header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ Печат Е-мейл

Тациян възприема теорията за Еманацията, за Еоните, за съществуването на един Бог, толкова възвишен, че не би Си позволил да бъде известен, но проявяващ Себе си посредством Разумите, излъчвани от Неговите недра. Първи сред тях е Неговият дух [Πνευμα ..пневма], Самия Бог, мислещият Бог, Богът, сътворил Вселената. Второ е Словото [Λογος ..логос], което не е само Мисълта или Концепцията, но е и Съзидателното Произнасяне, проявата на Божествеността, произтичаща от Мисълта или Духа. Първозаченатият е автор на сътвореното, което е видимо. Това е Триединството, състояща се от Отец, Дух и Слово.

Екзеитите възприемат идеята за Седемте Духа от гностиците, но ги наричат Небеса, Вода, Дух, Светите Ангели на Молитвата, Масло, Сол и Земя.

Мнението на Докетите по отношение на човешката природа на Исус Христос е като това, което най-често се среща сред гностиците. Те считат, че разумът от Висшия Свят е толкова чист и така антагонистичен на материята, че не би желал да се съедини с нея. Те твърдят, че Христос, който е Разум от първа степен при появата си на земята, не се слива с материята, а приема единствено само външния вид на тяло или най-малкото използва тялото като обвивка.

Ноетус назовава Сина първото Произнасяне на Отеца. Словото, но не от Самия Него като Разум, несвързан с плътта, а истински Син; само Слово и съвършен Първи-Заченат. Светлина, излъчвана от Светлината, вода, течаща от извора, лъч, извиращ от слънцето.

Павел от Самосата учи, че Исус Христос е Син на Йосиф и Мария, но че Словото, Мъдростта или Разумът на Бог, Νους [ноус] при гностиците, се е съединило с Него и поради това може да се каже, че Той е бил едновременно Божи Син и Самият Бог.

Ариус нарича Спасителя първи от създанията, които не са еманация на Бога, а от действително сътворените преди много време от пряката Божия воля. Според Църквата Христос по природа е бил същият като Бог, а според някои сектанти – като човек. Ариус възприема теория за природата на Христос като аналогична и на двете горни схващания. Когато Бог решил да сътвори Човешката раса Той направил Същество, което Той нарекъл Слово, Син, Мъдрост [Λόγος, Γϊός, Σοφία .. логос, йос, софия], за да може да направи възможно съществуването на човека. Това Слово се нарича Ормузуд при Зороастър, Енсоф – при Кабала, Νους [ноус] – при последователите на Платон и Филон и Σοφία или Δεμιουργος [софия или демиургос] -  при гностиците. Той прави разграничение между Нисшата Мъдрост или дъщерята и Висшата Мъдрост, която се съдържа в Бог, присъща е на Неговата природа и не може да бъде предадена на което и да е същество. В мига, в който Синът е бил създаден, тя се е свързала с Него и поради това Той Самият имал правото да бъде наричан Словото и Синът.

