header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
28. РИЦАР НА СЛЪНЦЕТО ИЛИ ПРИНЦ АДЕПТ Печат Е-мейл

Изхождайки от името Сурия, с което индусите назовават Слънцето, Сектата, която му засвидетелствува изключително преклонение, е наречена Сурас. Художниците описват каретата му като теглена от седем зелени коня. В Храма на Вишесвара в Бенарес има древна скулптура, изящно изработена от камък, изобразяваща го седнал в карета, теглена от кон с дванадесет глави. Кочияшът, който го предвожда, е Арун [от דוא, Аур, Crepusculum?], или Зората, а сред множеството му имена има дванадесет, които показват необикновените му сили във всеки един от дванадесетте месеца. Тези сили се наричат Адитаи, като всяка от тях има точно определено име. Предполага се, че често Сурия се спуска над земята, приемайки човешка форма, оставяйки след себе си раса, еднакво прославена в индийските предания, както са Хелиадите в Гърция. Често е наричан Кралят на Звездите и Планетите, напомняйки по този начин за Адон-Цбаут (Господар на Звездното Войнство) в еврейските писания.

Митрас е Богът-Слънце на персите и според сказанията е роден в някаква пещера по време на Зимното слънцестоене. Празниците му били чествани в този период, когато Слънцето започва да се връща на север и денят започва да се увеличава. Това е великият Празник в религията на влъхвите. Римският календар, издаден по времето на Константин, през който период уважението му непрекъснато нараства на Запад, определя деня на неговия празник на 25 декември. На неговите статуи и изображения е изписано Deo-Soli invicto Mithræ – На непобедимия Бог на Слънцето Митрас. Nomen invictum Sol Sol Mithra. Soli Omnipotenti Mithræ. За него са осветени злато, тамян и смирна. “Теб,” казва Мартианус Капела в своя химн за Слънцето, “жителите край Нил боготворят като Серапис, а Мемфис се прекланя като пред Озирис в свещените обреди на Персия; ти си Митрас във Фригия, Атис и Либия ти се кланят като Амон, а във финикийския Библос  – като на Адонис; и така под различни имена те боготвори целият свят”.

Озирис е син на Хелиос (Фра), “божественият потомък, сроден със зората” и същевременно превъплъщение на Кнеф или Агатодемон, Добрия Дух, включително и всичките му проявления - и физически, и морални. Той отразява в позната форма благотворната страна на всички висши излъчвания и именно в него е развита концепцията за едно просто добро Същество, което налага установяването на друга сила, явяваща се негов противник, наречен Сет, Бабис или Тифон, който да отговаря за всички вредни влияния на Природата.

С явлението земеделие, което се предполага, че е изобретено от Озирис, египтяните свързват най-високите резултати на своята религия. Човешката душа е като семе, скрито в земята, а неговата смъртна рамка – погребана в мрачния си вечен дом, очаква своето възвръщане в неизчерпаемия източник на живота. Озирис е не само покровител на живите. Той е и Хадес, Серапис и Радамантус, владетелят на мъртвите. Следователно според египтяните, смъртта е само другото име на съживяването, тъй като техният Бог е същата тази сила, която непрестанно обновява жизнеспособността в Природата. Всеки старателно балсамиран труп е наричан “Озирис”, като се предполага, че, положен в гроба, той се съединява или най-малкото се доближава до Божествеността. Защото, когато Бог се въплъщава в полза на човека, се заключава, че по аналогия с предполагаемия Му характер, Той трябва да предостави на всички условията на безспорното съществуване. В смъртта, както и в живота Изида и Озирис са образи и предтечи на човечеството, техните гробници са в храмовете на Върховните Богове, и макар, че техните останки могат да бъдат погребани в Мемфис или Абидус, божествеността им е несъмнена. Те или хвърлят блясъка си като светила в небесата, или царят в невидимия свят над бъдещето в безплътните духове, които смъртта доближава до тях.

Представата за умиращия Бог, толкова често срещана в ориенталската легенда и за която вече казахме твърде много в предишните Степени, е естествено заключение от буквалното интерпретиране на преклонението пред природата. Тъй като природата изглежда сякаш се разпада при смяната на сезоните, при най-ранните религиозни фанатици този факт се явява израз на Божествеността, а за един далечен период  - едно и също с “разнообразния Бог”, чиито характерни признаци са видими не само в жизнеността на природата, но и в нейните промени. Невидимата Движеща сила на Вселената е необмислено отъждествявана с видимата й нестабилност. Умозрителната Божественост, подсказана от драмата на природата, е боготворена с подражателни и сродни обичаи. Всеобщ е периодът на оплакване на Есенното Равноденствие и радост от завръщането на Пролетта. Фригийците и пафлагонийците, беотийците и дори атиняните са повече или по-малко привързани към такъв тип наблюдения; сирийските девойки плачат за Тамус или Адони, смъртно ранени от зъбите на Зимата, символизирана от глигана, явяващ се нейна обща емблема. Всички тези обичаи, както и тези на Атис и Озирис, са в крайна сметка по всяка вероятност внушени от спирането на растежа, тогава, когато Слънцето се спуска надолу от височината си и изглежда сякаш е лишено от съзидателната си мощ.

