header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Това ще остане в историята. Сигурен съм, защото аз самият ще го впиша.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
25. РИЦАР НА БРОНЗОВИЯ ДРАКОН Печат Е-мейл

Първо Телецът, а след това Овенът (наречен от Персийците Агнето) били считани като обновителя на Природата посредством съюза му със Слънцето. Всеки един на свой ред бил емблема на Слънцето, което преодолява зимната тъмнина и поправя безредиците на Природата, които всяка година били регенерирани под тези Знаци, след като Скорпионът и Змията на Есента му донасяли голота, гибел и Мрак. Митрас бил представян седнал на Бик; и това животно било образът на Озирис: докато гръцкият Бакхус, съоръжен с рогата му, поставени отпред, бил представян с опашка и крака.

Съзвездията също станали забележителни за земеделците, които по издиганията и спусканията им, сутрин или вечер, посочвали настъпването на този период от подновено плодородие и нов живот. Капела или детето Амалтея, чиито рог е наричан Рогът на Изобилието и чието място е над точката на Равноденствието или Телеца; и Плеядите, които дълго време посочвали Сезоните и породили множество поетични фабули, били най-наблюдавани и най-честввуани в древността.

Оригиналната римска година започвала в Пролетното Равноденствие. Юли преди това се наричал Квинтилис, петият месец, а август Секстилис, шестият, като септември е все още седмият, октомври - осмият и така нататък. Персийците започвали годината си по същото време и чествували големия си празник Невруз, когато Слънцето навлизало в Овена и се издигало съзвездието Персей – същият Персей, който пръв донесъл на земята небесния огън, осветен в храмовете им: и всички церемонии, празнувани тогава, напомняли на хората за подновяването на Природата и триумфът на Ормузд, Богът – Светлина, над силите на Мрака и Ахриман, техният Господар.

Законодателят на Евреите фиксирал началото на годината им в месеца Нисан в Пролетното Равноденствие, в който сезон Израелтяните напуснали Египет и били освободени от дългото им крепостничество; във възпоминание на което е Изход (Exodus – Изход, раздел от Стария завет ), те ядат Пасхалното агне в това Равноденствие. И когато Бакхус и армията му дълго марширували в горящите пустини, те били отведени от Агне или Овен в красиви ливади и до Извори, които поливали Храма на Юпитер Амон. Защото, за арабите и Етиопците, чието велико божество било Бакхус, нищо не било толкова съвършен тип Елизиум, колкото страна, изобилстваща от извори и поточета.

Орион, на същия меридиан като Звездите на Телеца, умира от жилото на Небесния Скорпион, който се издига, когато той се спуска; както умира Бикът на Митрас през есента: и в звездите, които отговарят на Есенното Равноденствие, ние намираме онези неприязнени духове, които винаги се борят срещу Принципа на доброто и които вземат от Слънцето и Небето плодотворната мощ, която пренасят на земята.

С Пролетното Равноденствие, скъпо за моряка и за земеделеца, дошли звездите, които, със Слънцето, откриват мореплаването и ръководят бурните Морета. Тогава Близнаците се нахвърлят в слънчевите огньове или изчезват при залеза му, спускайки се със Слънцето в лоното на водите. И тези покровителски Божества на мореплавателите, Диоскури или главните Кабири от Самотраки, отплували с Язон, за да станат притежатели на златното руно на овена, чието издигане сутрин съобщавало навлизането на Слънцето в Телеца, когато носителят на Змията Язон се надигнал вечерта и по отношение на Диоскури бил сметнат за техен брат. А Орион, син на Нептун и най-могъщият контрольор на измъчвания от бурите океан, съобщавайки понякога спокойствие, а понякога - бури, се надигнал след Телеца, ликувайки в началото на новата година.

