header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ Печат Е-мейл

Понякога триадата бива разглеждана като Духът или активниото Начало, Творческата Сила; Материята или Пасивното Начало или Продуктивната Способност и Вселената, която произтича от тези две Начала.

В Египет откриваме и тази Триада или Троица: Амон-Ра, Създателят; Озирис-Ра – Даващият Плодородие; Хор-Ра – Изворът на Светлината – Представяни от Лятното, Есенното и Пролетното слънце. За египтяните е имало само три сезона, трите врати на Храма и според различното влияние на Слънцето върху тези три Сезона е било проявлението на Божеството в тези три форми.

Триединството на финикийците е било Уломос, Хусорос и Яйцето, от което е произлязла Вселената.

Халдейската триада се е състояла от Ваал [персийският Зервана Ахерана], Оромазд и Ахриман – Доброто и Злото Начало, произтичащи от Бащата в своето равновесие и променящо се надмощие, за да постигне хармония. Всеки един управлява редувайки се, докато Лошото Начало не стане добро.

Халдейските и персийските оракули на Зороастър ни дават триадата Огън, Светлина и Етер.

Орфей чества триадата на Пан, Уранос и Хронос. Кори казва, че орфеическата троица се е състояла от Метис, Пан и Ерикапеус; Воля, Светлина или Любов и Живот. Според Акусилей тя се състои от Метис, Ерос и Етер – Воля, Любов и Етер. Периклид от Сира (Гръцки остров от Цикладите, южно от Андрос.) – Огън, Вода и Въздух или Дух. В първите два лесно разпознаваме Озирис и Изида, слънцето и Нил.

Първите трима от персийските Амшапанди били Бахман, Господарят на Светлината; Ардибехест – Господарят на Огъня и Шаривер – Господарят на Великолепието. Тези ни отвеждат веднага към Кабалата.

Плутарх (Гръцки биограф и моралист (46-120) казва: “По-добрата и възвишена природа се състои от три: Разбираемото (т.е. това, което съществува като такова само в Интелекта), Материята – το Νοητος и Ύλη, а от тях произтича това, което гърците наричат Космос, като за тях Платон използва Разбираемото, Идеята, Образецът, Бащата; Материята, Майката, Дойката, вместилището и мястото на размножаване и произлизащото от тях двете – Поколението и Генезисът.”

В откъсите на питагорейците се казва: “Поради това, преди да бъде направено Небето са съществували Идеята, Материята и Бог Демиургът [творецът или активният инструмент] или създателят. Той е създал света от материята, съвършена, самозачената, с душа и интелект и я създава като божество.”

Плато ни дава Мисълта, Бащата; първичната Материя. Майката и Космоса, Синът, резултат от двете Начала. Космосът е одушевената Вселена.

При късните платонисти триадата се състои от Мощта, Интелекта и Духа. Фило (Елинистичен еврейски философ от Александрия (1 в.пр.н.е. – 1 в. н.е.) представя Санхониатон като Огън, Светлина и Пламък, трите сина на Генос, но това е александрийска, а не финикийска идея.

Аврелий казва, че Демиургът или Създателят е тройнствен и трите Разума са трите Царя: Този, който съществува; Този, който притежава и Този, който всичко вижда. Първият е този, който съществува по своята същност. Вторият съществува в първия и съдържа или притежава в себе си всеобщото за нещата, всичко, което става след това, а третият обхваща това всеобщо, формирано и моделирано интелектуално и поради това притежаващо самостоятелно съществуване. Третият съществува във Втория, а Вторият – в Първия.

Най-старата записана доктрина за триединството е тази на Брахманите. Вечната Върховна Същина, наричана Парабрахма, Брахм, Паратма създава Вселената чрез себе-отразяване и първо разкрива себе си като Брахма - Творческата Сила, после – като ВишнуСъхраняващата Сила и накрая – СиваРазрушителната и Възобновяваща Сила; трите Форми, чрез които Върховната Същност се разкрива в материалната Вселена, но която много скоро започва да бива разглеждана като три различни Божества. Тези три Божества формират Тримурти или Триединството.