Озирис е същество, аналогично на сирийският Адони, а легендата на неговата история, която считаме за ненужно да повтаряме тук, е описана в популярната египетска религия, според която Слънцето е Героят, а земеделският календар – моралът. Влажната долина на Нил, дължаща плодородието си на годишното наводнение, ярко контрастира със заобикалящата пустиня, подобно на живот насред смъртта. Наводняването е в очевидна зависимост от Слънцето; и Египет, заобиколен с безплодни пустини, като сърце в горяща кадилница, е женската сила зависима от влиянията, олицетворявани от неговия Бог. Тифон, негов брат, изображение на тъмнината, сушата и безплодието, хвърля тялото му в Нил – така Озирис, “добрият”, “Спасителят” загива на 28-та година от царуването си и на седемнадесетият ден на месец Атор, или 17 ноември. Той е също така създаден да умре по време на жегите в началото на Лятото, когато, от Март до Юли, земята е изгаряна от нетърпима жега, растителността е попарена, а течният Нил – изчерпан. Когато Слънцето в момента на слънцестоенето довежда обилно напояване, когато Египет е изпълнен с веселие и възторжени възгласи в нетърпеливо очакване на следващата реколта, Озирис се надига от същата тази смърт. Той се изправя от Зимната си гибел заедно с първите цветя на Пролетта. Тогава се чества изпълненият с радост фестивал на преоткрития Озирис.

Гордостта на Джемшид, един от персийските герои на Слънцето, или олицетворението на слънчевата година, е рязко покосен от Зохак, тиранина от Запад. Той е срязан на две от рибена кост и светлината на Иран незабавно е сменена от тъмнината. Ганимед и Адонис, подобно на Озирис бързо изчезват в разцвета на силата и красотата си. Преждевременната смърт на Лин, бремето на древните оплаквания на Гърция, е като тази на персийския Сиамек, Хилас от Витиния и египетския Манерос, син на Менес или Вечния. Елегията, наречена Манерос е пята на египетските угощения, а изображението, затворено в микроскопичния Саркофаг се предава между гостите, за да им напомня за краткостта на тяхното съществуване на земята. Красивият Мемнон, също погинал в разцвета на младостта си и Енох, чиято ранна смърт е оплаквана в Икония, живял 365 години, което е точно броят на дните в слънчевата година – краткотраен период, в сравнение с дълголетието на патриархалните му родственици.

Историята на Озирис намира отражение в тези на Орфей и Дионис - Загрей, а може би и в легендите за Абсирт и Пелий, за Езон, Тиест, Меликерт, Итис и Пелоп. Йо е неутешимата Изида или Ниоби, а Рея оплаква разкъсания си Господар, Хиперион и смъртта на своя син Хелиос, удавен в Еридан. Ако Аполон и Дионисий са безсмъртни, то тогава те умират под различни имена. Като Орфей, Лин или Хиацинт. Гробът на Зевс се появява в Крит. По божествените чествувания Иполит е свързван с Аполон и след като е разкъсан на парчета, подобно на Озирис, е върнат към живота с помощта на  Пеоновите билки на Диана и продължава да се крие в тайнствените гори на Егерия.  Зевс изоставя Олимп, за да посети Етиопците, Аполон понася робството на Адмет; докато Тезей, Пиритой, Херкулес и други герои слизат за известно време от Хадес.  Умиращият Бог на природата е показан в Тайнствата по време на Тесмофория. Атическите жени постят, седейки на земята, а беотийците скърбят за спускането на Кора-Прозерпина в Сенките.