Лятното Слънцестоене не било по-маловажна точка в хода на Слънцето от Пролетното Равноденствие, особено за Египтяните, за които то не само маркирало края и срока на увеличаващата се продължителност на дните и на доминирането на Светлината, но и максимумът на издигането на Слънцето; но така също и годишното повторението на това явление, особено за Египет, прииждането на Нил, която, винаги придружаваща Слънцето в хода му, изглеждало да се вдига и пада, когато дните ставали по-дълги и по-къси, бидейки най-ниско в Зимното Слънцестоене и най-високо при Лятното. По този начин Слънцето изглеждало, че регулира прииждането му; и по времето на пристигането му на точката на Слънцестоенето, бидейки тази на първото прииждане на Нил, било избрано от Египтяните като начало на годината, която те нарекли Годината на Бога и на Сотиевия период или периода на Сотис, Кучето-Звезда, която, издигайки се сутрин, фиксирала тази епоха, толкова важна за народа на Египет. Тази година била също така наречена Хелиас, т.е. Слънчевата година и Каникуларната година; и тя се състояла от триста шестдесет и пет дни, без прибавка; така че на края на четири години или на четири пъти по триста шестдесет и пет дни, което прави 1460 дни, се налагало да се добави по един ден, за да станат четири пълни завъртания на Слънцето. За да коригират това, някои нации направили четвъртата година да се състои от 366 дни, както правим и ние сега: но Египтяните предпочели да не добавят нищо към годината от 365 дни, която на края на 120 години, или 30 пъти по 4 години, била по-кратка с 30 дни или с един месец; т.е. тя изисквала един месец повече, за да изпълни 120 завъртания на Слънцето, въпреки че толкова много били преброени, т.е. толкова много години. Разбира се, началото на 121-вата година не отговаряло на Лятното Слънцестоене, но го предшествало с един месец; така че, когато Слънцето пристигало в точката на Слънцестоенето, откъдето то първо се отправяло и където трябвало да се върне, за да направи в действителност 120 години или 120 пълни завъртания, щеше да е свършил първият месец от 121-та година.

По този начин, ако началото на годината се връщало с 30 дни на всеки 120 години, това начало на годината, като продължавало да се оттегля, на края на 12 пъти по 120 години или 1460 години, щяло да се върне в точката на Слънцестоенето или първичната точка на тръгването на периода. Слънцето след това ще е направило 1459 завъртания, въпреки че са били преброени 1460; за да се коригира това, трябвало да се добави още една година. Така че Слънцето нямало да е направило своите 1460 завъртания до края на 1461 години от 365 дни всяка, като всяко завъртане в действителност не е точно 365 дни, а 365¼.

Този период от 1461 години, всяка една от които от 365 дни, връщайки началото на Слънчевата година към точката на Слънцестоенето, при издигането на Сириус след 1460 Слънчеви завъртания, бил наречен в Египет Сотиак период, точката на тръгването на което било Лятното Слънцестоене, за пръв път заета от Лъва и след това от Рака, под който знак е Сириус, който откривал периода. Именно, казва Порфирий, на това Новолуние на Слънцестоенето, придружено от Сет или Кучето–Звезда, било фиксирано началото на годината и това на зараждането на всички неща, или, както е станало, родилният час на света.

Не само Сириус определил периода на прииждането на Нил. Водолеят, урната му и потокът, който се изливал от него в противопоставяне на знака на Лятното Слънцестоене, тогава заето от Слънцето, откривал вечер марша на Нощта и получил пълната Луна в чашата си. Над него и с него се издигали краката на Пегас, се блъснало там, където водите текат напред и от които пият Музите. Предполагало се, че Лъвът и Кучето причинявали наводнението и така били боготворени и те. Докато Слънцето преминавало през Лъва, водите удвоили дълбочината си; и свещените фонтани изливали потоците си през главите на лъвовете. Хидра, издигайки се между Сириус и Лео (Лъва), се простирала между три знака. Главата ù се надигала с Рака, а опашката ù  - с краката на Девата и началото на Везните; и наводнението продължавало, докато Слънцето преминавало през цялото му протежение.

Последователното състезание на Светлината и Мрака за притежаване на лунния диск, като всяка една от тях на свой ред била победител и победен, точно приличало на това, което минавало по земята от действието на Слънцето и пътуванията му от едно Слънцестоене до друго. Лунното завъртане представлявало същите периоди на светлина и тъмнина като годината, и било обект на същите религиозни фикции. Над Луната, казва Плиний, всичко е чисто и изпълнено с вечна светлина. Там свършва конуса на сянката, която проектира земята и произвежда нощта; там приключва пребиваването на нощта и Мрака; до нея се простира въздухът; но там ние влизаме в чистата субстанция.