Манес, основателят на сектата на манихейците, който живял и бил изтъкнат сред персийските магове, е ползвал ученията на Скитиянус, кабалист или юдействащ гностик от времето на апостолите и поради факта, че е познавал и ученията на Бардезан и на Хармониус, извежда своята доктрина от зороастризма, християнството и гностицизма. Той има претенциите да бъде Παράκλητος [параклитос] или Утешителят, в смисъла на Учител, орган на Божеството, но не на Светия Дух. Той започва своите “Epistola Fundamenti” със следните слова: “Манес, Апостол на Исус Христос, избран от Бог Отец, Вижте Думите на Спасението, излъчвани от живия и вечен извор.” Господстващата идея на неговата доктрина е пантеизмът, изведен от него от изворите му в Индия и покрайнините на Китай и се заключава в това, че причината за всичко, което съществува, се съдържа в Бог и в края на краищата Бог е всичко. Всички души са еднакви – Бог е навсякъде - в човека, в животните, в растенията. Има два Бога – един на Доброто, а другият – на Злото, като всеки един от тях е самостоятелен, вечен, господар на отделна империя, като поради своята природа те задължително са враждебни един на друг. Злият Бог, Сатаната, е единственият Дух на материята. Богът на Доброто е безкрайно по-съвършен от него, той е Истински Бог, докато другият е само началник на всичко, което се явява Враг на Бога и накрая ще се подчини на Неговата Сила. Единствено Империята на Светлината е вечна и истинна. Тази Империя представлява една дълга верига от Еманации, всяка от които е свързана с Върховното Съществувание, на което те са проявление. Всички те са Него, под различни форми, избрани с една цел – триумф на Доброто. Във всеки един от Неговите членове лежат скрити хиляди неизречими съкровища. Великолепен в Своята Слава, неразбираем в Своето Величие, Отецът е приютил в Себе си онези щастливи и славни Еони [Ειωνες], чиято сила и брой е невъзможно да бъдат определени. Това е като “Безкрайността на безграничните характеристики на Бог” на Спиноза. Дванадесетте Главни Еона, които стоят над всички други представляват основата на дванадесетте съзвездия на зодиака и биват наричани от Манес – Оламин. Сатаната, Господар на Империята на Мрака, също има Армия от Еони или Демони, които произтичат от неговата природа и в една или друга степен отразяват неговия образ, но са разделени и противоречащи помежду си. Войната между тях го довежда до покрайнините на Царството на Светлината. Зарадвани, те се опитват да го завладеят. Господарят на Небесната Империя обаче създава Сила, която поставя на границите на Небето, за да защити своите Еони и да разруши Империята на Злото. Това е Майката на Живота, Душата на Света, Еманация на Върховното Съществувание, която е твърде чиста, за да влезе в непосредствен контакт с материята. Тя остава на най-издигнатото място, но ражда Син – първия Човек [Кайомортс, Адам-Кадмон, Πρώτος Ανθρωπος, Хивил-Жива, както е наричан в Зенд-Авеста, Кабала, Гносис и Сабеизма], който Син започва да се бори със Силите на Злото, но губи част от своите доспехи, от своята Светлина, своя Син и много от душите, родени от Светлината, които биват погълнати от мрака. Бог му изпраща на помощ живия Дух или Сина на Първия Човек [Γίός Άθρώπου ..йос антропу] или Исус Христос. Майката на Живота, общото Начало на Божествения Живот и първият Човек, примитивното Същество, който открива Божествената Светлина, са твърде възвишени, за да се свързват с Империята на Злото. Синът на Човека или Душата на Света влиза в Мрака, става негов пленник с цел да укроти и смекчи суровата му природа. Божественият Дух, след като е върнал Първичния Човек обратно в Империята на Светлината, издига над света онази част от Небесната Душа, която е останала непроменена след срещата си с Империята на Мрака. Поставена в селенията на Слънцето и Луната, тази чиста душа, Синът на Човека, Спасителят или Христос, се заема със задачата да привлече към Себе си онази част от Светлината или от Душата на Първия Човек, която се е разпръснала в материята. Когато това бъде постигнато светът ще престане да съществува. За да задържи лъчите на Светлината, останали все още сред неговите Еони, които непрекъснато се опитват да се спасят и завърнат, Принцът на Мрака, концентрирайки ги с тяхно съгласие прави Адам, чиято душа е от Божествената Светлина, доставена от Еоните, а тялото му е от материята. Така Адам принадлежи и на двете Империи – на тази на Светлината и на онази на Мрака. За да попречат на светлината веднага да се спаси Демоните забраняват на Адам да яде от плода на “познанието за добри и зло”, чрез който той би разпознал Империята на Светлината и тази на Мрака. Той се подчинява, но Ангел на Светлината го изкушава да наруши забраната и му предоставя средството за победата. Демоните създават Ева, която го прелъстява в акт на Чувственост, отслабва го и отново го обвързва към материята. Това се повтаря с всеки човек, който живее.

