header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ Печат Е-мейл

Ириней съобщава, че Симонейците, една от най-ранните секти на гностиците, са имали свещеници, служители на мистериите.

Тертулиян съобщава, че Валентиниянците, най-известната школа от школите на гностиците, са имитирали или по-скоро са изопачавали мистериите на Елевзин. В няколко любопитни глави Ириней съобщава за практикуваните мистерии от Маркосианците. Ориген дава много информация относно мистериите на Офитите. Няма съмнение, че всички секти на гностиците са практикували мистерии и посвещаване. Всички те са твърдели, че притежават тайно учение, получено директно от Исус Христос, различаващо се от Евангелията и Посланията, което според тях било много по-съвършено от всички останали екзотерични доктрини. Те не предават на всеки това тайно учение. Сред многобройните последователи на Василидейците едва един на всеки хиляда е познавал това учение, както научаваме от написаното от Ириней. Ние знаем единствено как са били наричани представителите на най-висшата категория от посветените в това учение – те са били наричани Избрани [Έκλεκτοί] и Чужденци на Света [ξένοι έν κόσμω]. Те са имали поне три Степени – Материалната, Интелектуалната и Духовната, както са имали и по-малка и по-голяма мистерия, а броят на постигналите най-висшата Степен е бил много малък.

Кръщаването е била една от най-важните церемонии за тях. Василидейците са чествали всяка година 10 януари, което е датата на която Христос е бил кръстен в река Йордан.

Те са имали церемония на протягане на ръце за пречистване както и мистични банкети, като показателно за това, че те вярват, че някой ден Небесната Мъдрост ще ги допусне до същността на нещата [Πλήρωμα].

Техните церемонии са приличали повече на тези на християните, отколкото на церемониите на гърците, но те привнесли много заемки от Ориента и Египет. Те проповядвали примитивните истини заедно с множество фантастични грешки и измислици.

Същността на тайната била в прикриването (occulato) на дадени догми и церемонии. Така съобщава Климент от Александрия (Титус Флавиус Клеменц, 150?-?220, гръцки християнски теолог и глава на църква ).

За да избегнат преследванията първите християни са били принудени да проявяват изключителна предпазливост и да провеждат срещите на Вярващите [на Дома на Вярата] по домове, прикривани от тъмнината на мрака. Те се събирали нощем като са внимавали на сбирките да не присъстват преструващи се на Братя и невежи лица, шпиони, които могат да доведат до арестуването им. Помежду си те разговаряли фигуративно като използвали символи, за да не би страхливци или подслушвачи да прихванат разговорите им. Те са имали привилегирована класа – Орден, чиито членове са били посветени в определени мистерии, като са били обвързани с тържествена клетва да не я разкриват нито да говорят за нея освен със себеподобните си. Те са били наричани Братя, Вярващите, Слуги на Мистериите, Надзиратели, Отдадени на Тайната и Архитекти.

В Йерархията (Hierarchiae), приписвана на св. Дионис Ареопаг, първият владика на Атина, се казва, че традицията на тайнството била разделена на три Степени или нива – пречистване, посвещаване и образованост или съвършенство. Там се споменава също за довеждане пред погледа като част от церемонията.

Апостолистичното Устройство, приписвано на Климент, епископа на Рим, описва ранната църква като указва: “Тези норми не бива по никакъв повод да бъдат съобщавани на всички хора, заради съдържащите се в тях мистерии”. Там се пише, че дяконът е длъжен да държи вратите затворени, за да не може непосветен да влезне по време на обред. Вратарите, наричани Ostiarii, са охранявали и са съобщавали за времето на молитвата и събирането в църквата. Те също са подавали таен знак на намиращите се вътре, по време на преследване, за да избегнат опасността. Мистериите са били представяни само пред Верните или Вярващите като не са били допускани никакви зрители на тези събирания.