Египтяните приписали на Луната демиургичната или съзидателна сила на Озирис, който се обединявал с нея в пролетта, когато Слънцето ù съобщило принципите на зараждането, които тя след това разпространила във въздуха и всичките елементи. Персийците считали, че Луната е оплодена от Небесния Бик, първият от знаците на пролетта. Във всички векове се е предполагало, че Луната е имала голямо влияние върху растителността и раждането и растежа на животните; а вярата се поддържа така широко сега, както и винаги и това влияние се считало за мистериозно и необяснимо. Не само астролозите, но и натуралистите подобно на Плиний, философи като Плутарх и Цицерон, теолози като Египетските свещеници и метафизици като Проклус, твърдо вярвали в тези лунни влияния.

“Египтяните,” казва Диодорус Сицилук, “признавали два велики бога, Слънцето и Луната, или Озирис и Изида, които управляват света и регламентират администрирането му от разпределянето на сезоните... Такъв е характерът на тези две божества, че те правят впечатление на активна и плодовита сила, от която се влияе зараждането на съществата; Слънцето - от горещината и от този духовен принцип, който образува и сформира дъхът на ветровете; Луната - от влажност и сухота; а двете - от силите на въздуха, които те общо споделят. Всичко се ражда, расте и процъфтява от това благотворно влияние. Поради което това цяло огромно тяло, в което живее природата, се поддържа от комбинираното действие на Слънцето и Луната и петте им качества – духовният, огненият, сухият, влажният и въздушният принципи.”

Така петте примитивни сили, елементи или елементарни качества, се обединяват от Слънцето и Луната в Индийската теология – въздухът, духът, огънят, водата и земята: и същите пет елемента се признават от Китайците. Финикийците, подобно на Египтяните, считали Слънцето и Луната за единствените причини на зараждането и разрушението, описани по-долу в настоящото.

Луната, подобно на Слънцето, непрекъснато променяла пътеката, по която пресичала Небето, като винаги се движела напред – назад, между горните и долните предели на Зодиака; и различните ù места, фази и аспекти там, d взаимоотношенията ù със Слънцето и съзвездията са били плодотворен източник на митологични измислици.

Всички планети са имали това, което астрологията нарича техни домове, в Зодиака. Домът на Слънцето бил в Лъва, а този на Луната в Рака. Всяка друга планета имала по два знака: Меркурий имал Близнаци и Дева; Венера - Телец и Везни; Марс - Овен и Скорпион; Юпитер - Риби и Стрелец; а Сатурн - Водолей и Козирог. От това разпределение на знаците също така произлизат много митологични емблеми и легенди; както и много са дошли от местата на екзалтация на планетите. Диана от Ефес, Луната, носела образа на рак на пазвата си, защото в този знак се намирал домът на Луната; а лъвовете носели трона на Хорус, Египетският Аполон, персонифицираното Слънце, по подобна причина: където Египтяните осветили подобния на телец скарабей на Луната, защото мястото ù на екзалтация се намирало в Телеца; и по същата причина се казва, че Меркурий е подарил на Изида шлем под формата на глава на бик.

По-нататъшното разпределение на Зодиака било, като всеки знак се разделял на три части от по 10о всяка, наречени декани, или в целия Зодиак 36 части, сред които седемте планети били определени наново, като всяка планета имала равностоен брой Декани, с изключение на първата, която откривайки и закривайки пет пъти повторената серия планети, задължително имала един Декан повече от другите. Това разделение не било изобретено, докато Овенът не открил Пролетното Равноденствие; и съответно Марс, който има свой дом в Овена, открива серията на деканите и я закрива; планетите, следвайки се една друга, пет пъти в последователност в следния ред: Марс, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната, Сатурн, Юпитер, Марс и прочие; така че на всеки знак са определени по три планети, като всяка една от тях заема 10 градуса. На всеки Декан е определен Бог или Дух, което прави общо тридесет и шест, един от които слизал на земята на всеки десет дни, оставал там също толкова дни и отново се изкачвал на небето. Това разделяне се среща в Индийската сфера, Персийската и варварската, която описва Абен Езра. Всеки дух на Деканите имал наименование и специални характеристики. Те се съгласуват и помагат в ефектите, произведени от Слънцето, Луната и другите планети, на които е възложено администрирането на света: а доктрината за тях, тайна и внушителна, каквато била тя, била считана за изключително важна; но принципите ù, казва Фирмекус, не били поверени от древните хора, вдъхновени, както били те, от Божеството, на никой друг, освен на Посветените и единствено на тях с големи резерви и с един вид страх и тогава предпазливо били забулвани с неясно було, така че да не могат да се доведат до знанието на профаните.

