header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ Печат Е-мейл

Не е чудно, че древните перси са считали Светлината и Живота за едно цяло – и двете еманации от Върховното Божество, архитипът на светлината. Не е чудно, че в своето невежество те са боготворели слънцето. Бог е дарил на човека духа на живота, не материя, а еманация на Него Самия; не създание, направено от Него, нито отделно съществувание, а Сила, като Неговата собствена Мисъл: и светлина, която за онези велики духове от античността също не е изглеждала като  същество, нито като огромна осезаема материя, а като чиста еманация на Божеството, безсмъртна и неразрушима като самото Него.

Какво всъщност е Реалността? Нашите сънища са също толкова реални, докато текат, колкото е и случващото се през деня. Ние виждаме, чуваме, чувстваме, действаме, изпитваме удоволствие и страдаме от болка така осезателно по време на съня, както всъщност и когато се събуждаме. Събитията и извършеното за цяла една година са вместени в границите на една секунда – и запомненият сън е също толкова реален, колкото са и житейските преживявания от миналото.

Философите ни учат, че самата материя не ни е позната, а само нейните свойства: когато виждаме това, което назоваваме мраморен блок, рецепторите ни дават информация само за нещо пространствено, твърдо, цветно, тежко и т.н., но не и за самия предмет като такъв, на който тези свойства принадлежат. И въпреки това, тези свойства не съществуват без материята. Те не са материи, а само признаци. Няма такъв предмет или явление като твърдост, тегло или цвят сам по себе си, съществуващ отделно от обектите, движещ се първо тук, после там и сам прикрепящ се към един или друг от тях. И въпреки това, казват те, признаците не са обекта.

Така и Мисълта, Волята и Възприятието не са душата, а нейните признаци. Ние нямаме познание за самата душа, а за нейните свойства, нейните проявления. Нито имаме за Бог, а само за неговата Мъдрост, Сила, Величие, Истина и други качества.

И все пак ние знаем, че има материя, душа вътре в нашето тяло, Бог, който обитава Вселената.

Нека вземем свойствата на душата. Аз осъзнавам, че съществувам и че съм същият човек, идентичен с този от преди двадесет години. Аз осъзнавам, че моето тяло - това не съм аз, че ако ръцете ми бяха отсечени и останали далече, то този човек, когото наричам Аз, още би продължавал да е той, цял, непокътнат, същият като преди. Но аз не мога да установя, дори чрез най-напрегнато и продължително размишление, какво съм, нито къде в моето тяло пребивавам, и дали съм точка или съм пространствен обект. Аз нямам сила да проучвам и изследвам. Това аз зная и нищо повече. Аз имам една благородна и възвишена Мисъл. Каква е тази Мисъл? Това не е нито Материя, нито Дух. Това не е Предмет, а Мощ и Сила. Нанасям върху лист хартия определени условни знаци, с които се изразява тази Мисъл. Няма Сила или Добродетел в знаците, които изписвам, а само в Мисълта, която чрез тях е изказана на останалите. Аз умирам, но Мисълта остава да живее. Това е Сила. Тя действа върху хората, възбужда у тях възторг, внушава патриотизъм, управлява поведението им, контролира съдбите им, разполага с живота и смъртта. Думите, които изговарям, са само една определена поредица от отделни звуци, които чрез дадена подредба предават на останалите Нематериалното, Неосезаемото, Вечната Мисъл. Фактът, че Мисълта продължава да съществува миг, след като се е появила в душата, доказва нейната безсмъртност: и е немислимо нещо да в състояние да я унищожи. Изречените думи, бидейки само едни обикновени звуци, могат да изчезнат като дим. Написаните думи – едни обикновени знаци, могат да бъдат изгорени, изтрити, унищожени, но самата Мисъл продължава да живее и би трябвало да живее вечно.

Следователно Човешката Мисъл е едно действително Съществуване и една Сила и Мощ, които са в състояние да действат върху и да контролират както материята, така и ума. Не е ли това съществуването на Бог, който е нематериалната душа на Вселената и чиято Мисъл, въплътена или не в Неговото Слово, е една Безкрайна Сила на Сътворение и произвеждане, разрушение и съхранение, също толкова осезаеми, колкото и съществуването на Душата, на Мисълта отделно от Душата, на Способността на тази Мисъл да моделира предопределеното и да влияе на съдбините на човечеството.