Персите получават от индийците учението за трите начала и го променят в това на Живота, оприличаван на слънцето; началото на Смъртта – символизирана със студа и мрака, успоредни на смъртния свят, където непрестанно се води борба с променлив край между светлината и мрака, живота и смъртта, която изглежда като фаза от голямата битка между доброто и лошото начало, въплътена в легендата за Ормузд и Ахриман. Митрас, реформатор от Медия (Древна държава и провинция в Персийската империя, югозападна Азия, на северозапад в днешен Иран.), е бил обожествен след неговата смърт и придаден към свойствата на слънцето, като различните астрономически явления са приписвани фигуративно на реални събития от неговия живот, по същия начин, по който историята на Буда е била измислена сред индусите

Триединството на индусите при етиопците и абисинците става – Неф-Амон, Фтаха и Нейт, т.е. Богът Създател, чийто символ е овенът; Материята или първичната кал, символизирана чрез кълбо или яйце и Мисълта или Светлината, която съдържа зародиша на всичко. Това е тройната манифестация на един и същ Бог (Атом), разглеждан в три аспекта като творческата сила, добротата и мъдростта. Другите Божества са изнамерени бързо, сред тях са Озирис, представян чрез слънцето, Изида – неговата съпруга, представяна от луната или земята и Тифон - неговият Брат Началото на Злото и Мрака, който е син на Озирис и Изида. Триединството на Озирис, Изида и Хор в последствие стават главните Богове и обект на обожаване за египтяните.

Древните етруски (народ, имигрирал от ретианските Алпи в Италия, където са открити следи от тяхната миграция и чийто език никой все още не успял да разчете) са признавали само един Върховен Бог, но са имали изображения на Неговите различни проявления както и храмове за всяко едно от тях. Всеки град е имал един Национален Храм, посветен на трите велики свойства на Бога – Сила, Богатство и Мъдрост или на Тина, Тална и Минерва. Националното Божество винаги е било Триада под един покрив. Същото е било в Египет, където само един Върховен Бог е бил признаван, но е бил обожаван като Триада с различни имена във всеки отделен дом. Всеки град в Етрурия е можел да има колкото иска богове, врати и храмове, но задължителни са били трите свещени порти и Храмът на трите Божествени превъплъщения, където са били получавани законите на Тагес (Тант или Тот). Единствената врата на крепостната стена, останала неразрушена от стари времена в Италия, е Порта дел Сирко (Porta del Circo) във Волтера (Община в централна Италия в Тоскана, на юго-изток от Пиза.) и върху нея са разположени трите глави на трите Национални Божества – едната, върху централния камък на величествената арка и по една – върху всяка от страничните колони.

Будистите смятат, че Богът на индусите - Сакия, наричан в Цейлон – Гаутама, в Индия, оттатък Ганг – Сомонакодом, а в Китай – Чи-киа или Фо, представляват Триединство [Триратна] на Буда, Дарма и СангаИнтелигентност, Закон и Съюз или Хармония.

Китайските Сабеи представяли Върховното Божество като състоящо се от Чанг-тиВърховния Владетел; ТиенНебесата и ТаоУниверсалния Висш разум и Основа на Вярата. Те считали, че от Хаоса, представляващ дълбока тишина и неизмерима празнота без видими форми; самотен, вечен, движещ се в кръг през осветявано пространство, без промяна или изменения, когато бъде съживен от Основата на Вярата, произлизат всички Същества под влиянието на Тао – Основата на Вярата, която създава едно, еднота създава две, двете създават три, а трите създават всичко, което съществува.

Склавено–Вендите типизират Триединството чрез трите глави на Бог Триглав. Прусите или прусаците – чрез Три-единия Бог Перкун, Пиколос и Потримпос, Божествата на Светлината и Гръмотевицата, на Ада и на Земята с нейните плодове и животни. Скандинавците имали Один, Фреа и Тор.

