header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„За награда на доброто дело служи самото му извършване.“ — Сенека

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ Печат Е-мейл

В Коя е петата голяма Истина в Масонството?

О Има съществена разлика между Добро и Зло, между какво е справедливо и кое е несправедливо. Тази разлика е свързана с абсолютното задължение за всяко интелигентно и свободно същество да се съобразява с това, което е добро и справедливо. Човек е интелигентно и свободно същество – свободно, защото съзнава, че негово задължение е, и защото е направено негово задължение да се подчинява на диктата на истината и справедливостта. Следователно човек трябва обезателно да има властта да направи това, което се иска, което предполага и силата да не го направи. Той е способен да разбере разликата между добро и зло, справедливо и несправедливо и да осъзнае задълженията, които следват от това. Да разбере, че естествено следва да се придържа към това задължение, независимо от някакъв договор или установени закони. Той е способен да се противопостави на изкушенията, които го подтикват към зло и несправедливост, както е способен да се съобразява със свещения закон на вечната справедливост.

Човек не е управляван от Фортуна, на която не може да се противостои или от неумолима Съдба. Той е свободен да избира между злото и доброто. Той разбира, че Справедливостта и Правото, Доброто и Красивото са от същността на Божественото, тъй както е и Неговата Безграничност и поради това те са закони за човека. Ние осъзнаваме нашата свобода на действие, тъй както съзнаваме нашата идентичност и континюитета и обвързаността на нашето съществуване. И за едното, и за другото имаме едни и същи доказателства. Ако можем да се съмняваме в едното, то ние не можем да бъдем сигурни и в двете и всичко става нереално. Ние можем да отричаме своята свободна воля и свободно действие само на основата, че те са невъзможни според характера на нещата, което ще означава да отричаме Всемогъществото на Бог.

В Коя е шестата велика Истина на Масонството?

О Необходимостта да се практикуват моралните истини е задължение. Моралните истини, които са нужни от гледна точка на разума, са задължителни за волята. Моралното задължение, както и моралната истина, от която то произтича, е абсолютно. Тъй както моралните истини не могат да бъдат повече или по-малко наложителни, така и задължението не може да бъде повече или по-малко задължителни. Има степени на важност между различните задължения, но не и по отношение на самото задължение. Ние не сме почти задължение или едва ли не задължени. Ние сме изцяло задължение или изобщо не сме задължени. Ако има някакво място или убежище, където да избягаме от задължението, то престава да съществува. Ако задължението е абсолютно, то то е неизменно и универсално. Защото ако днешното не е като утрешното и ако това, което е задължително за мен не е задължително за теб, задължението ще се различава по същността си и ще бъде променливо и условно. Този факт е принципът на всяка моралност – всяко едно действие, което е в противоречие с правдата и справедливостта, заслужава да бъде подтискано със сила и наказвано, когато бъде извършено, дори и да няма закон или договор в това отношение. Човек естествено разпознава разликата между достойните и недостойните действия, тъй както разграничава справедливостта от несправедливостта, честността от безчестието и както чувства, без да бъде учен, в отсъствието на закон или договор, че е грешно порокът да бъде възнаграждаван или да остане безнаказан, а добродетелта да бъде наказвана или оставена невъзнаградена. Понеже Божеството е безкрайно справедливо и добро, трябва да следва като нужен и непроменлив закон, че Грехът има като резултат наказание, което е неизбежно и естествено последствие, а не просто своеволно отмъщение. 

В Коя е седмата велика Истина при Масонството?

