header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Мъдрецът винаги търси първо у себе си, безумецът – у другите.(Конфуций)

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН Печат Е-мейл

Персийският Ахриман е наричан “Старата змия, лъжецът от самото начало, Принцът на Мрака, бродещият нагоре и надолу”. Драконът е добре известен символ на водите и големите реки; естествено е пастирските азиатски племена да приемат дракона като символ на силните народи от алувиалните долини, живеещи в съседство, самите те почитащи Дракона или Рибата; победен от по-голямата мощ на Юдейския бог, както чудовищните Левиатани били наранени и унищожени от него. Офионей в старата гръцка митология воювал с Кронос, и бил победен и хвърлен в морето, в собствения му елемент. Там той се установява като бог на морето Оаннес или Дракон, Левиатан на водната част от всичко съществуващо, драконът, който бълва воден поток след преследваната жена от Апокалипса, чудовището, което заплашва да погълне Хесиона и Андромеда, и което е гибел за Херкулес и Йона, на него съответства неясното име Рахаб, за когото в Йов се казва, че Йехова го е пробол и победил.

През пролетта, годината или Богът – Слънце се появява като Митра или Европа, качена върху бика; но от противоположната страна на зодиака той язди символа на водата, крилатия кон на Нестор или Посейдон: а змията, издигаща се хелиакално в Есенното Равноденствие, обграждаща с отровното си въздействие студеното съзвездие Стрелец, се описва като влечугото на пътеката, което “захапва конските крака така, че ездачът пада назад”. Същата змия, Оанис Афреносs или Мусаро от Сонцелус, е змия-пазител на средата, която Один потапя в морето, но която пораства толкова много, че обхваща цялата земя.

Тези азиатски символи на борбата между Бога–Слънце и Дракона на Мрака и зимата били вмъкнати не само в зодиака, но и в по-домашния кръг на европейските предания; както Тор, така и Один се борят с дракони, както Аполон с Питона, великата люспеста змия, Ахил - със Скамандер, Белерофон - с Химера. В апокрифната книга на Естер драконите са герб на “мрачен и мъглив ден”, а Сейнт Джордж Английски, вероятен кападокийски принц, е бил първоначално само променяща се форма на Митра. За Йехова се казва, че е “прерязал Рахаб и наранил дракона”. Последният не е само символ на земната пустош, драконът на дълбоките води, но и водач на групата заговорници в небето, бунтуващите се звезди, които, според Енох, “не са се появили навреме”; чиято опашка е изтеглила една трета част от земните светила и ги е хвърлила на земята. Йехова “разделя морето на две със своята мощ и смазва главите на драконите във водата”. Според еврейските и персийски вярвания, за Дракона ще има през зимата, в последните дни, един кратък период на безнаказаност, сезон на най-голямо страдание на хората на земята, но накрая той ще бъде унищожен в голяма битка с Месията или, както се намеква от равинската фигура на изяждания от вярващите, ще бъде, като Ахриман или Вазуки, изцяло погълнат от и обединен с Господаря на доброто.

Близо до изображението на Рея в храма на Бел във Вавилон е имало две големи сребърни змии, както казва Диодорус, всяка от които тежала по 30 таланта; в същия храм имало изображение на Юно, държаща в дясната си ръка глава на змия. Гърците наричали Бел Beliar, а Хезикиус тълкува тази дума като дракон или велика змия. От книгата за Бел и дракона днес научаваме, че във Вавилон са отглеждали голяма жива змия, почитана от хората като божество.

Асирийците, императорите на Константинопол, партианците, сцинтийците, саксонците, китайците и датчаните, всички са носили змията като знаме, а сред трофеите, взети от Аурелиан от Зенобия имало знамена с Персийски Дракони. Персите изобразявали Ормузд и Ахриман като две змии, борещи се за земното яйце. Митра е изобразявана с лъвска глава и човешко тяло, обхваната от змия. В Садер съществува следното схващане: “Ако убиеш змии, следваш Зенд–Авеста, следователно получаваш голямо признание; това е все едно да си убил същия брой дяволи”.

