header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Законът е ред, а добрият закон е добър ред.“ — Аристотел

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН Печат Е-мейл

Научихте как Тайфон, брат му, го е убил. Тялото му било нарязано на парчета, но всичките били събрани от Изида, освен органите на размножаването му, които били хвърлени в и погълнати от водите на реката, която всяка година оплодявала Египет. Другите части били погребани от Изида и върху тях тя издигнала гробница. След това тя останала неомъжена, като дарявала хората с благословии. Излекувала болните, връщала зрението на слепите, възвръщала движенията на парализиралите се и дори възкресявала мъртвите. От нея Хорус или Аполон научил пророкуването и науката на медицината.

По този начин Египтяните представяли благодетелното действие на двете небесни тела, които от лоното на елементите произвели всички животни и хора и всички тела, които се раждат, растат и умират във вечната окръжност на зараждането и разрушението, описани по-долу тук.

Когато Небесният Бик открил новата година в Пролетното Равноденствие, Озирис, обединен с Луната, ù предал семената на плодородието, които тя разпръснала във въздуха и оттам породила принципите на зараждането, вдъхнали живот на универсалната растителност. Апис, представляван от бика, бил живият и разумен образ на Слънцето или Озирис, когато в съюз с Изида или Луната в Пролетното Равноденствие, съдействайки си с нея при подтикването на всичко живо към зараждане. Този съюз на Слънцето с Луната при Пролетното Равноденствие, в съзвездието Телец, Изисквал от бика Апис да има на рамото си белег, който да прилича на лунен сърп. И плодовитото влияние на тези две небесни тела било изразявано от образи, които сега биха били счетени за груби и неприлични, но които тогава не били разбирани погрешно.

Всичко добро в Природата идва от Озирис - редът, хармонията и благоприятната температура на сезоните и небесните периоди. От Тайфон идват бурните страсти и неправилните импулси, които събуждат бруталната и материалната част на човека: страданията на тялото и насилствените удари, които увреждат здравето и разстройват системата; бурното време, объркването на сезоните и затъмненията. Озирис и Тайфон били Ормузд и Ахриман на Персийците; принципите на доброто и злото, на Светлината и  Мрака, дори във война в администрирането на Вселената.

Озирис бил образът на генеративната сила. Тя била изразена от неговите символични статуи и от знака, в който той навлизал при Пролетното Равноденствие. Той специално разпределял свързания с влажността принцип на природата, генеративния елемент на всички неща; и Нил и цялата влага били считани за еманации от него, без които нямало да има растителност.

Това, че Озирис и Изида били Слънцето и Луната, се доказва от много древни писатели; от Диоген Лаертий, Плутарх, Лучий, Суидас, Макробий, Мартианус Капела и други. Силата му била символизирана от Око над Скиптър. Слънцето било наричано от Гърците Окото на Юпитер и Окото на Света; а неговото Око е всевиждащо в Ложите ни. Оракулът на Кларос го наричал Кралят на Звездите и на Вечния Огън, който поражда годината и сезоните, разпределя дъждовете и ветровете и довежда деня и нощта. И Озирис бил призован като Бога, който живее в Слънцето и е обгърнат от лъчите му, невидимата и вечна сила, която модифицира земния свят посредством Слънцето.

Озирис бил същият Бог, познат като Бакхус, Дионисий Серапис. Серапис е авторът на редовността и хармонията на света. Бакхус, съвместно със Церера (идентифицирана от Херодот с Изида) председателства над разпределението на всички наши благословии; и от двамата се излъчва всичко красиво и добро в Природата. Единият предоставя ембриона и принципа на всяко добро нещо; другият го получава и запазва като депозит; а последният е функцията на Луната в теологията на Персийците. Във всяка теология, Персийската и Египетската, Луната действа директно върху земята; но тя е оплодена в едната от Небесния Бик, а в другата - от Озирис, с когото е обединена в Пролетното Равноденствие, в знака Телец, мястото на екзалтацията й или най-голямото влияние върху земята. Силата на Озирис, казва Плутарх, се упражнява чрез Луната. Тя е пасивната причина по отношение на него и активната причина по отношение на земята, на която тя предава получените от него ембриони на плодородието.