Божията смърт, съгласно разбиранията на ориенталците, не е в противоречие с Неговото безсмъртие. Временното отричане на Синовете на Светлината не е нищо повече от един епизод от безкрайната им непрекъснатост; и ако денят и годината са по-удобни подразделения на Безкрайното, то тогава прибързаната смърт на Фаетон или Херкулес са просто прекъсвания в същия Фениксов процес (образец на съвършенство), на непрекъснато прераждане, чрез който духът на Озирис живее завинаги в последователите на Мемфисовия Апис. Всяка година сме свидетели на възраждането на Адонис, а кехлибарените сълзи, проронени от Хелиадите заради преждевременната смърт на техния брат, представляват златния, изпълнен с плодородна надежда дъжд, с който Зевс се спуска от бронзовия небесен свод в недрата на зажаднялата и пресъхнала земя.

Бал, представител или въплъщение на Слънцето, е един от Великите Богове на Сирия, Асирия и Халдея и неговото име се среща върху монументите на Нимрод и често се появява в еврейските писания. Той е Великият Бог на природата на Вавилон, Силата на топлината, живота и зараждането. Негов символ е Слънцето, а самият той е изобразен като възседнал бик. Всички допълнения във величествения му храм във Вавилон, описани от Херодот, се повтарят с изключителна точност, но в по-малка степен, в еврейските скинии и светилища. За допълване на приликата е необходима само самата златна статуя. Думата Bal или Baal, както и думата Adon, означава Господар или Повелител. Той е също и Върховното Божество на моавитите, амонитите и картагенците, а също и на жителите на град Сава като цяло. Галите почитат Слънцето под името Белин или Белиний, а сред келтските Богове, както сочат древни документи, се среща Бела.

Северните предшественици на гърците с по-дръзки нрави поддържат един по-мъжествен стил на религиозен символизъм, отколкото мекушавите ентусиасти от юг, въплъщавайки в своя Персей, Херкулес и Митрас съвършената комбинация от качествата, които ценят и изпълняват.

Почти у всеки народ могат да се открият митични същества, чиято сила или слабост, добродетели или недостатъци в по-голяма или по-малка степен описват бързото движение на Слънцето през сезоните. Има келтски, тевтонски, скитски, етруски, лидийски Херкулес, легендите за всеки от които допълват тези на гръцкия герой. Херодот открива, че името Херкулес е познато от доста отдавна в Египет и на Изток и първоначално е принадлежало на доста по-високопоставено лице, отколкото съвременният за тогава герой, известен в Гърция като син на Алкмена. Счита се, че храмът на Херкулес в Тир е построен 2300 години преди Херодот, а Херкулес, чието име в известен период се предполага, че е от финикийски произход и означава “Някой, който преброжда”, т.е. “скитник” и “бродяга” по земята, или както “Хиперион” на небето, е покровител и пример за онези прославени мореплаватели, които разнасят неговите светилища от бряг на бряг през Средиземно море до най-крайните части на Запада, където “Аркалеус” построява град Гадес и където в негова служба гори вечен огън. Той е пряк потомък на Персей, сияйното дете на тъмнината, заченато в подземна гробница от месинг и е представител на персийския Митрас, изправящ символистичните си лъвове пред портите на Микена и понасящ меча на Джемшид в битка срещу Горгоните на Запада. В Зендавеста Митрас е описан по сходен начин, като “могъщия герой, бързоногия, чиито проницателен взор обгръща всичко и на чието рамо е понесъл тоягата за разрушаване на Даруд.”

Хергулес Изкусният, който, приведен и коленичил, издига тоягата си и размазва главата на Змията, е като Прометей и Тантал, едно от разнообразните изображения на борещото се и залязващо Слънце. Победите на Херкулес не са нищо повече от проява на Слънчевата мощ, повтаряна непрестанно. Далеч на Север, сред хиперборейците, съблякъл Лъвската си кожа, той ляга да поспи и за миг изпуска конете на своята колесница. От този момент нататък този Северен район на тъмнина и потиснатост е наречен “мястото на смъртта и възраждането на Адонис”; и, подобно на Кавказ, чийто връх е величествено извисен и на Индийския Меру, изглежда както цел, така и начало на устрема на Слънцето, в представата на гърците символизира крайната цел на всички неща, местообитанието на Зимата и самотата, кулминационната точка на арката, свързваща горния и долния свят и следователно подходящо място за изгнанието на Прометей. Дъщерите на Израел, оплакващи Тамуз, споменати от Езекиел, сядат с взор, отправен на Север, очаквайки завръщането му оттам. Докато Кибела, заедно с Бога на Слънцето, е далеч сред хиперборейците; изоставена, Фригия понася ужаса на лишението и недоимъка. Делос и Делфи очакват завръщането на Аполон от хиперборейците, а Херкулес донася оттам маслината на Олимпия. От незапомнени времена Северът за всички Масони е място на тъмнина и нито една от ярките светлини на Масонските ложи не е на Север.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org