За да освободи душата, станала пленник на мрака, Принципът на Светлината или Източникът на слънцето е натоварен със спасението на Разумния Свят, към който и той принадлежи, Той Самият се появява сред хората. Светлина се появява в мрака, но мракът не я разбира, както е казал св. Йоан. Светлината не може да се съюзи с мрака. Тя само се показва като човешко тяло и приема името Христос Месията, единствено за да се пригоди към езика на евреите. Светлината изпълнява мисията си като отвръща евреите от обожаването на Злото начало, а езичниците – от преклонението пред Демоните. Но Господарят на Империята на Мрака прави така, че Той да бъде разпънат на кръста от евреите. Неговите страдания обаче са само външни, а Неговата смърт дава на всички души знака за тяхното освобождение. Когато личността Исус изчезва, на Неговото място върху кръста бива видян кръст от светлина и над нея глас небесен произнесъл следните слова: “Кръстът от Светлина се нарича Словото, Христос, Порталът, Радост, Хлябът, Слънцето, Възкресението, Исус, Отецът, Духът, Животът, Истината и Опрощението.”

При Присилианистите има две вечни начала – едното Божественото, а другото Първичната Материя и Мракът. Сатаната е син и господар на материята, а второстепенните ангели и демони – деца на материята. Сатаната създава и управлява видимия свят. Душата на човека обаче произлиза от Бога и е от същото вещество като Него. Прелъстена от злите духове, тя преминава през различни тела, докато, пречистена и поправила се, се издигне до Бог и заякне от Неговата светлина. Тези сили на злото държат човечеството в залог и за да отмени залога, Спасителят, Христос Избавителят идва и умира на кръста на изкуплението, като по този начин освобождава от писменото задължение. Той, както и всички души, има същото вещество, като това на Бог. Това е проявление на Божествеността, а не образуване на втора личност. Той, както и Божествеността, е нероден и в същност просто представлява Божествеността под друга форма.

Безполезно е да се проследяват тези приумици повече. Да се спрем на границите на царството от триста шестдесет и пет хиляди еманации, посочвани от Мандаите, от Първичната Светлина, Фира или Ферхо и Явар. Нека да се върнем доволни към семплата и възвишена вяра на Масонството.

Изложихме някои от древните представи относно Божеството и, отчитайки какво бе обсъдено в предхождащите Степени, настоящата лекция ще ви представи вярна картина на древните хипотези. От самото начало и до днес всички, които са се заемали да разрешат великата тайна на сътворението на материална вселена от Нематериално Божество, са намествали между двете, между Бога и човека, различни проявления на еманации от или персонифицирани качества или агенти на Великия, Върховен Бог, който съществува едновременно с времето и заема всичко, съвместно с Пространството.

Всеобщото вярване в Ориента е било, че Върховното Съществуво Само по себе си не е създало нито земята, нито човека. Частта, с която започва Генезиса от Стария Завет, заемаща първа глава и първите три стиха от втора глава описва сътворението или по-скоро формирането или моделирането на света от материя, която вече е съществувала в объркан вид, на за Ихух, а за Алхим, добре известни сред финикийците като Подчинени Божества, Сили или Проявления. Втората част приписва сътворението на Ихух-Алхим (Веществото или Същинското Себе си, от което проявленията са Алохаим ),а св. Йоан приписва сътворението на Λογος или Словото и твърди, че Христос е бил Словото, а също и Светлината и Живота, други еманации от Великото Изначално Божество, на които другите вери са приписвали сътворението.

Едно абсолютно съществувание, изцяло нематериално, напълно недостижимо за нашите сетива; причина, а не следствие, което никога не е отсъствувало, а е съществувало по време на безкрайно много вечности, преди да е имало каквото и да е с изключение на Времето и Пространството, е напълно извън обхвата на нашите възгледи. Човешкият ум може само да се изтощи в размишления относно това, каква е Неговата природа, Неговата същност, Неговите свойства и накрая човек не става по-мъдър и по-знаещ, отколкото в началото. Поради невъзможността да схванем нематериалното, винаги когато прекрачим границите на материалното царство ние се чувстваме неуверени и изгубени. Въпреки това ние знаем, че има Сили, Мощ и Причини, които сами по себе си не са материя. Ние им даваме имена, но какво са те в действителност и каква е тяхната същност, остава изцяло неизвестно за нас.