В Египет най-ранното движение във водите на Нил започнало да се появява в Пролетното Равноденствие, когато Новолунието настъпвало при влизането на Слънцето в съзвездието Телец; и по този начин Нил получавал плодородната си сила от комбинираното действие на Слънцето в Равноденствието и новата Луна, които се срещат в Телеца. Озирис бил често объркван с Нил, а Изида - със земята; а се считало, че Озирис действа на земята и предава на нея еманациите си посредством Луната и Нил; оттук идва и фабулата, че размножителните му органи били хвърлени в тази река. Тайфон, от друга страна, бил принципът на безплодието и пустотата; и от изопачаването му на Озирис идва тази суша, която кара Нил да се оттегли в коритото си и да се свие през есента.

Навсякъде другаде, освен в Египет, Озирис бил символът на освежаващите дъждове, които се спускат, за да оплодят земята; а Тайфон - на изгарящите ветрове на есента; бурните дъждове, които изтръгват цветята с корените им, растенията и листата; късите, студени дни; и всичко вредно в природата и това, което произвежда корупция и води до разруха.

Накратко, Тифон е принципът на корупцията, на  Мрака, на по-долния свят, от който идват земетресенията, непокорните размирици на въздуха, изгарящата жега, светкавиците и огнените метеори, чумата и епидемиите. Такъв е бил и Ахриман за Персийците; и този бунт срещу Принципа на Доброто и Светлината, е представяно във всяка космогония, под много най-разнообразни форми. Озирис, обратно на това, с посредничеството на Изида изпълва материалния свят със щастие, чистота и ред, с които се поддържа хармонията на Природата. Казват, че е починал в Есенното Равноденствие, когато Телецът или Плеядите изгряват вечер и че той отново е възкръснал за живот през пролетта, когато растителността е била вдъхновена от нова дейност.

Разбира се, двата знака на Телеца и Скорпиона най-силно ще фигурират в митологичната история на Озирис, защото те маркират двете равноденствия 2500 години преди нашата ера; и следващите до тях други съзвездия, близо до съзвездията, които фиксирали пределите на продължителността на оплодяващото действие на Слънцето; и трябва също така да се отбележи, че Венера, Богинята на зараждането, има свой дом в Телеца, както Луната има там своето място на екзалтация.

Когато Слънцето било в Скорпиона, Озирис загубил живота си и тази плодородност, която под формата на Бика, той бил предал на Земята, посредством Луната. Тифон, ръцете и краката му, противно покрити със змии и чието жителство в Египетската планисфера било под знака на Скорпиона, го затворил в сандък и го хвърлил в Нил, под 17-та степен на Скорпиона. Под този знак той загубил живота и мъжеството си; и ги възстановил през Пролетта, когато имал връзка с Луната. Когато влязъл в Скорпиона, Светлината му намаляла, Нощта отново поела суверенната си власт, Нил се свил в рамките на бреговете си и земята загубила свежестта си, а дърветата - листата си. Следователно на Митраските паметници Скорпионът хапе тестикулите на Бика на Равноденствието, на което седи Митрас, Слънцето на Пролетта и Бог на Зараждането; и че на същите паметници виждаме две дървета, едното покрито с млади листа, а в основата му - малък бик и светещ фенер; а другото - отрупано с плодове, а в основата му – Скорпион и фенерът е обърнат и загасен.