О Неотменимият закон на Бог Изидаква не само да уважаваме абсолютните права на другитеq като бъдем просто справедливи, но и да бъдем добри, милосърдни и да се подчиняваме на повика на щедрите и благородни чувства на душата. Милосърдието е законq защото нашето съзнание не остава задоволено и в спокойствие, ако не сме облекчили страдащите, нещастните и бедстващите. То е да даваш това, което тозиq на когото давашq няма правото да си вземе или Изидака. Да бъдем милосърдни е задължително за нас. Ние сме раздаващите милостинята на Божията щедрост. Това задължение не е толкова точно и строго, колкото задължението да бъдем справедливи. Благотворителността не познава нито правила, нито граници. Тя надхвърля всякакви задължения. Нейната прелест се състои в свободата. “Този, който не обича, не познава Бог, защото Бог е любов. Ако се обичаме един друг, значи Бог живее в нас и Неговата любов е съвършена в нас. Бог е любов и този, който живее в любов, живее в Господ и Бог е в него.” Да се отнасяте с Братска любов един към друг, да облекчавате нуждаещите се, да бъдете щедри, либерални и гостоприемни, да не отвръщате никому със зло за злото, да се радвате на благополучието на другите, да им съчувствате в техните тъги и неуспехи, да живеете миролюбиво с всички хора и да се отплащате за нараняването с любезност и благодеяния – в това се коренят възвишените Изидаквания на Моралния Закон, който се проповядва от Масонството още от детските години на света.

В Каква е осмата голяма Истина в Масонството?

О Това, че законите, които контролират и регулират Божията Вселена, са тези на движението и хармонията. Ние виждаме само изолирани събития и с нашите слаби и ограничени способности и светоглед не можем да различим връзката помежду им, нито здравите нишки, които превръщат видимия дисонанс в перфектна хармония. Злото е просто видимо, а в действителност всичко е добро и съвършено. Защото болката и тъгата, преследванията и трудностите, нещастията и разрухата, болестите и смъртта са само средствата, чрез които единствено могат да бъдат развити най-благородните добродетели. Тъй както без съответна причина не може да има какъвто и да е резултат, така и без тях - без греха и грешките, без неправдата и оскърбленията, не може да има нито търпение при страданията и нещастията, нито благоразумие при трудностите, нито въздържание за избягване на крайностите, нито куража за посрещане на опасността, нито правдата, когато е опасно да се казва истината, нито любовта, когато е посрещната от неблагодарност, нито милосърдието за нуждаещите се и нещастните, нито търпеливостта и прошката за неправдите, нито търпимостта спрямо погрешните мнения, нито добронамерената оценка относно мотивите и действията на хората, нито патриотизма, героизма, честта, себеотрицанието или щедростта. Тези, както и много други добродетели и положителни качества нямаше да съществуват, дори техните названия щяха да бъдат неизвестни, а нещастните добродетели, които все още са останали да съществуват, едва ли биха заслужавали да бъдат наричани добродетели. Тогава животът би бил едно плоско, умряло, низко съществуване, над чието ниво не би се издигала нито една възвишена черта на човешката природа. Тогава човекът щеше да лежи, обгърнат от задоволено безразличие и леност – едно безполезно нищо, вместо смел и силен боец срещу мрачните легиони на Злото и грубата нужда. 

В Коя е деветата голяма Истина при Масонството?

О Голямата, водеща доктрина на тази Степен е, че Справедливостта, Мъдростта и Милостта на Бог са еднакво безкрайни, еднакво съвършени и дори и малко не се противопоставят една на друга. Напротив, те образуват Великото Съвършено Триединство на Свойствата. Три и все пак едно. Така също принципът на достойното и недостойното е абсолютен и всяко добро дело заслужава да бъде възнаградено, а всяко лошо – наказано. Така също, независимо, че Бог е толкова справедлив, колкото е и добър, той предизвиква непрестанното повторение на този свят, в който престъпленията и жестокостта, подтисничеството, тиранията и несправедливостта процъфтяват, биват щастливи, успели и самодоволни и управляват и властвуват и се радват на цялата благословия на Божията милост, докато добродетелните и добрите са нещастни, злочести, окаяни, приковани в зандани, умиращи от студ и глад, роби на подтисничество, инструменти и жертви на извергите, които управляват, така че, ако няма друг живот този свят би представлявал един голям театър на неправдата и несправедливостта, при положение че Бог напълно пренебрегва Собствения си неотменим закон за достойното и недостойното. Следователно би следвало да има друг живот, в който тези очевидни неправди ще се поправени.