В Кабалата, или традиционната еврейска философия, Вечното Божество, което е извън обсега на Човешкия Интелект и няма Име, Форма или Край, се представяло като развиващо Само себе си и чрез самоограничение създаващо десет еманации или потока, наричани Зефирот или лъчи. Първият от тях, който е в света Азилут, т.е. вътре в Божеството, се наричал Кетер или Короната, което трябва да се разбира като Божествена Воля и Мощ. Следва двойка лъчи Хакема и Байна, обичайно превеждани като “Мъдрост” и “Интелект”. Първият се приема за Бащата, а вторият – за Майката. Хакема е активната Сила или Енергия на Божеството, чрез която То създава в Себе си Разум или Мислене, а Байна е пасивния Потенциал, от  който, под въздействието на Силата, произтича Разумът. Този Разум се нарича Даат и е “Словото” на Платон и на гностиците. Това е неизреченото слово вътре в Божеството. От тези три лъча произлиза Триединството на Бащата, Майката или Светия Дух и Сина или Словото.

Друго триединство се създава от четвъртия, петия и шестия лъч. Четвъртият Зефира се нарича Гедула или Хасет, което означава Благост или Милост, и още е известен като Баща (Аба). Петият е Гебура, означава Суровост или Строга Справедливост и е известен като Майка (Имма). Шестият – Тифарет, означаващ Красота или Хармония, е Синът или Потомъкът на първите два. Зохар казва, че “всичко произтича от Мистерията на Равновесието”, т.е. от равновесието на Противоположностите, и така от Безкрайната Милост и Базкрайната Справедливост, които са в равновесие, се получава съвършената Хармония на Вселената. Безкрайната Сила, която не се подчинява на закони, и Безкрайната Мъдрост в равновесие също създават Красота или Хармония, под формата на Син, Потомък или Резултат, т.е. Словото или произнасянето на Мисълта на Бог. В Безкрайната Божествена Природа Силата и Справедливостта или Строгостта са едно и също и Мъдростта и Милостта или Благостта са едно и също.

Според Фило от Александрия Върховното Същество, Първичната Светлина или Архитипът на Светлина, съюзявайки се с Мъдростта [Σοψια] – майката на Сътворението, образува  вътре в Себе си образците на всички неща и въздействува върху Вселената посредством Словото [Λογος], което живее в Бог и в което всички Негови сили и свойства развиват сами себе си. Това учение е заимствувано от Платон.

Симон Велики (Magnus) и неговите последователи учат, че Върховното Същество или Центърът на Светлината създава най-напред три двойки свързани Съществувания от двата секса [Συξυγίας...Сузугиас], от които водят произхода си всички неща: Разум и Изобретателност; Реч и Мисъл, Преценка и Размисъл: [Νοΰς и Επίνοια, Φωνή и Εννοία, Λογισμός и Ενθύμησις... Нус и Епиноия, Фоне и Енноия, Логисмос и Ентумесис] като от тях първо е създадена Енноия или Мъдростта, която е Майка на всичко, което съществува.

Други последователи на Симон, а с тях и повечето от гностиците, приели и въвели промени учението му, твърдели, че Изобилието [Πλήρωμα...Плерома] на Превъзхождащия Разум, начело с Върховното Същество е било съставено от осем Еона [Αίώνης...Еонес] от различни полове: Задълбоченост и Тишина; Дух и Истина; Словото и Живот; Човек и Църква [Βυθός и Σιγή; Πνεΰμα и Αλήθεια; Λογος и Ζωή; Ανθρωπος и Έκκλησία...Бутос и Сиге; Пневма и Алетия; Логос и Зои; Антропос и Еклисия].

Бардесан, чиито доктрини са приети отдавна от сирийските християни, проповядва, че неизвестният Баща, щастлив от Изобилието на Своя Живот и Предимства, първо сътворява Спътник [Σύζυγος...Сузугос] за Себе си, който Той поставя в Небесния Рай и който става чрез Него Майка на Христос – Син на Живия Бог. Т.е., оставяйки на страна алегорията, учи, че Вечният, заченат в тишината на Неговия ред, Мисълта да разкрие Себе си, чрез Създание, което трябва да бъде Негов образ или негов Син. След Сина следва неговата Сестра и Невеста, Светият Дух и те създават четири духа на стихиите, мъжки и женски: Майо и Ябсехо, Нуро и Рухо. Следват Седем Мистични Двойки Духове, Небето и Земята и всичко, което съществува. После са седемте духа, управляващи планетите, дванадесетте – управляващи Съзвездията на Зодиака и тридесет и шест Звездни Разума, които той нарича Дякони. Докато Светият Дух [Sophia Achamoth], който е едновременно Свещен Разум и Душа на материалния свят, преминава от Плеромата в Материалния свят и там оплаква нейното падение, то Христос – нейният предишен съпруг, завръщайки се при нея с Божествената си Светлина и Любов, я повежда по пътя на пречистването и тя отново се съюзява с него като негова първоначална Спътница.