Ормузд или Озирис, благотворният Принцип, който дава на света светлина, бил персонифициран от Слънцето, очевидният източник на светлина.  Мракът, персонифициран като Тифон или Ахриман, бил природният му враг. Мъдреците на Египет описвали необходимото и вечно съперничество или противопоставяне на тези принципи, винаги преследващи се един друг и единият детрониращ другия във всяко едно годишно завъртане и в конкретен период единият - през пролетта в Бика, а другият - през есента под Скорпиона, от легендарната история на Озирис и Тифон, подробно описани ни от Диодор и Синеций; в тази история също така били персонифицирани Звездите и съзвездията Орион, Капела, Близнаци, Вълкът, Сириус и Херкулес, чиито изгреви и залези отбелязвали настъпването на едното или другото Равноденствие.

Плутарх ни дава разположенията в Небето на Слънцето и Луната, в момента, в който Озирис бил убит от Тифон. Слънцето, казва той, било в знака на Скорпиона, когато след това навлязло в Есенното Равноденствие. Луната била пълна, добавя той; и впоследствие, когато изгряло при залез, то заело Телеца, който, противоположно на Скорпиона изгрявал, когато той и Слънцето заедно потъвали, така че след това го намерили само в знака Телец, където преди шест месеца тя била в съюз или в близост с Озирис, Слънцето, като получила от него онези ембриони на универсално оплодяване, които ù предало то. Това бил знакът, през който Озирис пръв се изкачил в империята си от светлина и добрина. Той се издигнал със Слънцето в деня на Пролетното Равноденствие; останал шест месеца в сияйното полукълбо, като винаги предшествал Слънцето и над хоризонта по време на деня; докато през Есента, Слънцето, като пристигало в Скорпиона, Телецът бил в пълна противоположност на него, изгрявал, когато то залязвало и приключил пълния си ход над хоризонта по време на нощта; преобладавайки, изгрявайки вечер, над началото на дългите нощи. Оттук в тъжните церемонии, почитащи смъртта на Озирис, златен бик бил носен в процесия, покрит с черен креп, образът на  Мрака, в която влизал познатият знак на Озирис и който трябвало да се разпростре над Северните региони, докато Слънцето, удължавайки нощите, трябвало да отсъства под суверенната власт на Тифон, Принципът на Злото и Мрака.

Отправяйки се от знака на Телеца, Изида, като Луната, тръгнала да търси Озирис през всички висши знаци, във всеки от които тя ставала пълна в последователните месеци от Есенното към Пролетното Равноденствие, без да го намери в нито едното от двете. Да я последваме в алегоричното ù бродене.

Озирис бил убит от Тифон, съперника му, с когото била в конспирация Кралицата на Етиопия, от която, казва Плутарх, били обозначени ветровете. Паранателоните на Скорпиона, знакът, заеман от Слънцето, когато бил убит Озирис, били змиите, влечуги, които доставили атрибутите на Злите духове и на Тифон и самият той бил под формата на змия в Египетската планисфера. И в разделението на Скорпиона също така се намира Касиопея, Кралицата на Етиопия, чийто залез води бурните ветрове.

Озирис се спуснал към сенките или към пъклените региони. Там той приел името Серапис, идентично с Плутон и приел характера му. Тогава той бил в близост със Серпентариус, идентичен с Ескулап, чиято форма той приел при преминаването си към по-долните знаци, където приема имената на Плутон и Адес.

Тогава Изида плакала за смъртта на Озирис и златният бик, покрит с креп, бил носен в процесия. Природата скърбяла за неизбежната загуба на лятната си слава и настъпването на империята на нощта, оттеглянето на водите, оплодени от Бика през Пролетта, прекратяването на ветровете, носещи дъждовете, за да може Нил да се напълни, скъсяването на дните и плячкосването на земята. Тогава Телецът, директно противопоставен на Слънцето, навлизал в конуса на сянката, която земята проектира, с която Луната напълно се затъмнява и с който, съставлявайки нощта, Бикът се издига и се спуска, като че ли покрит с воал, докато той остава над хоризонта ни.