Тя се състои в това, че всички сили в човешката душа се стремят към безкрайността. Неуморимият човешки инстинкт към безсмъртието, всеобщата надежда, че съществува друг живот, която е засвидетелствана от всички вероизповедания, от цялата поезия, от всички традиции, идват да покажат това със сигурност. Човек не е сираче, той има до себе си Отец. Ще настане денят, когато Светлината и Истината, Справедливостта и Доброто ще победят, а Мракът, Несправедливостта, Грешното и Злото ще бъдат унищожени и забравени завинаги. Истината е, че Вселената представлява една величествена Хармония, където, според верите на всички народи, дълбоко вкоренена в сърцата още от най-първобитни времена, Светлината неминуемо ще надделее над Мрака и Доброто начало ще победи Злото. Вярата, че безброй човешки души са произлезли от Божеството, които, пречистени и облагородени от борбата тук долу на земята ще се завърнат отново към абсолютното блаженство в обятията на Бог и противопоставянето на Неговите закони повече не ще бъде възможно.

В Каква тогава е голямата поука, която, като Масони от тази Степен, ни се казва?

О Че към това състояние и царство на Светлината, Истината и Съвършенството, които с абсолютна сигурност ще настъпят, се стремят всички добри хора на земята. Ако съществува закон, от чието действие никой не е пропуснат, според който телата неизбежно биват предадени на мрака и на праха, то съществува също така и друг закон, също толкова сигурен и мощен, съгласно който душите биват предавани в страната на Щастието, Великолепието и Съвършенството, в обятията на Отеца и Бога. Колелата на Природата не са направени да се въртят назад. Всичко бърза напред към Вечността. От самото раждане на Времето съществува един стремителен поток, който носи всички човешки синове към безкрайния океан. В същото време Небесата привличат към себе си всичко, което е сродно на тяхната природа. Те се обогатяват с придобитото от земята, прибирайки в своите огромни обятия всичко, което е чисто, постоянно и божествено и оставят да бъде погълнато от вечния огън само грубата материя, създаваща единствено ламтеж, докато всичко, годно за славното бъдеще, ще бъде подбрано и събрано от руините на света, за да украси Вечния Град.

Нека тогава всеки Масон се подчини на гласа, който го води натам. Нека да търсим възвишените неща и да не се задоволяваме с един свят, който скоро ще загине и който ние набързо следва да напуснем, докато пренебрегваме подготовката си за това, за което сме поканени да живеем вечно. Докато всичко в нас и около нас ни напомня за приближаването на смъртта и единогласно ни учи, че това не е нашето място за почивка, нека да побързаме с приготовленията си за другия свят и искрено да се помолим за онази подкрепа и сила от нашия Отец, който единствен може да сложи край на тази фатална война, която нашите желания от дълго време водят с нашата съдба. Когато те тръгнат в една посока и онова, което Бог направи неизбежно, те ще се превърнат в нашия избор и всичко ще бъде наше, животът ще бъде освободен от своята суета, а смъртта – разоръжена от своите ужаси.

В Кои са символите на пречистването, необходимо да ни направи съвършени Масони?

О Измиването с чиста вода или кръщението, защото почистването на тялото е емблематично за прочистването на душата. То допринася за телесното здраве, а добродетелността е здраве за душата, докато грехът и пороците са нейната болест. Така също помазването или миросването, защото чрез тях биваме отделени и отдадени на служба на Прекрасното, Правдивото и Доброто. Така също и белите роби, емблеми на искреност, чистота и правда.

В Какъв е за нас основният символ на окончателното човешко изкупление и възраждане?

