header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН Печат Е-мейл

Хир-Ом (Хир-Ом – Хирам) бил нападнат на Източната, Западната и Южната Порти на Храма. Двете равноденствия били наречени, както видяхме, от всички древни хора, Небесните Порти, а Сирийците и Египтяните считали Рибите (Съзвездието близо до Водолея и една от звездите на което е Фомалхаут) за показателно за насилие и смърт.

Хир-Ом лежал няколко дни в гроба; и в Зимното Слънцестоене в течение на пет или шест дни продължителността на дните не се увеличавала осезателно. Тогава Слънцето, като започнало отново да се покачва на север, както се говори, че Озирис се надигнал от мъртвите, така Хир-Ом се надигнал от могъщото привличане на Лъва, който го чакал в Лятното Слънцестоене и го притеглил към себе си.

Имената на тримата убийци може да са приети от трите Звезди, на които вече сме дали наименования. Напразно търсим в Еврейския или Арабския езици наименованията Юбело, Юбела и Юбелум. Те олицетворяват безкрайна абсурдност и не могат да бъдат обяснени на тези езици. Нито пък наименованията Гибс, Гравелот, Хобхен и други подобни в древния и приет Ритуал, не са по-приемливи или по-добре обясними на нито един древен език. Но когато, по предхождането на Равноденствията, Слънцето се намирало във Везни в Есенното Равноденствие, то срещнало в този знак, където започнало царуването на Тайфон, три звезди, образуващи триъгълник – Зубен-ес Камали на Запад, Зубен-Хак-Раби на Изток и Зубен-Ел-Губи на Юг, като последната се намирала веднага под Тропика на Козирога и по този начин в рамките на кралството на Мрака. От тези наименования е възможно да са били фалшифицирани имената на убийците. В Зубен-Хак-Раби можем да видим оригинала на Юбелум Акироп; а в Зубен-Ел-Губи - този на Юбело Гибс: а времето и невежеството може дори да са видоизменили думите Ес Камали в наименование, което толкова малко да им прилича като Гравелот.

Изида, персонифицираната Луна, скърбейки, търсела съпруга си. Деветте или дванадесетте Калфи (Ритуалите варират, що се отнася до броя им) с бели престилки, били изпратени да търсят Хир-Ом, в легендата на Майсторската Степен; или в този Ритуал, Деветте Избрани Рицаря. По пътеката, по която пътува Луната, са деветте видни Звезди, по които мореплавателите определят дължината им в морето: Ариетис, Алдебанан, Полукс, Регулус, Спика Виргинис, Антарес, Алтаир, Фомалхаут и Маркаб. За тях може да се каже, че придружавали Изида в нейното търсене.

В Йоркския Ритуал дванадесетте Калфи били изпратени да търсят тялото на Хир-Ом и убийците. Техният брой отговаря на този на Плеядите и Хиядите в Телеца, сред които Звезди се намирало Слънцето, когато Светлината започнала да преобладава пред  Мрака и се провеждали Мистериите. На тези Звезди, както показахме, било обърнато рано и специално внимание от астрономите и поетите. Плеядите били Звездите на океана за замръкналия мореплавател; Девите - на Пролетта, които известявали сезона на разцъфтяването.

Тъй като сега се виждат само шест Плеяди, броят дванадесет може да е бил получен от тях, като Алдебаран и пет далеч по-блестящи Звезди от тези на Хиядите в същия регион на Небесата и за които винаги се говорело във връзка с Плеядите; - Трите Краля в пояса на Орион, и Белатрикс и Бетелгьо на раменете му; най-ярките от блестящите звездни светила.

“Можеш ли ти,” пита Йов, “да обвържеш приятното влияние на Плеядите или да освободиш оковите на Орион?” А в книгата на Амос намираме тези Звезди свързани с победата на Светлината над  Мрака: “Търси го,” казва този Пророк, “този, който прави Седемте Звезди (разпространеното наименование на Плеядите) и Орион, и който превръща сянката на смъртта в сутрин.”