Василидес – християнски гностик, проповядва, че има седем еманации на Върховното Същество: Първородният, Мисъл, Словото, Размисъл, Мъдрост, Сила и Праведност [Πρωτογονος, Νους, Λογος, Φρονησις, Σοψια, Δυναμις, Δικαιοσύνη Протогонос, Ноус, Логос, Фронесис, София, Динамис, Дикаросуни]. От тях последователно произлизат други еманации на Разума, като техният брой достига до триста шестдесет и пет. Те са проява на Бог и съставят Изобилието на Божествените Еманации, т.е. на Бог Абраксас. Мисълта или Разумът [Νους] се съединява чрез кръщението в река Йордан с човека Исус - слуга [διάκονος дяконос] на човешката раса, без обаче да страда с Него. Последователите на Василидис учат, че Νους се разкрива само от милосърдие и че Симон от Кирен е бил разпнат на кръста вместо Него и се е възнесъл в Небето.

Василисис твърди, че от неоткриващия се Бог, който е начело на света от еманации и е издигнат над каквото и да е схващане или определение [Ό άκατονόμαστος άρρητος], се развиват седем живи самоподдържащи се, вечно действащи хипердостатъчни сили:

Първо: Интелектуалните сили

1-во Ноус ........ Νους ....... Умът

2-ро Логос ....... Λογος ....... Разумът

3-то Фронесис .... Φρονησις .... Силата за мислене

4-то София ........Σοψια ....... Мъдрост

Второ: Активните или Дейстените сили

5-то Динамис ..... Δυναμις..... Мощ, довеждаща до край целите на мъдростта

Трето: Моралните качества

6-то Дикаисини....Δικαιοσύνη....Святост или Морално съвършенство

7-мо Ирини....Έίρήνη....Вътрешното спокойствие

Тези Седем Сили (Δυνάμεις .. Динамис), заедно с Първоосновата, от която са се развили, съставляват според неговата схема т.нар. Първа октава (Πρωτη Όγθοάς...Проти октоас), коренът на всичко Съществуващо. От този момент нататък душевният живот продължава непрекъснато да се развива от себе си множество нива на съществуване, като всяко по-нисше продължава да бъде отпечатък, антитип на това, което е непосредствено над него. Той предполага, че има 356 подобни нива или градации, изразими чрез мистическата дума “Абраксас” [Αβραξας].

От тук абраксас (αβραξας) бива интерпретиран чрез обичайния метод на изразяване на гръцките букви цифрово....α,1 ..β,2 .. ρ,100 .. α,1  ξ,60 .. α,1 .. ς,200 = 356, което представлява цялата еманация – Света като развитие на Върховното Същество.

В системата на Василидис Светлината, Животът, Душата и Доброта са противопоставяни на Мтака, Смъртта, Материята и Злото през целия път на Вселената.

Според възгледите на гностиците, Бог бива представен като присъщ, неразбираем и своеобразен източник за всичко съвършено. Той е бездънната Бездна (βυθoς...битос), според Валнтинус, надминаваща всякаква възможност за замисъл, за която е невалидно каквото и да е предвиждане. Той е άκατονόμαστος на Василидис, ών на Фило. От тази неразбираема Същност на Бог незабавният преход към крайните неща е немислим. Самоограничението е първото начало на предаването живота от страна на Бог, първото проявяване на скритото Божество, от което произтичат всички останали саморазвиващи се проявления на Божествената Същност. От тази първична брънка във веригата на живота на първо място са развиват многостраните сили или свойства, присъщи за божествената Същност, които до това първо себеразбиране са били скрити в Бездната на Неговата Същност. Всяко едно от тези свойства представлява цялата божествена Същност в един неин аспект и поради това в това отношение името на Бог е подходящо да бъде използвано. Тези Божествени Сили след като се саморазвият до собствено вещество се превръщат в зародиши и начала на всички по-нататъшни прояви на живота. Животът, съдържащ се в тях, се развива и все повече и повече се индивидуализира, но по такъв начин, че всяко следващо ниво на еволюцията на живота потъва все по-надълбоко, духът става все по-слаб, колкото повече се отделя от първото звено във веригата.