В своята “Апология” Тертулиян, (умрял около 216 г. от н.е.), казва: “Никой не се допуска на религиозните мистерии без да положи клетва, че ще пази тайната. Ние се позоваваме на вашите тракийски и елевзийски (Древна община в източна Гърция, намирала се на северозапад от Атина, развалините са до днешния гр. Елевсис ) мистерии и много държим да обърнем внимание на това, че ако се покажем като неверници ние ще провокираме не само Небесата, но ще привлечем върху себе си най-безпощадното човешко недоволство. Трябва ли непознати да ни предават? Те не правят нищо, освен да докладват и да пускат слухове. Следователно, далеч от тук, Невежи! Не се допускате до никоя от свещените мистерии.”

Климент, владиката на Александрия, роден около 191 г., казва в своята “Стромата” (Stromata), че той не може да обясни мистериите, защото с това би поставил меч в ръцете на дете, както гласи стара поговорка. Той често сравнява Дисциплината на Тайната с езическите мистерии, с тяхната вътрешна и трудноразбираема мъдрост.

Когато първите християни са били в компанията на непознати, наричани по-точно Невежи, те никога не са говорили за своите тайнства, но са си подсказвали един на друг какво имат предвид посредством символи, тайни пароли и енигми, прикрито и като пряко общуване между умовете.

Ориген (Гръцки писател, учител и глава на църква, (185?-?254)), роден през 134 г. или 135 г. в отговора си на Келсус, който се е противопоставял на мнението, че християните имали скрита доктрина, казва: “Доколкото основните и важни доктрини на християнството се проповядват открито, изглежда много глупаво да се противоречи, че има други неща, които са прикрити, защото е присъщо на християнската дисциплина да има неща екзотерични и някои неща - езотерични, подобно на ученията на някои философи. Достатъчно е да се каже, че така е било и при някои от учениците на Питагор.”

Словата, с които в примитивната църква е отбелязвала началото на честването на мистериите са били: “Върви си, Невежа! Нека Кетекюмените и тези, които не са приети или посветени, да си отидат.”

Архелаус, владика на Каскара в Месопотамия, който през 278 г. влиза в противоречие с манихеите казва: “Тези мистерии сега църквата съобщава на онзи, който е преминал през встъпителната Степен. На друговерците те изобщо не се съобщават. Нито се проповядват открито пред слуха на катекюмените, тъй като много от това се изказва със завоалиращи термини, за да може Верният [Πιστοί], който притежава познанието, да стане още по-информиран, докато тези, които не са запознати, да не почувстват неудобство.”

Кирил, владика на Ерусалим, роден през 315 г. и умрял през 386 г., в своя “Катахезис” казва: “Господ говори с параболи на масите, които Го слушат, но на Своите ученици Той обяснява насаме параболите и алегориите, които Той е казал пред всички. Великолепието на славата за тези, които са просветени в началото, неяснотата и мракът са делът на тези, които не вярват или са невежи. По същия начин църквата разкрива своите мистерии пред тези, които са преминали отвъд класа на катакюмените, а за останалите ние използваме неразбираеми термини.”

Св. Василий, патриарх на Кесария (Древно пристанище в Палестина на 22км южно от днешна Хайфа.), роден през 326 г. и умрял през 376 г. от н.е., казва: “Ние получаваме догмите, достигащи до нас, в писмен вид, а онези, които са дошли до нас от Апостолите – под тайната на устната традиция, защото няколко неща са достигнали до нас, без да са били написани, за да не би простите, като станат много запознати с нашите догми, да не изгубят нужното уважение към тях...Това е нещо, до което непосветените не се допускат, как в такъв случай може изобщо да бъде допустимо да се пише за тях и да се разпространява информация сред хората?”

Св. Григорий Назианзейски, владика на Константинопол, 379 г.от н.е., казва: “Вие чувате за мистериите толкова, колкото на нас ни е позволено да говорим открито пред ушите на всички, останалото ще ви бъде съобщено насаме и вие трябва да го запазите за себе си... Нашите мистерии не бива да стават достояние за непознати.”