Тялото на Озирис, затворено в сандък или ковчег, било хвърлено в Нил. Пан и Сатирите, близо до Шемис, първи открили смъртта му, съобщили я с виковете си и навсякъде сътворили скръб и тревога. Телецът с пълнолунието след това навлязъл в конуса на сянката и под него била Небесната Река, съвсем правилно наречена Нил, а отдолу, Персей, Богът на Шемис и Колар, водещ коза, самият той идентичен с Пан, чиято съпруга Айга символизирала козата.

Тогава Изида започнала да търси тялото. Тя първо срещнала няколко деца, които го били видели, получила от тях информация и в замяна им подарила дарбата на пророкуването. Второто Пълнолуние настъпило по време на Близнаците, които преобладавали над оракулите на Дидимус и един от които бил Аполон, Богът на Пророкуването.

Тя научила, че Озирис по погрешка имал връзка със сестра ù Нефте, която тя открила по короната листа от жълта еньовка, която той оставил след себе си. От тази връзка било родено дете, което Изида, подпомогната от кучетата си, потърсила, намерила, отгледала и прикрепила към себе си под името Анубис, верният ù пазител. Третото пълнолуние настъпва по време на Рака, домът на Луната. Паранателоните на този знак са короната на Ариадна или Прозерпина, направени от листа на жълта еньовка, Процион и Голямото куче, една звезда от които била наречена Звездата на Изида, докато самият Сириус бил почитан в Египет под наименованието Анубис.

Луната се възстановила в Библос и седнала близо до един фонтан, където била намерена от придворните жени на един крал. Била предумана да посети двора му и станала дойка на сина му. Четвъртото Пълнолуние настъпило в Лъва, дома на Слънцето или на Адонис, Крал на Библос. Паранателоните на този знак са течащата вода на Водолея и Цефей, Крал на Етиопия, наречен Регулус, или просто Кралят. Задължения него се извишавали Касиопея, съпругата му, Кралица на Етиопия, Андромеда, дъщеря му и Персей, зет му, като всички паранателони са отчасти в този знак и отчасти в Девата.

Изида кърмела детето не от гърдите си, а с крайчеца на пръста си нощем. Тя изгорила всички смъртни части на тялото му, и след това, приемайки формата на лястовица, отлетяла до голямата колона на двореца, направена от вечнозелено дърво, което израснало около ковчега съдържащ тялото на Озирис и в което той все още бил затворен. Петото Пълнолуние настъпва в Девата, истинският образ на Луната и която Ератостен нарича с това име. То изобразява жена, кърмеща бебе, сина на Изида, роден близо до Зимното Слънцестоене. Този знак има за паранателони мачтата на Небесния Кораб и рибата с опашка на лястовица или лястовица над нея и част от Персей, зет на Краля на Етиопия.

Изида, след като се възстановила от свещения ковчег, отплувала от Библос в кораб с най-големия син на Краля към Бутос, където бил Анубис, който се грижел за сина ù Хорус; и на сутринта пресушила една река, от което се надигнал силен вятър. Когато стигнала до сушата, тя скрила ковчега в една гора. Тифон, който бил на лов за див глиган на лунна светлина, го открил, разпознал тялото на съперника си и го нарязал на четиринадесет парчета, броят на дните между Пълнолунието и Новолунието, и във всеки един от които дни Луната изгубва частица от Светлината, която в началото изпълвала целият ù диск. Шестото пълнолуние настъпва във Везни, над подразделенията, които я разделят от Девата на Небесният кораб, Персей, Синът на Краля на Етиопия и Бутес, за който се казва, че се е грижел за Хорус. Реката на Орион, която се спуска сутрин, е също паранателон на Везни, както са Голямата Мечка или Дивият глиган от Еримантус и Драконът на Северния полюс или чествания Питон, от който са заимствани атрибутите на Тифон. Всички те заобикалят Пълнолунието на Везните, последният от Върховните знаци и този, който предшествува Новолунието на Пролетта, които скоро ще се възпроизведат в Телеца и трябва да има още едно в близост до Слънцето.