О Братската вечеря с хляб, който нахранва и вино, което освежава и ободрява, символизираща времето, което ще настъпи, когато цялото човечество ще представлява едно голямо хармонично Братство и която ни учи на основната поука, че когато материята се променя, нито един атом не се унищожава и че не е разумно да се предполага, че душата, която е много пъти повече благородна от материята, не продължава да съществува и отвъд гроба. Хилядите, починали преди нас, могат да претендират за обща собственост с нас върху частиците, които съставляват нашето смъртно тяло, защото материята постоянно образува нови комбинации и телата на умрелите през древността, на патриарсите преди потопа, на крале и на обикновени хора от всички времена, разложени на съставните си елементи, биват носени от ветровете през всички континенти и постоянно влизат в съчетания и образуват част от обиталищата на нови души, създавайки нови връзки на симпатия и Братство между всеки един жив човек и всички останали от човешката раса. Следователно хлябът, който ядем тази вечер или виното, което пием може да проникне в нас и да образува в част от нас частици от материята, идентични с материята, образувала някога части от материални тела, наричани Мойсей, Конфуций, Платон, Сократ или Исус от Назарет. В истинският смисъл ние ядем и пием телата на умрелите и не можем да кажем, че има поне един атом от нашето тяло или кръв, към чието притежание да не може да бъдат предявени претенции от страна на някоя друга душа. Този символ също така ни учи на безкрайната благосклонност на Бог, който ни изпраща времето за сеитба и времето за жътва, всяко във своя сезон, който кара Неговите дъждове да валят и Неговото слънца да свети еднакво за лошите и за добрите, който спонтанно ни дарява Своите неизброими благодеяния, без да иска нещо в замяна. Защото няма ангели, поставени на наблюдателниците на сътворението, които да призовават света да се моли и жертва. Бог ни дарява Своите блага безмълвно, подобно на мил приятел, който идва през нощта и ни оставя своите дарове пред вратата, за да ги намерим на сутринта и тихо си тръгва, без да иска благодарност и който не прекратява благородните си дела заради нашата неблагодарност. По този начин хлябът и виното ни учат, че нашето Смъртно Тяло не представлява Нас, а в по-голяма степен представлява домът, в който живеем или дрехите, които носим и че Душата представлява Аз-ът, онази Единствена, идентична, непроменлива и безсмъртна еманация от Божеството, която ще се върне при Бог и ще вечно щастлива при Него, докато нашите смъртни тела се разтварят, превръщайки се в елементите, от които са били съградени, чиито частици участват непрекъснато в непрестанния генезис. За нашите еврейски Братя тази вечеря символизира Пасхата, за Масона Християнин – тайната вечеря на Христос и неговите Апостоли, когато, отбелязвайки Пасхата, разчупвайки хляба и раздавайки го, Той казва: “Вземете! Яжте! Това е Моето тяло”, а подавайки им чашата казва: “Всички пийте от нея! Това е Моята кръв от Новия Завет, която се пролива за много за опрощаване на греховете”. По този начин Той символизира съвършената хармония и съюз между Него и вярващите и Неговата смърт на Кръста за спасението на човеците.

Историята на Масонството е история на философията. Масоните не искат да се показват като учители на човешката раса, но независимо че Азия е дала и съхранила мистериите, в същност Масонството от Европа и Америка е придало систематичност на техните доктрини, дух и действия и е развило моралните ползи, които човечеството би могло да получи от тях. По-постоянно и по-семпло в своите процедури, масонството е сложило край на онзи огромен алегоричен пантеон на древните митологии и само по себе си се е превърнало в наука.

Никой не може да отрича, че Христос е проповядвал възвишен морал. “Обичайте се един друг; прощавайте на онези, които злобно ви използват и преследват; бъдете чисти по сърце, хрисими, скромни, доволни; не трупайте богатства на земята, а на Небето; подчинявайте се на законната власт над вас; станете като тези малки деца или няма да бъдете спасени, защото тяхно е Царството Небесно; простете на разкайващия се; не хвърляйте камък по грешника, защото вие също сте съгрешавали; правете това, което искате другите да правят на вас” - такова е било Неговото просто и възвишено учение, а не някакви сложни и непонятни теологически въпроси.