И все пак ние не знаем кога тази Мисъл идва, нито какво тя представлява. Тя не е Ние. Ние не можем да я направляваме, оформяме, приспособяваме. Тя не е нито наш механизъм, нито наше изобретение. Тя се появява спонтанно, бляскава, както е била вътре в душата, правейки я неволен инструмент на нейния изказ пред света. Тя идва при нас и ни изглежда като странник, търсещ дом.

Толкова малко можем да обясним и огромната мощ на човешката Воля. Проявата на Волята, подобно на Мисълта, изглежда спонтанна, едно следствие без причина. Условията я провокират и служат за неин повод, но не я пораждат. Тя се появява в душата, подобно на Мисълта, както водата от извора избликва нагоре над него. Дали е проявление на душата, показващо просто какво протича вътре в душата или е нейна еманация, излизаща навън и действаща външно, сама по себе си реално Съществувание, след като е приета за Сила? Ние само можем да притежаваме нашето невежество. Сигурно е, че тя действува върху другите души, контролира ги и ги насочва, оформя техните действия, законодателства над хората и нациите. Въпреки това тя не е материална или видима, а законите, които тя пише, просто информират някоя душа какво е станало вътре в някоя друга.

И така, Бог е мистерия, доколкото всичко, което ни заобикаля, както и самите ние сме мистерии. Ние знаем, че има и че трябва да има Първопричина. Отделените от Нея Нейни свойства са нереалности. Тъй както цвят, размер, тегло и твърдост не съществуват извън материята като отделни съществувания самостоятелни и съществителни, духовни или нематериални. По същия начин Добротата, Мъдростта, Справедливостта, Милостта и Милосърдието на Бог не са независими съществувания и на каквото и хората да ги оприличават, те си остават само качества на Божеството, определения на Едно Велико Съществително. Но ние знаем, че Той трябва да е Добър, Истинен, Мъдър, Справедлив, Милосърден, Милостив и във всичко това, както и във всички Негови останали качества – Съвършен и Безкраен, защото ние осъзнаваме, че това са законите, наложени ни от самата природа на нещата, необходими и без които Вселената ще се обърка и съществуването на Бога ще е неправдоподобно. Те са Негова същност и са необходими, както е и Неговото съществуване.

Той е Живата, Мислещата, Разумна Душа на Вселената, Постоянното, Неизменното [Εστως ..естос] според Симон Магус; Този, който винаги е [Το Ον ..то он] според Платон, като противопоставяне на вечните приливи и отливи или Произхода на нещата.

Както Мисълта на Душата, произтичаща от Душата, може да бъде чута и става видима благодарение на Словата, така и Мисълта на Бог, извираща вътре в Него самия и безсмъртна като Него, веднъж зачената, безсмъртна отпреди, защото е в самия Него, произнесе Себе си чрез Словото, нейна проява и начин на съобщение, създава по този начин Материалната, Умствената, Духовната Вселена, която, подобно на Него, никога не е започвала да съществува.

Това е истинската представа на древните народи: БОГ, Всемогъщия Отец, Източника на Всичко; Неговата Мисъл е заченала цялата Вселена и е пожелала нейното сътворение; Неговото Слово произнесло тази Мисъл и така станало Създателят или Демиургът, в който е Живота и Светлината и това Запалва Живота на Вселената.

Това Слово не се спира с единичния акт на Сътворението, ала веднъж пуснала в ход великата машина и задействувала законите на нейното движение и развитие, на раждането и живота, на промяна и смърт, то спира да съществува или остава след това в инертно бездействие.