Изида събира разпръснатите фрагменти от тялото на Озирис, погребва ги и осветява фалоса, носен във великолепие в Памилия или празненствата на Пролетното Равноденствие, в което време се чества събирането на Озирис и Луната. Тогава Озирис се бил върнал от сенките, за да помогне на Хорус, сина си и на Изида, съпругата си, срещу силите на Тифон. По този начин той повторно се появил, казват някои, под формата на вълк, а според други - под формата на кон. Луната, четиринадесет дни след като е пълна във Везни, пристига в Телеца и се обединява със Слънцето, чиито огньове тя след това продължава да натрупва в продължение на четиринадесет дни върху диска си от Новолунието до Пълнолунието. След това тя обединява в себе си всички месеци в тази висша част на света, където винаги царува Светлината, с хармонията и реда и заимства от него силата, която трябва да разруши ембрионите на злото, които Тифон е имал през зимата, посети навсякъде в природата. Това преминаване на Слънцето в Телеца, чиито атрибути то поема при връщането си от по-долното полукълбо или сенките, се маркира от изгряването вечер на Вълка и на Кентавъра, и от хелиакалния залез на Орион, наречен Звездата на Хорус и който оттук нататък е в близост до Слънцето на Пролетта, в триумфа му над  Мрака на Тифон.

Изида, по време на отсъствието на Озирис и след като била скрила ковчега на мястото, на което го намерил Тифон, се присъединила към зловредния му враг; възмутен от това, Хорус, синът ù, я лишил от старинната ù диадема, когато тя отново се присъединила към Озирис, тъкмо като той се готвел да нападне Тифон: но Меркурий й дал на негово място шлем под формата на глава на бик. Тогава Хорус, като могъщ воин, такъв, какъвто бил описван Орион, се бил с и победил Тифон; който, във формата на Змията или Дракона на Полюса, бил нападнал баща си. Така, в Овидий, Аполон разрушава същия Питон, когато Йо, омаяна от Юпитер, е превърната в крава и поставена в знака на Небесния Бик, където тя става Изида Годината на Равноденствието приключва в момента, в който Слънцето и Луната, в Пролетното Равноденствие, са обединени с Орион, Звездата на Хорус, поставен в Небесата под Телеца. Новолунието отново се подмладява в Телеца и се показва като полумесец за пръв път в следващия знак, Близнаци, домът на Меркурий. Тогава Орион, в близост със Слънцето, с което изгрява, поваля съперника си Скорпион в сенките на нощта, като го принуждава да залязва винаги, когато той самият повторно се появява на източния хоризонт със Слънцето. Денят се удължава, а ембрионите на злото по степени се унищожават: и Хорус (от Aur, светлина) триумфално царува, символизирайки от приемствеността на характеристиките на Озирис вечното подновяване на младостта на Слънцето и съзидателната сила в Пролетното Равноденствие.              

Такива са съвпаденията на астрономическите явления с легендата за Озирис и Изида; достатъчна, за да покаже произхода на легендата, претрупана с цялата украса, естествена за поетическия и фигуративен гений на Ориента.

Не само в тази легенда, но и в легендите на всички древни нации влизат Бикът, Агнето, Лъвът и Скорпиона или Змията; и следи от боготворенето на Слънцето все още има във всички религии. Навсякъде, дори и в нашия Орден, продължават да се чествуват свързаните с Равноденствието и Слънцестоенето празници. Таваните ни все още се осветяват от по-големите и по-малките светила на Небесата и светлините ни в броя и подреждането им, са с астрономически референции. Във всички църкви и параклиси, както във всички езически храмове и пагоди, олтарът е на изток; а бръшлянът над източните прозорци на старите църкви е Хетера Хеликс на Бакхус. Дори кръстът е с астрономически произход; а Ложите ни са пълни със старинни символи.