Св. Амброзий (Епископ на Милано, 340-397), архиепископ на Милано, роден през 340 г. и починал през 393 г. от н.е., в своя труд “За мистериите” (De Mysteriis) казва: “Всяка една мистерия трябва да се пази скрита, защитена от предано мълчание, за да не бъде неразумно разгласена пред слуха на Невежите... Не е дадено на всички да разберат дълбочината на нашите мистерии..., за да не бъдат видени от онези, които не бива да имат достъп до тях, нито да се получават от онези, които не могат да ги съхраняват.” В друг свой труд той пише: “Извършва грях спрямо Бог онзи, който разкрива пред недостойните мистериите, които са му били поверени. Опасността не се състои просто в нарушаването на истината, но и в казването на истината, ако някой си позволи да направи някакви намеци за тях пред тези, от които те трябва да бъдат скрити... Внимавайте да не пръската перли сред свине!... Всяка една мистерия следва да бъде пазена в тайна и като такава да бъде покрита с мълчание, за да не бъде прибързано разкрита пред слуха на Невежия. Внимавайте да не разкриете неволно мистериите!”

Св. Августин, епископ на Хипо, роден през 347 г. и починал през 430 г., в една от своите беседи казва: “След като сме разпуснали Катакюмените, ние ви задържаме, за да останете само вие да ни слушате, защото освен онези неща, които са общодостъпни за всички християни, ние сега ще ви разкрием възвишените мистерии, които може да бъдат чути само от онези, които по благоволението на Майстора, са станали участници в тях... Да бъдат проповядвани открито означава да бъдат предадени.” Говорейки за Кивота на завета той казва, че с него се символизира мистрия или тайна на Бог, прикрита от ангелите на славата и почитана чрез прикриването ù.

Св. Златоусти (св. Иван (345-407), глава на църква и патриарх на Константинопол) и св. Августин споменават термина посвещение повече от петдесет пъти. Св. Амброзий пише на тези, които са посветени и посвещението не е било просто кръщаване или приемане в църквата, но се е отнасяло до посвещаване в мистериите. Пред кръстените и посветените мистериите на религията са били разкривани, но са били пазени в тайна от катекюмените, на които е било разрешено да слушат четенето на Скрижалите и обичайната беседа, където запазените за Верните мистерии никога не са били упоменавани. Когато службите и молитвите са приключвали катекюмените и всички слушатели са се оттегляли.

Златоусти, владика на Константинопол, роден през 354 г. и починал през 417 г., казва: “Искам да говоря открито, но не смея, заради тези, които не са посветени. Поради това ще прибягна до завоалирани термини, беседвайки по прикрит начин... Където се чествуват светите мистерии, освобождаваме всички, които не са посветени и след това затваряме вратите.” Той споменава одобрението на посветените. Той казва - “които тук премълчавам, защото е забранено такива неща да се разкриват пред Невежите.” В своето “Битие на Златоусти” Паладий съобщава като голямо безчинство предизвиканите от негови врагове безредици, проникнали благодарение на тях в пенетралията (Най-личните покои.) и по този начин непосветените видели това, което не е било предназначено за тях да виждат. Златоусти споменава същите обстоятелства в свое писмо до папа Инокентий.

Св. Кирил от Александрия, който става владика през 412 г. (ум. 444 г.) в своята “Седма книга срещу Юлиян” казва: “Тези мистерии са толкова дълбоки и възвишени, че могат да бъдат разбрани единствено от онези, които са просветени. Следователно няма да се опитвам да говоря за това, което е толкова възхитително в тях, за да не би да ги разкрия пред непосветените, защото ще престъпя забраната да не се дава това, което е свято на нечистите, нито да се хвърлят перли пред онези, които не могат да оценят тяхната стойност... Би трябвало да кажа много повече, ако не се страхувах, че мога да бъда чут от онези, които не са посветени, защото хората са склонни да осмиват това, което не разбират. Така невежите, без да са наясно със слабостта на умовете си, да осъдят това, което би следвало да почитат най-много.”