Стара легенда в Масонството разказва, че куче отвело Деветте Избраници до голямата пещера, в която се криел Абирам. Бутес бил в древността наречен Калеб Анубах, Лаещото куче; и бил персонифициран в Анубис, който носел главата на куче и подпомагал Изида в търсенето ù. Арктур, една от звездите му, огнено червена, като че ли е гореща и разпалена, е също така свързана от Йов с Плеядите и Орион. Когато Телецът откривал годината, Арктур се надигнал след Слънцето по времето на Зимното Слънцестоене и изглеждал, като че ли го търсел през  Мрака, докато шестдесет дни след това той изгрявал в същия час. Тогава Орион, също в Зимното Слънцестоене, изгрявал по пладне, а вечерта изглеждал, като че ли търси Слънцето.

Така че, отнасяйки се отново към времето, когато Слънцето навлязло в Есенното Равноденствие, имало девет забележителни звезди, които идвали към меридиана почти по едно и също време, изгряващи по времето, когато Везните залязвали и по този начин изглеждало, че търсят това съзвездие. Те са Капела и Менкалина в Съзвездие Колар, Алдебаран в Телеца, Белатрикс, Бетелгьо, Трите Краля и Ригел в Орион. Алдебаран пръв минава меридиана, като демонстрира правото си на тази особена претенция за Водач. Никъде в небесата няма, близо до същия този меридиан, толкова много блестящи Звезди. А близо зад тях, но по-далеч на юг, следва Сириус, Кучето-Звезда, което посочва на Деветте Избраници пътя към пещерата на убиеца.

Освен разделянето на знаците във възходящи и низходящи серии (отнасящи се до напредъка на душата във възходяща или в низходяща линия), последният от Рак до Козирог, а първият от Козирог до Рак, имало друго тяхно разделение, което било не по-малко важно - това на шестте по-висши и шестте по-нисши знаци; първите, 2455 години преди нашата ера, от Телеца до Скорпиона и 300 години преди нашата ера - от Овена до Везните; и последните, 2455 година преди нашата ера от Скорпиона до Телеца и 300 години преди нашата ера - от Везни до Овен; за това вече сме говорили като за двете полусфери или за Кралствата на Доброто и Злото, Светлината и Мрака; на Ормузд и Ахриман сред Персийците, и Озирис и Тайфон сред Египтяните.

При Персийците първите шест Духа, създадени от Ормузд, председателствали над първите шест знака - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева: а шестте зли Духа или Деви, създадени от Ахриман - над другите шест, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Душата била блажена и щастлива под Империята на първите шест; и започвала да става чувствителна към злото, когато преминава под Везните, седмия знак. По този начин душата навлизала в кралството на Злото и Мрака, когато преминавала в Съзвездията, принадлежащи на и следващи Есенното Равноденствие; и повторно навлизала в кралството на Доброто и Светлината, когато пристигала, връщайки се в тези на Пролетното Равноденствие. Тя изгубвала блаженството си при Везните и отново си го възвръщала при Агнето (Овена). Това е необходимо последствие на предпоставките; и то се потвърждава от властите и от емблемите, които все още продължават да съществуват.

Философът Салуст, като говорел за Празниците на Ликуването, чествани при Пролетното Равноденствие и тези на Траура в памет на изнасилването на Прозерпина в Есенното Равноденствие, казва, че първите били чествувани, защото тогава се извършва, както е било, връщането на душата към Боговете; че времето, когато принципът на Светлината възстановил надмощието си над този на Мрака или денят над нощта, било най-благоприятно за душите и има тенденция повторно да се възкачи към техния Принцип;  и че когато Мрака и Нощта отново станат победители, било най-благоприятно за спускането на душите към пъклените региони.

По тази причина, старите астролози, както твърди Фирмикус, фиксирали месторазположението на реката Стикс в 8-мата степен на Везните. И той смята, че Стикс алегорично означавала земята.

