header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ Печат Е-мейл

Маркосианците учат, че Върховното Божество е създали чрез Своите думи Логоса [Λόγος] или Изобилието от Еони. Той първо произнесъл сричка от четири букви, всяка една от които се превърнала в същество. Втората Му – от четири букви, третата – от десет, четвъртата – от дванадесет или общо тридесет, които съставляват Πλήρωμα [плирома].

Последователите на Валентиниус и други гностици различават три реда на същества: 1. Това са божествените зародиши на живота, възвишени поради своята природа над материята и сродни на Σοφία [софия], материалната душа и на Плерома – духовната природа, φύσεις πνευματικαί [физеис пневматикаи]; 2. Това са естествата, произхождащи в живота, отделени от предходните чрез смесица от ΰλη и физическата природа – φύσεις ψυχκαί [физеис психикаи], от където тръгва един напълно нов ред същества, образ на онзи по-висш разум в една подчинена степен и последно 3. Безбожната или материалната (елична hylic) природа, която се съпротивлява на всяко едно подобрение и чиято склонност е единствено към разрушение – природата на сляпа страст и похот.

Природата на духовното, на πνευματικόν [пневматикон] е съществената връзка с Бога (̉ομοούσιον τώ˛ θεώ˛ .. хомоусион тон Тео). От тук произлиза животът в Съюз, неразделимият, абсолютно семплият (ούσία ̉ενική μονοειδής .. усиа еники моноеидис).

Същността на ψυχκοί [психики] е в разделението на множество, на многократност, които обаче са подчинени на някакво по-висше единство, чрез което си позволява да бъде насочвано, първоначално несъзнателно, а след това – съзнателно.

Същността на ̉υλικοί [иликои], на които Сатаната е началник, е право противоположна на всякакво единство. Те са по своята същност разрушение и разединение, лишени от каквато и да е симпатия, събрани заедно в усилията си да разрушат всяко единство и да прострат своето вродено разединение върху всичко като разделят всичко на части. Това начало няма сила да направи каквото и да е положително, а само отрицателно. То е неспособно да създава, да произвежда, да образува. То е способно единствено да разрушава, да разлага.

Според Марк, ученик на Валентинус, идеята за Λογος του οντος [логос ту онтос], за Словото, демонстрираща скритата Божествена Същност в Сътворението, е предадена в най-възвишени детайли, като според него, цялото сътворение е едно продължително произнасяне на Неизречимото. Начинът, по който зародишите на божествения живот [σπέρματα πνευματικά...спермата пневматика], които лежат затворени в Еоните, постепенно се разгъват и все повече и повече придобиват индивидуалност, се представя като спонтанен анализ на няколкото имена на Непроизносимото, предадени с техните няколко звука. Ехо от Плирома се спуска върху ̉ΰλη [хили] и се превръща във формообразуващото на ново, но по-низше творение.

Една от фразите за духовно кръщение при гностиците звучи по следния начин: “В Името, което е скрито от всички Божества и Сили” [на Демиурга], “Името на Истината” [Αλήθεια .. Алития], само проявлението на Битос, който Исус от Назарет е поставил в осветените зони на Христос, живия Христос, посредством Светия Дух, за спасението на ангелите, - Името, чрез което всички неща придобиват съвършенство”. След това посвещаваният казвал: “Аз съм създаден и спасен, спасен чрез душата си от този свят и от всичко, което му принадлежи в името на הרהי , който е спасил Душата на Исус чрез живия Христос”. Присъстващите богомолци казват тогава: “Мир (или Спасение) за всички, върху които е положено това име!”

Разкъсаното на парчета момче Дионисий, според Мистериите на Бакхус от Титаните, бива възприемано от манихейците просто като представяне на Душата, поглъщана от силите на мрака – божественият живот разкъсан на фрагменти от материята. Частицата светлина в първия човек – [πρώτος άνθρωπος .. протос антропос], според Мани; [πράων άνθρωπος .. праон антропос], според Велентиянците; Адам Кадмон, според Кабалата и Кайомортс, според Зендавеста, погълната от силите на мрака. Телесната Душа, смесената материя – семето на божествения живот, което е паднало върху материята и след това е трябвало да премине през процес на пречистване и развитие.