С тези Декани били свързани паранателоните или онези звезди извън Зодиака, които се издигат и се спускат в същия момент, в който и няколкото деления от по 10о на всеки знак. Тъй като в древността имало само четиридесет и осем небесни фигури или съзвездия, от които дванадесет били в Зодиака, следва, че имало извън Зодиака тридесет и шест други съзвездия, паранателони на няколкото тридесет и шест Декана. Например, когато залязва Козирогът, изгрявали Сириус и Процион или Малкото Куче и Голямото Куче, те били паранателоните на Козирога, въпреки че се намирали на голямо разстояние от него на небето. Издигането на Рака се познавало по залязването на Корона Бореалис и изгряването на Голямото и Малкото куче, негови паранателони.

За изгряването и залеза на Звездите винаги се е говорело като за свързани със Слънцето. В тази връзка има три вида звезди: космически, ахронични и хелиакални, които било важно да се различават от всички, които биха разбрали това старинно учение.

Когато изгрява или залязва някоя звезда с една и съща степен от един и същ знак на Зодиака, който по това време заема Слънцето, тя изгрява и залязва едновременно със Слънцето и това космически се нарича изгряване или залязване; но звезда, която по този начин изгрява или залязва, никога не може да се види, поради Светлината, която я предхожда и тя остава зад Слънцето. Следователно е необходимо, за да се знае мястото ù в Зодиака, да се наблюдават звезди, които изгряват точно преди или залязват точно след него.

За една звезда, която е на изток при започването на нощта и на запад при свършването ù се казва, че ахронично изгрява и залязва. Така изгряваща или залязваща звезда е в противоположност на Слънцето, която изгрява на края на вечерния здрач и залязва в началото на сутрешния сумрак, защото Слънцето се движи от Запад на Изток спрямо Звездите, една степен на ден.

Когато една звезда изгрява в края на нощта сутрин или залязва в началото на нощта вечер, се казва, че тя изгрява или залязва хелиакално, защото Слънцето (Хелиос) изглеждало като че ли я докосва със сияйната си атмосфера. По този начин една звезда повторно се явява след като е изчезнала, често за няколко месеца и оттук тя изгрява един час по-рано всеки ден, като постепенно се явява от лъчите на Слънцето, докато на края на трите месеца тя предшествува Слънцето шест часа и изгрява в полунощ. Една звезда залязва хелиакално, когато вече не се вижда над западния хоризонт след залез слънце, денят пристига, когато те престанат да се виждат, залязвайки на запад. Те така остават невидими, докато Слънцето не се придвижи толкова далеч на изток, че да не ги затъмнява със Светлината си; и тогава те повторно се появяват, но на изток, около час и половина преди изгрев слънце: и това представлява хелиакалното им изгряване. В този интервал стават космическото изгряване и залязване.

Освен отношенията на съзвездията и паранателоните им с домовете и местата на екзалтация на Планетите и с местата им в съответните Знаци и Декани, се предполагало, че Звездите произвеждат различни ефекти, според изгрева и залеза им и според това дали го правят космически, ахронически или хелиакално; и също така според различните сезони на годината, в която настъпват тези феномени; и тези различия били внимателно маркирани на старите Календари; и много неща в старинните алегории се отнасят до тях.

Друго и по-важно разделение на Звездите било на добри и лоши, благотворни или неприязнени. С Персийците предишните, от Зодиакалните Съзвездия, били от Овена до Девата включително; а последните - от Везни до Риби включително. Оттук добрите Ангели и Духове и лошите Ангели, Деви, злите Духове, Дяволи, Падналите Ангели, Титаните и Гигантите на Митологията. Другите тридесет и шест съзвездия били поравно разделени, осемнадесет на всяка една страна или с онези от Зодиака - двадесет и четири.