За съжаление от това не следва, че ние може да не вярваме в или дори да знаем за онова, което не можем да си обясним или което надхвърля обхвата на нашата способност да разбираме. Ако ние вярвахме единствено в това, което нашият интелект може да обхване, измери, разбере и за което може да изгради отчетлива и точна представа, ние едва ли бихме вярвали в нещо. Сетивата не ни дават свидетелство, което носи доказателство относно най-възвишените истини.

За нас най-голяма трудност представлява езикът, който не е достатъчно подходящ да изрази нашите представи и идеи. Това е защото нашите думи се отнасят за неща и са представи за нещо, което е веществено и материално. Когато използваме думата “еманация” нашият ум неволно ни напомня нещо материално, изтичащо от нещо друго, което е материално. Ако отхвърлим тази представа за материалност, то от еманацията не остава нищо, освен една нереалност. Самата дума “нещо” предполага за нас това, което е материално и в обхвата и юрисдикцията на нашите сетива. Ако премахнем от нея представата за материалност тя ще ни се представи като нищо друго освен неосезаема нереалност, която умът напразно се опитва да схване. Съществуване и Съществувание са термини, които носят в себе си един и същ нюанс на материалност и когато говорим за Мощ и Сила умът незабавно си представя как едно физическо и материално нещо въздейства върху друго. Елиминирайте тази представа и Мощта и Силата, лишени от физическите си характеристики, ще изглеждат толкова нереални, колкото сенките, които танцуват по стената, едно по същество отсъствие на светлина. Така за нас дух в същност е нещо, което просто не е материя.

Безгранично пространство и безкрайно време са двете първоначални представи. Ние ги изразяваме по следния начин – прибавя се тяло към тяло и сфера към сфера, докато въображението се изтощи, но все още ще остане отвъд пусто, празно, незаето пространство, без каквито и да са граници, защото то е пусто. Прибавяйте непрекъснато едно след друго събитие към събитие, вечно и вечно и все още ще има, и  преди и след, време, през което не е имало и няма да има каквото и да е събитие и което още е и безкрайно, защото и то също е пусто.

По този начин тези две идеи относно безграничността на пространството и безкрайността на времето включват в себе си представата, че материята и събитията са ограничени и имат край. Ние не можем да си представим безкрайност от светове или събития, а само неопределен брой от тях, защото когато се мъчим да схванем тяхната безкрайност, независимо от всички наши усилия, непрестанно се прокрадва мисълта, че би трябвало да има пространство, където няма светове, както и че би трябвало да има време, без каквито и да било събития.

Ние не можем да схванем как, ако тази земя се движи милиони и милиони километри милиони пъти повтаряйки се и все още остава в центъра на пространството, нито можем да разберем как, ако живеем милиони и милиони векове, ние все още ще останем да сме в центъра на вечността, като въпреки това от всички страни остава също толкова много пространство и също толкова много време пред нас и зад нас, защото това идва да ни каже, че светът не се е мръднал, нито пък ние изобщо сме живели. 

Не можем също да разберем по какъв начин как една безкрайна поредица от светове, събрани заедно, не е повече от една безкрайна поредица от атоми или как една безкрайна поредица от векове не е по-продължителна от една безкрайна поредица от секунди, като и двете са еднакво безкрайни и следователно никоя от тези поредици на съдържа нито повече, нито по-малко съставни единици от другата.

Нито притежаваме капацитета да формираме у себе си някаква идея за това, което не е материално. Ние използваме тази дума, но тя ни предава единствено представата за отсъствие и отрицание на материалността, която изглежда единствена ни е останала при Пространство и Време, които са безкрайни и безгранични.

Ние не можем да формираме каквато и да е концепция за даден резултат, без да имаме някаква причина. Ние само можем да вярваме, дори знаем, че колкото и назад да отиваме по веригата “следствие-причина”, тя не може да бъде безкрайна, т.е. ние накрая трябва да достигнем до нещо, което не е следствие, а първопричината, но въпреки всичко този факт остава отвъд нашата способност за разбиране. Умът отказва да приема идеята за само-съществуването, за съществуване без начало. Все едно е да се очаква, че косата, която расте на нашата глава, може да разбере природата и безсмъртието на душата.