Император Юлиан (от Юлий Цезар) дава същото обяснение, но по-напълно развито. Той твърди, че причината защо внушителните Мистерии на Церера и Прозерпина били чествувани по време на Есенното Равноденствие, че в този период на годината хората се страхували да не би неблагочестивата и тъмна сила на Злия Принцип, която след това започвала да побеждава, да навреди на душите им. Те били предпазна мярка и средство за безопасност, необходима в този миг мисъл, когато Богът на Светлината преминавал в противоположния или неблагоприятния регион на света; докато в Пролетното Равноденствие имало по-малко неща, от които да се страхуват, защото тогава този Бог, присъстващ в една част от света, обратно повиквал душите при Себе си, казва той, и се показвал като техен Спасител. Малко преди това той бил развил тази теологическа идея за привлекателната сила, която Слънцето упражнява над душите, като ги привлича към себе си и ги издига към светлинната си сфера. Той придава това въздействие на него в празниците на Атис, умрял и върнат към живота или празниците на Ликуването, които в края на трите дни последвали траура за тази смърт; и той пита защо тези Мистерии се чествували в Пролетното Равноденствие. Причината, казва той, е очевидна. Тъй като Слънцето, пристигайки в точката на Пролетното Равноденствие, се приближава до нас, увеличава продължителността на дните, този период изглежда по-подходящ за тези церемонии. Защото, освен това има голям афинитет между субстанцията на Светлината и характера на Боговете, Слънцето притежава тази окултна сила на привличане, с която притегля материята към себе си посредством топлината си, като кара растенията да се разпукват и да израстват и така нататък; и защо да не може то, със същото божествено и неопетнено действие на лъчите си, да привлича и притегля към себе си блажените души? Тогава, както Светлината е аналогична на Божествената Природа и благоприятна за душите, борещи се да се върнат към Първия си Принцип, и както по този начин тази светлина се увеличава в Пролетното Равноденствие, така дните преобладават по продължителност пред нощите, и както Слънцето има притегателна сила, освен видимата енергия на лъчите му, следва, че душите се притеглят към слънчевата светлина. Той не доразвива това обяснение по-нататък; защото, казва той, то принадлежи на мистериозна доктрина отвъд обсега на обикновените хора и познато единствено на тези, които разбират начина на действие на Божеството, подобно на Халдейския автор, когото той цитира, който е третирал  Мистериите на Светлината или Бога със седем лъчи.

Душите, твърдели древните хора, след като произлезли от Принципа на Светлината, участвували в описаната по-долу в настоящото съдба, не могат да са безразлични към или незасегнати от тези завъртания на Великото Светило, периодично победител и победено по времето на всяко едно завъртане на Слънцето.

Установява се, че това се потвърждава от прегледа на някои от Символите, използвани в Мистериите. Един от най-известните от тях бил ЗМИЯТА, който е също така и особеният символ на тази Степен. Космогонията на Евреите и тази на гностиците обозначавала това влечуго като автор на съдбата на Душите. Тя била осветена в Мистериите на Бакхус и в тези на Елевзин. Плутон победил добродетелта на Прозерпина под формата на змия; и, подобно на Египетския Бог Серапис, бил винаги представян седнал на змия или с това влечуго, обвито около него. Тя се среща в Митраските Паметници и съоръжено с атрибутите на Тайфон за Египтяните. Свещеното влечуго, поразяващо с дъха и погледа си, свито на кълбо, с изправена глава и шия, било кралската емблема на Фараоните. Две от тях били преплетени и висели окачени от крилатия Глобус на Египетските паметници. На една табелка в един от Гробовете в Тебес е показан Бог, който с копие пронизва главата на змията. На една табелка от Храма на Озирис във Фило е показано дърво с мъж от едната страна и жена от другата, а пред жената е издигнато влечуго с рога на главата си и диск между рогата. Главата на Медуза била обкръжена от крилати змии, които, с премахването на главата, оставяли Йерограмата или Свещения Монограм на Офитите или Богомолците на Змията. И Змията, във връзка с Глобуса или окръжността, се намира в паметниците на всички древни нации.

Над Везни на Небесния Глобус се намира знакът, пред който се казва, че се спускат или падат душите - Змията, уловена от Серпентариус или Носителят на Змията. Главата на влечугото е под Corona Borealis, Северната Корона, наречена от Овидий, Libera или Прозерпина; и двете съзвездия изгряват, с Везните след Девата (или Изида), чиито нозе почиват на източния хоризонт при Изгрев слънце в деня на Равноденствието. Както Змията се простира над двата знака - Везни и Скорпион, тя е била портата, през която се спускали душите през цялото време, през което тези два знака последователно маркирали Есенното Равноденствие. За това загатвала Змията, която в Мистериите на Бакхус Сабазевс, била хвърлена в лоното на Посветените.