По този начин символичното Яйце, което се подавало от устата на невидимия Египетски Бог Кнепх; известно в Гръцките Мистерии като Орфическото яйце; от което произлизат Бог Чумонг на Кореиянците и Египетския Озирис и Пханес, Богът и Принципът на Светлината; от което, разчупено от Свещения Бик на Японците, се появил светът; и което Гърците поставили в краката на Бакхус Таури-Корнус; Свързаното с влъхвите яйце на Ормузд, от което произлезли Амшаспандс и Деви; било разделено на две половини между Добрите и Злите Съзвездия и Ангели. Тези на Пролетта, като например Овенът и Телецът, Колар и Капела били благотворните звезди; а тези на Есента, като Везните, Скорпионът, Змията на Офиуций и Драконът на Хесперидес били типове и предмети на Злия Принцип и били считани като неприязнени причини за лошите въздействия, преживявани през есента и зимата. Така се обяснявали мистериите на пътешествията на човешката душа през сферите, когато тя се спуска на земята от Знака на Змията и се връща в Империята на Светлината от тази на Агнето или Бика.

Проявявало се съзидателното действие на Небето и се развивала цялата му демиургична енергия, преди всичко в Пролетното Равноденствие, към което се отнасят всички фабули, които типизират победата на Светлината над Мрака, от триумфа на Юпитер, Озирис, Ормузд и Аполон. Винаги триумфиращият Бог приема формата на Бика, Овена или Агнето. Тогава Юпитер изтръгва заплахите от Тайфон, с които се изпълвало това злостно божество през зимата. Тогава Богът на Светлината надвива своя неприятел, представен като огромна Змия. Тогава свършва зимата; Слънцето, седнало на Бика и придружено от Орион, сияе на Небето. Цялата природа тържествува от победата; и Редът и Хармонията отново са възстановени навсякъде, на мястото на потресаващата обърканост, която царяла, докато доминирал мрачният Тайфон и Ахриман имал надмощие над Ормузд.

Смятало се, че Универсалната Душа на Света, движещата сила на Небето и на Сферите, упражнява съзидателната си енергия главно посредством Слънцето по време на завъртането му по знаците на Зодиака, с които знаци се обединяват паранателоните, които модифицират влиянието им и съдействат при предоставянето на символичните атрибути на Великата Светлина, регулираща Природата и е хранилище на най-великите ù сили. Действието на тази Универсална Душа се демонстрира в движенията на Сферите и преди всичко в това на Слънцето, в последователността на изгревите и залезите му и в периодическите им възвръщания. С тях се обясняват всички метаморфози на тази Душа, персонифицирана като Юпитер, като Бакхус или Вишну, или като Буда и всички различни атрибути, които им се приписват; и също така боготворенето на онези животни, които се освещавали в древните Храмове, представители на земята на Небесните Знаци и които се предполагало, че получават по трансмисия от тях лъчите и еманациите, протичащи в тях от Универсалната Душа.

Всички стари поклонници на Природата, теолозите, астролозите и поетите, а така също и най-изтъкнатите философи допускали, че Звездите са живи и интелигентни същества или вечни тела, активни причини за описаните по-долу в настоящото въздействия, оживени от жив принцип и направлявани от интелигентност, която сама по себе си не била нищо друго, освен еманация и част от живота и универсалния интелект на света: и ние намираме в йерархическия ред и разпределение на вечния им и божествен интелект, известен под наименованията на Боговете, Ангелите и Духовете, същите разпределения и същите разделения, на които древните хора разделяли видимата Вселена и разпределяли частите ù. И известните деления на седем и на дванадесет, отнасяйки се до планетите и знаците на зодиака, навсякъде се намират в йерархическия ред на Боговете и Ангелите и другите служители, които са пазители на тази Божествена Сила, която движи и ръководи света.