Защото Мисълта на Бог живее и е безсмъртна. Въплътена в Словото, тя не само сътворява, но и съхранява. Тя направлява и контролира Вселената, всички сфери, всички светове, всички действия на човечеството и на всички одушевени и неодушевени същества. Тя говори в душата на всеки жив човек. Звездите, Земята, Дърветата, Ветровете, всемирния глас на Природата, буря и лавина, ревът на морето и грохота на водопада, тътенът на гръмотевицата и тихият ромон на потока, песента на птиците, гласът на любовта, човешката реч – всичко това е азбуката, чрез която тя се свързва с хората и ги осведомява за волята и закона на Бог, Душата на Вселената. И по този начин най-правдиво “Словото е станало плът и живее сред хората”.

Бог, неизвестният Отец [Πατήρ Άγνωστος ..патер агностос], познат ни само чрез Неговите Качества, Абсолютният Аз Съм: Мисълта на Бог [Εννοια ..еноиа] и Словото [Λόγος .. логос], Демонстрация и израз на Мисълта; ....Ето я Истинската Троица на Масонството; Универсалната Душа, Мисълта в Душата, Словото или изразената Мисъл; Трите в Едно на Шотландската Троица.

Тук Масонството замълчава и оставя своите Посвещаеми да изпълняват и развиват тези велики Истини по начин, които може да се струва на всеки един по отделно като най-подходящ на разума, философията, истината и неговата религиозна вяра. То отказва да действа като Арбитър помежду им. То спокойно наблюдава, докато всеки умножава посредниците между Божеството и Материята, въплъщенията на Божествените проявления и качества, до степен до която неговият разум, убеждения или въображение му диктуват.

Индиецът ни казва, че Парабрахма, Брахм и Паратама са първия Триединен Бог, проявяващ се като Брахма, Вишну и Шива, Създателя, Съхранителя и Разрушителя; ...

Египтяните – Амон-Ра, Нейт и Фта, Творец, Материя, Мисъл или Светлина; Персите за неговата Троица на Трите Сили в Ормузд, Източници на Светлина, Огън и Вода; Будистита за Бог Сакия, Троица, съставена от Буда, Дарма и СангаРазум, Закон и Съюз или Хармония; Китайските Сабейци за тяхната Троица на Чанг-ти - Върховния Господар; Тиен - Небесата, Тао - Универсалният Върховен Разум и Началото на всички неща, който създава Единството; онова, две; две, три; и три, всичко, което е; ...

Славяно-вендите представят своята Троица с трите глави на Бог Триглав; древните прусаци изобразяват своя Триединен Бог - Перкун, Пиколос и Потримпос, като Божества на Светлината и Гръмотевицата, на Ада и на Земята; старите етруски – като Тина, Тална и Минерва; или Сила, Изобилие и Мъдрост;...

Платон ни говори за Върховното Добро, Разумът или Интелектът и Душата или Духът; Фило за Архитип на Светлината, Мъдростта [ΣοφιαСловото [Λογος]; кабалистите – като Тройка на Сефериот;...

Учениците на Симон Магус и последователите на множеството секти на гностиците ни объркват с техните Еони, Еманации, Сили, Върховна и Малоценна Мъдрост, Ялдабаот, Адам-Кадмон, та чак до триста и шестдесет и петте хиляди еманации при Малдаитите; ...

Набожните християни вярват, че Словото е живяло в Тленното Тяло на Исус от Назарет, страдало е върху Кръста, че Светият Дух се е излял върху Апостолите и сега вдъхновява всяка една вярваща християнска душа; ...

Всички тези вери утвърждават претенциите си, че единствено те притежават Истината, докато Масонството само внушава своето старо учение и нищо повече, а именно, че Бог е Един, че Неговата Мисъл, произнесена в Неговото Слово е създала Вселената и я съхранява с Вечните Закони, които са израз на тази Мисъл; че Душата на Човек, вдъхната му от Бога, е безсмъртна, както са безсмъртни Неговите Мисли; че той е свободен да върши зло или да избере доброто, отговорен е за своите действия и ще бъде наказан за своите грехове; че всяко зло, всяка неправда и страдания са само временни дисонанси на една велика Хармония и когато Той реши, те ще доведат, чрез безкрайни модулации, до великото, хармонично съзвучие и мелодия на Истината, Любовта, Мира и Щастието, които ще звучат завинаги и вечно под Небесните Арки, сред всички Звезди и Светове и в душите на всички хора и Ангели.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org