Змии, навити около пръстени и земни кълба, излизащи от земни кълба, са обичайни за персийските, египетските, китайските и индийските паметници. Вишну е представен като облягащ се на навита змия, чиито пръстени образуват балдахин (амвон) над него. Махадева е изобразяван със змия около шията, около косата, с ленти от змии на двете ръце. Бхаирава седи върху пръстените на змия, чиято глава се издига над неговата. Парвати има змии около врата и кръста. Вишну е Съзидателният (опазващият) дух, Махадева е Шива, Господарят на злото, Бхаирава е негов син, а Парвати – негова съпруга. Повелителят на злите демони в индийската митология се нарича Нага, кралят на змиите и в това име може да се проследи юдейската змия Нахаш.

В Кашмир имало 700 места с издялани изображения на змии, които били почитани като божества; а в Тибет великият китайски дракон украсява храмовете на Върховния Лама. В Китай драконът е знак и символ на царска власт и негови скулптури се намират във всички храмове, изображенията му са щамповани върху мебелите в къщите, избродирани са по дрехите на благородниците. Императорът носи този символ върху оръжията си, той е гравиран върху скиптъра и короната, на всички вази в императорския дворец. Китайците вярвали, че съществува дракон с огромна сила и власт, на Небето, във въздуха, във водата, в планините. За Бог Фохи се е казвало, че е бил във формата на човек, завършващ с опашка на змия, комбинация, която ще бъде по-подробно обяснена в някоя следваща степен.

Драконът и змията са петият и шестият знак от китайския зодиак; индийците и китайците вярвали, че при всяко затъмнение луната или Слънцето са сграбчвани от огромна змия или дракон, змията Асутее на индийците, която обгръща земното кълбо, и съзвездието Дракон, за което се отнася и “войната в Небето, когато Михаил и ангелите се борят срещу дракона”.

Санхониатон казва, че Тааут е автор на обожествяването на змията сред финикийците. Той “освещава”, казва той, “драконите и змиите; а финикийците и египтяните го последвали в това суеверие”.  Той бил “първият, който е изобразил Целус”, т.е. който представил небесните светила с видими символи и който е бил, вероятно, същият като египетския Тот. На монети от Тир от времето на Александър змиите са изобразени в различни положения, навити около дървета, изправени пред олтари, смазани от сирийския Херкулес.

Седмата буква от египетската азбука, наречена Цеута или Живот, е била свещена за Тот и била изобразявана чрез змия, стояща на опашката си; и че едно божество, Богът на Изцелението, подобно на Ескулап, на когото змията е посветена, се обляга на чепата тояга с навита около нея змия. Една плочка от Исай, описваща Мистериите на Изида, съдържа изображение на змия във всяка част като неин символ. Специално посветена на нея е отровната змия, която може да се види на главата на всичките ù статуи, върху шапките на жреците, върху тиарата на владетелите на Египет. Серапис понякога е представян с човешка глава и змийска опашка: на една гравюра две по-нисши божества са изобразени, едното като бик със змийска опашка, а другото – като змия с глава на лъв.

На един древен ритуален съд с няколко деления, открит в Дания, е изобразена змия нападаща коленичещо момче, преследваща го и отстъпваща пред него, умолявана от него и разговаряща с него. Това веднага напомня за Слънцето в новата година, представено от дете, седящо върху лотос, както и за връзката между Слънцето на Пролетта и Есенната змия, преследвана от него, преследваща го и свързана с него. Другите фигури върху съда са от зодиака. 

Основата на триножника на питийската жрица е била триглава змия от пиринч, чието тяло, навиващо се на все по-широки пръстени към земята, образува конична колона, докато три глави, разположени в триъгълник, поддържат триножника от злато. Подобна колона е поставена на постамент в Хиподрума в Константинопол от основателя на града; за едната от главите се твърди, че е счупена от Махомет ІІ с удар на железния му боздуган.

Британският Бог Ху бил наричан “Повелителят на драконите на света”, а колесницата му била теглена от змии. Неговите свещенослужители били наричани пепелянки. Един друид в поема на Талиесин казва: ”Аз съм Друид, аз съм Архитект, аз съм Пророк, аз съм Змия (Gnadi)”. Колесницата на богинята Серидвен също била теглена от змии.

