аналогично би изглеждало и Масонството, и тези, които го основават. Но, когато всички тези алегории намерят своето обяснение, те престават да изглеждат абсурдни сказания или чисто местни факти, а се превръщат в мъдри уроци за цялото човечество. Никой, от тези, които ги изучават, не би могъл да се съмнява, че всички те водят началото си от един общ източник.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org