header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
26. ПРИНЦ НА МИЛОСЪРДИЕТО ИЛИ ШОТЛАНДСКИ ТРИНИТАРЕЕЦ Печат Е-мейл

Шотландски тринитареец (Член на мъжки орден за религиозно обучение и подпомагане, основан във Франция през 1198 от Джон от Мата и Филип от Валоа, привърженик на идеята за Светата Троица.)

Докато беше покрит от мрака, ти си чувал повтаряните от Гласа на Славното Минало неговите най-древни доктрини. Никой не е имал правото да се противопостави, ако Масонът Християнин е откривал в Кришна и Сосиош, в Митра и Озирис, предизвестие за Свещеното Слово, което, както той вярва, се е превърнало в Човек, умрял на кръста, за да спаси падналата раса. Нито пък Масонът Християнин може да се противопостави, ако другите виждат в Словото на възлюбения Последовател, което в началото било при Бог и е било Бог и чрез Което всичко е било сътворено, единствено Логоса на Платон, Словото или Произнесената Мисъл, първата Еманация на Светлината, Съвършената Причина на Великото, Мълчаливото, Върховното, Несъздаденото Божество, в което всички вярват и обожават.

Ние не подценяваме значението на нито една Истина. Ние не промълвяваме каквато и да е дума, която може да бъде счетена за непочтителна за някой, представляващ която и да е религия. Ние не казваме на мюсюлманина, че за него е важно единствено да вярва, че има само един Бог и че е напълно несъществено дали Мохамед е бил Неговия пророк. Не казваме и на евреина, че Месията, когото той чака, се е родил във Витлеем вече преди почти две хиляди години и че той се явява еретик, защото не иска да повярва в това. Също така ние не казваме на искрено вярващия Християнин, че Исус от Назарет е бил обикновен човек като нас или че Неговата история е просто едно нереалистично повтаряне на една по-древна легенда. Свръх нашите правомощия е да кажем подобни неща. Масонството няма епоха, то принадлежи на времето. То няма определена религия и открива великите истини във всички религии.

Всеки един Масон знае, че има Бог, Единствен, Върховен, Безкраен в своята Доброта, Мъдрост, Предвидливост, Справедливост и Щедрост; Създател, Ликвидатор и Съхранител на всичко. Как или чрез какви посредници Той твори своите дела и по какъв начин Той се разкрива и проявява - Масонството оставя отговорите на тези въпроси на верите и религиите.

За всеки Масон човешката душа е безсмъртна. Дали тази душа произлиза и дали ще се върне при Бога и под каква форма съществува тази душа след това, всеки един решава сам за себе си. Масонството не е създадено за намирането на отговор на този въпрос.

За всеки един Масон Мъдростта или Интелигентността, Силата или Мощта и Хармонията или Пригодността и Красотата образуват Триединството на качествата на Бог. С философските тънкости на триединството Масонството не се занимава. То не решава дали действителността на предполагаемите Съществувания, които са нейната Персонификация, нито се занимава дали Християнската Троица, представлява подобна персонификация или Реалност от най-голямо значение и смисъл.

За всеки Масон Безкрайната справедливост и Милост на Бог дават пълно основание да се вярва, че Злото накрая ще бъде детронирано и че Доброто, Истинското и Красивото ще царуват триумфално и завинаги. Масонството учи, както чувства и знае, че Злото, Болката и Тъгата съществуват като част от мъдър и благодетелен план, на който всички елементи работят единно под погледа на Бог, за да се достигне до съвършенството. Дали съществуването на злото е правилно обяснено от една или друга вяра, чрез Тифон (Чудовище с много силен глас, което според класическата гръцка митология е баща на Цербер, Химера и Сфинкса.) Голямата Змия, чрез Ахриман и неговите армии от Зли духове, чрез Гигантите и Титаните, воюващи срещу Небето, чрез двата взаимно съществуващи Принципа на Доброто и Злото, чрез изкушението от страна на Сатаната и падението на човека или чрез Лок и Змията Фенрис е нещо, което е отвъд сферата на Масонството, за да го решава и то не изпитва нужда да си задава въпроси в тази насока. Не е в областта на Масонството да решава как ще бъде постигнат окончателния триумф на Светлината, Истината и Доброто над Мрака, Грешките и Злото или дали очакваният от всички нации Спасител се е появил в Юдея или тепърва ще идва.