В елегията на Утер Пендрагон този пасаж се появява в описанието на религиозните ритуали на друидите: “Докато светилището ревностно призовава Плъзгащия се Бог, пред който Чистият се отстъпва, върху злото, покриващо огромните камъни; докато Драконът се движи из местата, където са съдовете, предлагащи му да пие, докато предлаганото му питие е в Златни рогове”, където лесно може да се открие неясната, мистична алюзия за Есенната змия, преследваща Слънцето по кръга на Зодиака, към небесната чаша или кратер и златните рога на снежно-белия бик на Виргилий, а една или две строфи по-надолу откриваме свещеника, молещ се на победоносния Бели, Бога–Слънце на вавилонците.

Заедно със змията в древните паметници много често се открива и кръстът. Змия върху кръст е имало на египетско знаме. Този знак се повтаря върху голямото стълбище в храма на Озирис във Фило; върху пирамидата в Гиза са изобразени две коленичещи фигури, издигащи кръст, на върха на който е изправена змия.  Кръстът Ансата бил кръст с навита змия над него и това е може би най-обичайната емблема върху египетските паметници, носена в ръка от почти всяка фигура, изобразяваща жрец или божество. Както научаваме от разкопките, такава е била формата на железните пирони, с които синджирите за ограничаване на младите животни били приковавани към земята, използвани от пастирите и така станали символ на знатност за царете на пастирите.

Кръстът като тевтонски или малтийски, образуван от четири рамена в рамките на един кръг, се среща в паметниците и представя тропиците и Колорита.

Кадуцеите, родени от Хермес или Меркурий, а също и от Кибела, Минерва, Анубис и Херкулес Ogmius, богът на келтите и съзвездието Дева, се представят от крилат жезъл, обвит от две змии. Първоначално това бил обикновен кръст, символизиращ екватора и Колорита на Равноденствието, както и четирите елемента, произлизащи от общ център. Този кръст, монтиран върху кръг или полумесец, става символ на върховна божественост – или на действеното начало на съзиданието и пасивната сила на общото възпроизводство – и се свързва с Тот или Меркурий. Тогава той приема и подобрена форма – раменете на кръста стават крила, а кръгът и полумесецът се оформят от две змии, излизащи от жезъла, кръгът е образуван от пресичащите им се тела, а главите им образуват рогата на полумесеца; в тази форма той може да се види в ръцете на Анубис.

Тройното Тау в центъра на кръг и триъгълник е символ на Светото име и представлява свещената триада, силите на съзиданието, опазването и разрушението; както и трите велики светлини на Масонството. Ако към масонската точка в окръжността и двете успоредни линии се добави единичен кръст Тау, ще се получи древният египетски знак тройно Тау.

Колона във формата на кръст с кръг над него е използвана от египтяните за измерване покачването на нивото на Нил. Тау и тройно Тау могат да бъдат открити в много древни азбуки.

С Тау или тройно Тау могат да бъдат свързани вътре в два кръга двойният куб или съвършенството, или съвършеният камък.

Кръстът Ансата се открива едновременно на скулптурите на Кхопсабад; на мраморните статуи от Нимрод, носени от асирийския монарх и в по-късни периоди от асирийската история.

Тъй като единичното Тау символизира един Бог, без съмнение тройното Тау, чийто произход не може да бъде проследен, би трябвало да представлява троицата от неговите същности, трите масонски стълба – Мъдрост, Сила, Хармония.

Пророкът Езекиел в 4-тия стих на глава 9-та казва: “И Бог му каза: “Мини през града, през центъра на Йерусалим и изпиши буквата Тау на челата на тези, които въздишат и скърбят за извършените отвратителни неща”. Латинското Vulgate и вероятно най-древните копия на Septuagint превеждат този пасаж. Това Тау било във формата на кръст на тази степен и символизирало живота и спасението. Самариянското Тау и етиопското Тавви са очевидни прототипи на гръцкото t; от Йертулиан, Оритен и Св. Джером научаваме, че юдейското Тау в древността било изписвано като кръст.

В древни времена знакът Тау бил поставян върху тези, които били оправдани от съдиите, като символ на невинност. Военните командири го поставяли на войниците, напускащи незасегнати бойното поле, като знак за безопасност под божествената закрила.