Начетеният автор на Саваотски изследвания, Ландзеер, прокарва друга теория по отношение на легендата на Озирис, в която той кара съзвездието Бутес да играе водещата роля. Той наблюдава, че тъй като нито една от звездите не е била видима по едно и също време със Слънцето, действителното му място в Зодиака по което и да е време би могло единствено да се установи от Саваотски астрономи посредством техните наблюдения на звездите и на хелиакалните и ахроничните им изгреви и залези. Имало е много слънчеви фестивали (празници) сред Саваотите и част от тях са селскостопански; а съпътстващите знаци на тези фестивали или празници били изгревите и залезите на звездите на Земеделеца, Мечкаря или Ловеца, Бутес. Звездите му били сред Йерофантите, установените нощни признаци или знаци на мястото на Слънцето в еклиптика в различните сезони на годината и фестивалите били наричани, един - на името на Афанизъм или изчезване; друг - на името на Цетезис или търсене, и така нататък на Озирис или Адонис, т.е. на Бутес.

Връщанията на определени звезди, както са свързани с техните съпътстващи сезони на пролетта (или времето за засяване) и прибиране на реколтата изглеждали на древните хора, които още не били открили онази постепенна промяна, произлизаща в резултат от очевидното движение на звездите по дължина, наречено предхождането на равноденствията, като вечна и неизменна; и тези периодични връщания били за посветените, дори повече отколкото за обикновените, небесни оракули, които съобщавали приближаването на онези важни промени, от които трябва винаги да зависи просперитетът и дори самото съществувание на човека; и най-старите от Саваотски съзвездия изглежда са били астрономически Свещеник, Крал, Кралица, Земеделец и Воин; и те най-често се повтарят на Саваотски цилиндри, отколкото които и да било други съзвездия. Кралят бил Цефей или Цефей от Етиопия: Земеделецът, Озирис, Бакхус, Сабазевс, Ной или Бутес. За последния знак Египтяните били национално, традиционно и постоянно благодарни; защото те си представяли, че от Озирис са извлечени всички най-велики земни радости. Звездите на Земеделеца били сигнал за тези последователни земеделски трудове, от които зависело годишното производство на земята; и впоследствие ги считали и признавали в Египет и Етиопия за милите звезди на земната продуктивност; за които редовно се предлагали жертвоприношенията, молитвите и клетвите на благочестивите Саваотци.

Ландзеер казва, че звездите в Бутес, преброявайки ги до онези от 5-тата величина в това число, са двадесет и шест, които изглежда ахронично последователно изчезвали, довели до фабулата на срязването на Озирис на двадесет и шест парчета от Тайфон. Има повече звезди от тези в съзвездието; но древните почитатели на Озирис не могли да я наблюдават без телескопи, дори и в ясната атмосфера на Саваотските климати.

Плутарх казва, че Озирис бил срязан на четиринадесет парчета: Диодорус - на двадесет и шест; по отношение на което и за цялата легенда идеите на Ландзеер, които се различавали от общо разпространяваните, са както следва:

Тайфон, смята Ландзеер, бил океанът, който древните разказвали или вярвали, че заобикаля Земята и в който всички звезди на свой ред последователно потъват; [може би това е била персонифицираната Тъмнина, която древните хора наричали Тайфон. Той бил преследван от лунната светлина, разказва старата легенда, когато се срещнал с Озирис.]             

Древната Сава трябва да се е намирала близо до ширина 15о на север. Аксум е почти в 14о, а Западната Сава или Меро е на север от нея. Преди четиридесет и осем века, Алдебаран, водещата звезда на годината, била достигнала в Пролетното Равноденствие на дневна светлина сутрин издигане до почти 14 градуса, достатъчни за него да престанат да бъдат невидими за период между 24 и 30 дни годишно поради близостта си със Слънцето, т.е. да се появи от Слънчевите лъчи, така че да е видима. Древните хора допускали дванадесет дни за звезда от първа величина да се появи от слънчевите лъчи; и колкото по на юг отиваме, толкова по-малко здрач има.