На другите звезди се придавали тези и други интелекти и те разполагали с абсолютно доминиране над всички части на Природата; над елементите, животинското и растителните кралства, над хората и всички техни действия и над доброто и злото, които разделят между тях живота си. Страстите на човешката душа и страданията на тялото му – тези и всички хора са зависими от небесата и духовете, които ги населяват, които председателствуват раждането на човека, контролират съдбата му през живота му и получават душата му или активната и интелигентна нейна част, когато тя трябва повторно да се присъедини към неопетнения живот на възвишените Звезди. И всички през великото тяло на света са разпръснати части от универсалната Душа, които вдъхват движение на всичко, което изглежда да се движи от само себе си, като вдъхва живот на растенията и дърветата, направлявайки по редовен и обмислен план организацията и развитието на ембрионите им, придавайки постоянна мобилност на течащите води и поддържайки вечното им движение, задвижвайки ветровете и променяйки направлението им или спирайки ги, успокоявайки и предизвиквайки океана, пускайки на свобода бурите, раздухвайки огньовете на вулканите или изтръгвайки със земетресения корените на огромните планини и основите на просторните континенти; посредством сила, която, принадлежейки на Природата, е мистерия за човека.

И тези невидими интелекти, подобно на звездите, се подреждат в две велики подразделения, под знамената на двата Принципа на Доброто и Злото, Светлината и  Мрака; под Ормузд и Ахриман, Озирис и Тайфон. Принципът на Злото бил движещата сила на жестоката материя; и той, персонифициран като Ахриман и Тайфон, имал своите светила и армии от Деви и духове, паднали ангели и отмъстителни духове, които водели непрекъсната борба с Принципа на Доброто, Принципа на Небесната Светлина и Блясък, Озирис, Ормузд, Юпитер или Дионисий, с ярките му светила от Амшаспандс, Изедс, Ангели и Архангели; война, която се провежда от раждането до смъртта в душата на всеки жив човек.

Досега в 24º Степен цитирахме главните случки в легендата на Озирис и Изида и не остава друго, освен да изтъкнем астрономическите явления, които тя превърнала в митологични факти.

В Пролетното Равноденствие Слънцето било задвижваща плодовете звезда, която с топлината си предизвиквала зараждане и изливала върху земята всички благословии на небето; благотворният бог, покровителският дух на универсалната растителност, който вдъхва нова дейност в потиснатата земя и събужда към живот великото ù сърце, дълго замразено от зимата и студовете ù, докато лоното ù не се покрие със зеленина и то не се изпълни с парфюма на пролетта, като я накара да ликува от изпълнените с листа гори и тревистите ливади и обещание за обилни реколти от пшеница и плодове и пурпурно грозде през съответния сезон.

Тогава го наричали Озирис, съпругът на Изида, Богът на обработваната земя и Благодетелят на хората, изливайки върху тях и върху земята най-подбраните благословии в дара на Божеството. Противопоставен на него бил Тайфон, негов антагонист в Египетската митология, както Ахриман бил враг на Ормузд, Добрият принцип в теологията на Персийците.

Първите жители на Египет и Етиопия, както ни съобщава Диодор Сицилус, видели в Небесата двете първи вечни причини на нещата или великите Божества, едното от които било Слънцето, което те нарекли Озирис, а другото - Луната, която нарекли Изида; и тях те считали за причини на всички зараждания на земята. Тази идея, научаваме от Евзебий, била същата като тази на Финикийците. От двете велики Божества зависело администрирането на света. Всички земни тела получавали от тях храната и растежа си, по време на годишното завъртане на които те контролирали и различните сезони, на които било разделено то.

За Озирис и Изида се твърдяло, че притежават цивилизация, откритието на селското стопанство, законите, изкуствата от всички видове, религиозното боготворене, храмовете, изобретяването на буквите, астрономията, гимнастическите изкуства и музиката; и по този начин те били универсалните благодетели. Озирис пътувал, за да цивилизова страните, през които минавал и да им съобщи ценните си открития. Той изграждал градове и учел хората как да обработват земята си. Пшеницата и виното били неговите дарове за хората. Европа, Азия и Африка си разделяли благословиите, които той им носел и най-отдалечените региони на Индия го помнели и твърдели, че е един от великите им богове.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
октомври 2020 ноември 2020
четвъртък, октомври 29, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 40 1 2 3 4
Седмица 41 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 42 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 43 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 44 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org