Сред друидите това бил свещен символ. Като сваляли част от клоните на някое дърво, те му придавали формата на кръст Тау, запазвали го внимателно и го почитали със свещени ритуали. На дървото те дълбоко изрязвали буквата Тау, с което имали предвид Бог. На дясното рамо на кръста изрязвали думата Хезулс, на лявото – Белен или Беленус, в средата на ствола – Тарамис. Това представлявало свещената триада.

Сигурно е, че индийците, египтяните и арабите почитали знака на кръста хиляди години преди идването на Христос. Навсякъде той бил свещен символ. Индуските и келтски друиди изградили много от своите храмове под формата на кръст, както ясно се вижда от останките им, особено при древният друидски храм на остров Луис в Шотландия. Кръгът се състои от 12 камъка. Във всяка посока – север, юг, запад и изток, камъните са по три. В центъра е изображението на божеството, а от северната страна има пътека от два по 19 камъка и един на входа. Божествената Пагода в Бенарес е във формата на кръст, както и друидската изкуствена подземна пещера в Ню Грейндж, Ирландия.

Статуята на Озирис в Рим има същата емблема. Изида и Церера също я носят, а има пещери за посвещаване, изградени в тази форма, с пирамида над Сацелум.

Кръстове са били изрязвани по камъните на храма на Серапис в Александрия, и много кръстове Тау могат да се открият по скулптурите на Алабастион и Есне в Египет. На монетите символът на египетския бог Кнепх представлява кръст, разположен вътре в окръжност.

Кръстът Ансата е специалната емблема на Озирис и скиптърът му завършва с тази фигура. Той е и емблемата на Хермес и се считал за върховен йероглиф, притежаващ мистериозна сила и достойнства, подобно на амулет, правещ чудеса.

Свещеното Тау се открива на ръцете на фигурите с форма на мумия между предните лапи на редицата от сфинксове на голямата алея, водеща от Луксор към Карнак. С кръста Тау кабалистите изразявали числото 10, съвършеното число, означаващо небето и Тетректис на питагорейците или непроизносимото име на Бога. Кръстът Тау може да се открие на камъните пред вратата на храма на Амунoт ІІІ, в Тебес, който царувал по времето, когато евреите придобиват Ханаан, а египетските жреци го носели при свещените си ритуали.

Тертулиан, който е бил посветен, ни информира, че Тау било изписано на челото на всеки човек, допуснат до мистериите на Митра.

Тъй като обикновеното Тау представлявало живота, когато бил добавян кръгът, символът на вечността, знакът вече представлявал вечния живот.

При посвещаването на някой владетел, кръстът Тау като емблема на живота и ключ към мистериите бил отпечатван върху устните му.

В индийските мистерии кръстът Тау под името Тилук бил поставян на тялото на кандидата като знак, че той е предвиден за свещените мистерии.

На изправената плоча на владетеля, открита в Нимрод, са изписани имената на 13 божества, сред тях и Яв и Бел. Йероглифът отляво на всеки е кръст, съставен от два клиновидни йероглифа.

Кръстът се появява върху древен финикийски медальон, открит в руините на Цитиум, на много древния будистки обелиск близо до Папратите в Росшиър; на кръглата будистка кула в Ирландия, върху великолепния обелиск от същата епоха във Форес, Шотландия.

На фасадата на храма в Калабче в Нубия има три царски фигури, всяка от които държи кръст Ансата.

Както подземния храм на Митра в Ню Грейндж в Шотландия, така и пагодите в Бенарес и Матура имали формата на кръст. Величествени будистки кръстове били поставяни и все още стоят в Клонмакноаз, Финглас и Килкулен в Ирландия. Там, където могат да бъдат открити будистки паметници, в Индия, Цейлон или Ирландия, се открива и кръстът, тъй като Буда или Будх е представен като разпънат на кръст.

Всички планети, известни на хората в древността, били означавани с помощта на мистичния Кръст, обединяващ символите на Слънцето и луната; Сатурн чрез кръст над полумесец, Юпитер чрез кръст под полумесец, Марс чрез кръст върху кръг, Венера чрез кръст под кръг, Меркурий чрез кръст върху кръг, над който има полумесец.