Теодорет, владика на Кирополис в Сирия, роден през 393 г. и станал владика през 420 г., в един от своите три “Диалози” наречен Непроменимите, на които представя Православието по следния начин: “Отговорете ми, ако обичате, в мистични или завоалирани термини, защото може би има някои присъстващи, които не са посветени в мистериите.” В своя предговор към “Езекия”, проследявайки тайните учения до началото на ерата на християнството той казва: “Тези мистерии са толкова величествени, че следва да се отнасяме към тях с най-голяма предпазливост.”

Минуциус Феликс, известен адвокат от Рим, живял през 212 г. и писал в защита на християнството казва: “Мнозина от тях [християните] се разпознават помежду си чрез знаци и сигнали (notis et insgnibus) и създават приятелство помежду си, дори преди да се опознаят.”

Латинската дума tessera първоначално е означавала дървен или каменен куб, използван за павиране, по-късно – плочка, върху която се пишело всичко, а най-накрая – куб или зар. Общоприетата употреба на тази дума е била да се означи парче метал или дърво с формата на куб, върху което се изписвала армейска парола. От тук и самата дума tessera започва да означава парола. Имало е също и tessera hospitalis, което е представлявало парче дърво, разрязано на две части, служещо като залог за приятелство. Тези парчета се поделяли между страните и те се кълнели във взаимна вярност пред Юпитер. Чупенето на tessera означавало разваляне на приятелството. Първите християни са я използвали като знак, като парола за приятелство. При тях обикновено tessera е имала формата на риба и е била направена от кост. На лицевата страна е била изписана думата Ίχθΰς, т.е. риба, чиито инициали образуват на гръцки думите Исус Христос, Божият Син, Спасителят Ιησους Χριστος Θεοϋ Υίοσ Σωτήρ.

Св. Августин (“За вярата и символите”) казва: “Това е вярата, която с няколко думи е дадена на Послушниците да бъде пазена като символ; тези няколко думи са известни на всички Верующи – че те вярват, че могат да се подчинят на Бог и така подчинявайки се те живеят праведно и живеейки праведно те могат да пречистят сърцата си и със чисто сърце те биха могли да разберат това, в което вярват.”

Максимус Тауринус казва: “Тесерата е символ и знак, чрез който да се разпознае Вярващият от Невежият.”

В Синьото Масонство има три Степени и в допълнение на двете думи с по две срички всяка една, включващи двоичното – три с по три срички всяка една. Имало е трима Велики Майстори – двама царе и Хир-ом – Занаятчията. Кандидатът получава достъп чрез три почуквания, а трите почуквания извикват Братята. Има трима главни сановника в Ложата, три светлини на олтара, три врати на Храма – на изток, запад и юг. Трите светлини представляват Слънцето, Луната и Меркурий – Озирис, Изида и Хор; Бащата, Майката и Детето; Мъдростта, Силата и Красотата; Накама, Бина и Даас; Гедула, Гебора и Тепарет. Кандидатът прави три обиколки на Храма; трима са били убийците и на Хир-ом който е бил убит с три удара, докато е търсил да се измъкне през трите врати на Храма. Възклицанията на гроба му се повтарят три пъти. Има три отделения на Храма и три, пет и седем Стъпала. Майсторът работи с Тебешир, Въглен и съд с Глина; има три подвижни и три неподвижни украшения. Триъгълникът се появява сред Символите – двете успоредни линии, затварящи кръга, са свързани на върха, както Колоните Якин и Боаз, символизират равновесието, което обяснява великите Мистерии на Природата.

Това постоянно повтаряне на числото три не е случайно, нито е лишено от дълбок смисъл; същото откриваме повтарящо се при всички древни философии.

Египетските богове формират триади, като всяка трета произтича от другите две. Така има триадите на Тебес, Амон, Маут и Харзо; на Филае, Озирис, Изида и Хор; на Елефантините и Катарактите, Неф, Сат и Анук.

Озирис, Изида и Хор са Бащата, Майката и Синът; последният е и Светлината, Душата на Света, Синът, Протогонът, Първият заченат.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org