Гносисът [Γνώσις] на Карпократ и на неговия син Епифан се е състоял в познанието за наличието на един Върховен Оригинал, представляващ най-висшето единство, от което произхождат всички творения и към което той се стреми да се завърне. Ограничените духове, които владеят над няколкото части на земята се опитват да противодействат на тази универсална тенденция към обединяване и поради тяхното въздействие, закони и наредби произлиза всичко онова, което възпира, обърква или ограничава първоначалното единство, което е в основата на природата, като външна проява на онова най-висше Единство. Нещо повече, тези духове се стремят да задържат под свое командуване душите, които, произлизащи от най-висшето Единство и запазващи част от неговата природа, са преминали в материалния свят и там са останали затворени в тела, за да могат тези духове, благодарение на господството си, да ги задържат в кръговрата на миграцията. От тези именно ограничени духове водят началото си народните вярвания и религии на различните народи. Душите, които обаче, спомняйки си за своето предишно състояние, се възвисяват, за да съзерцават онова най-висше Единство, достигат до толкова съвършена свобода и спокойствие, че след това нищо не може да ги разтревожи или ограничи и се възвисяват над известните божества и религии. Като примери от този вид те посочват Питагор, Платон, Аристотел и Христос. Те не правят някаква разлика между последния и другите мъдри и добри мъже на някоя нация. Те проповядват, че всяка душа, която може да се възвиси на същата висина на съзерцание, може да бъде разглеждана като равна на Него.

Системата на Офитите започва с Върховно Съществувание, останало дълго време неизвестно за Човешката раса и продължаващо да бъде неизвестно на още много хора – Βυθός [битос] или Дълбочина, Източник на Светлина; което е неизвестно и на Първичния Човек – Адам-Кадмон, направен от Демиурга, но усъвършенстван от Върховния Бог посредством предаването на Духа [Πνεύμα .. пневма]. Първата еманация била Мисълта на Върховното Божество [Εννοια ..еноия], зачеването на Вселената в Мисълта на Бог. Тази Мисъл, наричана също Тишина [Συγη ..сиги], създава Духа [Πνεύμα .. пневма] – Майка на Живите и Мъдрост на Бога. Заедно с Първичното Битие, съществува още Материята (Водите, Мракът, Бездната и Хаосът), вечна както и Духовното Начало. Битосът и Неговата Мисъл, съединявайки се с Мъдростта, я правят плодна чрез Божествената Светлина и тя ражда съвършено и несъвършено съществувание – Христос и Вторична и по-несъвършена мъдрост – София-Ахамот, която попадайки в хаоса остава заплетена там, отслабва и забравя напълно за Върховната Мъдрост, която я е родила. Придавайки движение на Хаоса тя ражда Ялдабаот, Демиурга, Двигателя на Материалното Сътворение и след това се възнася към своето първоначално място в стълбицата на сътворението. Ялдабаот ражда ангел по свое подобие, а той – втори и така последователно до шестия след Демиурга. Тези седмина въпреки че са отражение един на друг са различни и обитават седем различни области. Имената на така родените шест са: Яо, Саваот, Адонай, Елои, Ораи и Астафал. Ялдабаот, за да стане независим от своята майка и за да се представи като Върховното Съществувание, създава света и човека по свой образ. Майка му направила така, че Духовното начало да премине от него в човека, който той създал. От тогава е и надпреварата между Демиурга и неговата майка, между светлината и мрака, между доброто и злото, която се води чрез човека. Отразеното върху материята изображение на Ялдабаот се превръща в Змията-дух, Сатаната, Злият Разум. Създадената от Ялдабаот Ева имала деца от неговите Синове, които били ангели като тях. Духовната светлина била отнета от човека от София и светът се предал на влиянието на злото до момента, когато Духът, подтикнат от настоятелните молби на Мъдростта склонила Върховното Съществувание да изпрати Христос за спасението на човека. Принуден от майка си, въпреки желанието си, Ялдабаот направил да се роди човекът Исус от Девата и Небесният Спасител, съединявайки се със своята Сестра – Мъдростта, се спуснал през областите на седемте ангели, показвайки се пред всеки един от тях под формата на неговия началник, се прикрил и заедно със сестра си влязъл в човека Исус по време на кръщението му в река Йордан. Когато Ялдабаот открива, че Исус започва да руши неговата империя и да отменя преклонението пред него, той кара евреите да Го разпънат на кръста, но преди да стане това Христос и Мъдростта се възнасят в небесните селения. Те възвръщат Исус към живота и Му дават безплътно тяло, в което той прекарва осемнадесет месеца на земята и получавайки от Мъдростта съвършеното познание [Γνωσις .. гносис] Той го предава на ограничен брой от Неговите апостоли и след това се възнася в междинните селения, населявани от Ялдабаот, където, без последния да знае, Той стои от дясната му ръка и взема от него Душите на Светлината, пречистени от Христос. Когато нищо от Духовния свят не остане в подчинение на Ялдабаот спасението ще бъде приключило и ще настъпи краят на света и Светлината ще се завърне при Изобилието.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org