Масонството отдава почит на великите реформатори. То вижда в Мойсей, Законодателя на евреите, в Конфуций, в Зороастър (Заратустра ), в Исус от Назарет и в арабския Иконоборец – Велики учители на Моралност и изтъкнати Реформатори, ако ли не нещо повече. То позволява на всеки един Брат от Ордена да приписва на всеки един от изброените по-горе такива възвишени и дори Божествени черти, каквито изискват Вярата и Истината на този Брат.

По този начин Масонството не проявява неверие спрямо нито една истина и не проповядва срещу нито една вяра с изключение ако подобна вяра може да принизи неговата въздигната оценка за Божеството или да Го деградира до нивото на човешките страсти, да отрече възвишената съдба на човека, да оспори добротата и милостта на Върховния Бог, да отправи нападки спрямо тези славни опори на Масонството като Вярата, Надеждата и Милосърдието или да внушава неморалност и неуважение към активните задължения на Ордена.

Масонството е богослужение, но от вид, около който могат да се обединят всички цивилизовани хора; то не се занимава да обяснява или догматично да решава онези велики мистерии, които са над крехкия разум на нашия човешки интелект. То се доверява на Бог, надява се и вярва, подобно на малко дете и е смирено. То не вади меч, за да принуди другите да приемат неговите схващания или да се задоволят с неговите надежди. То изчаква с търпение да разбере мистериите на Природата и след това - Бога на Природата.

Най-големите мистерии на Вселената са тези, които се случват постоянно около нас, които са толкова банални и обикновени за нас, че никога не ги забелязваме и не размишляваме за тях. Мъдрите хора ни казват за законите управляващи движението на сферите, които освен че прелитат по огромни орбити и се въртят около своите оси, с непонятна за нас бързина се придвижват и през безкрайността на Космоса, докато ние, атомите, си седим тук и си въобразяваме, че всичко това е било направено заради нас. Те ни говорят научно за центростремителни и центробежни сили, за гравитация и привличане, казват всички звучни термини, които са измислени, за да прикрият липсата на смисъл. Във Вселената има и други сили, освен механичните.

Вземете две миниатюрни семена, които не се различават много по външен вид и още две по-големи по размер. Дайте ги на изучения авторитет, на Химията, която ни учи как се осъществява горенето в дробовете, как растенията се хранят с фосфор и въглерод, алкални съединения и силиций. Оставете на Химията да ги разгради, да ги анализира, да ги измъчва по всичките известни ù начини. Крайният резултат за всяко едно от семената ще бъде – малко захар, малко фибрин, малко вода - въглерод, калий, натрий и други подобни – кой в същност се интересува.

Поставете същите семена в земята и когато лекият дъждец ги навлажни и Слънцето ги огрее, тогава поникват малки, нежни израстъци, които започват да растат. Какво чудо представлява самият растеж! Силата, мощта, способността, благодарение на която малкият и крехък израстък, който всеки един дребен червей би могъл да откъсне с едно щракване на челюстта, извлича от земята, въздуха и водата различните елементи, така научно каталогизирани, чрез които той нараства на ръст и се издига неусетно към небето.

Някой расте, за да стане нежно, крехко, слабо стъбло, с мека структура, както обикновен плевел; друг – като здрав храст с дървесни влакна, въоръжен с бодли и достатъчно силен, за да се възпротиви на ветровете; трети – като нежно дръвче, попарвано от сланата и пренебрегвано от цялата гора, докато друг разпростира нашироко своите грубовати ръце и не се интересува от скреж и ледове, нито от снеговете, с месеци затрупващи корените му.

Но боже! от черната, мръсна земя, от безцветния и невидим въздух и от прозрачната дъждовна вода химията на семената е извлякла цветове – четири различни нюанси на зеленото, които боядисват листата, израстващи през пролетта на нашите растения, на нашите храсти и дървета. По-късно се появяват и цветовете – живите окраски на розата, прекрасния блясък на карамфила, срамежливото изчервяване на ябълката и великолепното бяло на портокала. От къде се появява цветът на листата и цветовете? Чрез какъв химичен процес той бива извлечен от въглерода, фосфора и варовика? Има ли по-голямо чудо да бъде направено нещо от нищо?

Наберете цветята. Вдъхнете от възхитителните аромати, всеки един съвършен, а всичките великолепни. От къде са дошли те? Чрез каква комбинация от киселини и основи химическата лаборатория би могла да ги произведе?