И оттук идва загадъчният израз, Змията поражда Бика, а Бикът Змията; позовавайки се на двете неблагоприятни съзвездия, които отговарят на двете равноденствия, едното от които изгрявало, когато другото залязвало и които били на двете точки на небесата, през които преминавали душите, които се въздигали и спускали. Душите падали по Змията през есента; и се възстановявали отново по Бика, на която седяла Митра и чиито атрибути приемал Бакхус-Заргеус и Египетският Озирис в техните Мистерии, където падането и възстановяването на душите било представяно от убития и върнат към живота Бик.

След това възстановяващото се Слънце приело качествата на Овена или Агнето; и в Мистериите на Амон, душите се възстановявали като преминавали през този знак, след като били паднали чрез Змията.

Носител на Змията или Орфикус бил Ескулап, Богът на Лечението. В Елевзинските Мистерии това Съзвездие било поставено в Осмото Небе: и на осмия ден от тези Мистерии бил честван празникът на Ескулап. Той се наричал също така Епидаврий или празникът на Змията на Епидаврий. Змията била свещена за Ескулап; и била свързана по няколко начина с митологичните приключения на Церера.

Така възлиянията на Душите, като изливали вино на земята, и поглеждали към двете порти на Небето, тези на деня и на нощта, се позовавали на изкачването и спускането на душите.

Церера и Змията, Юпитер Амон и Бикът, всички фигурирали в Мистериите на Бакхус. Да предположим, че Овенът или Юпитер Амон се заемали от Слънцето, което залязвало на Запад; - Девата (Церера) ще е на Източния хоризонт, а в свитата ù е Короната или Прозерпина. Да предположим, че Телецът залязва; - тогава Змията е на Изток; реципрочно; така че Юпитер Амон или Слънцето на Овена, кара Короната да изгрява след Девата, в свитата на която идва Змията. Да положим Слънцето реципрочно на другото Равноденствие с везните на Запад, в близост със Змията под Короната; и ще видим Бика и Плеядите да изгряват на Изток. По този начин се обясняват всички легенди за размножаването на Бика от Змията и на Змията от Бика, ухапването на тестикулите на Бика от Скорпиона, на Паметниците на Митра; и че Юпитер оставил дете на Церера, като подхвърлил в пазвата ù тестикулите на Овена.

В Мистериите на носещия рога на бик Бакхус, офицерите държали змии в ръцете си, вдигали ги над главите си и извиквали: “Ева!”, родовото ориенталско име на змията, и конкретното име на съзвездието, в което Персийците поставяли Ева и змията. Арабите я нарекли Хевън. Самият Офиуций я нарекъл Хава, а блестящата звезда в главата си, Рас-ал-Хава. Използването на тази дума Ева станало причина Клеменс Александрийски да каже, че свещениците в Мистериите призовали Ева, с която навлязло злото в света.

Мистично веещото ветрило, обкръжено от змии, било използвано в празниците на Бакхус. В Мистериите на Изиак има влечуго, сплетено около дръжката на мистичната ваза. Офитий хранел змия в мистериозен кивот, от който те я взели, когато чествали Мистериите и ù позволили да се плъзне сред свещения хляб. Римляните пазели змии в Храмовете на Добрата Богиня и Ескулап. В Мистериите на Аполон е представено преследването на Латона от змията Питон. В Египетските Мистерии драконът Тайфон преследвал Изида.

Според Санхониатон, Тааут, тълкувателят на Небето за хората, придал нещо божествено на характера на дракона и змиите, в което го следвали Финикийците и Египтяните. Те разполагат с повече жизненост, повече духовна сила от всички други създания; или огнен характер, показан от бързината на движенията им, без да разполагат с крайниците на другите животни. Те приемат много форми и начини на поведение, и се хвърлят и изключителна бързина и сила. Когато достигнат до старост, те отхвърлят тази възраст и отново се подмладяват, увеличават размера и силата си, за определен период години.