Първата проява на Божествената Същност те наричат (проти каталепсис еауту) [πρώτη κατάληψις έαυτού] или (протон катаептон ту Теу) [πρώτον κατάλητον τού Θεου], което хипостатично бива представено в νούς или λόγος (ноус или логос).

В александрийския гностицизъм преобладава представата на Платон за ΰλη (Хили). Това е мъртвото, нематериалното – границата, която отделя от еволюцията на живота в нейния постепенно настъпващ напредък, където Съвършеното вечно се променя постепенно в по-малко Съвършено. Отново това ΰλη бива представяно под различни образи – веднъж, като мрака, съществуващ редом със светлината, друг път – като празнотата [κένωμα, κενόν... кенома, кенон], противопоставяща се на Изобилието [Πήρωμα... плирома] на Божествения Живот или като сянката, придружаваща  светлината, или като хаоса, или като бавната, застояла, тъмна вода. Тази материя, сама по себе си мъртва, не притежава по своята собствена природа някаква присъща склонност и тъй като каквато и да е форма на живот ù е чужда, самата тя по никакъв начин не пристъпва към Божественото. Понеже последващите развития на Божествения Живот (т.е. същностите, които се саморазвиват от последващите еманации) биват по-слаби колкото повече се отделят от първото звено във веригата и защото с всяка следваща стъпка тяхната връзка с по-предните става по-слаба, на последния етап от еволюцията се получава несъвършен, дефектен продукт, който, тъй като не може да съхрани връзката си с веригата на Божествения Живот, изпада от Света на Еоните и потъва в материалния хаос. Съгласно същата тази представа, изразена малко по-различно (според Офитите и Бардесаните), тя е като капка от изобилния Божествен живот, която бълбука върху заобикалящата празнота. След това мъртвата материя, в смес с живото начало, което е пожелало това, първо бива одушевена. В същото време, божественото, живото, също бива развалено, тъй като е било смесено с хаотичната маса. Сега съществуванието само се умножава. Възниква подчинен, непълен живот. Съществува основа за нов свят. Създават се звезди отвъд границите на света на еманациите. От друга страна, след като хаотичното начало на материята е придобило жизненост, възниква по-отчетливо и по-действено противопоставяне на Богоподобното – една отявлено негативна, сляпа сила на безбожната природа, която упорито се съпротивлява на всякакво въздействие на Божественото. Следователно като продукт на духа на ΰλη  (πνεΰμα ΰλικον ..пневма хиликон) се явява Сатаната, злите духове, порочните хора, в които няма никакво разумно или морално начало или каквото и да е начало на рационалната воля, а само слепите страсти имат надмощие. Концепцията на Платон предполага, че и в тях съществува същият конфликт между душата, намираща се под напътствията на Божествения разум [νοΰς .. ноус] и душата, която сляпо се съпротивлява на разума, между πρόνοια [проноиа] и αναγ [анаги], Божественото Начало и естественото.

Сирийските гностици приемат съществуването на действено, турбулентно царство на злото или на мрака, което със своите попълзновения към царството на светлината води до смесване на светлина и мрак, на Богоподобното с небожественото.

Дори сред последователите на Платон има някои, които считат, че наред с организираната, инертна материя, субстратума на телесния, материалния свят, още от самото начало като присъща мотивация и действено начало съществува сляпа, беззаконна движеща сила, безбожна душа. Както неорганичната материя бива организирана в телесен свят посредством сила за промени на Божеството, така, чрез същата сила на тази толкова тревожна и ирационална душа биват предадени закон и разум. По този начин хаосът на ΰλη бива трансформиран в един организиран свят, а сляпата душа – в разумно начало, в земна душа, оживяваща Вселената. Така от последната произтича целият разумен, духовен живот на човечеството, докато от първата произлиза всичко, което е ирационално, всичко, което се намира под слепите прищевки на страстта и лакомията и всички зли духове са нейно потомство.