Ранните християни следвали Неговите стъпки. Първите проповедници на вярата и не помисляли за господството. Изцяло въодушевени от Неговите слова, че той би трябвало да бъде първият сред тях, който служи с най-голяма отдаденост, те били плахи, скромни и милосърдни, те знаели как да предадат този дух на вътрешното аз на църквите, които те ръководели. Тези църкви в началото били просто едни спонтанни срещи между всички християни, живеещи в дадено място. Чист и строг морал, примесен с религиозен ентусиазъм бе характерна черта за всеки, предизвикваща уважение дори и сред техните преследвачи. Всичко било общо между тях – собственост, радости и скърби. В тишината на нощта те са се събирали, за да получат наставления и да се помолят заедно. Краят на техните сбирки приключвал с вечери на помирението или с Братски угощения, на които всякакви различия в социалното положение или в ранга са се стопявали в присъствието на бащинското Божество. Тяхната единствена цел е била да направят хората по-добри, като ги възвърнат към обикновеното боготворене, в чиято основа е залегнал всеобщият морал и да сложат край на онези многобройни и жестоки жертвоприношения, които навсякъде наводнявали олтарите на боговете с кръв. Така християнството реформира света и се подчинява на учението на своя основател. То отдава на жените дължимото им положение и влияние, урежда семейния живот, а чрез допускането на робите на вечерите на помирението ги издига на много степени над подтисничеството, под което половината от човечеството е пъшкало с векове.

Такава в своята чистота, както е проповядвана от самия Христос, е била и истинската, първоначалната религия, каквато е била предадена от Бог на патриарсите. Това не е била нова религия, а възпроизводство на най-старата от всички религии. Нейният истински и съвършен морал представлява морала на Масоните, какъвто е и моралът на всяка една вяра от древността.

В зората на християнството посвещаването е било подобно на това при езичниците. Хората са били приемани само при определени условия. За да достигнат до цялостното познание на доктрината, те е трябвало да преминат през три етапа на обучение. Посвещаваните последователно са били разпределяни в групи: първата – Слушатели; втората – Катекюмени (Название на посвещаваните в християнството преди светото кръщене.) и третата – Вярващи. Слушателите се били един вид послушници, които посредством определени церемонии и обучение са били подготвяни да получат догмите на християнството. Известна част от тези догми са били правени достояние на Катекюмените, които след определено пречистване са били покръствани или посвещавани от теогенезите (божественото поколение). В основните мистерии на тази религия – зачеването, рождеството, страстите и възнасянето на Христос обаче биват посвещавани единствено Вярващите. Тези доктрини и отбелязването на Светите Тайнства и специално на Евхариста (Духовно общуване с Бог ) са били пазени в дълбока тайна. Тези мистерии са били разделени на две части – първата, предназначена за въведение на месата на Катекюмените, а втората – на месата на Вярващите. Празнуването на мистериите на Митрас също е било въведение на меса и церемониите, които са използвани са били същите. Там са се намирали всички тайнства на католическата църква, дори дъхът на конфирмацията. Свещеникът на Митрас обещавал на посвещаваните освобождаване от греховете чрез изповед и покръстване и живот на щастие или нещастие в бъдеще. Той отбелязва нафората с хляб като израз на възкръсването. Кръщаването на новородените деца, помазването на крайниците, изповядването на греховете са все части от обредите на Митрас. Кандидатът е бил пречистван с различни форми на покръстване, на челото му е бил поставян знак, давани са му хляб и вода като са били произнасяни определени мистериозни думи.

По време на гоненията на християните през ранните векове на вярата християните са се укривали в многобройните какакомби, за които се счита, че са от времето на етруските и които са се простирали с километри във всички посоки на Рим. Там, сред плетеницата от лабиринти, дълбоки пещери, скрити зали, параклиси и гробници, преследваните бегълци, намерили убежище, са извършвали церемониите на Мистериите.

Василидейците (Последователите на св. Василий (330?-?379), отец на Великата църква, Митрополит на Кесария.), секта на християнството, възникнала непосредствено след ерата на апостолите, са практикували мистериите със старата египетска легенда. Те символизирали слънцето с Озирис, луната с Изида, а Тифон – символизирал Скорпион. Представителите на тази секта са носели кристали с тези емблеми както и амулети и талисмани, за да ги предпазят от опасности, върху които е имало изобразени блестяща звезда и змия. Тези талисмани са представлявали копия на амулети от Персия и Арабия и са били давани на всеки кандидат по време на неговото посвещаване.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
петък, декември 03, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org