Египетските свещеници хранели свещените змии в храма на Тебес. Самият Тааут в писанията си обсъждал тези мистерии по отношение на змията. Санхониатон твърди в друго произведение, че змията е безсмъртна и повторно е навлязла в него; което, според някои древни теософи, особено тези от Индия, било атрибут на Божеството. И той също така казва, че змията никога не умирала, освен ако не умре от насилствена смърт.

Финикийците наричали змията Агатодемон [добрият дух]; а Кнепх бил Змията-Бог на Египтяните.

Египтяните, казва Санхониатон, представяли змията с глава на ястреб, за сметка на бързия полет на тази птица: и главният йерофант, свещеният тълкувател, дал много мистериозни обяснения на този символ; казвайки, че такава змия била много божествено създание и че, отваряйки очите си, той осветил с лъчите им цялото първородено пространство: когато ги затваря, отново настъпва тъмнина. В действителност змията с глава на ястреб, дух на Светлината, или добър дух, била символът на Слънцето.

В йероглифните знаци змията била буквата Т или DJ. Тя се случва многократно на камъка Розета. Змията с рога била йероглифна за Бог.

Според Евзебий, Египтяните представяли света със синя окръжност, осеяна с пламъци, в които се простирала змия с глава на ястреб. Проклус казва, че те представлявали четирите четвърти на света от кръст, а душата на света или Кнепх, от змия, която я заобикаля във формата на окръжност.

Четем в Анаксогор, че Орфей е казал, че водата и съдът, който я произвеждал, били примитивните принципи на нещата и заедно те осигурявали съществуванието на оживеното същество, което било змията, с две глави, едната на лъв, а другата на бик, между които се намирала фигурата на Бог, чието име било Херкулес или Кронос: че от Херкулес дошло яйцето на света, което произвело небето и земята, като се разделило на две полусфери: и че Бог Пан, който произлязъл от това яйце, имал формата на змия.

Египетската Богиня Кен, представена изправена гола върху лъв, държала две змии в ръката си. Тя е същата като Астарта или Аштарот на Асирийците. Хера, боготворена във Великия Храм на Вавилон, държала в дясната си ръка змия за главата; а близо до Хея, също боготворена там, имало две големи сребърни змии.

В скулптура от Куюнджик, две змии, прикрепени към стълбове стоят близо до жертвеник, в които стоят двама евнуси. Над него е свещеният огън и фигура с брада води дива коза към жертвеника.

Змията от Храма на Епидавър била свещена за Ескулап, Бога на медицината и през 462 г. след изграждането на града, тя била преместена в Рим след една епидемия.

Финикийците изобразявали Бог Ному (Кнепх или Амун-Кнепх) като змия. В Египет емблемата на Хорхат - добрия дух била слънце, поддържано от две отровни змии, а над вратите и прозорците на храмовете било поставяно земно кълбо с крила като бог покровител. Антипатер от Сидон нарича Амун “прославената змия”, а Церастий често може да бъде открит в Тебаид.

Змия, обвиваща ствола на дърво, е изобразена върху древни монети от Тир и индийски медальони. Питонът, Богът – змия, се считал за оракул, а триножникът в Делфи представлявал триглава златна змия.

Портите на всички египетски храмове били украсени с йерограмата на змията и кръга. Последната е открита и в храмовете на Наки-Рустан в Персия; на триумфалната арка в Пекин, Китай, над вратите на великия храм на Чаунди Теева в Ява, върху стени в Атина и в храма на Минерва в Тегея. Мексикански йерограми се състоят от две пресичащи се велики Змии, описващи кръг с телата си, всяка с човешка глава в устата си.

Върху всички будистки кръстове в Ирландия са издялани изображения на змии. Венци от змии са върху колоните на древния индуски храм в Бунуах-Сангор.

Сред египтяните змията, изпъната по дължината си, била символ на божествена мъдрост, а захапала опашката си – на Вечността.

В ритуала на Зороастър змията е символ на Вселената. В Китай пръстен, образуван от две змии, е символ на свят, ръководен от силата и мъдростта на Създателя. Вакханките носели змии около ръцете и главите си.