В търсенето на мистерии не трябва да се ходи толкова надалеч, нито имаме някакво право да не вярваме и да се съмняваме в съществуването на Голямата Първопричина, сама по себе си без следствие, защото не бихме могли да схванем това, тъй като думите, които използваме не могат дори да ни обяснят това по адекватен начин.

Да натъркаме за малко една игла върху черната, инертна маса желязна руда, която е пролежала в недрата на земята в продължение на много векове. Нещо се предава на стоманата, което ние наричаме свойство, сила или качество и когато после балансираме тази игла върху някоя ос става чудо. Притеглена от някаква невидима, мистериозна Сила, единият край на иглата се насочва към Север, като същата тази Сила държи там този полюс в продължение на дни и години и ще го държи там, може би, докато свят светува, занесете иглата, където пожелаете, без значение какви морета или планини се изпречват между нея и Северния Полюс на света. И тази Сила, действуваща по този начин и указваща на мореплавателя неговия курс в безпътния океан, когато от много дни звездите не блестят, спасява плавателните съдове от корабокрушение, семействата от беда и от внезапна смърт тези, от чийто живот зависи съдбата на нациите и мирът на света. Без нея Наполеон не би могъл да достигне пристанищата на Франция, връщайки се от Египет, нито Нелсън да доживее да се сражава и да победи при Трафалгар. Хората наричат тази Сила Магнетизъм и така мислят, че всичко са обяснили, но за сега те са дали ново име на нещо неизвестно, за да прикрият своето невежество. Какво представлява тази удивителна Сила? Тя е истинска, настояща, действена Сила, която ние опознаваме и виждаме. Но каква е нейната същност или как тя действа, ние не знаем, още по-малко познаваме природата или начина, по който действува Съзидателната Мисъл и Словото на Бога.

И още веднъж, какво е това, което ние назоваваме галванизъм и електричество, което се получава от действието на малко киселина върху два метала с помощта на магнит, обгръща земята за секунда и разпраща от бряг на бряг Мислите, които обуславят действията на индивидите и на нациите? Разумът не е създал понятие за материя, в която тя да се съдържа и никое от имената, с които можем да я назовем, няма да ни помогне да разберем нейната природа и нейното съществуване. Това е Сила, каквито са Мисълта и Волята. Повече от това не знаем.

Каква е тази топлина, която така забележително играе роля в световната икономика? Така затопляща, скрита навсякъде - в нас и извън нас, родена в резултат на горене, на силно налягане и на внезапно движение? Дали това е вещество, материя, дух, или нещо безплътно, обикновена Сила или Състояние на Материята?

И какво е Светлината? Вещество, казват учебниците, материя, която пътува към нас от слънцето и звездите, като всеки отделен лъч се разлага през призма на седем отделни цвята с присъщите им качества и действие. Но ако е вещество, каква е неговата същност, каква е вродената му сила, благодарение на която пътува безброй милиарди километри и достига до нас десетки хиляди или повече години, след като е напуснала звездата.

Всяка една сила е мистерия сама по себе си. Подложете на силно изстудяване капка вода, поставена в центъра на желязно кълбо и то ще се пръсне щом водата замръзне. Поставете малко от същата прозрачна течност в цилиндър, който Енклеадус или Тифон не биха могли да разкъсат на парчета, нагрейте я силно и огромната мощ, която е лежала латентна във водата, ще превърне цилиндъра в атоми. Едва покарало коренче на миниатюрно семенце, толкова крехко и нежно, че и най-малкото нараняване би го унищожило, си пробива път в твърдата земя, надолу на много метри дълбочина, тласкано от една напълно неразбираема енергия. Какви са тези могъщи сили, които са заключени в малкото семе и в капката вода?

Уви, какво е самият Живот, с всичките свои удивителни, могъщи енергии - тази сила, която поддържа топлината в нас и защитава телата ни, които без нея много бързо се разлагат и се разпадат на своите съставни елементи, животът - това постоянно чудо, чиято природа и същност е отбягвала на всички философи, и всичките им научни изследвания върху него са само купища неразбираеми думи?



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org