В същия период, Цинозура не била полярната звезда, а Алфа Дракон; и звездите изгрявали и залязвали с много различни степени на наклоненост от тези на настоящите им изгреви и залези. Като наредил да му конструират глобус с навити на кълбо полюси, способни на пригаждане по отношение на колоритите, г-н Ландзеер се уверил, че в онзи отдалечен период на ширина 15о север, 26 звезди в Бутес или 27, в това число Арктур, не залезли ахронично в последователност; но няколко от тях залезли едновременно по двойки и шест едновременно по три; така че всичко на всичко имало четиринадесет отделни залеза или изчезвания, отговарящи на четиринадесетте парчета, на които бил нарязан Озирис, според Плутарх, Капа, Йота и Тета, във вдигнатата западна ръка, които изчезнали заедно и най-последни от всички. Те наистина граничели с хоризонта; но били невидими в тази ниска ширина в продължение на трите или четирите споменати в някои версии дни; докато напредвало Цетезис или търсенето и жените на Финикия и Йерусалим седели, оплаквайки Чудото, Тамуз, след което те незабавно повторно се появили под и на изток от Дракон.

И на самата сутрин след ахроничното потегляне на последната звезда на Земеделеца, Алдебаран се издигнал хелиакално и станал видим на Изток сутринта преди настъпването на деня.

И точно в този момент на хелиакалното изгряване на Арктур, изгряла също така Спика Виргинис. Едната е близо до средата на Земеделеца, а другата е близо до тази на Девата; и Арктур може да е била част от Озирис, която Изида не възстановила с другите части на тялото му.

В Дедан и Сава ставало дума за тридесет и шест дни от началото на афанизъм, т.е. изчезванията на тези звезди към хелиакалния изгрев на Алдебаран. По време на тези дни или четиридесет на Медина, или още няколко във Вавилон и Библос, звездите на Земеделеца последователно потъвали извън зрението ни по време на crepusculum или краткотрайния сутрешен суМрак на онези южни климати. Те изчезват по време на зърванията на зората, специалният сезон на старинното звездно наблюдение.

По този начин четиридесетте дни траур за Озирис се измервали от периода на тръгване на Звездите му. Когато последната от тях се скривала от зрението ни, настъпвал пролетният сезон; и Слънцето изгрявало с прекрасния Алдебаран, лидерът на Телеца на небесните светила; и целият Изток ликувал и празнувал.

С изключение на звездите  χ, ι  и δ, Бутес не започвал повторно да се появява в Източната четвърт на Небето до след изтичането на около четири месеца. Тогава звездите на Телеца клонели към Запада, а Девата се издигала хелиакално. В тази ширина също така, залязвали Звездите на Голямата Мечка [наричани в древността Кивотът на Озирис]; и Бенетнаш, последната от тях, се връщала на Източния хоризонт с тези начело на Лъва, малко преди Лятното Слънцестоене. След около месец следвали Звездите на Земеделеца; главните от тях - Рас, Мирах и Арктур, които били почти едновременни в хелиалкалния си изгрев.

По този начин Звездите на Бутес изгрявали на Изток незабавно след Виндемиатрикс и като че ли под жизнерадостното влияние на лъчите му; настъпвала годишната му кариера на просперитет; той пирувал по ориенталски в продължение на четвърт година и постигал височината на меридиана си с Девата; и тогава, когато изгрявали Звездите на Водната Урна (Water-Urn) и Водолеят започвал да излива годишния си порой, той клонял на Запад, предшестван от Кивота на Озирис. На Изток, той бил знакът на това щастие, в което ликувала Природата, великата Богиня на пасивното производство. Сега, на Запад, когато той клони към Северозападния хоризонт, размножителната му мощ постепенно се намалява; Слънчевата година остарява; и както Звездите му се спускат под Западната вълна, Озирис умира и светът е в траур.