Змията, обвита около яйце, е символ общ за индийци, египтяни и друиди. Той е свързан със създаването на Вселената. Змията с яйце в устата си е символ на Вселената, съдържаща в себе си зародиша на всички неща под Слънцето.

Свойството на змията да се измъква от старата си кожа и привидно да възвръща младостта си я превръща в емблема на вечността и безсмъртието. Сирийските жени все още я използват като магия срещу бедността, както и поклонниците на Митра и Саба-Зевс. Родените от земята Фохи, Цецропс и Еректеус били полу-змии, полухора. Змията била пазителката на Атинският Акропол. Накхустан, бронзовата змия на пустинята, била приета от евреите като символ с лечебна мощ. “Бъдете”, казва Христос, “мъдри като змии и безвредни като гълъби”.

Змията често била символ на зла воля и враждебност. Тя се появява в емблемите на Сива-Рудра, силата на разрушението и смъртта; тя е проклятието на Епитус, Идом, Аркеморус и Филоктет, тя гризе корените на дървото на живота в Едем и захапва петата на злочестата Евридика. За юдейските писатели тя е символ на злото, както и в индийската и персийска митологии. Когато морето се разпенва от планината Мандар, въртяща се по пръстените на космическата змия Вазуки, за да създаде Амрита или водата на безсмъртието, змията изплюва тайнствена отрова, която се разпространява и заразява Вселената и която Вишну обезврежда като я поглъща. Ахриман във формата на змия завладява царството на Ормузд, а бикът, емблемата на живота, бива наранен и умира. Следователно е било религиозен дълг на всеки последовател на Зороастър да унищожава влечугите и другите нечисти животни, особено змиите. Т.е., моралното и астрономическото значение на змията са свързани. За Зенд-Авеста става максима, че Ахриман, господарят на злото, е създал Великата Змия на Зимата, която е убила създанието на Ормузд.

Пръстенът–змия е добре известен символ на времето; за да изразят драматично как времето гони себе си, египетските жреци хранели пепелянки в подземни камери, както е при Зимното Слънцестоене с тлъстината на бикове, за плодородна година. Драконът на зимата преследва Амон, златния овен, към връх Касиус. Девата от зодиака  е захапана от змия за петата, която, заедно със Скорпиона, се изправя точно зад нея, а медът - емблемата на чистотата и спасението, се дава като противоотрова при ухапване от змия, така че пчелите на Аристей, символът на богатството на природата, са унищожавани от змията и възкресявани във вътрешностите на Пролетния Бик.

Накрая Богът–Слънце побеждава. Кришна смазва главата на змията Калия, Аполон унищожава Питона, а Херкулес – Лернейската хидра, чиято отрова е проникнала в стъпалото на Филоктет, на Мопсу, на Хирон или на Стрелеца. Детето Херкулес унищожава вредните змии, мразени от боговете и като Св. Георги Английски и Архангел Михаил воюва с хидрите и драконите.

Лунните и слънчевите затъмнения били приписвани на нападения на демони във формата на дракони, според вярванията в Ориента; те се опитвали да изгонят нашествениците чрез викове и заплахи. Това била истинската Левиатан или древната навита змия, прикована от силата на Йехова и окачена като блестящ трофей на небето; също и силата на Мрака, която се предполагало че преследва Луната и Слънцето. Когато накрая ги достигне, тя ще ги обвие с пръстените си и ще угаси Светлината им. В последната индийска Аватара, както и в Едем, една змия, бълваща пламъци, се очаква да разруши света. Змията доминира в края на годината, когато пази приближаването на златното руно на Арес и трите ябълки или сезони на Хесперидите; като представлява значително препятствие за възхода на Бога – Слънце. Великият унищожител на змиите понякога се жени за тях; Херкулес със северния дракон става баща на трите наследници на Сцинтия; Слънцето понякога се издига победоносно от битката с Мрака, а друг път потъва в прегръдките му. Северното съзвездие Дракон, чийто силует се извива като река през зимната мечка, е астрономическият пояс на Вселената, както змията обвива земното яйце в египетските йероглифи.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
четвъртък, октомври 29, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org