Вече и двете имат плодове – румената ябълка и златистият портокал. Откъснете ги, разрежете ги. Колко различни са текстурата и сърцевината! Колко много се отличава вкусът ароматът на всеки един различен от този на цвета и на другите плодове. От къде идват вкусът и този нов аромат? Една и съща земя, въздух и вода са послужили да се постигне различния вкус на всеки плод и различен аромат не само за всеки плод, но и между всеки плод и неговия цвят.

Все още ли е проблем от къде идват мисълта, волята, възприятието и всички явления в ума, както от къде се появяват цветът, ароматът, вкусът на плода или цветето?

И чудо! във всеки плод – нови семена и всяко семе надарено със същата чудна сила на възпроизводството. Всяко със същите чудни сили, затворени в него, за да могат отново, на свой ред да бъдат развити. Сили, живели три хиляди години в житни семена, открити в бинтовете на египетска мумия. Сили, за които  учението, науката и мъдростта знаят също толкова малко, колкото и за природата, законите и действията на Бог. Какво можем ние да знаем за природата и как можем ние да разберем движещите сили и начините на действие на човешката душа когато лъскавите листа, перлено-белите цветове и златистият плод на портокала представляват чудеса, изцяло отвъд нашите възприятия?

Ние обаче прикриваме нашето невежество зад облаци от думи. Думите твърде често са комбинации от звуци, без какъвто и да е смисъл. Какво е центробежната сила? Склонност да се отива в определена посока! Тогава каква външна “сила” причинява тази склонност?

Каква сила насочва иглата на компаса към север? Каква сила движи мускула, който вдига ръката, когато волята реши, че тя трябва да се вдигне? От къде се появява самата тази воля? Това спонтанно ли е – причина или следствие? Това също са чудеса – необясними като сътворението или съществуването и само-съществуването на Бог.

Кой ще ни обясни страстта, сръдните, гнева, спомените и чувствата на малкото канарче? Съзнанието за самоличността и сънищата на кучето? Аргументите на слона? Чудноватите инстинкти, страсти, управление, вътрешна политика и начините на обмен на идеи при мравките и пчелите?

Кой до сега, с всичките си учени думи, е успял да ни накара да разберем как топлината от слънцето идва до нас, как идва до нас светлината от далечните звезди, отправила се към земята някъде във времето когато халдейците са започнали строежа на Вавилонската кула? Как например изображението на предметите достига и се фиксира върху ретината на очите? Как тогава този празен, нематериален образ се превръща в онова чудно нещо, което наричаме зрение? Как въздушните вълни в атмосферата когато се ударят в тъпанчето на ухото, как тези леки, невидими вълни, създават също толкова чудното явление, наричано слух, за да се превърнат тези вълни в рев на торнадо, трясък на гръмотевица, могъщия глас на океана, цвъртене на щурец, деликатно нежните ноти и изключителни трели на птичките или в магическата мелодия на инструмента на Паганини?

Нашите сетива са мистерия за нас, както ние си оставаме тайна за самите себе си. Философията, освен думи, не ни е научила на нищо за характера на нашите сетива, нашите възприятия, нашето познание или произхода на нашите мисли и идеи. Чрез никакви усилия или размишления, независимо колко продължителни, не може човек да осъзнае своята лична самоличност и да я отдели и различи от своето тяло и разум. Ние се измъчваме в усилията си да добием представа за себе си и само се изтощаваме от тези опити. Кой до сега ни е накарал да разберем по какъв начин контактът с друго тяло, изображението в очите, въздушната вълна, попадайки на ухото, разни частици навлизайки в ноздрите и попадайки върху небцето се превръщат в усещания на нервите и благодарение на това във възприятия на човешкия или животинския ум?

Какво знаем ние за Материята? Хората дори се съмняват доколко тя съществува. Философите ни казват, че нашите сетива ни позволяват да познаем единствено свойства на материята – разширяване, твърдост, цвят и т.п., но не и самия предмет, който има разширьване, здравина, бива черен или бял и т.н. Аналогично познаваме свойствата на Душата, нейните мисли и възприятия, а не самата Душа, която възприема и мисли.

Каква чудна мистерия се крие в топлината и светлината, съществуващи, без да знаем как, в определени граници, които са тесни в сравнение с безкрайността, отвъд която от всички страни се простира безкрайно пространство и невъобразимо черен мрак и непонятно силен студ! Помислете само за мощта на Енергията, нужна за поддържане на топлина и светлина в централната точка на подобна безкрайност, за която среднощният мрак и студът на най-отдалечения остров в Арктика не представляват нищо. Въпреки всичко Бог е навсякъде.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org