Древните астрономи виждали всички велики Символи на Масонството в Звездите. Сириус все още блести в Ложите ни, като Пламтящата звезда (l’Etoile Flamboyante). Слънцето все още се символизира от точката в рамките на окръжността; и с Луната и Меркурий или Анубис, в трите Големи Светлини на Ложата. Не само на тях, но на фигурите и числата, изложени от Звездите, били приписвани особени и божествени сили. Благоговението, с което се отнасяли към числата, води източника си оттам. Трите Краля в Орион са в права линия и равностоящи един от друг, като двете крайни Звезди са на 3о разстояние, а всяка една от трите е на разстояние от най-близката до нея от 1о 30'. И както числото три е особено за Чираците, така правата линия е първият принцип на Геометрията, като има дължина, но няма ширина, а не е нищо друго, освен удължение на точка и емблема на Единството; и по този начин на Доброто, както е разделената или прекъснатата линия на Двойствеността или на Злото. Близо до тези Звезди се намират Хиядите, пет на брой, подходящи за Калфата; а близо до тях били Плеядите, с числото на майстора, седем; и така тези три свещени числа, осветени в Масонството, както са били във философията на Питагор, винаги се появяват заедно на небето, когато Бикът, емблемата на плодородието и производителността свети между Звездите и Алдебаран води Стопаните на Небесата (Tsbauth).

Алгениб в Персей и Алмаах и Алгол в Андромеда сформират правоъгълен триъгълник, илюстрират 47-мия проблем и показват на небето квадрата на Великия Майстор. Денебола в Лъва, Арктур в Бутес и Спика в Девата сформират равностранен триъгълник, универсалната емблема на Съвършенството, и Божеството с Триединството му на Безкрайните атрибути, Мъдростта, Силата и Хармонията; и че другите, размножителните, запазващите и разрушаващите Сили. Тримата Крале сформират с Ригел в Орион, два триъгълника, включени в един: и Капела и Менкалина в съзвездие Колар, с Белатрикс и Бетелгьо в Орион, образуват два равнобедрени триъгълника с b Tauri, които са равностоящи от всяка двойка; докато първите четири съставляват правоъгълна паралелограма - правоъгълният квадрат, толкова често споменаван в нашите Степени.

Юлиус Фирмикус, в описанието си на Мистериите, казва, “Но в онези погребения и вопли, които ежегодно се провеждат в чест на Озирис, защитниците им претендират физическа причина. Те наричат семената на плодовете, Озирис; земята, Изида; естествената топлина, Тайфон: и защото плодовете узряват от естествената топлина и се събират за живота на човека и се разделят от брака си със земята и отново се посяват, когато наближи Зимата, затова те трябва да са смъртта на Озирис: но когато плодовете от жизнерадостните грижи на земята започнат отново да се зараждат поради ново размножаване, това е откриването на Озирис.”

Не съществува съмнение, че растителността изгнива и че листата падат, като това са емблемите на унищожаването и доказателствата за действието на тази Сила, която променя Живота в Смъртта, за да може отново да доведе до живот от Смъртта, били считани като знаци, че Смъртта настъпва в цялата Природа; както разцъфтяването на листата, на пъпките и цветята през пролетта са признак на възстановяването на живота: но те били всички второстепенни и се отнасяли към Слънцето като към първопричина. Траурът бил именно за фигуративната му смърт, а не тяхната; и много от звездите били свързвани с тази смърт, както с връщането му към живота.

Вече споменахме отношението, което дванадесетте знака на Зодиака имат към легендата за Степента на Майстора. Някои други съвпадения може да проявяват значителен интерес, за да бъдат също така упоменати в настоящото.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
май 2020 юни 2020
понеделник, май 25, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 18 1 2 3
Седмица 19 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 20 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 21 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 22 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org