Слънцестоянията Рак и Козирог, двете порти на Небето, са двете колони на Херкулес, зад които то, Слънцето, никога не излиза: те все още се появяват в нашите Ложи като двете велики колони, Якин и Боаз, както и като двете успоредни линии, които свързват окръжността с точка в центъра, емблемата на Слънцето, между двата тропика – на Рака и на Козирога.

Пламтящата Звезда в нашите Ложи, както вече казахме, представлява Сириус, Анубис или Меркурий, пазачът и водачът на душите. Нашето древно английско братство също я е считало за символ на Слънцето. В старите поучения се казва: “Пламтящата Звезда или Славата в центъра ни свързва с великата светлина на Слънцето, което огрява земята и с въздействието си разпръсква благословия сред човешкия род”. В тези писания се казва също, че тя е и емблема на Благоразумието. Думата Пруденция означава в оригиналното си и пълно значение Предсказване, следователно Пламтящата Звезда е символ на Всезнанието или Всевиждащото Око, което за древните било Слънцето.

Дори и кинжалът на Избраника на Деветте е същият, използван в мистериите на Митра; който, с черното си острие и бяла дръжка, е емблема на двамата владетели на Светлината и Мрака.

Изида, същата като Церера, както научаваме от Ератостен, била съзвездието Дева, представена от жена, държаща житен клас. Различните символи към описанието ù, дадено от Апулей, змия от всяка страна, златна чаша със змия, навита около дръжката, животни, преминаващи едно след друг: мечка, маймуна, Пегас - представляват съзвездията, които заедно с Девата в деня на Пролетното Равноденствие, в което тя застава пред Ориенталските двери на небето, огряна от лъчите на пълната луна, сякаш преминават след нея като свита.

Чашата, освещавана при мистериите на Изида и Елевзин, била съзвездието Кратер или Чашата. Свещеният съд в церемонията Изиак открива своя двойник в небето. Олимпийската роба, предоставяна на посветения - една великолепна мантия, покрита с фигури на змии и животни, под която имало 12 свещени дрехи, с които той бил облечен по време на ритуала, отпраща към Звездното Небе и дванадесетте знака на зодиака, докато седемте предварителни потапяния в морето загатват за седемте сфери, през които душата преминава, за да пристигне тук, долу и намери убежище в някое тяло.

Небесната Дева през последните три века преди Христа заема хороскопа или Ориенталската точка и тази врата на Небето, през която Луната и Слънцето се издигат над хоризонта през двете равноденствия. Тя отново я заема в полунощ през Зимното Слънцестоене, точно в момента, когато годината започва. Така тя е съществено свързана с прехода на времената и сезоните, с хода на Слънцето и Луната, с деня и нощта в най-важните моменти от годината. При равноденствията се празнуват големите и малките мистерии на Церера. Когато душите слизат покрай Везните, в момента, в който Слънцето заема тази точка, Девата се издига над него. Нейната сияйна звезда, Спика Виргинис и Арктур в Бутес на северозапад от нея, предвещават идването му. Когато Слънцето се завърне в Пролетното Равноденствие, в момента, в който душите се зараждат, отново небесната Дева повежда шествието на знаците на нощта; а сред нейните звезди изгрява красивата пълна луна на този месец. Нощта и денят се представят от нея един след друг, когато те започват да намаляват по време, а душите до пристигането сиимред вратите на Ада, също са водени от нея. При преминаването си през тези знаци, те прекосяват Стикс в 8-та степен на Везни. Тя е известната Сибила, която посвещава Еней и му открива пътя към адските места.

Това особено положение на съзвездието Дева е причината то да присъства във всички свещени легенди, свързани с природата, под различни имена и в най-разнообразни форми. То често приема името на Изида или Луната, която, когато е пълна при Пролетното Равноденствие, е в съюз с Девата или е в краката ù. Меркурий или Анубис, имащ своето местожителство и величие в знака Дева, е неразделен спътник на Изида, която във всички религиозни легенди и ритуали не прави нищо, без да иска съвет от него.