По един въпрос всички гностици са съгласни. Всички те твърдят, че съществува свят, който изцяло е еманация на жизненото развитие на Бог, творение, развито направо от Божествената Същност, много по-възвишено от всяко едно външно творение на Божията сила за промени, обусловено от преди съществуващата материя. Те са на единно мнение, че поставящият ограниченията в този по-нисш свят не е Отецът на онзи по-висш свят на еманация, а – Демиургът [Δεμιοργος], сроден по природа с Вселената, ограничена и управлявана от него, която е много по-низша от онази по-висша система и нейния Отец.

Някои, които изхождат от идеите, преобладавали от дълго време сред някои евреи от Александрия, предполагат, че Върховният Бог е създал и управлява света посредством Своите помощници духове и чрез ангелите. Начело на тези ангели стои един, който е поел ръководството и командва всички, поради което е наричан Майсторът (the Artificer) и Управителят на Света. Този Демиург те сравняват със силата за промени, оживяваващия, светски дух при Платон и последователите на неговата школа [δεύτερος θεός .. девтерос теос; θεός γενητός .. теос генитос], който, според “Тимеус” на Платон, опитва нещо повече – да представлява Идеята на Божествения Разум, в която се превръща (като противопоставяне на тази, която е) и която е временна. Този ангел е представител на Върховния Бог на по-низш етап на развитие. Той не действа самостоятелно, а единствено според идеите, вдъхновени му от Върховния Бог, точно както силата за промяна, светският дух при Платонистите е създал всяко едно нещо по модела на идеите, предадени от Върховния Разум [Νοΰς ...Ноус – ό έστι ζώον ... о еци зоон – παράδειγμα ... парадигма на хипотетичния Божествен Разум]. Тези идеи обаче превъзхождат неговата същност, той не може да ги разбере. Той просто е един несъзнателен орган и поради това не е способен сам да осъзнае цялостния замисъл и значение на работата, която извършва. Като орган, намиращ се под напътствията на по-висше вдъхновение той разкрива истини, които са по-възвишени, отколкото той самият може да разбере. Според тях масата евреи не са отличавали ангелът, чрез който, както е във всички теофании на Стария Завет, Бог е разкривал Себе си. Те не знаели Демиурга в неговата истинска връзка със скрития Върховен Бог, който никога не разкрива Себе си пред разумния свят. Те объркват типа с архитипа, символа с идеята. Те не се издигат по-високо от Демиурга, те го приемат за Самия Върховен Бог. За разлика, хората на духа сред тях ясно разбирали или поне се досещали за идеите, прикрити под юдаизма. Те се издигнали отвъд Демиурга, до познанието за Върховния Бог и поради това те е правилно да бъдат наричани Негови богомолци [θεραπευταί .. терапевти].

Други гностици, които на са били последователи на религията на Мойсей, но на един по-ранен етап оформили източен гностицизъм, разглеждали Демиурга като същество, изцяло враждебно към Върховния Бог. Той и неговите ангели, независимо от своята ограничена природа, се стремят да постигнат независимостта си и няма да търпят никакво чуждо управление в своето царство. Всичко с по-възвишен характер, което се спусне до тяхното царство, те се опитват да държат затворено, за да не се издигне евентуално над техните тесни рамки. В тази система царството на Демиургичните Ангели вероятно отговаря, в по-голямата си част, на тази на измамните Звездни Духове, които се стремят да ограбят свободата на човека, да го омагьосат чрез различни измамни похвати, защото притежават тиранична власт над нещата в този свят. Съответно, при системата на тези Сабейци седемте Планети-Духове и дванадесетте Звезди-Духове от зодиака, които произтичат от неправилната връзка между измамения Фетахил и Духа на Мрака, играят важна роля във всичко, което е лошо. Демиургът е ограничено и ограничаващо същество, надуто, ревниво и отмъстително и този негов характер го издава в Стария Завет, който, според гностиците, произтича от него. Те пренасят върху самия Демиург всяка една идея за Бог, както е представена от Стария Завет, защото им се струва неправилна. Срещу неговата воля и власт ύλη непрекъснато се е бунтувала, без задръжки е въставала срещу господството, което той, моделиерът-майстор би приложил върху нея, отхвърляйки игото, което ù е наложено и разрушавайки започнатото от него дело. Същото завистливо нещо, ограничено в своята власт, управляващо с деспотичен замах те считали, че виждат в природата. Тя се опитва да спре зародиша на божествените семена на живота, които Върховният Бог на Светостта и Любовта, нямащ никаква връзка с материалния свят, е пръснал сред хората. Този съвършен Бог най-много да е бил известен и боготворен от малцина одухотворени мъже посредством Мистериите.