Връзката между емблемите и мистериозните ритуали на посещаването с небесните тела и наредбата на света е още по-ясна при мистериите на Митра, почитана като Слънцето в Мала Азия, Кападокия, Армения и Персия, и чиито мистерии преминават в Рим по времето на Силла. Това се доказва от описанията на пещерата на Митра, в която са изобразени двете движения на небето - това на фиксираните звезди и това на планетите, съзвездията, осемте мистични врати на сферите и символите на елементите. Така на един известен паметник на тази религия в Рим е изобразена змията или хидрата под Лъва, както е в небето, Небесното Куче, Бика, Скорпиона, седемте планети, представени от седем олтара, Слънцето, луната и символи, свързани със Светлината и Мрака, тяхното редуване през годината, когато всеки от тях триумфира в продължение на 6 месеца.

Мистериите на Атис се провеждали, когато Слънцето влизало в съзвездието Овен и между емблемите имало овен в подножието на отрязано дърво.

Ако не изцяло, то почти е вярно, че небесният пантеон със своето безкрайно разнообразие от имена и персонификации, е многоброен, въпреки че произходът му се основава на несъзнателни алегории, като основните типове са физичните явления и основно небесните тела. Великолепните образи на божествата, които образуват свитата на Йехова, са божествената династия или истинската теокрация, която управлява ранния свят; а хората от златните векове, чиито погледи общували с небето и които наблюдавали лъчистите повелители, довеждащи зимата и лятото на смъртните, живеели, поетично казано, в непосредствена връзка с небето и, както юдейските патриарси, се срещали с Бог лице в лице. Тогава боговете въвели сред хората ритуалите на своето собствено почитане, тогава Оан, Ое или Водолеят се надига от Червено море, за да занесе научното познание на вавилонците; тогава светлият Бик издавал законите в Индия и Крит; светлините на небето, олицетворени от Либер и Церера окичили хълмовете на Бутес с лозя и дали златния сноп на Елевзин. Човешки деца били по някакъв начин свързани или женени за тези божи синове, които възпявали юбилея на съзиданието, а обкръжаващия свод с безбройните си звезди, които възбуждали въображението и стремежа към познание, естествено бил сравняван с гигантска стълба, по която, при възкачването и слизането си, ангелските светлини сякаш се издигали и снижавали между земята и небето. Първоначалното откровение било полека изтрито от паметта на хората, те почитали създанията, вместо Създателя и като считали, че всички земни неща били свързани с небесни връзки на хармония и любов с небесните тела, обединявали в обща концепция астрономията, астрологията и религията. По този начин дълго скитайки се в грях, накрая те престанали да гледат на звездите и природните явления като на божества; чрез пренасочване на вниманието си към микрокосмоса или в един по-тесен отрязък от света, те отново се върнали към истинския повелител и господар на Вселената, използувайки древните легенди и предразсъдъци като символи и алегории, с които разкривали и чрез които прикривали големи истини, вече заличени от паметта на повечето хора.

В юдейските писания терминът “Небесна свита” включва не само съветниците и емисарите на Йехова, но и небесните светила; звездите, които на Изток се считали, че са живо познание, греещи над човешкото благоденствие и неволи, били отъждествявани с точно определени вестители или ангели, изпълняващи божествените поръчения, чието господство в небето по мистериозен начин се свързвало със земните сили и власти. В Йов утринните звезди и божите синове са идентифицирани, те са в един и същи хор, възхваляващ Всемогъщия, те се поддават на радост, те се движат сред ярка светлина и са податливи на несъвършенство и нечистота в Божиите очи. Елохим първоначално включва не само чужди форми на вярвания, но и разказва поетично на пастирите в пустинята за тази свита или като за лагер от войни, или като за препускащи с огнени колесници,  или като за крилати пратеници, изкачващи се и слизащи по небесния свод, пренасяйки божията воля към хората.