Евангелието на св. Йоан до голяма степен е полемика срещу гностиците, чиито различни секти, опитвайки се да дадат решение на такива големи въпроси, като сътворението на материален свят от нематериално Съществувание, падението на човека, въплъщението, спасението и възвръщането на духовете, наричани хора, допускат наличието на дълга верига от разумни същества, участващи в поредица от духовни актове, които те наричали с различни имена като: Началото; Словото; Единствено-Заченатия; Живот, Светлина и Дух – на гръцки: Άρχή, Λόγος, Μονογενής, Ζωή, Φώς и Πνεϋμα [архи, логос, моногенис, зои, фос и пневма]. В началото на своето евангелие св. Йоан твърди, че Исус Христос е този, който е съществувал в Началото, че Той е бил Словото Божие, чрез което всичко е било сътворено, че Той е бил Единствено-заченатия, Животът и Светлината и че Той разпръсква сред хората Светия Дух, Божествения Живот и Светлина.

Несъмнено Плирома [Πλήρωμα], Изобилието или Пълнотата, е сред любимите термини на гностиците, а Истината и Милостта са Еони на гностиците. Симонияните, Докетите и други гностици считат, че еонът Исус Христос никога не е бил материална реалност, а само видимост, облечена в човешко тяло. Св. Йоан отговаря, че Словото наистина е станало Плът и е живяло сред нас и че в Него са били и Плерома, и Истина, и Милост.

В учението на Валентинус, образован Християнин от Александрия, Бог е представен като съвършеното Същество, като Бездна [Βυθός ..битос], която нито един разум не може да разбере, защото никое око не може да достигне до невидимите и неизречими висини, където Той живее и нито един ум не може да си представи продължителността на Неговото съществуване; Той винаги е съществувал, Той е първичния Отец и Началото [Προπάτωρ и Προαρχή ..пропатор и проархи]; Той винаги ще съществува и никога не остарява. Развитието на Неговото Съвършенство води до възникването на разумния свят. След като е минало безкрайно много време в покой и тишина, Той се е проявил чрез Мисълта Си, която е източник на Неговите проявления и която е получила от Него зародиша на Неговите творения. Тъй като е Негово Битие,            Неговата Мисъл [Έννοια .. еноия] бива наричана също Χάρις [харис] - Милост или Радост и Σιγή или Άρρητον [сиги или аритон] - Тишина и Непроизносим. Първата проява била Νους [ноус] – Разумът, първият от Еоните, началото на всички неща, първото откровение на Божеството, Μονογενής - Единствено-заченатия. След това идва неговият спътник - Истината [Άλήθεια .. алития]. Техни проявления са Словото [Λόγος ..логос] и Живота [Ζωή .. зои], а техни – Човека и Църквата [Ανθροπος и Έκκλησία .. антропос и еклисия]. От тях произлизат други дванадесет, от които шест са Надежда, Вяра, Милосърдие, Разум, Щастие и Мъдрост или както се наричат на иврит [Kesten, Kina, Amphe, Ounanim, Thaedes и Oubina]. Хармонията на Еоните, борещи се за познание и съединение с Първичния Бог, бива нарушена и за да ги спаси и възвърне Разумът [Νοΰς] е създал Христос и неговия спътник - Светия Дух, който ги възвръща в първоначалното им състояние на щастие и хармония. Тогава те създават Еона Исус, роден от Дева, към който при кръщението се присъединява Христос и който в компанията на София-Ахамот, спасява и изкупва света.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org