“Небесното”, казва Берешит Рабба на Генезис, “поражда Абрахам и неговите наследници от звездните владения; по своята природа израилтянинът е слуга на звездите и е под тяхното влияние; но по силата на закона от планината Синай, той е освободен от това унизително слугуване”. Арабите имат подобна легенда. Пророкът Амос  ясно подчертава, че израилтяните в пустинята са почитали не Йехова, а Молох, бога – звезда, еквивалентен на Сатурн. Боговете Ел или Йехова не са просто планетарни или слънчеви. Техният символизъм, като при всяко друго божество, е съществуване съвместно с природата и с човешкия разум. Въпреки това дори на Йехова се приписва астрологичен характер. Той е описван като седнал на върха на Вселената, водещ небесната свита, която познава безпогрешно по име и брой. Неговите звезди са негови синове и негови очи, преминаващи през целия свят и наблюдават делата на хората. Звездите и планетите са ангелите. Във фарисейската традиция, както е и във фразеологията на Новия Завет, небесната свита се появява като армия от ангели, разделена на поделения и бригади, под командването на въображаеми началници, например Масалот, Легион, Картор Гистра и т.н. – всеки Гистра е капитан на 365,000 звездни безбройни купове. Седемте духа, стоящи пред трона, за които споменават няколко юдейски писатели, се предполага, че са извлечени от персийските Амшаспанди, съответстващи на седемте планетарни разума, по оригиналният модел на свещника със седемте разклонения, показан на Мойсей в планината на Бога. За звездите се предполагало, че са завоювали орбитите си от Сисера. За небето се казвало, че доминира над земята чрез знаци и заповеди, тъй като съдържа елементи на астрологична мъдрост, съгласно вавилонската и египетската култура.

Юдеите предполагали, че за всяка нация има свой ангел–хранител, своя собствена звезда. Един от водачите на небесните сили, самият Йехова в образа на Слънцето, стоящ високо в небето, наблюдаващ и контролиращ всичко, изпращащ някой от ангелите си или другите си подчинени планетарни духове от вавилонската и персийската митологии, се считал за хранител и патрон на собствената им нация, “принцът, който пази децата на твоя народ”. Разногласията на земята били придружени от война на небето; нито един народ не е бил посещаван от Всемогъщия, без съответно наказание да бъде наложено на отговорния за него ангел.

Падналите ангели били също и паднали звезди; първият намек за семейни вражди измежду небесните сили в ранната юдейска митология, където Рахаб и неговите привърженици били победени, като титаните в битката им срещу боговете, изглежда свързва бунтуващите се духове с част от видимото небе, където “висшите нависоко” са наказвани или оковавани с вериги, като доказателство за божията сила и справедливост. “Бог”, се казва, “разбърква морето със своята мощ – чрез своето разбиране той порази Рахаб – неговият дъх прочисти лицето на небето – неговата ръка прониза навитата змия ... Бог не оттегля своя гняв; под него се прегъват последователите на Рахаб”.

Рахаб винаги е значело морско чудовище: в някои легенди вероятно е чудовищния дракон и както в почти всички митологии е неприятел на небето и демон на затъмненията, в чийто коремq многозначително наречен адски, Херкулес, както Йона, прекарва три дни, измъквайки се само със загубата на косата си или лъчите. Чесил, бунтовният гигант Орион, представен в Йов като прикован към небето, се сравнява с Нинус или Нимрод, митичният основател на Ниневех (градът на Рибата), могъщият ловец, който убива лъвове и пантери преди Бога. Привържениците на Рахаб са вероятно “висшите нависоко”, Чесилим или съзвездията в Исай, божествената свита или небесните сили, част от които са непокорни и безразсъдни.

“Аз съзирам”, казва псевдо-Енох, “седем звезди като големи горящи планини, и като Духове, които ме умоляват. А ангелът казва, че това място до края на небето и земята, ще бъде затвор за звезди и за небесната свита. Това са звезди, които са престъпили божията воля, преди да е дошло времето им; и не са дошли в подходящия сезон; следователно той е бил обиден от тях и ги е вързал, докато дойде времето на свършека на техните престъпления в тайната година”. И още: “Тези седем звезди са онези, които са престъпили волята на най-висшия Бог и които са вързани тук, докато изтекат дните на техните престъпления”.

Еврейските и ранно-християнските писатели се отнасят сравнително снизходително към почитането на Слънцето и елементите. Юстин Мартир и Клеменс Александрийски признават, че Бог е създал звездите като легитимни обекти на езическа почит, за да се запази по света известна толерантност към природните религиозни учения. Това прилича на преход между хедонизма и християнството; и към него се отнасят някои символи и обичаи. Идването на Христос се оповестява от звезда от изтока, а неговото рождение се чества в най-късия ден на Юлианския календар - денят, в който физическите чествания в Персия и Египет отново откриват Митра и Озирис. Тогава възхитената небесна свита, неизбежните спътници на Слънцето заобикаля, както в началото на Пролетното съзидание, люлката на новороденото и това, по думите на Игнаций, е “звезда с неизразима светлина, изгряла на небето, за да разруши магическите сили и тези на злото; защото сам Бог се появи под формата на човек за подновяването на вечния живот”.

Но колкото и безкрайно да е разнообразието от обекти, които помагат да се развие идеята за Бога и евентуално могат да заемат неговото място, замествайки с почит към създанието тази към Създателя, към части от тялото вместо към душата, към Вселената, все още идеята сама по себе си е съществено идея за единството. Идеята за един Бог, за съзидателно, продуктивно, ръководно единство почива в най-ранните изказвания на мислителите; и този монотеизъм от примитивните времена кара всяка следваща епоха, освен може би последната, да изглежда като поредна степен в прогреса на израждането и отклоненията. Навсякъде из старите вярвания се открива идеята за висшето или ръководещото божество. Амун или Озирис царува над многото богове на Египет, Пан, с музиката на флейтата си, ръководи хора на съзвездията, както Зевс ръководи тържествената процесия от небесни армии в астрономическата теология на питагорейците. “Сред безкрайното разнообразие от мнения по всички въпроси”, казва Максим Тирий, “целият свят е единен във вярата си в един всемогъщ Цар или Баща на всички”.

Винаги съществува Суверенна власт, Зевс или Деус, Махадева или Абидева,  на когото се дължи поддържането на реда във Вселената. Сред хилядите индийски богове доктрината за божественото единство никога не е изчезвала напълно; а неземният Йове, почитан от персийците в епохата преди Ксенохан или Анаксагор, се явява напълно изчерпателен и независим от планетарните и елементни подразделения, както “Всеобхватния” или “Великата душа” на Ведас.

Простотата на вярата на патриарсите не изключва приемането на символичното представяне. Разумът никога не почива и не се задоволява просто с осезанието. Осезанието се стреми да получи трайност и точност като идея, чрез някакво външно очертаване на мисълта. Дори идеите, които са над и отвъд осезанието като идеята за бога, изискват помощта на осезанието за изразяване и общуване. Следователно се появяват репрезентативните форми и символи, които съставляват външната обвивка на всяка религия; опитите да се изрази религиозно чувство, което е по същество едно единствено, суетата се бори за съответно външно изразяване, стреми се да го каже на някой човек, да му нарисува идея, съществуваща в ума на друг, която е съществено невъзможна за произнасяне или описание на език, чиито думи имат сетивно значение. Така идеята може би е една и съща у всички, но изразяването ù е по безкраен брой начини, разклонявайки се в разнообразие от вери и секти.

Всяко изразяване на религията е символизъм, тъй като можем да опишем само това, което виждаме, а истинските обекти на религията са невидими. Най-ранните средства на образованието са били символите: и те, както и всички други религиозни форми, се различавали и още се различават по външните обстоятелства и въобразеното, по разликите в познанието и развитието на познанието. Да се представи видимият символ пред чуждо око, не означава да се информира другия за значението, което този символ има за теб самия. Следователно философът трябва да добави към символите и обяснения, предназначени за чуждо ухо, позволяващи повече точност, но по-малко ефективност, очевидност и внушение от нарисуваните или скулптирани форми, които той не е одобрил. От тези обяснения произтичат разнообразни разкази, легенди, чиито истински обект и значение са били забравени. И когато те бъдат изоставени, и философията се прибягва до дефиниции и формули, нейният език се е превърнал в по-съвършен символизъм, боравейки и опитвайки се да нарисува идеи, които не могат да бъдат изразени. Повечето от абстрактните изрази за Бога, които може да предостави езика, са само знак или символ за неизвестен обект и те не са по-верни или подходящи от термините Озирис или Вишну, освен че са по-малко сетивни и категорични. Да се каже, че Той е Дух, е да се каже, че Той не е материя. Какъв дух е, може да кажем само като древните, чрез отчаяно прибягване до идеализирани видове материя като светлина, огън или етер.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
сряда, октомври 28, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org